РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Ямбол, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330103304 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. В. Т. против СУ „****.“ –
гр. С., с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от общо 2127,64 лв./след направено в о.с.з. уточнение/, представляващи неизплатено
увеличение на брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023-03.07.2023 год.
,както и законна лихва върху главницата от датата на иска до окончателното
изплащане на сумата, вкл. разноски по делото.
Ищецът посочва, че е полагал труд по ТПО в предприятието на ответника на
длъжност „************“ , прекратено на 03.07.2023 год. на осн чл. 325,ал.1,т.1 КТ.
Същевременно ищцата твърди, че е била член на Синдикат „Образование“ към КТ „П.“
и като такъв се е ползвала от условията на КТД № *****/06.12.2023 год., който бил
изменен с Анекс от 10.08.2023 год. и 06.12.2023 год. касаещ размера на трудовите
възнаграждения на **** , считано от 01.01.2023 год. Във връзка с това ищцата подала
заявление за преизчисляване на трудовите й възнаграждения, като в отговор и бил
постановен отказ от преизчисляване, с оглед поискано становище от МОН касаещо
служители с прекратено ТПО преди влизане в сила на Анекса. Ищцата излага
подробни съображения поради които счита, че посоченото увеличение й се дължи, вкл.
счита, че действията на работодателя са дискриминационни по чл. 157,ал.1 от ДФЕС,
нарушен е принципа за равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в
производството.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Действително ищцата
депозирала заявление по повод на което бил сезиран МОН, като в отговор било
указано, че не съществува правна възможност за заплащане на претендираната сума.
1
Излагат се съображения за неоснователност на иска. Иска се неговото отхвърляне.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител.
Ответникът не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са били в трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е полагала труд при ответника на длъжност „**********“, което ТПО е
било прекратено с приложената заповед от 03.07.2023 год., на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от
КТ, считано от 05.07.2023 год., според която на лицето следва да бъдат изплатени
обезщетения по чл. 222,ал.3 от КТ и чл. 224,ал. 1 КТ.
На 29.08.2023 год. ищцата е депозирала молба, с която е поискала да бъде
преизчислено паричното й възнаграждение за периода 01-07.2023 год., въз основа на
Анекс № ***/10.08.2023 год. До ищцата от Директора на ответното училище е
изпратено писмо с изх. № ****/05.10.2023 год. , с което е уведомена , че във връзка с
подадена от нея молба е поискано становище от МОН относно служителите с
прекратени трудови договори, в която връзка и, й са били предоставени Писмо на РУО
на МОН от 02.10.2023 год. и Писмо на зам. министъра на образованието и науката от
04.10.2023 год. / и двата документа са приложени по делото/.
До Директора на ответното училище са изпратени от Зам. министъра на
образованието и науката указания от 02.10.2023 г. за липса на правна възможност за
лицата с прекратени трудови правоотношения до момента да получат разликата от
увеличение на индивидуалните работни заплати за минал период от време.
Представен е още Анекс № ***/10.08.2023 г. към колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г.
Приета е и служебна бележка от СО на СБУ при СУ „****“, видно от която В. В.
е била член на СО на СБУ до 31.12.2023 год.
По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, вещото
лице по която след като се е запознало с материалите по делото и е извършило
необходимите справки дава заключение, че ако трудовото възнаграждение на ищцата
бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***/
10.08.2023 г. към КТД № ***** от 06.12.2022 г., за периода 01.01.2023 г.- 04.07.2023 г.
се получава разлика в размер на общо 2 167,42 лв. За процесния период м. 01.2023 г.-
м. 07.2023 г. по банковата сметка на ищцата било изплатено начисленото нетно
трудово възнаграждение- общо 40 226,85 лв.Увеличението на основание чл.27, ал.1,
т.2 от Анекс № ***/ 10.08.2023 г. към КТД № ***** от 06.12.2022 г. не било изплатено
на ищцата.
Съдът кредитира експертизата с доверие като неоспорена от страните и
обективно изготвена от лице притежаващо съответните специални знания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 242 КТ.
Нормата на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ вменява задължения на работодателя в
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
2
Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положения труд по трудов договор е
възмезден, като работодателят е длъжен да заплаща своевременно уговореното в
договора трудово възнаграждение, след като работника или служителя е изпълнявал
добросъвестно задълженията си и възложените с договора трудови функции.
В процесния случай безспорно се установи, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното училище в процесния период. Поради липса на твърдение
и доказване на обратното, съдът приема, че същата е изпълнявала добросъвестно
трудовите си задължения. Установено е още, че ищцата е била член на СО на СБУ при
СУ “****” до 31.12.2023 год., поради което разпоредбите на посочения по-горе
колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г. са действали и по отношение на нея, тъй като СБУ към
КНСБ и СО към КТ „***“ са страни по този колективен трудов договор, вкл. Анекса
към него.
Горните факти са безспорни между страните, като основния спорен в делото
момент е относно размера на уговореното трудово възнаграждение през процесния
период и по-специално дължи ли се на ищцата изплащане на предвиденото в КТД и
Анекса увеличение на трудово възнаграждение със задна дата.
В настоящия случай съдът приема, че изменението на КТД, извършено с Анекс №
***/10.08.2023 г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които
към датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с
оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения,
които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е.
придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент
правоотношения между страните по КТД. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за
нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение, и то с изрична разпоредба.
В Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.
75/01.09.2023 г. ), законодателят е постановил Пар. 2 , определящ минимални размери
на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти да се прилагат
считано от 01.01.2023 г. , като посочените суми съвпадат изцяло с тези по Анекса. С
това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между
правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с Анекс № ***/10.08.2023 г.
предвижда нов размер на основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023
г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно
посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на
влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона - да
са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД
по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се
предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е
изцяло съобразено с изискванията на чл.14 ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд
в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет,
Наредбата и КТД увеличение на работната си заплата. Прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата преди подписването на Анекса не представлява такъв
правопогасяващ юридически факт, който да отнеме правото й да получи увеличение на
трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. Подобен извод не
намира опора нито в КТД, нито в закона. Последващото прекратяване на трудовото й
правоотношение, не засяга правното й положение към по-ранния момент на
приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени
3
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се
приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността,
която е заемала ищцата.
В тази връзка само за пълнота съдът следва да отбележи, че щом увеличението е
разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата на
образованието към тази дата, т.е. за всеки който е бил в трудово правоотношение към
01.01.2023 г., като без значение е фактът, че ТПО е прекратено по-късно. С оглед на
това следва да се има предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на
заплатите със задна дата от 01.01.2023 г., а не датата на сключването на анекса.
По отношение размера на трудовото възнаграждение с оглед начисленото и
изплатено в процесния период от време и дължимото, предвид увеличението
предвидено в Анекса е налице ССЕ, неоспорена от страните, според която
незаплатената на ищцата сума за периода 01.01.2023 – 04.07.2023 год. е в размер на
2167, 42 лв. Т.к. по делото не е предприето надлежно изменение на размера на
претенцията, то искът следва да бъде уважен в пълния си предявен размер за сумата от
2127, 64 лв.
Горепосочената сума следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от
датата на исковата молба – 12.12.2023 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото , на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 900 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса съобразно ТДТССГПК върху уважения размер на иска –85, 11 лв.,
както и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128,ал. 1 от КТ СУ „****“ – гр. С.представлявано от
директора Г. Р. да заплати на В. В. Т., ЕГН ********** , сумата от 2127,64 лв.,
представляваща неизплатено увеличение на брутно трудово възнаграждение за
периода 01.01.2023 – 03.07.2023 год., в едно със законната лихва от 12.12.2023 год. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК СУ „****“ – гр. С. представлявано от
директора Г. Р. да заплати на В. В. Т., ЕГН ********** , сумата от 900 лв. – разноски
за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК СУ „****“ – гр. С. представлявано от
директора Г. Р. да заплати по сметка на РС – Ямбол сумата от общо 285,11 лв. - ДТ
върху уважения размер на иска и сторени от бюджета на съда разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5