№ 202
гр. Кюстендил, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500301 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от Н.И.- прокурор в Районна
прокуратура Кюстендил, като процесуален представител на Прокуратурата на
Република България (ПРБ), срещу решение от 07.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 2291/2021 г. на РС Кюстендил, с което ПРБ е осъдена да заплати на В.
Х. П., сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за което е оправдан с присъда
№ 25 от 25.06.2020 г. по НОХД № 160/2020 г. на КРС, потвърдена в решение
№ 260051 от 31.12.2020 г. по ВНОХД № 350/2020 г., изразяващи се
претърпени болки и страдания, ведно със законна лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда в сила, като за разликата над тази сума до
пълния размер от 5000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан,
ведно с разноски по делото.
Жалбоподателят, счита, че решението е неправилно. Излага, че
разследването срещу П. е протекло в разумни срокове. Сочи, че в хода на
делото не са били събирани доказателства, че последният е претърпял
неимуществени вреди. Твърденията на П. за понесени болки и страдания,
унижение, срам и др. били недоказани. Не е налице причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и сочените в исковата молба вреди.
ПРБ счита, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, не е
съобразен с вида и тежестта на повдигнатото обвинение. Излага, че
претърпяното увреждане от страна на П. не е високо, причинените неудобства
са обичайни, при водено наказателно производство. Обвинението не е било
публично разгласено от страна на прокуратурата. Моли съдът да отмени
1
решението на РС Кюстендил, алтернативно да намали размера на
присъденото обезщетение. Не прави доказателствени искания.
В срока за отговор В. Х. П. е подал насрещна въззивна жалба срещу
решението, в частта, в която искът му за горницата на 1000 лв. до 5000 лв. е
отхвърлен. Сочи, че съдът е допуснал двама свидетели, но не е указал на
ищеца за кое съдебно заседание да бъдат доведени. Предвид неявяването на
ищеца на първото открито заседание съдът е трябвало да му даде възможност
да доведе свидетелите и да му укаже кога да стори това. Излага, че съдът не е
указал на ищеца, че не сочи доказателства за претърпените болки и страдания
и да му даде възможност да ангажира такива. Твърди, че съдът е трябвало да
даде последна възможност на ищеца да ангажира допуснатите доказателства.
С горното съдът е нарушил чл. 10 ГПК и е ограничил правото на защита на
ищеца да ангажира и представи пред съда доказателствените средства, които
е допуснал. Моли въззивният съд да допусне до разпит един свидетел, като
сочи, че това искане е направено своевременно пред РС и не е обхванато от
преклузията по чл. 130 и сл. ГПК. Твърди, че размерът на присъденото
обезщетение е несправедлив и занижен.
В насрещната въззивна жалба е обективиран и отговор на въззивна
жалба от страна на П., в който се заявява, че ВЖ е неоснователна.
Не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от страна на ПРБ.
В открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
всяка страна е заявил, че поддържа своята жалба и оспорва тази на другата
страна. В същото заседание съдът е изменил проекта си за доклад по делото,
като е уважил доказателственото искане на В. Х. П., чрез адв. Д. и е допуснал
до разпит един доведен от него свидетел - С. Д.а П.а, майка на ищеца.
Показанията на свидетелката П.а следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни, убедителни и неопровергани от останалия доказателствен
материал по делото.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно.
1. Във връзка с доводите във въззивната жалба за неоснователност на иска
съдът намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Основателността на предявения иск предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1. спрямо ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2. лицето да е
било оправдано или образуваното наказателно производство да е било
2
прекратено с влязъл с акт, поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление; 3. да е претърпял твърдените
неимуществени вреди и 4. между незаконното действие на правозащитните
органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице
причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически
състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от
ищеца- чл. 154, ал. 1 ГПК.
Според въззивния съд КРС правилно е приел, че искът е допустим и
основателен, като са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните
доказателства се установява, че с ищецът е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК с постановление от 16.01.2020 г.
на КРП, като не му е била определена мярка за неотклонение. Установява се
от писмените доказателства, че с присъда от 25.06.2020 г. на по НОХД №
160/2020 г. на КРС П. е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение с
обвинителния акт на КРП. С въззивно решение oт 31.12.2020 г. на КОС по
ВНОХД № 350/2020 г. оправдателната присъда на КРС е потвърдена.
Константната съдебна практика приема, че в производството по иск с
правно основание чл. 2 и сл. ЗОДОВ, когато лицето е било оправдано с влязла
в сила присъда, гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието не разполага с процесуална възможност да преразглежда
въпросите, посочени по-горе и разпоредбата на чл. 300 ГПК, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на
наказателния съд, следва да приеме, че деянието не е извършено от посочения
в присъдата подсъдим в наказателното производство, респективно, че
деянието не съставлява престъпление /Така Решение № 289 от 14.11.2016 г.
по гр. д. № 261/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
В разглеждания случай е налице влязла в сила присъда, с която ищецът
е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.
183, ал. 1 НК.
Неоснователни са доводите на представителя на Прокуратурата на РБ,
че по делото липсват доказателства ищеца да е понесъл неимуществени
вреди. Ищецът е доказал в хода на делото настъпването на обичайни
негативни преживявания – стрес, негативни емоции, притеснения, срам, липса
на самочувствие, унижение в резултат от воденото наказателно производство.
От показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка (които са
преценени с особена критичност, предвид близката и родствена връзка с
ищеца) се установява, че П. е изпитал емоционален дисбаланс вследствие на
повдигнатото му обвинение - имал е проблеми със съня, със храненето,
изпитвал е изключително много срам от децата си, ограничил е контактите си
с приятели и познати.
Настоящият съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на
обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на
3
привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и
настъпване на неимуществени вреди - неблагоприятно отражение върху
психиката на ищеца.
2. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
(който са оспорили и двете страни) настоящият съдебен състав приема
следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени
характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
получено, вредоносни последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността
на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение,
характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен
ищецът, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му
на живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото
здраве, психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението
му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални
изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, които имат
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая.
Наред с горните обстоятелства, при определяне на обезщетението,
съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване - в този смисъл Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр.
дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по
гр. дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по
гр. дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК.
Релевираните от Прокуратурата доводи за завишеност на размера на
пресъденото от КРС обезщетение, а на процесуалния представител на В. П.
4
доводи за заниженост, са неоснователни.
За да определи размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява от една страна
установената продължителност на наказателното преследване - от
привличането на ищеца в качеството на обвиняем 16.01.2020 г. до влизане в
сила на оправдателната присъда на 31.12.2020 г.; фактът, че престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството,
че е участвал общо в четири открити съдебни заседания по НОХД в двете
инстанция; не му е налагана мярка за неотклонение; възрастта на пострадалия
- на 44 години; като наказателното производство се е провело по време,
когато той е бил в активен етап от професионалното и личностното си
развитие; продължителността и интензивността на психическия дискомфорт,
преживян от ищеца, както и естествения страх от неоснователно осъждане;
настъпилата промяна в контактите и социалния му живот, а от друга страна,
че повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение не е затруднило личния и
социалния му живот в степен по-висока от обичайната, липсата на данни за
настъпването на други, извънредни промени в начина му на живот,
включително липсата на здравословни увреждания; както и обстоятелството,
че е признат за невиновен както от първа, така и от въззивна инстанция и
липсата на трайни последици и отражение в живота му занапред.
В този смисъл и с оглед така приетото, настоящият съдебен състав
намира, че размерът на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, както и при
отчитане на обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, следва да бъде определеният от
районния съд, а именно 1 000 лв. /хиляда лева/.
Съгласно задължителните разяснения в т. 4 Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, държавният орган
изпада в забава от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. В
разглеждания случай това е от 01.01.2021 г., както е поискано от ищеца,
поради което Прокуратурата на РБ дължи лихва върху размера на
присъденото обезщетение от този момент, както и е постановил КРС.
Поради гореизложеното, както въззивната жалба на Прокуратурата на
РБ, така и насрещната въззивна жалба на В. П., са неоснователни, решението
на КРС е правилно и трябва са бъде потвърдено.
С оглед на изхода на спора и отхвърлянето на въззивната и насрещната
въззивна жалба, на страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДА решение № 82 от 07.02.2022 г., постановено по гр.д. №
5
2291/2021 г. на РС Кюстендил.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
противното от осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6