№ 10497
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110168001 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против Л. И. Х..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 52, находящ се в гр. ...........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 129, 57 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 27, 29 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
14.07.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.08.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42224/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Л. И. Х. чрез назначения особен представител, с който оспорва
исковете. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия
за исковия период по съображения, че не е собственик/ползвател на
1
процесния имот. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение
между страните за исковия период. Позовава се на давност. Оспорва
претенцията за мораторна лихва по съображения относно липсата на доказана
забава на длъжника. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 27.07.2023 г. ......... е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. И. Х. за:
сумата 129, 57 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 27, 29 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
14.07.2023 г.
С разпореждане от 08.08.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № ......., дело
№ 3337/85 г. от 30.07.1985 г., по силата на който ........ дарява на дъщеря си Л.
И. Х. следния недвижим имот: апартамент № 52, находящ се в гр. ..........,
състоящ се от: дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на 65, 20 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .........., рег.
№ 28593, дело № 2412/2020 г. от 16.12.2020 г. Л. И. Х. продава процесния
имот на ..........
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия за исковия период м.05.2020 г. – м.12.2020 г. е доставяна
топлинна енергия на стойност исковата сума 129, 57 лв.
Безспорно е между страните, че за исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение от ..........
По делото е представен протокол от проведено на 28.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: в гр. ........, на което те са взели
решение да се сключи договор с ..........., за индивидуално разпределение на
топлинната енергия, като услугата се възложи на ............ В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен е договор № 1910/17.09.2002 г., сключен между ЕС като
2
възложител и ........... като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ......... – възложител и
......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
3
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се от представения нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ......., дело № 3337/85 г. от 30.07.1985 г., че със същия Л. И. Х. е
придобила собствеността на процесния имот, след което с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № .........., рег. № 28593, дело №
2412/2020 г. от 16.12.2020 г. се е разпоредила със същия, като го е продала на
трето за спора лице.
С оглед изложеното установява се качеството на ответницата на
собственик на процесния имот за част от исковия период, а именно: м.05.2020
г. – 16.12.2020 г. От качеството на ответницата на собственик за имота са този
период произтича и качеството й клиент на топлинна енергия за битови
нужди за същия. За периода 17.12.2020 г. – 31.12.2020 г. ответницата не се
явява собственик, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество в периода м.05.2020 г.
– 16.12.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
4
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ......... (с предишно фирмено наименование ...........) Третото
лице-помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно
между страните, а се потвърждава и от ангажираните по делото писмени
доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия за исковия период м.05.2020 г. – м.12.2020 г.е доставяна
топлинна енергия на стойност исковата сума 129, 57 лв.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за
погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 27.07.2023 г., от
който момент се счита предявен искът по чл.422 ГПК, с оглед на което към
този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 27.07.2020 г., каквото в случая се явява вземането за
5
м.05.2020 г., станало изискуемо на 16.07.2020 г. в размер на сумата 21, 77 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2020 г. –
м.12.2020 г. в размер на сумата 107, 80 лв.
Ответницата отговаря за тази част от периода, за която има качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди, а именно: м.06.2020 г. –
16.12.2020 г., вземанията за който са в размер на сумата 58, 33 лв.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 129, 57 лв., както и за периодите м.05.2020 г. и
17.12.2020 г. – 31.12.2020 г. – да се отхвърли.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност вземания за периода м.06.2020 г. – 16.12.2020 г.,
начислена за периода 15.09.2021 г. – 14.07.2023 г., в размер на сумата 12, 29
лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 27, 29 лв. – да се отхвърли.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 33, 77 лв. разноски за заповедното и сумата 191, 34
лв. разноски за исковото производство.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. И. Х., ЕГН ********** дължи
на ........., ЕИК ........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва:
сумата 58, 33 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 52, находящ се в гр. .......... за
периода м.06.2020 г. – 16.12.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 27.07.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 12, 29 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
14.07.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.08.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42224/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
58, 33 лв. до 80, 10 лв. (която разлика възлиза на сумата 21, 77 лв.) и за
периода м.05.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ , а за сумата над 80,
10 лв. до 129, 57 лв. (която разлика възлиза на сумата 49, 47 лв.) и за периода
17.12.2020 г. – 31.12.2020 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и иска за
сумата над 12, 29 лв. до пълния предявен размер от 27, 29 лв. мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 14.07.2023 г. върху стойността на топлинната
енергия – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. И. Х., ЕГН **********да заплати на ........., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 33, 77 лв. разноски за заповедното
производство и сумата 191, 34 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – ..........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8