№ 27
гр. Варна , 05.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503586 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 130 вр. с чл. 126 от ГПК, образувано по
подадена частна жалба вх. № 286139/01.12.2020 г. от Ж. И. Д. с ЕГН **********, чрез
особения си представител адв. Десислава Георгиева, срещу Определение №
263557/23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3866/2020г. по описа на ВРС, 53 с-в, с което е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателката намира за незаконосъобразно обжалваното определение, като моли за
неговата отмяна. Сочи, че неправилно съдът е приел, че за процесния имот има влезли в
сила съдебни решения по гр.д. № 2126/1992г. и дело № 1654/1995г. по описа на РС Варна с
предмет правото на собственост върху същия, поради което е приел иска за недопустим.
Твърди, че не е налице идентичност между горепосочените дела и настоящото
производство, нито по отношение на страните, нито по отношение на предмета. В тази
връзка сочи, че предмет на спора по гр.д. № 3866/2020г. е имот с идентификатор
10135.1507.744.2.4 по ККР, находящ се на административен адрес в гр. Варна, ул. "Сан
Стефано" № 7, стар ПИ № 1756, 8-ми микрорайон на гр. Варна, по КП, одобрен със Заповед
№ 300-4-47/01.10.2003г. на ИД на АК, с площ от 22.40 кв.м., разположен на партерен етаж на
пететажна жилищна сграда, който е идентичен с имот пл. № 7, а не пл. № 6, за който са
водени всички предходни съдебни производства.
С оглед на горното моли за отмяна на атакуваното определение на РС Варна и за връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
1
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 23404/26.03.2020
г. от Ж. И. Д., срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Ищцата твърди, че е собственик по наследство на недвижим имот, представляващ
Самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.744.2.4 по КККР, одобрена със Заповед №
18-5247/30.06.2016 г. на Началника на СГКК – Варна, с административен адрес: град Варна,
ул. „Сан Стефано“ № 7, в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2, с предназначение на
обекта: за търговска дейност, брой нива: 1, с площ от 22,41 кв.м., прилежащи части: 0,0588
% ид.ч. от общите части на сградата /идентичен със стар пл. № 7 в кв. 60 по плана на 8-ми
подрайон на гр. Варна по КП, одобрен със Заповед № 300-4-47/01.10.2003г. на ИД на АК, с
административен адрес: в гр. Варна, ул. "Сан Стефано" № 7, а именно: тото-пункт, състоящ
се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 22.40 кв.м., при граници: ул. "Сан
Стефано", общ жилищен вход и общо стълбище, хоби стая, ПИ 1750, отгоре - жилище,
отдолу - зимник и стая хоби, състояща се от едно помещение и санитарен възел, с площ от
36.10 кв.м., при граници: общ вход и общо стълбище, ПИ 1754, вътрешен двор, ПИ 1750,
отгоре - жилище, отдолу - ПРУ, по Нотариален акт вх. peг. № 15920/18.07.2011 г., Акт №
171, том XLV, дело № 9690 по описа на СВ, Скица peг. № 331/07.07.2011 г. на район
"Одесос" и Удостоверение изх. № 94-18389-03-10-7175/ 18.07.2011 г. на Началника на СГКК
- гр. Варна. Сочи, че от страна на ответника е съставен Акт за държавна собственост №
9780/25.07.2019 г. по отношение на процесния имот с предоставени права на управление
върху имота на „Държавно предприятие Български спортен тотализатор“, като със Заповед
№ ДИ-20-7703-30/06.03.2020 г. на Областния управител на Област Варна на ищцата е
отказано деактуване на имота.
Съдът е установил, че с влезли в сила съдебни решения по дела (гр.д. № 2126/1992 г. по
описа на ВРС и гр.д. № 1654/1995 г. по описа на ВРС), с предмет правото на собственост
върху процесния имот: Самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.744.2.4 по КККР,
одобрена със Заповед № 18-5247/30.06.2016 г. на Началника на СГКК – Варна, с
административен адрес: град Варна, ул. „Сан Стефано“ № 7, в сграда с идентификатор
10135.1507.744.2, предназначение: за търговска дейност, брой нива: 1, с площ от 22,41 кв.м.,
прилежащи части: 0,0588 % ид.ч. от общите части на сградата, съдът се е произнесъл
окончателно по отношение на принадлежността на правото на собственост върху същия
имот и тъй като са налице съдебни решения, ползващи се със СПН, в настоящото
производство е недопустимо да се преразглежда правният спор относно правото на
собственост върху процесния обект.
Постъпилата частна жалба отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, същата е
подадена в законоустановния срок и срещу акт на съда, който подлежи на обжалване,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Всеки иск се индивидуализира със страни, основание и петитум. За да е налице сила на
пресъдено нещо, която да представлява отрицателна процесуална предпоставка за
допустимост на процеса, е необходимо пълното съвпадение между страни, спорно право и
2
петитум.
Видно от предявения иск, страни по делото са ищец - Ж. И. Д. и ответник - Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Делата с влезли в сила решения, които съдът е приел като основание за наличието на
отрицателна процесуална предпоставка за допустимост и които е посочил в атакуваното
определение за прекратяване, са били със страни както следва – гр.д. 2126/1992г. на ВРС –
ищци са И.И., Д.И. Ж.Д. и М.Ж. срещу ответник Районна дирекция „Български спортен
тотализатор“ – Варна, а по гр.д. 1654/1995г. на ВРС ищец е „Български спортен
тотализатор“ София срещу ответниците Д.И. И.И., Ж.Д. и М.Ж..
В горепосочените съдебни решения Държавата не е била конституирана като страна, а и
липсва отразяване по тях, че ДП "Български спортен тотализатор" е участвало по развилите
се процеси в качеството си на процесуален субституент на Държавата. Следва да се има
предвид, че съгласно Устройствен правилник на Държавно предприятие "Български спортен
тотализатор", ДП "БСТ" е юридическо лице, представляващо самостоятелен субект на
правото, на осн. §9 вр. с § 11, ал.1 ПЗР на Закон за хазарта вр. чл. 62, ал. 3 ТЗ. Също така, на
осн. чл. 5, ал.1 и ал. 2 от Устройствения правилник, Българският спортен тотализатор
извършва действия по управление на предоставеното му държавно имущество от свое име и
за своя сметка, включително и участието му в процеси относно защита на вещни права
върху такива имоти.
Предвид горното, на този етап от съдебното производство липсват данни и доказателства, от
които по недвусмислен начин да се установи, че Държавата чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството е обвързана от тези решения, както и че същата
е била представлявана в процеса от процесуален субституент. Доколкото такива
доказателства не са представени с исковата молба, но възражения в тази насока могат да
бъдат инвокирани и подкрепени с доказателства от самия ответник с отговора на същата, то
настоящият състав на съда намира, че на този етап от процеса не би могло да се изведе
категоричен извод за идентичност в страните по делата, а производството е прекратено
преждевременно.
Що се касае до основанието, на което ищцата в настоящото производство се домогва да се
легитимира като собственик на имота и твърденията на същата, че същият се владее от
ответника и за него е издаден Акт за частна държавна собственост, както и изричен отказ за
деактуването му, които също не са приложени по делото, съдът не може да направи
преценка за идентитет и по отношение на основанията, на които са водени посочените в
обжалваното определение дела и настоящото дело.
В допълнение към това е и факта, че по делото са приложени само първоинстанционните
решенията между страните, но липсват всички влезли в сила съдебни актове на горни
инстанции, които имат касателство както към предмета на спора, така и по отношение на
страните.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение, с което е прекратено производството
по делото, следва да бъде отменено, а делото върната за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263557/23.11.2020 г. по гр.д. № 3866/2020г. по описа на ВРС, 53
3
с-в.
ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия в производството
по гр. дело № 3866 по описа за 2020 г. на РС-Варна, 53 съдебен състав, съобразно мотивната
част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4