Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12081 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството са предявени от А.Ц.И. срещу Г.И.Б.
осъдителни искове за сума в общ размер на 75 000лв. с правно основание
чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна
лихва.
Твърденията на ищеца са, че на 25.02.2017г. при преминаване
покрай къщата на ответника във вилна зона „М.Д.“ от двора започнал да крещи
срещу него „копеле да оправиш улицата“, „ще ти еба майката“, “ще ти обръсна
брадата мръсен турчин и после ще те убия“, „ще се жениш ли бе, за З., ама тя
умре дъртата“, „крадец, открадна ми всичко“. Изреченото по негов адрес било
невярно, обидно и позорящо доброто име, честта и достойнството му, а
отправените закани възбудили у него основателен страх. Като последица от това
имал главоболие, световъртеж, вдигнал кръвно, не можел да спи и вземал
успокоителни медикаменти. От преживения стрес се обострила макулната му
дегенерация, свързано с промяна и дегенерация на кръвоносните съдове на очите с
увеличение на мастните наслагвания, а това от своя страна влошило състоянието
на разширени вени на лявата ръка, причиняващо напрежение и силна болка. На
04.12.2017г. ответникът се намирал в съседен имот, собственост на трето лице,
където незаконно изсичал дървета. Подал сигнал до полицията, но ответникът го
забелязъл и започнал да го заплашва с думите „ще ти отсека главата като свърша
с дърветата“, „долен клошар“, „ще те нарежа на парчета“, а след като полицаите
пристигнали го напсувал и казал „не му
вярвайте на тоя клошар, той окраде съседката З.“, по негов адрес „не успях да
застрелям сина ти, но заради теб ще си изпати дъщеря ти“. По този начин отново
изпитал чувство на унижение, обида и омерзение на личността му и повлияло
негативно на здравословното състояние-вдигал кръвно, престанал да се храни, не
можел да спи, крайниците изтръпвали и му причернявало, получил нарушения във
вестибуларния апарат, във връзка с което постъпил в болнично заведение за
лечение. В продължение на година поради заплахите изпитвал страх за живота си и
за близките. На 13.12.2018г. в съдебно заседание по гр.д.№ 67546/2016г. по
описа на СРС, 165 състав, в качеството си на свидетел ответникът го нарекъл
„клошар“ в присъствието на множество присъствали лица в съдебната зала. От това
по-късно получил инсулт, приет по спешност в болница и лечение повече от
година, както и допълнително се влошило зрението му. След това на 08.05.2020г.
ответникът подал сигнал в полицията заради бездомно куче, за което ищецът и
други съседи полагали грижи. По време на разговора с пристигналите полицаи
ответникът се приближил до него и започнал да го ругае и обижда с думите „ей
клошар, циганин, ще ти обръсна брадата и ще ти счупя краката“. Твърди по този
начин за пореден път да са накърнени честта, доброто име и достойнството му, от
което се влошило здравословното му състояние, имал неразположения, изпитвал
страх. Навежда като последица от поведението на ответника спрямо него да е
претърпял неимуществени вреди, за които претендира заплащането на обезщетение
съответно по 15 000лв. от деликта на 25.02.2017г., 20 000лв. от
деликта на 04.12.2017г., 35 000лв. от деликта на 13.12.2018г. и 5000лв. от
деликта на 08.05.2020г., ведно със законната лихва от съответната дата до
изплащането.
Ответникът счита исковете за
неоснователни. Сочи, че с ищеца са съседи и от дълги години имат влошени
отношения. Отрича да е изричал обиди,
клевети или отправял закани спрямо него на посочените в исковата молба дати, а определянето му като „клошар“ в съдебно заседание по гражданско дело е с оценъчен характер и няма за
цел да дискредитира личността му, но е станало повод за още по-негативно
отношение и провокации от ищеца в търсене на публично скарване и периодично
подаване на сигнали до органите на полицията и прокуратурата.
Съдът, след преценка събраните по
делото доказателства, намира следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и неимуществени. Пораждането на деликтната отговорност е предпоставено от противоправно
деяние /действие или бездействие/, настъпването на вреди за увредения и
наличието на причинна връзка между деянието и вредите. Вината е елемент от
фактическия състав, която на основание чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното.
От фактическа страна не е спорно,
че страните по
делото живеят в съседни имоти във вилна зона „М.Д.“ в близост до с.Бистрица, от
много години са в лоши лични отношения и неведнъж между тях е имало пререкания
и скандали, във връзка с които сезирани органите на реда.
Като доказателства са приети
няколко постановления на СРП по повод образувани проверки. С постановление от
26.11.2018г. по преписка № 338300-5672/2019г. на 08 РУ-СДВР, пр.пр.№
50464/2018г. на СРП, е отказано образуване на досъдебно производство за
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК по заявление на Р.А.Ц./дъщеря на
ищеца/ за отправена на 10.09.2008г. към нея от ответника Г.Б. закана „гледай
как гледаш, ще те убия“ поради липса на обективни данни потвърждаващи това и
несъставомерност при установеното в хода на проверката, че се касае за размяна
на реплики между съседи в лоши и силно обтегнати отношения. То е неотносимо към
спорните по делото обстоятелства.
С постановление от 07.06.2017г.
по пр.пр.№14086/2017г. на СРП е отказано образуване на досъдебно производство за
престъпление по чл.144 НК по жалба на ищеца А.Ц. за възникнало между него и
съседа му Г.Б. словесно пререкание на 25.02.2017г. по повод ремонт на улицата,
на която живеят, с отправени обиди и закани за убийство посочени в молба
/стр.38/-„копеле да оправиш улицата“ /следват псувни и нецензурни реплики/, „ще
ти обръсна брадата, турчин мръсен и после ще те убия“, „ще се жениш ли бе, за З.,
ама тя умре дъртата. Крадец, открадна й всичко“. В хода на проверката било установено,
че случаят е поредният скандал между тях с битов характер в продължение на влошените
им отпреди това отношения и не разкрива данни за посоченото престъпление, а за
евентуално отправяне на обидни думи жалбоподателят би могъл да подаде тъжба за
престъпление от частен характер.
С постановление от 27.03.2018г.
по пр.пр.№ 50082/2017г. на СРП е отказано образуване на досъдебно производство
за престъпление по чл.144 НК по жалба на А.Ц., който твърдял, че на
04.12.2017г. видял съседа си Г.Б. да реже дръвчета в чужд имот и след направена
забележка последният започнал да се държи арогантно, да го обижда с ругатни и
да го заплашва с физическа саморазправа. В хода и на тази проверка не са били
събрани данни потвърждаващи твърденията, респ. липса на такива за извършено
престъпно деяние с оглед усложнени и конфликтни междусъседски взаимоотношения с
предхождаща инцидента давност.
Представено е заявление на ищеца
от 08.05.2020г. до 08 РУ-СДВР, в което посочил, че на 08.05.2020г. до дома му
дошли полицаи повикани от ответника заради куче, за което твърдял, че е негово
и го тормози. Обяснил им, че кучето е бездомно и понякога го храни. Докато
полицаите пишели протокол на ответника, той започнал да крещи срещу ищеца, че е
клошар, циганин, че ще му обръсне брадата, казал „изрод ще ти счупя краката“. По повод този случай е изготвена докладна
записка от полицай при посоченото РУ, в която е посочено, че по изявление на
място от А.Ц. със съседа му Г.Б. имат стари спорове, подадени жалби един срещу
друг и водят дела. На двамата са били съставени протоколи за предупреждение по
чл.65 ЗМВР.
Представен е препис от протокол
от проведено на 13.12.2018г. съдебно заседание по гр.д.№ 67546/2016г. на СРС,
165 състав, по което дело А.Ц. е ответник по иск предявен от И.Х.Ш.-Ф.. В
същото при разпита му като свидетел Г.Б. казал „А.Ц. той живее срещу мен,
знаете ли какво е клошар, ето това е той“ и после „А.Ц. честно не мога да го
понасям. Има прокурорски преписки срещу мен, подписвал съм предупредителен
протокол“.
По делото са разпитани
свидетелите М.С., И.Ш.-Ф., Т.Р.и Б.Д..
Свидетелят С.живял в имот в
близост до тези на страните, познава ги и знае за влошените им отношения. Сочи,
че няколко пъти са имали конфликти като е бил свидетел на такъв от страна на
ищеца със заплахи срещу ответника, с обиди към съпругата му преди около две
години, без да сочи точно кога и какво се е случило. Причината била, че ищецът
бил подсъдим по дело и смятал, че ответникът ще свидетелства срещу него в
подкрепа на другата страна. Известно му е, че е дал показания по дело, но не е
бил там. Не знае за скандал между тях на 25.02.2017г. и 04.12.2017г. Знае за
конфликт по повод куче, за което се грижил ищеца. Видял един ден как внука на
ответника се прибирал от училище, кучето скочило и го съборило на земята. Била
извикана полиция и забранили кучето да се води без повод. Сочи, че ответникът
бил отзивчив и внимателен, със съпругата му се грижили за живуща в близост
възрастна жена. Сочи, че ищецът живее сам, отчуждил се, занимавал се с писане
на доноси срещу съседите си, включително срещу него и го определя като злобен
човек. Дворът му бил пълен с вехтории и непотребни вещи.
Свидетелката И.Ш.-Ф. също познава
страните. Нейните родители притежавали имот в съседство и от баща си знае, че
страните по делото са с влошени отношения от много време. Не е била свидетел на
конфликти между тях, но от съседи знае за оплаквания за агресивно поведение от
ищеца към ответника и неговата съпруга. Също от съседи знае за случай, при
който куче ухапало внука на ответника без да знае подробности, а от Г.Б. и
съпругата му знае за провокативно и неуважително отношение към тях. Сочи, че
има съдебни спорове с ищеца по повод оставено от нейната майка завещание и
пълномощно в полза на ищеца. С пълномощното ищецът изтеглил всичките
спестявания на майка й, а при посещения на къщата я намерили разбита и
разхвърляна. Във връзка с делото веднъж искала да направи снимки на имота, но
не била допусната от ищеца и неговия син. След като Г.Б. дал показания по
делото, по което тя е страна, ищецът ги заплашил, че ще ги съди. За времето на
познанството на ответника не е виждала или чувала да нагрубява някого.
Свидетелят Т.Р.е приятел на сина
на ищеца. Сочи, че през 2017г. били пред къщата на ищеца, когато ответникът се
появил на терасата в неговия имот и започнал да обижда, казал „вие какво
правите тука, клошар“, към ищеца „ще ти обръсна брадата, ти си един клошар, за
нищо не ставаш, погледни къде живееш“, а към него и сина „вие няма ли да ходите
нещо да учите“. Обиждал, псувал и се заяждал с ищеца, който не отвърнал. Знае
за враждата между тях и за много други караници и скандали, поради което
избягвали да се събират у ищеца за да не провокират ответника. Сочи, че поради тези лоши взаимоотношения здравословното
състояние на ищеца се влошило, преживявал тежко нещата, оплаквал се в
полицията, но те не реагирали. Страхувал се от съседа си и се чувствал унизен
от обидите.
Свидетелят Б.Д. сочи, че един ден
преди около година, когато отивал при ищеца видял полиция. Чул ответникът да казва
към ищеца „защо те напусна жена ти, защо
избяга жена ти, тя сигурно си е намерила някой друг“. Не чул да отправя обиди
или да го нарича по някакъв начин. Преди време ищецът му споделял, че
ответникът откраднал някакви тухли и че не може да се разбере и да говори с
него. Не е бил свидетел на други скандали между тях. Познава ищеца като добър,
кротък и услужлив човек. Той му споделил веднъж, че ответникът много го обиждал
и получил инфаркт или болест заради караницата, но не знае повече.
По делото е представен
амбулаторен лист от 16.06.2020г. за консултация на ищеца при психиатър с
основна диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ с оплаквания за тревожност, напрегнатост,
потиснато настроение, безсъние, страх от отправени му от ответника закани и др.,
издаден, както е посочено, във връзка със завеждане на настоящото дело.
Видно от епикриза ищецът бил
хоспитализиран в периода 13.12.2017г.-18.12.2017г. в НМТБ-Цар Борис III, гр.София, Клиника по неврология и отоневрология с
диагноза „световъртеж от централен периферен произход“ с придружаващи
заболявания „цервикална остеохондроза, спондилоартоза, деформация на лява
предмищница, ангиодисплазия на лява ръка“ с проведено лечение.
Видно от епикриза на УМБАЛ „Света
Анна“ гр.София, Клиника по нервни болести, ищецът бил хоспитализиран в периода
14.01.2019г.-18.01.2019г. с поставена диагноза „исхемичен мозъчен инсулт
/тромботичен/ в басейна на лявата средна мозъчна артерия-корови клончета.
Десностранна централна хемипареза и сензомоторна афазия в пълно обратно
развитие, тромбоза на лявата вътрешна сънна артерия. Дислипидемия, артериална
хипертония 2ст.“ с придружаващи заболявания „дегенерация на макулите,
двустранна кокартроза, шийна остеохондроза, състояние след фрактура на лява
предмищница, ангиодисплазия на ляв горен крайник, хроничен калкулозен
пиелонефрит, хемангиом на черния дроб“.
Според епикриза от УМБАЛ „Света
Анна“ гр.София, Клиника по кардиология постъпил на 28.01.2019г. с диагноза
„стеноза LICA. МСБ. Състояние след ИМИ в БЛДМ
/м.01.2019г./ след преживян на 13.12.2018г. исхемичен мозъчен инсулт за
извършване на изследвания и лечение.
Представени са листи за преглед
на пациент и амбулаторни листи, издадени в периода 30.01.2012г.-23.01.2020г. за
прегледи и консултация по повод световъртеж, увреждания на ретината, пресбиопия,
нарушения на рефракцията и акомадацията.
При тези доказателства съдът
намира от правна страна следното:
От безспорното, че страните са в
дългогодишен конфликт и силно влошени лични отношения с множество във времето
конфликтни ситуации по различни поводи, по делото не се установи по несъмнен
начин ответникът да е осъществил на 25.02.2017г., 04.12.2017г. и 08.05.2020г.
посочените в исковата молба деяния, които да покриват признаците на чл.45 ЗЗД с
последица причиняване неимуществени вреди на ищеца.
Представените постановления на
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство /стр.36 и стр.40/ доказват
единствено, че на 25.02.2017г. и 04.12.2017г. между страните са възникнали
поредните скандали, за които органите на реда сезирани с жалби от ищеца. От
съдържанието на постановленията не се изяснява какво точно се е случило, а наведените
в жалбите твърдения за отправени закани, обиди и клевети, по същество идентични
с тези визирани в исковата молба, не са били потвърдени при извършените
проверки, поради което не могат да служат като източник за фактически и правни
изводи. Те не се доказват и в настоящото производство. Трима от разпитаните
свидетели не знаят нищо за станалото на тези две дати. Единствено св.Русев
говори за случка през 2017г. с изречено по адрес на ищеца, сина му и самия
свидетел „вие какво правите тука, клошар“, „ще ти обръсна брадата, ти си един
клошар, за нищо не ставаш, погледни къде живееш“, „вие няма ли да ходите нещо
да учите“, но предвид обстановката, при която сочи да е било казано не може да
се свърже с въпросните дати, а ако се приеме да се отнася до някоя от тях
казаното е различно от това, което се твърди от ищеца.
По отношение 08.05.2020г.
събраните по делото доказателства установяват последващ спор след подаден от
ответника сигнал до полицията, поводът за което бил куче. Г.Б. се жалвал, че
кучето е на ищеца и създава проблеми на съседите, а А.Ц. твърдял, че е бездомно
и понякога се грижи за него, във връзка с което се създало ново напрежение между тях. От представените писмени
доказателства е видно, че пристигналите на място полицаи съставили
предупредителни протоколи по ЗМВР и на двамата, без да са налице данни за
конкретното им поведение един спрямо друг. Според свидетелските показания
причината ответникът да подаде сигнала била, че преди време кучето съборило
внука му на връщане от училище, но нито един от тях не потвърждава да го е
нарекъл „клошар, циганин“ и че „ще му обръсне брадата и счупи краката“. Обратно
в показанията си св.Дамянов, който присъствал на мястото, сочи, че чул
ответникът да казва на ищеца „защо те напусна жена ти, защо избяга жена ти, тя
сигурно си е намерила някой друг“, не и да отправя обиди или закани.
Що се отнася до определянето на
ищеца като клошар в съдебно заседание на 13.12.2018г. по гражданско дело в СРС следва
да се посочи, че действително изразява негативното лично отношение на
ответника, но не може да се възприеме като обида по смисъла на чл.146 НК.
Значението на думата „клошар“ в българския език е бедняк и бездомник, какъвто
ищецът очевидно не е. Касае се за оценъчно съждение на ответника продиктувано
от възприятията му относно бита и начина на живот, за което говорят и част от
свидетелите-имотът му бил неподдържан, разхвърлян, с натрупани стари и
непотребни вещи.
На
следващо място, дори и да се приеме, че на посочените дати ответникът е имал
някакво непристойно поведение спрямо ищеца, не се доказаха твърденията да се
намира в причинна връзка с влошаване здравословното му състояние и то за един продължителен
период от време. Представените писмени доказателства сочат, че ищецът страда от
множество и различни заболявания, включително получен през 2018г. инсулт, някои
от които са с голяма давност. При липсата на спор за влошени лични отношения от
много години, периодично ескалиращи в конфликтни ситуации, събраните
доказателства сочат, че неведнъж и ответникът е бил обект на непристойно
поведение от страна на ищеца, а наред с това е влизал в пререкания и с други
живущи в района. Поради това не може да се приеме, че получаването на
заболявания, респ. обострянето на други се дължи на ответника.
По изложените съображения
предявените искове подлежат на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото от 3200лв. за платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.Ц.И., ЕГН **********, с адрес ***, вилна зона „М.Д.“, ул.*******против Г.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, вилна зона „М.Д.“, ул.*******, искове с правно
основание чл.45 ЗЗД за сумата в общ размер на 75 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 25.02.2017г.,
04.12.2017г., 13.12.2018г. и 08.05.2020г., ведно със законната лихва от
25.02.2017г. до изплащането.
ОСЪЖДА А.Ц.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на Г.И.Б.,***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 3200лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: