Решение по дело №6830/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1999
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330206830
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1999
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330206830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4202820, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.М.И. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и писмена молба с доказателствени искания
излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ, моли за
неговата отмяна и претендира разноски. Сочи, че на евентуално изготвен
клип на нарушението, можело да е наличен и друг автомобил, на който да се
припише процесната наказуема скорост, а не на конкретно заснетия на
снимковия материал.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от
приложената по делото разписка се установява, че процесния ЕФ е връчен
на жалбоподателя на дата 05.10.2021г., жалбата е входирана на 06.10.2021г.,
поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл. 189, ал.8 ЗДвП
се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 15.11.2020 г., в 13:53 часа,
в гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе-пътен възел "Скобелева майка"-
северно платно на надлеза, в посока "Запад", при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ******* се движело с
установена наказуема скорост 88 км/ч. и наказуемо превишение 38 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е А.М.И..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство
CORDON-M2 MD 1196.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство
CORDON-M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази
камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера
на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип
TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на
номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран
и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на
разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения
в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение.
2
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателя е регистриран собственик на процесното
МПС.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
да се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да
понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение
на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с
АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. №
1727 по описа на съда за 2021 г.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.
189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното
лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този
случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава
нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се
понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
3
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за последваща проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е
отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 91
км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 88 км/час,
която е и наказуемата скорост в ЕФ.

Изцяло неоснователно е възражението, че на евентуално представен
клип на нарушението, евентуално можело да се забележи и втори
автомобил, на който да се припише нарушението.
Вече се отбеляза, че съгласно удостоверението за одобрен тип,
процесното АТСС използва радар с функция за автоматично
разпознаване и изписване на номера на нарушителя и то в реално време.
Същата информация се черпи и от инструкцията за експлоатация на
АТСС, от която е видно:
-според чл.3 от Инструкцията, че процесната е многоцелева радарна
система, предназначена за автоматично засичане на превишаване на
скоростта и прехвърляне на данни в АНД –МВР;
-според чл. 5 от Инструкцията, че системата извършва автоматично
разпознаване на регистрационните номера, установява нарушителите,
прави изображенията и съхранява доказателствата;
-според чл. 6 от Инструкцията, че системата автоматично генерира
отделна снимка с разпознатия регистрационен номер, скоростта на
превозното средство, посока на движение, дата и час на нарушението,
валидно ограничение на скоростта и др. (точно каквато снимка е
представена по делото);
-според чл. 18, ал.1 от Инструкцията, че данните от заснетите
4
нарушения автоматично се визуализират и съдържат информация
включително и за регистрационен номер на разпознатото МПС
нарушител;
-според чл. 15 от Инструкцията, че системата разпознава
автоматично регистрационни номера, при осъществяван контрол
едновременно в не по-малко от три ленти на движение.

Предвид механизма на функциониране на АТСС с честотно импулсна
модулация (чл. 4 от Инструкцията) и автоматично разпознаване номера на
нарушителя още в реално време, евентуалното наличие и на друг
автомобил в близост до заснетия е изцяло ирелевантно към несъмнената
установеност на нарушението от фактическа страна.
В този изричен смисъл и Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г.
по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Нещо повече предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр.
Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил
да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на
обективната действителност в дейността на контролните органи се налага
употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че
използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената
установеност на нарушението.
Да се приеме логиката на жалбоподателя и да се постави като изискване
на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един
автомобил би довело напрактика до невъзможност реално да се
осъществява контрол на скоростта в градски условия, което е идея чужда
на законодателя.

Още повече, че противно на възраженията на защитника, законово
изискване за прилагане по преписката на целия заснет клип от
нарушението или на поредица от снимки липсва.
Това е така предвид изричната разпоредба на чл. 16, ал.3 от Наредба №
5
8121з-532/12.05.2015г, според която информацията събрана при
използване на АТСС се предоставя като отпечатано статично
изображение във вид на снимков материал по искане на органи на съдебната
власт и на лица, участващи в административния процес, което изискване в
случая е спазено.
Видно е, че уредбата на доказването на нарушението, както в
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., така и в инструкцията за експлоатация е
аналогична, като е предвидено това да става чрез статично изображение по
образец, а не чрез видеоклип или поредица от снимки.
Вече се каза, че по делото е представено статично изображение по
образец, на което по недвусмислен начин се забелязва именно
разпознатия номер, отразен в ЕФ.
От горното следват два несъмнени извода:
-извършването на нарушението именно от процесния автомобил е
доказано по несъмнен начин и то по предвидения в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и в инструкцията за експлоатация ред;
-за установяване на обективната истина е било изцяло ирелевантно
обстоятелството дали е изготвен видеоклип за нарушението и неговото
представяне по делото, поради което това доказателствено искане бе
оставено без уважение.

Действително на представената по преписката снимка не се чете
самия 16 цифрен номер на статичното изображение. Предвид пълното
съвпадение на данните отразени в статичното изображение, електронния фиш
и протокола по чл. 10 от Наредбата обаче, този пропуск не е съществен,
доколкото по делото не възниква каквото и да било съмнение за
идентичността на заснетото нарушение и неговите фактически
параметри.
Така изрично Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
6
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване
в този смисъл в Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
7
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и
подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство
за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че
действително в протокола по чл. 10 от Наредбата липсва отбелязване на
първо и последно статично изображение.
Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на
използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и
минута на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът
намира че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично
8
изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното
използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено
се установява от останалите негови реквизити.
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10
от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 08.00 часа до
20.00 часа на 15.11.2020г., а процесното нарушение е установено на
15.11.2020г. в 13.53 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на
използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола, поради
което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е
установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен
приложения по делото протокол.
Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 /
2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024
от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от 04.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от
19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че
действително на снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма
номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично
отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и
използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ
време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между
представения снимков материал и конкретното разполагане и
9
използване на АТСС. Така Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, като в цитираната практика изрично се
сочи, че законодателят не е поставил изискване за дата и номер на
снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези
обстоятелства се установяват успешно от отбелязванията в Протокола по чл.
10 от Наредбата.
В тази връзка следва да се съобрази и че Протоколът по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност, което е само по
себе си достатъчно, за да се приеме пълната им неоснователност.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе
представена валидна снимка за разположението на АТСС, според трайната
съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3
от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се
отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно
нормативните и техническите изисквания се установява от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 2081 от 05.11.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1974 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
10
№ 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение №2081/5.11.2021г. на
Административен съд Пловдив, КАНД № 1974/2021, Решение № 1995 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив , ХХІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1158 от 08.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 731 / 2021 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021
г. по к. адм. н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от
19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.4
ЗДвП, доколкото превишение от 38 км/час в градски условия попада именно
в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с
законоустановения размер.
От текста на чл. 21, ал.1 ЗДвП е видно, че ограничението за леки
автомобили в населено място е 50 км/час. В ЕФ изрично е посочено, че
процесният автомобил е лек, че нарушението е извършено в гр. Пловдив и
че е нарушено ограничение от 50 км/час, поради което не възниква
абсолютно никакво съмнение за съответствието между изложените факти и
приложените правни норми.
Още повече, че напълно аналогични са и отбелязванията в Протокола
по чл. 10, в който изрично се сочи, че е нарушено общото ограничение на
скоростта 50 км/час в населено място.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
11
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4202820, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на А.М.И. е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12