Р Е Ш Е Н И Е
06.02.2019г.
номер .................. град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
***ски районен съд на седми януари |
Шести наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ Ц. |
Секретар: Валя Стоянова
Като разгледа докладваното от съдия Ц.
НАХ дело номер 2910 по описа за 2018 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №18-0938-005083 от 26.09.2018г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-*** е наложил на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП на В.В.П. *** административно наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В.В.П., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя П. – адв. М. навежда доводи , че не е осъществен състава на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 104б т.2 ЗДвП, като завъртането на автомобила е било неумишлено, а в резултат на мократа пътна настилка.
За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №957089 от 15.09.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 22:50часа в гр.***, при движение по бул. „***“ управлява лек автомобил ***, като на кръстовището с ул. ***“ извършва маневра завой надясно, умишлено поднася задна част на автомобила и продължава движението си по бул. ***“, като на кръстовището с ул. ***“ извършва маневра завой наляво и отново поднася задна част на автомобила. Водачът създава опасност за останалите участници в движението, като не използва пътя отворен за обществено ползване по предназначение – нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител М.П.Н. и свидетеля ***Ц. М., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосътавителя Н. и свидетеля М. се установява, че на 15.09.2018г. в гр.***, при движение по бул. „***“ жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил ***, като на кръстовището с ул. ***“ е извършил маневра завой надясно, като умишлено е поднасял задна част на автомобила. Според показанията на на актосътавителя Н. и свидетеля М. жалбопадателят П. е продължил движението си по бул. ***“, като на кръстовището с ул. ***“ е извършил маневра завой наляво и отново умишлено е поднесъл задната част на автомобила. Според актосътавителя Н. и свидетеля М. жалбоподателят П. умишлено е поднасял задната част на автомобила при извършените маневри завой надясно и завой на ляво и по този начин е създал опасност за останалите участници в движението, тъй като не е използвал пътя отворен за обществено ползване по предназначение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя М.П.Н. и свидетеля Ю.Ц.М., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя В.П. по умишлено поднасяне на задната част на автомобила. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя В.П. в нарушение, което не е извършил. Поднасянето на задната част на автомобила се установява и показанията на свидетеля М.. Твърденията на жалбоподателя П., че поднасянето на автомобила е било в резултат на мократа пътна настилка, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се от показаният на актосътавитля Н. и свидетеля М.. Освен това според показанията на свидетеля М. при извършената проверка на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, същият е заявил, че поднасянето на автомобила е в резултат на напасване на накладките отзад на колата“. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М., според които понасянето на автомобила е било в резултат на износените гуми и мократа пътна настилка, тъй като свидетелят М. е в близки приятелски отношения с жалбоподателя П., поради което е пряко заинтересован от изхода на делото. Освен това свидетелят М. не притежава необходимият опит и стаж на водач на МПС, предвид неговата възраст от 19 години, за да дава заключение за причините за поднасянето на автомобила. Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. А в конкретния случай жалбоподателят П. не е доказал, че поднасянето на автомобила не е умишлено, а е в резултат на мократа пътна настилка. Напротив, от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. показанията на актосъставителя Н. и свидетеля М., се установява по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят П. е двукратно умишлено е поднасял задната част на автомобила при извършените маневри завой надясно и завой на ляво на кръстовища в гр.***.
При така приетото за установено от фактическа
страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателят В.В.П. е извършил
нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.175А
ал.1 пр.3 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.104Б т.2 от ЗДвП
на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари. Както бе посочено по-горе от показанията на актосътавителя Н. и
свидетеля М. се установява, че жалбоподателят П. умишлено е поднасял задната
част на автомобила при извършените
маневри завой надясно и завой на ляво и
по този начин е създал опасност за останалите участници в движението, тъй
като не е използвал пътя отворен за обществено ползване по предназначение.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната
част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната
цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на постановлението
всички елементи от обективната страна на
нарушението, в този смисъл е и константната съдебна практика като например
Решение №294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г. на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018
г.по НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч и мн.др. Следва да се посочи, че актосъставителят Н. и свидетелят М. не са били в управлявания
от жалбоподателя П. лек автомобил, за да знаят как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се
постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. Но ноторно известно е от гледна точка на общожитейския
опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при
определено боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, боравене
със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание,
активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който
се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на
задната част на колата и др.ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”,
дрифт и пр.в общоговоримия
език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да
настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от
водача от купето на автомобила. В НП е достатъчно ясно и недвусмислено описано
поведението на автомобила на пътя, поради което правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено. Демонстративното управление на МПС по този начин е
широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да
покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на това
производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне
наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за
движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством
поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват
за превоз на хора и товари. В конкретния
случай е била налице и непосредствена
опасност за движението, която се
установява безспорно от свидетелите очевидци – актосъставителят
Н. и свидетелят М.. Безспорно всяко неовладяване на колата под въздействието на
центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила,
би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със
значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на
имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по
въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния
автомобил, е известно, че такова отклонение е възможно под действие на
физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната”
статистика за жертви в резултат на ПТП/§ 6 т.30 от ЗДвП/. Действията на
жалбоподателя П. са извършени в централната част на населеното място при
наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в
непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол
в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е
била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6
т.28 от ДР на ЗДвП. С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично
не може да се обсъжда и въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят въведе разпоредбата на чл.
104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки се с изключителното
увеличение на подобни случаи (като тук обсъждания) в цялата страна, при които
водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и
кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на
останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези
действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната
норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание
"глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото
"лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.
По отношение възражението на жалбоподателя,
че не е доказано умишлено деяние от негова страна, следва да се отчете, че
законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи
административни нарушения/чл.7 от ЗАНН/. Тъй като жалбоподателят П. е
правоспособен водач и придобитата правоспособност означава знание относно това
как се борави със системите на автомобила, то субективната страна следва да се
изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е
боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други
препятствия или обстоятелства от заобикалящата го действителност.
Съдът не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при
съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г
на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят
М.Н., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор
ПП към ОДМВР-*** са делегирани правомощия да издава НП.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН, чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-005083 от 26.09.2018г., с което Началникът на сектор ПП към ОДМВР-*** е наложил на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП на В.В.П. *** административно наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – *** в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: