О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
гр. Плевен, 15.07.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд -
гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
като разгледа докладваното от съдията Николаев адм. дело №
469/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.145,
ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) и чл.40, ал.1 от Закон за
достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба от С.Т.Т. с
постоянен адрес ***, срещу Решение за предоставяне на достъп до обществена
информация № ЗДОИ-1-1/22.01.2019 г. на Е. И. – съдебен помощник в кабинета на
председателя на ВКС, в частта му, касаеща точки 0-9 от заявление вх.
№ ЗДОИ-1/09.01.2019 г.
Жалбоподателят
е подал бланкетна жалба без изложени мотиви.
В уточнение от
28.02.2020г. жалбоподателят е посочил, че отказът е незаконосъобразен, необоснован, противоречащ
на процесуално – административните норми и „духа на закона“. Отправено е
искане за отмяна на оспорения отказ за
предоставяне на обществена информация поради липса на мотиви и неотговаряне по
множество непреодолими от българските съдилища проблеми.
Ответната страна – Административен ръководител на ВКС не е
изразил становище по спора.
С определение №
4069 от 05.06.2020 г. Административен
съд – София град, второ административно отделение е прекратил съдебното
производство по адм. дело № 1538/2019 г. по описа на Административен съд София
– град и е изпратил по подсъдност делото на Административен съд – Плевен.
Съдът, след като се запозна
със събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, намира
жалбата за недопустима поради следното:
Видно от приложената
административна преписка, оспорващият е подал заявление /по ел. поща на
09.01.2019 г./, с вх. № ЗДОИ-1/09.01.2019 г. до Административен ръководител на ВКС, с искане
на основание ЗДОИ да получи информация
по следните въпроси:
0.Кой
е компетентен да определи риска, респ. да установи вината при наличие на
престъпление от страна на гражданин на Република България в хипотеза на
самозащита по чл. 12 или чл. 13 от НК срещу престъпление на Главен прокурор на
Република България? Същият този може ли да измери разликата в риска за
максимално /екстремален, граничен риск/ причиняване на вреда на максимален брой
хора /обществен риск/?
1.Има ли конфликт на КРБ чл. 4 /2/ с
принципа на Закона за здравето, по който един човек презумптивно може да бъде
задържан и принуден да доказва „нормалността“ си чрез публично изразено
съмнение за психичното му здраве, в ЧНД от публичен характер? Това „СОЦ-НПК“
производство не започва ли с осъществяване на НК състав „обида“ или
„злепоставяне“ от страна на иминузирания РП? Не е ли непропорционално раздута
опасността от действията на хора, които нямат разум и в общия случай сами се
издават, без да могат да се защитят /камо ли да замислят план в собствената си
глава – първи критерий по ЗЗ чл. 146 е липсваща памет, т.е. сенилна деменция
или да нямат логика – втория критерий е наличие на тежко заболяване, пречещо на
осмислянето на значението на фактите?
2.Принудителното
„изследване“ проведено чрез външно и непожелано от субекта държавно насилие, не
се ли явява недопустим „стрестест“, който опорочава резултата?
3.Защитени ли са така модерно наричаните
напоследък „лични данни“, чрез насилственото извличане на юридически факти за
качествата на субективния ти свят /мозъка/ чрез медицинските процедури в ЗЗ,
НПК и ГПК?
4.Проявата на интерес /волеизявление в
материалната действителност/ е правен факт. Интерес към здравето на страната,
проява ли е на предубеденост? Т.е. нарушен ли е принципът на безпристрастност
на магистрат, проявил външно интерес към страна?
5.Престъпление ли е осветяването на
следствената тайна на ПРБ пред съд при въпросните процедури за психоискане по
ЗЗ, НПК и ГПК?
6.Излиза
ли извън компетентността си по НПК съд, приел искане на ПРБ или самият той
поискал от страната сведение на адекватността на ума му? Престъпно ли е
използването на полицейско насилие с белезници в случай на отказ, без
обосновани данни за налично престъпление?
7.Имало ли е някога обективиране на
степента на риск в НК процеса? Защо ГП и РБ един път крие писмото, а два пъти
по ЗДОИ отказва да ми отговори по това официално мое „предложение за
подобряване на работата“ в ПРБ?
8.Трябва ли споровете и процедурите по
медицинските изследвания да са по НПК? Как биха се провеждали спорове по
документи за психогодност на държавни служители – по АПК?
9.Трябва ли НПК и правораздаването като
цяло да се занимава с решаването на социалното вграждане и издръжка на
„психично болните“, за да се „защити обществото от стреса“ при общуването с
тях? Трябва ли медицинските лечебни заведения да бъдат натоварвани с тази
отговорност?
10.Колко заявления по ЗДОИ е имало през
годините от 2000-2019 г. по години, отправени към ТКС? Колко заведени и
спечелени от граждани дела за всяка – в
групи по мълчалив и по изричен отказ. Колко адвокатски хонорари и колко
обезщетения са платени общо за целия период?
Поискал
е информацията да се предостави на е-mail адрес.
По заявлението С.Т.Т.
е получил решение за предоставяне на достъп до обществена информация №
ЗДОИ-1-1/22.01.2019 г. Съгласно решението исканата във въпроси 0-9 информация
не е обществена информация, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл.
2, ал. 1 ЗДОИ. Отговорите на поставените въпроси не представляват нито
официална, нито служебна информация. Посочено е, че видно от формулираните
въпроси заявителят желае да получи тълкуване и консултация по правни разпоредби
или личното мнение на председателя по тях, а тълкуването на разпоредби от
нормативен акт не представлява информация, създавана или съхранявана от
задължените по ЗДОИ органи, какъвто е и ВКС.
По отношение на въпрос № 10 Колко заявления по ЗДОИ е имало през годините от
2000-2019 г. по години, отправени към ВКС? Колко заведени и спечелени от
граждани дела за всяка – в групи по
мълчалив и по изричен отказ. Колко адвокатски хонорари и колко обезщетения са
платени общо за целия период е отбелязано, че във ВКС е наличен регистър на
заявленията по ЗДОИ с начална година 2013 г. Посочено е, че информация за
подадените преди това заявления не е налична поради смяна на програмния
продукт, ползван от съда, както и поради изтичане на сроковете им за
съхранение. В заключение в решението на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на
жалбоподателя е разрешен достъп до исканата обществена информация по т. 10 за
периода 2013 г. - 2018 г.
Редът и условията за
предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани
в глава III на ЗДОИ. В чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да
разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация, като
това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на чл. 28 от ЗДОИ в
определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Член 37 – чл. 39 от ЗДОИ императивно
регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и
редът за неговото съобщаване на заявителя, а съгласно чл. 33 от ЗДОИ органът, ако не разполага с поисканата информация и няма
данни за нейното местонахождение, уведомява за това заявителя.
В контекста на горното
от фактическа и правна страна съдът намира, че в конкретния случай не е налице
изричен отказ за предоставяне на информация по ЗДОИ.
Налице е уведомление по чл.
33 от ЗДОИ, че органът не разполага с исканата информация и няма законово
задължение да събира такава информация. В случая заявлението е за достъп
до обществена информация. По дефиницията на чл. 9 от ЗДОИ обществена
е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. В
тази връзка, съгласно цитираната разпоредба на чл. 33 от ЗДОИ, когато
органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното
местонахождение, той уведомява за това заявителя. Тези норми сочат, че за да се
осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да
съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители - хартиен
такъв, снимков или филмов материал и др. подобни и да е налична при сезирания
административен орган. Достъп до искана обществена информация не може да бъде
предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. В конкретния
случай не са налице доказателства, които да установяват, че исканата информация
е налична при органа.
Следва да се посочи още, че
разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се
отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и
съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект
по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и
уведомлението, че не разполага с информацията и няма данни за нейното
местонахождение, не носи белезите на административен акт и не подлежи на
съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в производството,
развиващо се на основание чл. 40 от ЗДОИ във
вр. чл. 145 и сл. от АПК, подлежи
решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на
основание чл. 34 във
вр. чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, както и
отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ. Разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ императивно
регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е
налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните
в разпоредбата хипотези. В конкретния случай заявителят е уведомен, че исканата във
въпроси 0-9 информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и административният орган не разполага с такава информация. Ето защо предмета на настоящето
производство писмо изх. информация № ЗДОИ-1-1/22.01.2019 г.., представляващо
уведомление по чл. 33 от ЗДОИ, няма
белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси,
и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради
което и не подлежи на съдебен контрол. Доколкото са били налице предпоставките
по чл. 33 от ЗДОИ ответният
орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение. А от
доказателствата по делото безспорно е установено, че същият е положил
необходимата грижа да изясни фактическата обстановка по искането и да
подпомогне заявителя по повод неговото искане. С оглед на това подадената
жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на
основание чл.159, т. 1 от АПК следва да
бъде оставена без разглеждане.
Воден от горните мотиви,
Административен съд-Плевен, седми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на С.Т.Т. с постоянен адрес ***, срещу Решение за предоставяне на достъп до
обществена информация № ЗДОИ-1-1/22.01.2019 г. на Е. И. – съдебен помощник в
кабинета на председателя на ВКС, в частта му, касаеща точки 0-9 от заявление
вх. № ЗДОИ-1/09.01.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело
№ 469 по описа за 2020 г. на
Административен съд-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с
частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен
съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да
се изпрати на С.Т.Т..
СЪДИЯ: /п/