Решение по дело №2453/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261949
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова- Младенова
Дело: 20211100502453
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 22.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори  март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомир Луканов

           ЧЛЕНОВЕ: Мая Михайлова

                           Димитринка Костадинова-Младенова

                                                                                           

разгледа докладваното от младши съдия Костадинова - Младенова ч.гр.дело № 2453 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба вх. № 283198 от 23.02.2021г. на „У.Б.“ АД, ЕИК ********, длъжник по изпълнително дело № 20217810400030 срещу постановление  за разноски, получено в съобщение изх. № 00834/20.01.2021г. по описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 на КЧСИ, с което е отказано намаляване размера на приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя по посоченото изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага се, че процесуалния представител на взискателя е депозирал молба за образуване на изпълнително дело. В срока за доброволно плащане на 08.01.2021г.  длъжникът е изплатил цялата дължима сума на взискателя. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания акт и да намали претендираният от взискателя адвокатски хонорар до размера на сумата от 200 лв. моли също и за намаляване на размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРС към ЗЧСИ като същата бъде начислена от съдебния изпълнител след приспадане на размера на дължимия адвокатски хонорар. Претендира сторени в настоящото производство разноски.

Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което изразява становище за нейната недопустимост и евентуално неоснователност.   Моли съда да остави жалбата на длъжника без уважение доколкото не е налице вземане за разноски за него. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител Г.Д.с рег. № 781 на КЧСИ с район на действие СГС, счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага становище, че размерът на претендираното адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото и липсват основания за неговото намаляване.

 

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 20208320401655 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 832 на КЧСИ е образувано на 18.12.2020 г. по молба на А.С.И.ов, ЕГН **********, като взискател чрез процесуалния си представител – адв. Ц.И.П.-И.ова срещу „У.Б.“ АД - като длъжник, въз основа на изпълнителен лист № 260483, издадена на 15.12.2020г. по гр. д. № 3608/2018г. по описа на Районен съд Велико Търново по гр. д. № 467/20г. на ВТОС. за сумата от 6 412.53 лв. главница, заедно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 27.04.2018г.  до окончателното изплащане, сумата от 1117.10 лв. представляващи направени по делото съдебни разноски, както и сумата от 650 лв. разноски пред въззивна инстанция. В молбата е направено искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника като в случай, че същия не изпълни в предоставения му срок за доброволно плащане да се наложи запор на банкова сметка ***, а при липса на постъпления да се извърши опис на движими вещи в клон на банката в гр. Русе. Претендирани са разноски по изпълнителното дело.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 18.12.2020 г., според които представителството на А.С.И.ов в образуваното пред ЧСИ производство се възлага на адв. Ц.И.П.-И.ова от АК - Русе. За това представителство между страните е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 780 лв., която е удостоверено да е заплатена изцяло и в брой към момента на подписване на съглашението.

Частният съдебен изпълнител поканил длъжника „У.Б.“ АД да изпълни доброволно задължението си като му връчил покана за доброволно изпълнение на 23.12.2020 г. В същата покана, сумата по посочения изпълнителен лист се претендира със законната лихва в размер на общо 1726.04 лв.  785 лв. – допълнителни разноски , 68 лв. разноски по делото както и такси по т. 26  ТТР към ЗЧСИ в размер на 1033.73лв.

В срока за доброволно изпълнение на 04.01.2021 г., длъжникът възразил по отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния размер.

На 05.01.2021г. длъжникът е направил възражение за местна подсъдност и е поискал произнасяне по направеното възражение за приетите разноски.

На 08.01.2021г.  е извършено плащане от страна на длъжника на сумите по издадениу изпълнителен лист.

На 15.01.2021 г. съдебния изпълнител е постановил отказ да редуцира адвокатското възнаграждение поради прекомерност по настоящото изпълнително дело. Същият е съобщен на длъжника със съобщение изхх. № 00834/20.01.2021г. по изп. дело № 20217810400030 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ , получено от длъжника на 22.01.2021г. Освен това с посоченото съобещение длъжникът е уведомен, че първоначално образуваното изпълнително дело № 20208320401655по описа на ЧСИ И. Х., с рег. № 832 на КЧСИ е продължено на основание чл. 427, ал. 1 т. 1 от ГПК от ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 на КЧСИ и е образувано под номер 20217810400030.

 

Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

 В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът„У.Б.” АД ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ  в настоящия случай е дължимо.

Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения предвидени в чл.7, ал.2. В конкретният случай единственото фактическо действие, което е осъществено от процесуалния представител на взискателя - Ц.И.П.-И.ова от АК - Русе е подаването на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело. Подадената от пълномощника на взискателя молба от 12.01.2021 г. до частния съдебен изпълнител с искане за продължаване на изпълнителните действия налагане на запор на банковите сметки на длъжника не представлява изпълнително действие доколкото е направено в предоставения на длъжника срок за доброволно изпълнение. С оглед на това, че от представителя на взискателя не са извършвани други същински изпълнителни действия освен да се подаде молба за образуване на изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 780 лв. следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от 200 лв.

Относно твърдението за неправилно определен размер на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в размер на 8905.67 лв.. по издадения ИЛ. Съгласно т.26, б „б“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 1000 до 10000 лв.-100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв., а именно 100 плюс 632.45 лв., общо 732.45лв., а с ДДС е 878.98 лв. следователно таксата по т. 26 от Тарифата е  878.98 лв. и таксата, дължима на съдебния изпълнител следва да бъде намалена до този размер.

            По изложените съображения съдът приема, че процесното постановление  в частта му, в която е отказано изменение на възложената в тежест на длъжника такса по т. 26  от Тарифата за горницата над 878.98 лв. се явява незоконосъобразно.

 

По разноските:

Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни. Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „У.Б.“ АД, ЕИК ********, разпореждане от 15.01.2021 г. на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя на основание чл.78,ал.5 ГПК по изп.д. №20217810400030 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено от взискателя по изп. дело №20217810400030 на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, адвокатско  възнаграждение от 780 лв. на 200 лв. и в частта над 878.98 лв. - присъдена пропорционална такса  по т.26  ТТРЗЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.