№ 1
гр. Сливен, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200914 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от "Никомс 2" ООД ЕИК
*********, против Наказателно постановление № 552368-F582276 от
04.06.2021 г., издадено от Началник Отдел "Оперативни дейности" - Бургас,
ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.
25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ,
вр.1 от ЗДДС.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се представлява. В писмено
становище до съда се иска наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно, алтернативно да се определи санкция в минимален
размер.
В с.з. административно - наказващият орган се представлява от
процесуален представител - юрисконсулт, който моли съда да потвърди
наказателното постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 05.12.2020 г. от служители на Централно управление на НАП,
1
Главна дирекция „Финансов контрол”, била извършена проверка в търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Сл., ул. "Габрово" бл.8,
стопанисван от търговско дружество "Никомс 2" ООД Обектът притежавал
фискално устройство. При проверката от служител на НАП – свидетеля В.Т.,
била извършена контролна покупка на един брой минерална вода и един брой
кока кола. За ъизвършената покупка на Т. не бил издаден фикален касов бон,
нито била съставена ръчна касова бележка от кочан. Била направена
разпечатка на КЛЕН от фискалното устройство за процесната дата.
Проверката приключила със съставянето на протокол от същата дата –
05.12.2020 год., в който подробно били изложени констатациите на
проверяващите служители. От св. Т. бил съставен АУАН F582276 , подписан
от управителя на търговското дружество – жалбоподател, за нарушение на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал.1 от
ЗДДС. Въз основа на този акт било издадено и процесното наказателно
наказателно постановление., с което дружеството жалбоподател било
санкционирано на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в
размер на 2000.00 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването на НП, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а и не се спори между страните, че е допуснато констатираното
административно нарушение. При извършената на 05.12.2020 г. проверка
действително не е бил издаден фискален касов бон за извършената контролна
покупка, нито пък е била издадена ръчна касова бележка от кочан, каквотото
е изискването на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр.
чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Съдът намира също така, че правилно към извършеното нарушение е
съотнесена санкционната разпоредба на чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Настоящият
съдебен състав обаче счита, че неправилно на дружеството – жалбоподател е
определена санкция в максимално предвидения в закона размер от 2000.00
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не
2
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
В конкретния случай, доколкото не се установи по делото, че
извършеното нарушение не е първо по ред, не се установиха и други
отегчаващи обстоятелства, съдът намира за справедливо и съответно на
икономическата обстановка в страната на дружеството жалбоподател да бъде
определено административно наказание в минимален размер от 500.00 лева,
оше повече че в обжалваното наказателно постановление не са изложени
мотиви защо наложената санкция е именно в максимален размер. Съдът не
споделя изложените и то едва в хода на съдебните прения доводи от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна, че санкцията следва да е
максимална, тъй като предвид установената разлика в касата голяма част от
продажбите всъщност не са отразени, а не само контролната покупка, тъй
като разликата в касовата наличност не е предмет на настоящото
производство, а и на какво се дължи е предмет на доказване в едно също
различно производство.
Съдът не споделя и възраженията на представителя на дружеството
жалбоподател, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. От
една страна с представеното по делото писмено становище не са посочени
конкретни основения за приложението на чл. 28 от ЗАНН, такива не са
събраха и в хода на съдебното следствие, подали което съдът намира, че
конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което
е и неприложим института на т.нар. „маловажен случай“
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на
наказателното постановление. И съставеният акт и издаденото въз основа на
него наказателно постановление съдържат всички необходими реквизити по
ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
С оглед изхода на делото и правилата на ГПК субсидиарно приложими
в настоящото производство /по-специално разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК/,
предвид обстоятелството, че санкцията наложена на дружеството
3
жалбоподател е намалена от 2000 лева на 500 лева, а претендираните
разноски са в размер на 350.00 лева, то НАП следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сума в размер на 262.50 лева. Доколкото за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева, а производството по делото не е
с фактическа или правна сложност то на въззиваемата страна следва да се
присъди минималното възнаграждение. Доколкото обаче, обжалваното
наказателно постановление е изменено и размера на наложената санкция е
намален от 2000 на 1500 лева, то и размера на юрисконсултското
възнаграждение, който следва да плати дружеството-жалбоподател следва да
бъде определен не на 80 лева, а на 20 лева.
С оглед гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 552368-F582276 от 04.06.2021
г., издадено от Началник Отдел "Оперативни дейности" - Бургас, ЦУ на НАП,
с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на "Никомс 2" ООД ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства, издадена от МФ, вр.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 2000.00 /две хиляди/ лева на 500.00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "Никомс 2" ООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите да сумата от 20.00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на
"Никомс 2" ООД ЕИК ********* сумата от 262.50 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
4
съд Сл. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5