Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Перник, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица
Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 48 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, представлявано от С. Д. –
изпълнителен директор против решение № 260007/29.01.2021 г., постановено по АНД
№ 324/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС-118/10.08.2020 г., издадено от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.200, ал.1,
т.39 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ.
Излагат се
съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно
приложение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи
се, че районният съд неправилно е приел, че е спазен срока по чл.34 от ЗАНН за
образуване на административно-наказателното производство и при наличие на
основания за това не е приложил разпоредбата на чл.28, б.„а“ от ЗАНН. Искането
към касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Радомир и да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Касационната жалба е
връчена на ответника – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. В
срока по чл.213а, ал.1 от АПК е постъпило становище, в което се излагат
съображения за законосъобразност на решението на районния съд.
В съдебно заседание,
касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М..
Същата заявява, че поддържа жалбата. Иска отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не е представляван.
В съдебно заседание,
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила
решението на Районен съд - Радомир.
Касационната жалба е
процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като се
запозна с обжалваното решение и събраните по делото доказателства, съобрази
доводите и становищата на страните и обсъди както наведените касационни
основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му. Решението е правилно.
Съгласно чл.63, ал.1
от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК. В чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От
което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил вътрешното си убеждение
въз основа на всички събрани доказателства, ценейки ги в тяхната съвкупност. По
отношение на правилно и законосъобразно установената фактическа обстановка
касационният състав на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
районния съд.
Съобразявайки така
описаната фактическа обстановка, РС - Радомир е постановил правилно решение, с
което е потвърдено процесното наказателно постановление. Настоящият съдебен
състав намира за обоснован извода на районния съд, че законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Според
настоящата инстанция материалният закон е приложен правилно от административно-наказващия
орган и районния съд. Вмененото нарушение - както и въззивния, така и настоящия
съдебен състав приема, че е обективно извършено, съставомерно и доказано по
изискуемия несъмнен начин.
Районният съд
правилно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на оспореното от санкционираното лице наказателно постановление, както
и при съставянето на АУАН. От приобщените по делото доказателства става ясно,
че отразената в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Правилен е изводът на районния съд, че тя
субсимира състава на нарушението по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1,
т. 1 от ЗВ. С оглед на доказаното нарушение и на основание чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ законосъобразно му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв.
Неоснователни са
възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона.
Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при образуване на административно-наказателното производство и
налагане на административното наказание. Съответен на закона е изводът му за
спазване на срока по чл.34 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба не се
образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая
административното нарушение е неизпълнение на задължителни предписания и е с
правна квалификация чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.1 от ЗВ. То е установено
при извършената на 02.01.2020 г. проверка, за която е съставен констативен
протокол № 02-03-2/02.01.2019 г. От тази дата е започвал да тече тримесечният
срок по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен преди изтичането му – на 02.04.2020 г.
Видно от приложения АУАН № 02-019/17.02.2020 г., същият е съставен от компетентно
за това лице съгласно чл. 201, ал.1 от ЗВ, във вр. със заповед №
А-601/18-09.2019 г. на председателя на ДАМТН. Съдържа всички, посочени в чл.42
от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението упълномощен представител на нарушителя. Въз основа
на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл.201, ал.2 от ЗВ – председателя
на ДАМТН е издал наказателно постановление № НЯСС-118/10.08.2020 г. Същото е в
изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл.57, ал.1
от ЗАНН и е подписано от издателя.
Правилно,
с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка,
районният съд е приел, че касаторът следва да отговаря за извършено нарушение
по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбите предвиждат
задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения за тях да изпълняват
задължителните предписания, издадени от председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица.
Правилно
е прието в обжалваното решение, че наложената на „Напоителни системи“ ЕАД
имуществена санкция е съобразена с всички обстоятелства, посочени в чл.27 от ЗАНН и е съответна на целите по чл.12 от ЗАНН. Съобразено е, преобладаващи са
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова имуществената санкция правилно
е определена в размер близък до минималния, а именно 2000 лв.
Правилен
е и изводът на районния съд за отсъствие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение е формално, поради което преценката за „маловажността“
му по смисъла на чл.28, б.„а“ от ЗАНН, във вр. с чл.93, т.9 от НК следва да се прави с оглед смекчаващите
обстоятелства. В настоящия случай те не обуславят по – ниска степен на
обществена опасност на деянието, сравнение с останалите деяния от този вид.
Поради изложените
съображения касационният състав намира, че обжалваното въззивно решение е
правилно и не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна. От
всички приложени доказателства по делото по безспорен начин се установява
извършването на вмененото нарушение. Предвид изложеното обжалваното решение,
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
Разноски не се
претендират от ответника по жалбата, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260007/29.01.2021 г., постановено по АНД № 324/2020 г. по описа на Районен
съд – Радомир.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/