Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и
седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 443 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр.с чл.213, ал.7 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Съдебното производство е образувано въз
основа на жалба рег.№ ДА-01-3036/02.12.2020г., депозирана от С.К.Т. ***, чрез процесуалния й
представител адв.К. С. от ШАК, против Заповед № 307з-448/29.10.2020г. на
Началника на РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен, с която на основание чл.213,
ал.5, във вр.с чл.213, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗОБВВПИ са отнети в полза на
държавата дългоцевно оръжие с гладкостенна цев – едноцевка „ИЖ“, 12 калибър с №
11329; дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – успоредка „МР-43Е“,
12 калибър с № 1611845; късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – пистолет
„Макаров“, калибър 9х18 мм с № 1К381826 и 45 броя боеприпаси от калибър 9х18 мм,
от наследниците на К.И.Т., починал на 27.02.2019г., а именно - И.К.Т..и С.К.Т.. В жалбата се навеждат доводи, че
атакуваната заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, при неспазване на материалния закон, както и при несъблюдаване на
неговата цел. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че
началната дата на срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ е датата на доброволното
предаване на оръжията от единия наследник, а именно 05.03.2019г., като в същото
време е посочил, че наследниците стават собственици по право от деня на
откриване на наследството. Счита се, че
наследниците стават собственици с приемане, а не с откриване на наследството и
доколкото чл.32, ал.1 от ЗМДТ дава възможност да се подаде декларация от
наследниците в 6 месечен срок от откриване на наследството, от това следва, че
приемането може да се осъществи в рамките на този 6-месечен срок. При това
положение срокът по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ следва да започне да тече с
изтичането на срока по чл.32, ал.1 от ЗМДТ и след изземването на оръжията.
Отделно от това, едногодишният срок съгласно чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ тече от
датата на изземването на оръжията, а такова в случая не е извършвано, тъй като
оръжията са предадени доброволно от другия наследник в РУ – гр.Нови пазар при
ОДМВР-гр.Шумен. Твърди се също, че за двата броя дългоцевни огнестрелни оръжия
е налице издадено от Началника на РУ-гр.Шумен при ОДМВР-гр.Шумен Разрешение за
придобиване от 15.07.2020г., което не е било съобразено от административния
орган. Сочи се и, че компетентен орган по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ се явява
Началникът на РУ-гр.Шумен. Въз основа на наведените аргументи се твърди, че
атакуваният административен акт е нищожен, поради което се отправя искане за
неговата отмяна.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, се представлява от адв.К. С. от ШАК, който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения, като отправя искане за отмяна на атакуваната
заповед. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Началник на РУ-гр.Нови пазар към ОДМВР-гр.Шумен, представляван от
пълномощник и процесуален представител гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата.
Сочи, че заповедта е
издадена от компетентния за това орган, визиран в чл.155 от ЗОБВВПИ, доколкото
се касае за наследствени оръжия, като последното разрешение на името на
наследодателя по отношение на тези оръжия е издадено от началника на РУ-гр.Нови
пазар, а оръжията са върнати от един от
наследниците именно там. Твърди, че заповедта е издадена в изискуемата от
закона форма, при съблюдаване на производствените правила, при спазване на
материалния закон и неговата цел. В тази връзка сочи, че доколкото оръжията са
предадени от един от наследниците в РУ-гр.Нови пазар на 05.03.2019г., от тази
дата е започнал да тече срокът по чл.213, ал.5, във вр.с ал.2 от ЗОБВВПИ. И
доколкото този срок е преклузивен, с изтичането му се поражда правото на
държавата да ги отнеме. Твърди, че по отношение на Разрешение на придобиване на
ООБ № 20200631298/15.07.2020г. на Началника на РУ-гр.Шумен е издадено решение № 372з-3174/06.10.2020г. на директора на ОДМВР-гр.Шумен,
с което е възобновено административното производство по издаване на
разрешението, като въпросното решение е предмет на обжалване по адм.д.№
441/2020г. по описа на ШАдмС. Това разрешение за придобиване няма как да бъде
изпълнено, тъй като с изтичане на преклузивния срок по чл.213, ал.5, във вр.с
ал.2 от ЗОБВВПИ собствениците по наследство не могат да се разпореждат с
наследените ООБ. Навеждат се и доводи за съблюдаване целта на закона при издаване
на атакувания административен акт. Въз основа на изложеното се отправя искане
за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази аргументите, изложени
от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на Разрешение №
20150135117 от 05.09.2015г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях, издадено от РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен, К.И.Т.
с адрес с.Правенци, ул.Христо Ботев № 1, общ.Нови пазар, обл.Шумен, имал право
да съхранява, носи и употребява в срок до 04.03.2020г. множество оръжия и
боеприпаси към тях, в това число: едноцевка „ИЖ“, 12 калибър с № 11329;
успоредка „МР-43Е“, 12 калибър с № 1611845 и пистолет „Макаров“, калибър 9х18
мм с № 1К381826.
Според представеното
Удостоверение за наследници изх.№ 3/04.03.2019г., издадено от Кметство с.Правенци,
община Нови пазар, К.И.Т. с ЕГН ********** е починал на 27.02.2019г. и е
оставил законни наследници: син И.К.Т..с ЕГН ********** и дъщеря С.К.Т. с ЕГН **********.
На 05.03.2019г. И.К.Т..се явил в
РУ-гр.Нови пазар и предал всички притежавани от наследодателя му огнестрелни
оръжия и боеприпаси, в т.ч. едноцевка „ИЖ“, 12 калибър с № 11329; успоредка
„МР-43Е“, 12 калибър с № 1611845 и пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм с №
1К381826, ведно с 45 бр. боеприпаси от калибър 9х18 мм. Извършените действия по
предаването били документирани с предавателно-приемателен протокол с рег.№
307р-3636/07.03.2019г.
По делото няма спор, че със
Заявление с рег.№ 172900-2671/14.02.2020г. по описа на РУ-гр.Шумен С.К.Т.
поискала да й бъде издадено разрешение за придобиване по наследство на пистолет
„Марго“, калибър 22LR с № В001414, ведно с наличните
43 броя боеприпаси от калибър 22LR, като оръжието и боеприпасите
впоследствие били придобити от нея въз основа на издадено разрешение № 20200525777
от 17.03.2020г. на Началника на РУ-гр.Шумен. Въпросното оръжие не е предмет на
отнемане с настоящата заповед.
Със Заявление с рег.№
172900-4110/03.06.2020г. по описа на РУ-гр.Нови пазар И.К.Т..заявил намерение
за продажба на четири броя огнестрелни оръжия и боеприпаси на С.К.Т., а именно
– едноцевка ИЖ калибър 12 с № 113929; успоредка „МР-43Е“, калибър 12 с №
1611845; пистолет „Макаров“, калибър 9/18 мм, № IК281826, пистолет „Марго“ калибър 22 с № В001014, както и наличните 45 броя
патрони от 9/18мм към него.
Със Заявление вх.№ 172900-8030 от
09.06.2020г. С.К.Т. отправила искане до Началника на РУ-гр.Шумен да й бъде
издадено разрешение за придобиване на 2 броя дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна (нарезна) цев за ловни цели, с начин на придобиване „по
наследство“.
На 15.07.2020г. било издадено
Разрешително № 20200631298 от Началника на РУ-гр.Шумен, с което на оспорващата
било разрешено да придобие 2 броя дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна
цев над 51 см и боеприпаси съгласно ЗОБППВИ, за ловни цели.
На 13.10.2020г. С.К.Т.
представила в РУ-гр.Нови пазар Разрешение № 20200631298/15.07.2020г., издадено
от Началника на РУ-гр.Шумен, във връзка с подадено от нея Заявление с рег.№
172900-8030/09.06.2020г. по описа на РУ-гр.Шумен, за придобиване по наследство
на два броя дългоцевни оръжия с гладкостенна цев.
Към този момент в РУ-гр.Нови
пазар било започнало производство по чл.215, ал.5 от ЗОБВВПИ за отнемане в
полза на държавата на въпросните оръжия, поради което не бил попълнен
контролния талон на разрешението.
Със съобщение рег.№ 307000-7579/12.10.2020г.,
връчено на С.К.Т. на 13.10.2020г. в 17.11 часа, последната била уведомена, че в
РУ-гр.Нови пазар е започнало административно производство по отнемане в полза
на държавата на едноцевка „ИЖ“, 12 калибър с № 11329; дългоцевно огнестрелно
оръжие с гладкостенна цев – успоредка „МР-43Е“, 12 калибър с № 1611845;
късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – пистолет „Макаров“, калибър 9х18
мм с № IК381826 и 45 броя боеприпаси от
калибър 9х18 мм, собственост на наследодателя й К.И.Т..
Съобщение с рег.№
307000-7577/12.10.2020г. със същия текст било изпратено и на И.К.Т., който го
получил на 15.10.2020г.
На 16.10.2020г. оспорващата
депозирала Възражение вх.№ УРИ 372000-20479/16.10.2020г. до Началника на
РУ-гр.Нови пазар, в което заявила, че не е съгласна с отнемането на описаните в
съобщението оръжия и боеприпаси, поради
липса на законовите предпоставки за това. В тази връзка посочила, че баща й е
притежавал голям брой оръжия и след смъртта му тя и брат й са предприели
действия по уреждане прехвърлянето на собствеността им. В тази връзка
многократно е посещавала РУ-гр.Нови пазар, но поради отсъствие на компетентния
служител до момента не успяла да придобие двете ловни пушки, въпреки, че отговаря
на изискванията за притежание на оръжие. След смъртта на последния тя и брат й
доброволно, а не чрез изземване, предали оръжията и боеприпасите на наследодателя
си в РУ-гр.Нови пазар, по постоянната му адресна регистрация. Относно пистолет
„Макаров“, калибър 9х18 мм с № IК381826, е посочила, че е налице
техническа грешка, тъй като при подаване на заявлението за Разрешение №
20200525777/17.03.2020г., с което е придобила пистолет „Марго“, поискала и
вторият да бъде вписан в разрешението, за което била уверена, че това лесно ще
се поправи, като се направи добавка и на втория пистолет, но се е получила
техническа грешка. Твърди, че не е логично да подаде заявление само за единия
пистолет, а за другия отново да плаща такса.
По възражението било изготвено
писмено становище № 357р-15328 от 29.10.2020г. на младши експерт при РУ-гр.Нови
пазар, в което се съдържат аргументи за неоснователност на възражението,
доколкото наследниците имат право да поискат издаване на разрешение за
придобиване на наследените от тях оръжия в едногодишния срок по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, който е започнал да тече на 05.03.2019г. и е изтекъл на 05.03.2020г.,
като с изтичането му се е погасило правото на наследниците да се разпореждат с
наследените оръжия и боеприпаси, респективно от този момент възниква правото на
държавата за тяхното отнемане.
Със Заповед №
307з-448/29.10.2020г., издадена от Началника на РУ-гр.Нови пазар при
ОДМВР-гр.Шумен, на основание чл.213, ал.5, във вр.с чл.213, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗОБППВИ в полза на държавата били отнети дългоцевно оръжие с
гладкостенна цев – едноцевка „ИЖ“, 12 калибър с № 11329; дългоцевно огнестрелно
оръжие с гладкостенна цев – успоредка „МР-43Е“, 12 калибър с № 1611845;
късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – пистолет „Макаров“, калибър 9х18
мм с № 1К381826 и 45 броя боеприпаси от калибър 9х18 мм от наследниците И.К.Т..с
ЕГН ********** и С.К.Т. с ЕГН **********.
Заповедта била съобщена на И.К.Т..на
09.11.2020г., който не я обжалвал в законоустановения преклузивен срок и по
отношение на него е влязла в законна сила на 24.11.2020г.
Заповедта била съобщена на
оспорващата на 26.11.2020г., видно от разписката за връчване, представляваща
неразделна част от същата.
Несъгласна със заповедта, С.К.Т.
я оспорила пред Административен съд-гр.Шумен с жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство.
Към делото са приобщени писмените доказателства,
представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната
заповед.
От ответната страна са
представени служебна справка и съдебни определения досежно адм.д.№ 441/2020г.
по описа на ШАдмС, от които е видно, че предмет на същата е жалба на С.К.Т.
срещу Решение № 372з-3174/06.11.2020г. на Директора на ОДМВР-гр.Шумен относно
възобновяване на производство по издаване на Разрешение №
20200631298/15.07.2020г. на Началника на РУ-гр.Шумен, което към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело не е приключило с влязъл в
сила окончателен съдебен акт.
От ответната страна е представено
Заявление № 172900-145/14.10.2020г. на С.Т. ***, съдържащо искане да й бъде
издадено разрешение за придобиване на пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм с №
1К381826 и 45 броя боеприпаси от калибър 9х18 мм към него, по наследство, както
и Решение № УРИ 1729з-524/26.10.2020г. на Началника на РУ-гр.Шумен, с което е
отказано издаване на разрешение за придобиване на 1 брой късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него по възпросното заявление. Представени са съдебни
определения досежно адм.д.№ 462/2020г. по описа на ШАдмС, от които е видно, че
предмет на същото е жалба на С.К.Т. срещу Решение № УРИ 1729з-524/26.10.2020г.
на Началника на РУ-гр.Шумен, с което е отказано издаване на разрешение за
придобшиване на 1 брой късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за спортни
дейности по наследство. Към датата на приключване на устните състезания по
настоящото дело не е приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед № 307з-448/29.10.2020г.
на Началника на РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен, с която на основание
чл.213, ал.5, във вр.с чл.213, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗОБВВПИ са отнети в
полза на държавата дългоцевно оръжие с гладкостенна цев – едноцевка „ИЖ“, 12
калибър с № 11329; дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – успоредка
„МР-43Е“, 12 калибър с № 1611845; късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев –
пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм с № 1К381826 и 45 броя боеприпаси от
калибър 9х18 мм, от наследниците на починалия К.И.Т. - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на АПК, съгласно чл.213, ал.7 от ЗОБВВПИ. Оспорването е направено от лице с правен интерес,
доколкото С.К.Т. е наследник на починалия К.И.Т., респективно съсобственик
на оръжията и боеприпасите, предмет на отнемане в полза на държавата с
процесната заповед, от което
следва, че заповедта е породила за нея
неблагоприятни правни последици. Същата е съобщена на оспорващата на 26.11.2020г., поради което
жалбата, подадена на 02.12.2020г., се явява
депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Другият адресат на заповедта - И.К.Т.,
също е неблагоприятно засегнат от нейните последици, но не я е оспорил в
14-дневния срок считано от съобщаването
й, поради което правото му на жалба е преклудирано.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Издадената заповед е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат
отрицателни последици за оспорващата. Със
същата е постановено
отнемане в полза на държавата на оръжия и боеприпаси на основание чл.213, ал.5
от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли
собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно
разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4,
вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155,
ал. 1 от
с.з. В чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е посочено, че при настъпване на някое от обстоятелствата
по чл. 58, ал.
1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал.
1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал
разрешението. В
процесния случай дългоцевно оръжие с гладкостенна цев – едноцевка „ИЖ“, 12
калибър с № 11329; дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – успоредка
„МР-43Е“, 12 калибър с № 1611845; късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев –
пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм с № 1К381826 и 45 броя боеприпаси от
калибър 9х18 мм, са били съхранявани, носени и употребявани от К.И.Т. на
основание Разрешение № 20150135117 от 05.09.2015г., издадено от Началника на
РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен, поради което същият се явява и
административният орган по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, компетентен да постанови
отнемането им. В този смисъл съдът не споделя доводите на оспорващата, че
компетентността за отнемане на оръжията е на Началника на РУ-гр.Шумен, пред
когото е депозирала заявление за придобиване на процесните огнестрелни оръжия и
боеприпаси, тъй като преди предаването им на органите на МВР, процесните вещи
са били предмет на разрешение за носене, съхранение и употреба, издадено от
Началника на РУ-гр.Нови пазар, а и към момента на издаване на атакуваната
заповед са били съхранявани в РУ-гр.Нови пазар.
При
издаване на оспореното решение са спазени изискванията за форма, както и се
съдържат фактически и правни основания, въз основа на които административният
орган е формирал властническото си волеизявление.
Производството по издаване на оспорвания
индивидуален административен акт е проведено при спазване на административно
производствените правила, регламентирани в АПК. Към административната преписка
са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
Предвид горното съдът приема, че оспорваната заповед е валиден акт, издаден в надлежна форма,
при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
Съдът намира, че заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед
административният орган е приложил правилно относимите материално правни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
Съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ,
български гражданин може да придобие огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство
след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на
МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР
по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото
лице. В чл. 50, ал. 4 от същия закон (ред. преди изм. с ДВ бр.100/24.11.2020г.)
е посочено, че при наследяване на
огнестрелни оръжия наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава заявление по образец до
директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението на
обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за
придобиване.
Следователно, при наследяване на вещите, наследникът в 14-дневен
срок от приемане на наследството следва да
подаде заявление за издаване на разрешение за придобиване.
Съгласно чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, при издаване на решение по чл. 155
за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества,
оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на
разрешението поради прекратяване на дейността на лицето, органите по чл. 152
от с.з. изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията,
боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват
съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал.
1 - 3. В чл.213, ал.2 от с.з. е предвидено, че собственикът на
вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и
пиротехническите изделия в срок шест месеца, а върху оръжията и боеприпасите -
в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за
производство, търговия или придобиване. Според чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато
собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за
издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в
сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на
органа по чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Срокът по ал.4 не е приложим в настоящия
казус, тъй като се отнася до ООБ, които са иззети, когато
срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. В хипотезата на придобиване на
ООБ по наследство, приложение намира срокът по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, а
именно – когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не
подаде заявление за придобиването им в шестмесечен срок, считано от изземването
им за боеприпасите и едногодишен срок, считано от изземването им за
огнестрелните оръжия, същите подлежат на отнемане в полза на държавата. Законодателят
не е предвидил изрично законово основание за изземване на оръжия и боеприпаси
при тяхното наследяване. Това поставя въпроса за началния момент на срока по
чл.213, ал.5, във вр.с ал.2 от ЗОБВВПИ. Срокът е отрязък от време, с който
законодателят свързва определени правни последици. Поради това, за да бъде
приложен и да породи целените правни последици, трябва да има установени в
закона начало и край. При извършено изземване на вещите началният срок е датата
на изземването, която се удостоверява с протокола за изземване, който е
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. Целта на
изземването е вещите, предмет на разрешителен режим, да не бъдат притежание
(собственост или държане) на лице, което не притежава съответното разрешение.
До този правен резултат се стига и ако лицето изпълни задължението си и предаде
вещите. С оглед на това съдът приема, че началният момент на срока по алинея 5
е датата на протокола за доброволно предаване.
Сроковете на ал.5 са приложими за
хипотезата, в която собственикът не е прехвърлил собствеността върху вещите и в
частта си за срока по ал.2 за хипотезата на неподадено заявление за издаване на
съответно разрешение при доброволно предадени вещи. В тези хипотези датата на
изземването и датата на доброволното на доброволното предаване са началният
момент на теченето на срока по алинея 5, което води до възникване на правото на
държавата да отнема вещите по чл.3, 4, 7 и 8 от ЗОБВВПИ.
В случая по делото няма спор, а и
се установява от приложения предавателно-приемателен протокол, че всички оръжия
и боеприпаси на К.И.Т., в т.ч. и тези, които са предмет на процесната заповед,
са били предадени доброволно от единия наследник – И.К.Т., на 05.03.2019г. Това
означава, че от този момент са започнали да текат едногодишният и шестмесечният
срок по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ. В тази връзка съдът не споделя доводите на
оспорващата, че доколкото не е взела участие в доброволното предаване на
вещите, същата не е знаела за предаването им и спрямо нея срокът не е започнал
да тече. Това е така, защото както тя, така и другият наследник, са носители на
задължение за предаване на оръжията на техния наследодател. След като не е
предприела действия по предаване на оръжията, оспорващата очевидно е била
наясно с факта, че същите вече са предадени от другия наследник. Нещо повече,
по делото са приложени заявления за продажба на някои от наследствените оръжия,
подадени от И.К.Т..съответно на 14.03.2019г. относно карабина „Браунинг“(с №
УРИ 307000-1894-14.03.2019г.) и на 16.04.2019г. относно комбинирана пушка(с №
УРИ 307000-2787-16.04.2019г.), в които фигурира изрично писмено съгласие от
страна на С.К.Т.. Самата тя е подала Заявление УРИ 367-5233 от 17.07.2019г. за
продажба на 2 броя оръжия на И.К.Т.. Тези документи ясно сочат, че още към
14.03.2019г. оспорващата е била наясно със съществуването на огнестрелните
оръжия и тяхното местонахождение. Нещо повече, дори и да не е знаела за
съществуването на някои от тях, предвид регламентирания разрешителен режим за
притежаването им, е имала възможност да установи всички оръжия, които са
включени в наследствената маса.
Посоченият в чл.215, ал.5 от ЗОБВВПИ едногодишен и шестмесечен срок започват да текат от датата на изземване
на оръжията и боеприпасите или тяхното доброволно предаване. Единствено в
рамките на тези срокове наследникът има право да придобие ООБ или да се
разпореди с тях. Начинът, по който са регламентирани сроковете, с начален и
краен момент на изтичането им и липса на възможност за тяхното спиране или
прекъсване, сочи, че те са преклузивни. С изтичането им се погасява правото на
притежателя на оръжия и боеприпаси да се разпорежда с тях, независимо от
причините, поради които не го е сторил в техните рамки.
Въз основа на изложеното и
доколкото в случая оръжията и боеприпасите - предмет на отнемане с оспорваната
заповед, са били предадени доброволно в РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен на
05.03.2019г., видно от приемателно-предавателния протокол от същата дата, на
05.03.2020г.(четвъртък, присъствен ден) е изтекъл срокът за подаване на
заявление за придобиване или разпореждане с оръжията, респективно на
05.09.2019г. (четвъртък, присъствен ден) е изтекъл срокът за за подаване на
заявление за придобиване или разпореждане с боеприпасите.
В рамките на тези срокове нито
оспорващата, нито другият наследник не са подали заявление за придобиване и/или
разпореждане със вещите, предмет на отнемане с процесната заповед, както са
сторили това по отношение на други ООБ, поради което с изтичането на тези
срокове се е погасило правото им да се разпореждат с тях или да ги придобиват,
респективно е възникнало правото на държавата за тяхното отнемане.
Относно твърдението на оспорващата, че не е логично да
подаде заявление за придобиване на пистолет марка „Марго“ в рамките на
преклузивния срок, без да стори същото за пистолета марка „Макаров“, предмет на
отнемане с процесната заповед, както и, че по отношение на пистолета марка
„Макаров“е налице техническа грешка, която може да бъде поправена с допълване в
издаденото разрешение за пистолет марка „Марго“, следва да се посочи, че съдът
не споделя тази теза. Касае се за вещи, чието придобиване, съхранение и държане
е с разрешителен режим, поради което за придобиване на същите е необходимо
изрично заявление за придобиване на всяко едно огнестрелно оръжие, като разбира
се, няма пречка с едно заявление да се поиска издаване на разрешение за повече
от едно оръжие. В случая обаче не са ангажирани доказателства, нито се твърди
от оспорващата, че преди 05.03.2020г. е подала заявление, в което изрично да се
съдъържа искане за придобиване на пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм с №
1К381826, поради което по отношение на същия са били налице предпоставките на
чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
Аналогичен
извод следва да се направи и относно двете ловни пушки, предмет на отнемане с
оспорваната заповед. По отношение на същите, както и по отношение на пистолет
„Макаров“, калибър 9х18 мм с № 1К381826, лицето И.К.Т..е подал заявление за
продажбата им едва на 03.06.2020г. (Заявление УРИ 307090-4110/03.06.2020г.),
т.е. след изтичане на едногодишния срок по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Обстоятелството, че със Заявление № 172900-8030/09.06.2020г. по описа на
РУ-гр.Шумен оспорващата е поискала да й бъде издадено разрешение за придобиване
на два броя дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели с начин на придобиване
„по наследство“, и на 15.07.2020г. й е издадено Разрешение №
20200631298/15.07.2020г. да придобие два броя оръжия за ловни цели,
представляващи дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев над 51 см и
боеприпаси, съгласно ЗОБВВПИ, също е ирелевантно за преценка на материалната законосъобразност на атакуваната
заповед, тъй като, първо, въпросното заявление е подадено след изтичане на
преклузивния срок за придобиване по наследство на двете ловни пушки, предмет на
отнемане с атакуваната заповед, а от друга страна, оспорващата е поискала,
респективно й е било издадено разрешение да придобие по наследство 2 броя
огнестрелни оръжия за ловни цели с определени характеристики, а не конкретните
дългоцевно оръжие с гладкостенна цев – едноцевка „ИЖ“, 12 калибър с № 11329 и
дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – успоредка „МР-43Е“, 12
калибър с № 1611845.
Съдът не споделя довода на
оспорващата, че след като чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ предвижда задължение за наследниците да подадат заявление по образец до
директора на ГДНП на МВР или до началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си
адрес за издаване на разрешение за придобиване, а чл.32 от ЗМДТ сочи, че
декларация за данък върху наследството може да се подаде в 6-месечен срок от
откриването му, то и срокът по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ следва да се изчислява
след изтичане на този 6-месечен срок. Срокът по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ изобщо не
е обвързан с факта и датата на откриване или приемане на наследството от страна
на наследниците, а зависи единствено и само от датата на
изземването/предаването на ООБ. В този смисъл, позоваването на чл.32 от ЗМДТ и
чл.50, ал.4 от ЗОБВВПИ е ирелевантно за процесния казус.
В обобщение
на изложеното съдът намира оспорваната заповед за постановена при спазване на
материалния закон.
Същата е постановена и при
съблюдаване на законовата цел. ЗОБВВПИ урежда условията и реда за придобиване,
съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за
придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях /чл.1,
ал. 1, т.3/. Разпоредбата на чл. 50 от ЗОБВВПИ императивно регламентира
разрешителен режим за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие от
физически лица. Законодателната уредба на тези специфични обществени отношения, характерни с висока
степен на обществена опасност,
е подчинена на генерална цел - да гарантира и защитава обществения ред и
сигурност. Установената по законов път възможност едно лице да придобие,
съхранява и носи огнестрелно оръжие и боеприпаси за него следва да се възприема
като изключение от конституционния принцип за неприкосновеност на правото на
собственост. Оспорващата,
като собственик на оръжията и боеприпасите, предмет на процесната заповед, има право да се ползва от
собствеността си, но по реда и по начина, който съответства на установеното в
закона, респективно неспазването на императивните му разпоредби не може да
обуслови извод за нарушаване на неговата цел.
Въз основа на изложените съображения съдът
приема, че Заповед №
307з-448/29.10.2020г. на Началника на РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен, с
която на основание чл.213, ал.5, във вр.с чл.213, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗОБВВПИ са отнети в полза на държавата дългоцевно оръжие с гладкостенна цев –
едноцевка „ИЖ“, 12 калибър с № 11329; дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев – успоредка „МР-43Е“, 12 калибър с № 1611845; късоцевно
огнестрелно оръжие с нарезна цев – пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм с №
1К381826 и 45 броя боеприпаси от калибър 9х18 мм от наследниците на К.И.Т., е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски, направено в придружителното
писмо, с което се изпраща преписката и поддържано в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателката
дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на
спора, разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение
ОД на МВР - гр.Шумен (в чиято структура е издателят на акта), следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № 307з-448/29.10.2020г. на Началника на
РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен, с която на основание чл.213, ал.5, във
вр.с чл.213, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия са отнети в полза на държавата
дългоцевно оръжие с гладкостенна цев – едноцевка „ИЖ“, 12 калибър с № 11329;
дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – успоредка „МР-43Е“, 12
калибър с № 1611845; късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – пистолет
„Макаров“, калибър 9х18 мм с № 1К381826 и 45 броя боеприпаси от калибър 9х18 мм,
от наследниците на К.И.Т..
ОСЪЖДА С.К.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР -
гр. Шумен направените по делото разноски в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: