РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Карлово, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20215320200246 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № */* г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, на
Т. ИВ. Д. ЕГН ********** от гр. К*, обл. П., ул. „Р.в.“ № *, на основание чл.
81 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. с т. 14 пр. 3 от
част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от
ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ 2016-
2025г.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Д. „Н.п.Ц.Б.“, оспорва жалбата.
Жалбата е подадена по пощата в срок срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което и допустима.
1
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Й. акт за
установяване на административно нарушение № */ **г., в който е отразено, че
на 18.09.2020г., в 19,36 ч. на територията на Н.п.Ц.Б., П.у. К*, О.У.Д., З.М., м.
П., на място с GPS координати N 42°40'49.08" Е 24°57'46.04", жалбоподателят
е паркирал товарен автомобил, марка Тойота, модел Хайлукс 4ВД с peг. № *,
ч. м. на цвят, извън определените и обозначени за тази цел паркинги със
свободен достъп от Приложение №3.2.3., без писмено съгласуване по реда на
§7 от ПЗР на ЗЗТ. Посочено е, че с посоченото деяние Т. ИВ. Д. е нарушил
забрана, въведена с разпоредбата на чл. 21, т. 16 от Закона за защитените
територии във връзка с т.14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия,
въведени на основание чл. 21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от
Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: “В националните
паркове се забраняват: ...т. 16. други дейности, определени със заповедта за
обявяване на защитената територия и плана за управление” във връзка с т. 14
от част 3.2.1.2. от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: „На
основание на чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на Н.п.Ц.Б. за всички
зони, с изключение на зона Резервати, се забранява: ...т. 14. Движение,
престой и паркиране на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) извън
определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен
достъп от Приложение № 3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от
ПЗР на ЗЗТ”.
Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган,
Директорът на НПЦБ Г. е издал обжалваното наказателно постановление.
В чл. 21 т.16 ЗЗТ е регламентирано, че в националните паркове се
забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на
защитената територия и плана за управление. С т. 14 от част 3.2.1.2 Режими,
норми и условия за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на
НПЦБ 2016-2025г. е въведена забрана за цялата територия на Н. Б. за
движение, паркиране и престой на МПС извън определените и обозначени за
тази цел пътища със свободен достъп от приложение № 3.2.3 без писмено
съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ. Съгласно санкционната
2
разпоредба на чл. 81 от ЗЗТ, в ал. 1 т. 1, е предвидено да се наложи глоба на
лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на
режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени
планове и проекти по глава четвърта.
По делото не е спорно, че на посочените в наказателното
постановление дата и място е било паркирано моторно превозно средство,
собственост на жалбоподателя Д.. Същият оспорва той да е лицето,
паркирало превозното средство, ангажира доказателства. От показанията на
свидетеля И. Д.а, съпруга на жалбоподателя, се установява, че автомобилът е
собственост на съпруга й и той го управлява. Понякога го управлявала тя
самата, отстъпвал го и на свои приятели. Не знае на процесната дата кое лице
е управлявало автомобила. Сочи, че посещават връх Б., но не и по процесната
пътека, на която е било паркирано превозното средство. От показанията на
свидетелите Й., М. и А., служители на ДНПЦП се установява, че при
проверката, извършена по повод паркирани превозни средства, били
установявани само автомобилите, но не и лицата, които са ги управлявали,
съотв. паркирали на територията на НПЦБ, независимо, че същите били в
близост до паркираните автомобили. На по-късен етап чрез МВР били
установени собствениците на автомобилите, на които били съставени АУАН,
един от които бил жалбоподателят.
При това положение недоказано остана в производството авторството
на деянието, доколкото от страна на наказващия орган, чиято е тежестта на
доказване в производството, не беше установено жалбоподателят да е лицето,
паркирало автомобила, оспорвано от него. Действително жалбоподателят е
собственик на превозното средство. В ЗЗТ обаче липсва аналогична
разпоредба на тази по чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Съгл. чл. 46 ал. 3 от ЗНА прилагането на
аналогия при обосноваване на административно-наказателната отговорност е
недопустимо.
Предвид, че административно-наказателната отговорност е лична и в
производството остана недоказано нарушението да е извършено от
3
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, като
административно-наказателното обвинение не може да почива на
предположения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като необосновано и незаконосъобразно. Неотносим е въпросът в
рамките на частен недвижим имот ли е мястото на нарушението, предвид, че
съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗЗТ разпоредбите на посочения закон се прилагат за
всички защитени територии независимо от собствеността върху горите,
земите и водните площи в тях. Разпоредбата на чл. 11 задължава дори и
собствениците, и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените
територии да спазват режимите, установени по реда на този закон, със
заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а
спор, че имотът, за който се твърди да е собственост на „Д.е.с.к.“ ЕООД, е в
рамките на територията на парка, не е налице по делото.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № */* г. на Д. на Д. „Н.п.Ц.Б.“, с
което на Т. ИВ. Д. ЕГН ********** от гр. К*, обл. П., ул. „Р.в.“ № *, на
основание чл. 81 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗЗТ е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във
вр. с т. 14 пр. 3 от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на
основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4