Р Е Ш Е
Н И Е
№ 355
град Велико Търново, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на втори
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 574/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Е.К.С. с адрес ***, чрез
*** И.М. от ВТАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0311-000068/14.08.2022 г., издадена от полицейски инспектор
при РУ Павликени към ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя е наложена
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят
счита, че заповедта е незаконосъобразна. Излага доводи, че в ЗППАМ не била
посочена посоката на движение на автомобила и срещу кой номер от улицата се е
намирал към този момент, което водело да нарушаване на правото му на защита.
Такова нарушение представлявал и фактът, че в заповедта не било указано от кога
влиза в сила, както и от кога започва да тече срокът за обжалването й. Твърди,
че жалбоподателят е присъствал на семеен празник на 14.08.2022 г. в гр.
Павликени. В хода на тържеството се почувствал зле поради заболяването си
/множествена склероза/, но си бил забравил лекарствата. Синът му, който бил
употребил алкохол, помолил Р.П.Н., който не бил пил, да отиде с колата до с.
Дъскот и да му вземе лекарствата, като мислел, че Н. е правоспособен водач, тъй
като живее и работи в Германия. Жалбоподателят не е разбрал и не е знаел кой ще
ходи да му вземе лекарствата. Н. се съгласил да отиде до с. Дъскот, където бил
спрян от органите на МВР. По тези съображения се иска отмяната на обжалваната
заповед.
Ответникът по
жалбата – полицейски инспектор при Районно управление Павликени към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не взема становище
по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 14.08.2022 г. около 02:10 ч. в с. Лесичери, на ул. „Първа“, Р.П.Н.
е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № ***, собственост на Е.К.С.,
без да притежава свидетелство за управление на МПС. Тези
факти са описани надлежно в съставения АУАН № 287/14.08.2022 г.,
който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо
доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Със съставянето на АУАН са иззети и табелите
на посоченото МПС.
При тази фактическа
обстановка е издадена от полицейски инспектор в РУ – Павликени при ОДМВР –
Велико Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0311-000068/14.08.2022 г., с която на Е.К.С. на основание чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 14.08.2022 г., който я е оспорил
с жалба, подадена директно в съда на 23.08.2022 г., като въз основа на нея е
образувано настоящото съдебно производство.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Според Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна
дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района
на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи, в рамките на обслужваната територия. С представената Заповед № 366з-1614/15.04.2022 г.
директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители
при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.8 от
заповедта са посочени полицейските инспектори в група „Охранителна полиция“ в
РУ-Свищов, РУ-Павликени, РУ-П. Тръмбеш, РУ-Стражица и РУ-Елена при ОД на МВР –
Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – В
Търново. От представените от ответника доказателства се установява, че
издателят на заповедта е назначен на длъжност „Полицейски инспектор – V степен“ в група „Охранителна
полиция“, Районно управление – Павликени при ОДМВР – В. Търново Следователно
оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е издадена в изискуемата
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същата са
изложени съответните мотиви, като при издаването й не се установяват допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, противно на
възраженията на жалбоподателя. Мястото на нарушението е достатъчно
индивидуализирано и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
Несъстоятелни са и възраженията за незаконосъобразност на ЗППАМ, тъй като в
заповедта не било изрично отбелязано от кога влиза в сила – от връчването или
от изтичането на срока за обжалването й, както и че не било изрично отбелязано
от кога започва да тече срокът за обжалване.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, посочена като правно
основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е
собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик.
По делото се установява безспорно, че
на 14.08.2022 г. Р.П.Н. е управлявал МПС – собственост на жалбоподателя, без да
притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство. Фактическата обстановка в случая
отговаря на последната хипотеза от цитираната разпоредба – налагане на ПАМ на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не
притежава СУМПС, като при наличието на предпоставките за налагане на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ административният
орган действа при условията на обвързана компетентност. Освен че са недоказани,
неотносими са обстоятелствата, че автомобилът бил предоставен от сина на
жалбоподателя, а последният не е знаел за това. Приложимата правна уредба не
обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради
което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят лично е
предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго
лице и дали той е знаел за това, както и че лицето, управляващо автомобила му,
е неправоспособно. Здравословното състояние на жалбоподателя също е неотносимо
обстоятелство към преценката на законосъобразността на наложената ПАМ. Законът
допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.
1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. Тоест без значение е кой е предоставил автомобила
за ползване на неправоспособния водач
/така и Решение № 1543 от
6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2018 г., Решение
№ 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., Решение № 1235 от
30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г. и др/. Отношенията между жалбоподателя
и водача на автомобила, могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското
право, но не могат да изключат прилагането на административната мярка, щом са
налице предпоставките за това.
Административната мярка е приложена за
минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на
обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, поради което е спазена изисканата от закона форма
като условие за законосъобразност на административния акт.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
наличието на материалноправните предпоставки за издаването й, в съответствие с
целта на закона – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението, поради което е законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
Тъй като ответникът не е претендирал
разноски, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.С. с
адрес ***
срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0311-000068/14.08.2022 г., издадена от полицейски
инспектор при РУ Павликени
към ОД на МВР – В.
Търново. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: