№ 1884
гр. Плевен, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430104824 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, установи следното: Делото е
образувано по подадена искова молба от П. Х. В., против: ***, с
предмет на иска; по установителен иск- чл.26 ал.1 от ЗЗД - по осъдителния
иск- чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена на иска: по установителен иск- 450 лева. -
по осъдителния иск- 450 лева. Приложени са Пълномощно и Договор за
потребителски кредит № 40002624724/05.01.2021 г.
Компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо разпоредбата на чл.
113 от ГПК е Районен съд Плевен. Доколкото отпуснатия кредит на ищцата,
като физическо лице, представлява финансова услуга по смисъла на § 13, т.12
от ДР на ЗЗП, В., има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от
ЗПК, както и по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, т.е е приложима
разпоредбата на чл. 113 от ГПК. В този смисъл са: Определение № 105 от
12.01. 2017 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1594/2016 п, Определение № 242
от 23.10. 2015 г. на ОС -Търговище по в. ч. т. д. № 127/2015 г., Определение
от 20.05. 2010 г. на ОС - Търговище по в. ч. гр. д. № 144/2010 г., Определение
166 от 7.07. 2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. т. д. № 81/2015 г, Определение
№ 123 от 1.06. 2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. т. д. № 71/2015 r. и др.
Съдът е сезиран с искане, да приеме, че клаузата от Договор за
1
потребителски кредит № 40002624724/05.01.2021г. сключен между В. и ***,
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни
услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 150 лева и 300 лева или общо 450 лева, е
нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл 10 а, чл 11, чл. 19
ЗГОС, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Съдът е сезиран с искане, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да
осъди *** да заплати на ищцата сумата в размер на 450 лева, недължимо
платена по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит №
40002624724/05.01.2021г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Страните, редовно призовани, не се явявят и не се представляват.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Ищцата е страна по Договор за потребителски кредит №
40002624724/05.01.2021г. подписан с ответното дружество ***. Съгласно
договора за потребителски кредит, В., трябва да върне сумата по кредита в
размер на 662.68 лева., при главница 500 лева, при ГПР: 48.52% и ГЛП: 41% и
срок на кредита от 18 вноски. Наред с това съгласно Договор за
потребителски кредит № 40002624724 В. трябва да заплати възнаграждение за
закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 150 лева и
300 лева или общо 450 лева, разпределени на 18 вноски по 25 лева. По този
начин общата сума, която В. следва да заплати е в размер на 1112.68 лева,
разпределени на 18 вноски по 61.82 лева. Клаузата от Договор за
потребителски кредит № 40002624724 сключен между В. и *** която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни
услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 150 лева и 300 лева или общо 450 лева
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл 10 а, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то, вр. от
ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично
2
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008п, Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл. 3 от ЗЗД. Поради
накърняването на принципа на,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на В.,с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл 10 а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г, в сила от
23.07.2014 п). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл 10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за
кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения
заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно
противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.
Допълнителните услуги, предвидени в Договора за кредит
представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на
кредита". Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за
смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита.
Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства,
реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
3
предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на
страните.
Така уговореният допълнителен пакет от клаузи от Договор за
потребителски кредит, които предвижда заплащането на възнаграждение в
размер на 450 лева е нищожен като противоречащ на добрите нрави и
неравноправен по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като съшита е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения
начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза предвиждаща
заплащането на допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на
отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на
допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй
като същите са необосновано високи. Основната цел на така уговорената
клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и
решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г.
Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от
25.06.2010п, на ВКС по т.д_№ 818/2009 г, 2 т.о, Решение № 511 от
17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.
С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 450
лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането
на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
4
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на
добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за
заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният
не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на
чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока е последователната и непротиворечива
практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. на РС-
Пловдив по гр. д. № 8333/2017 п, Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на РС-
Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на РС-
Габрово по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от
24.07.2019 г. на РС- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 от
15.04..2019 г. на РС- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 п, Решение № 425 от
04.05.2018 г. на РС- Шумен по гр. д. № 51/2018 п, Решение № 95 от
12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г.
Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
5
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла
на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г.
по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Също така има и нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 3 от Директива 93/1 З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В Директива 93/1 З/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквито са клаузите за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителни услуги. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския
съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в
него практика.
Не на последно място, следва да бъде посочено и още едно нарушение, а
именно на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Клаузите, регламентиращи допълнителни услуги от Договор за кредит,
са нищожни на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите, регламентиращи
допълнителни услуги от Договор за кредит не се явяват индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит
по безспорен начин се установява, че клаузите за допълнителни услуги от
същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия
на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и
6
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Въз основа на изложеното, може да се приеме, че клаузата от Договор за
потребителски кредит № 40002624724/05.01.2021г. сключен между ищцата и
***, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни
допълнителна/ни услуга/ги Фасти Флекси в размер на 150 лева и 300 лева или
общо 450 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че
е сключена при неспазване на нормите на чл . 10 а, чл 11, чл.19 ал.4 от ЗПК
във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, и в тази връзка сумата, която
ищцата е заплатила за възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни
услуга/ги в размер на 450 лева на ответната страна, следва да и бъде върната
на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, като получена без правно основание.
По гореизложените съображения, съдът счита, че исковата претенция
следва да бъде уважена изцяло. При този изход на процеса, ответникът
следва да заплати на ищцата направените разноски по делото, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 124 от ГПК, че клаузата от
Договор за потребителски кредит № 40002624724/05.01.2021г. сключен
между В. и ***, предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни
допълнителна/ни услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 150 лева и 300 лева или
общо 450 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл 10
а, чл 11, чл. 19 ЗГОС, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ***, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на Управление ***, представлявано винаги от двама
управители: ****, да заплати на П. Х. В., ЕГН **********, с настоящ адрес:
****, съдебен адресат: *** сумата в размер на 450 лева, недължимо платена
по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги
Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит №
40002624724/05.01.2021г, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ***, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на Управление ***, представлявано винаги от двама
управители: ***
да заплати на П. Х. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
, разноските по делото в размер на 900 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8