Определение по дело №1296/2021 на Административен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                   №………………………….2021г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на деветнадесети юли 2021г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. № 1296/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на К.П.Б.,***, с искане да се обяви за неправилно Решение № 25/08.01.2015г. по адм.д.№ 3295/2014г. по описа на Адм.съд – Варна.

Със съдебно разпореждане № 8096/21.06.2021г., производството по делото е оставено без движение, с оглед констатирани нередовности на исковата молба, като на ищеца е даден 7–дневен срок от получаване на съобщението, в който: 1.Да уточни изрично дали подадената искова молба има характер на касационна жалба срещу Решение № 25/08.01.2015г. по адм.д.№ 3295/2014г. на Адм.съд-Варна; дали е иск по реда на чл.128а от АПК; или предявява друг иск; 2.Ако е налице втората хипотеза: да заяви изрично дали претендира нищожност на решението; да посочи ответника срещу когото предявява иска; да наведе конкретни основания във връзка с твърдяния от него порок на съдебния акт /нищожност/, предвид това, че сочените в исковата молба обстоятелства са такива по неговата законосъобразност; 3.Ако твърди, че предявява друг иск, да обоснове правен интерес, тъй като разполага с процесуална възможност за оспорване на решението пред настоящият съд, само по реда на чл.128а от АПК; 4.Да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд – Варна държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лв. съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; като изрично е указано, че при неизпълнение указанията на съда в дадения срок, съдебното производство ще бъде прекратено.

Съобщението с разпореждането на съда е връчено лично на К.Б. на 05.07.2021г. В срока за изпълнение от същия е постъпла молба с.д. 10229/06.07.2021г., в която е заявил, че с исковата молба се предявява иск за отмяна на Решение № 25/08.01.2015г. по адм.д.№ 3295/2014г., „което е изцяло порочно и недопустимо“, като в случай, че няма друга процесуална възможност, „да се процедира по чл.128а или 128 ал.1 от АПК“. В същата молба е изразил становище, че дължимата такса е 10 лв., съобразно „Тарифата за д.т. за административни дела“.

При преценка редовността на исковата молба, съдът намира, че е налице неточно изпълнение на съдебното разпореждане от 21.06.2021г. по всички точки., приравняващо се на пълна липса на такова.

Алтернативното посочване на няколко иска, не може да се приеме за контретизиране на исковата претенция, респ. за изпълнение на разпореждането на съда по по т.1. Доколкото предявеният иск зависи от волята на ищеца, е недопустимо съдът да определя с какъв иск е сезиран.

Разпореждането в частта по т.2 е изпълнено само относно изискването за посочване на ответника. Изобщо липсва изпълнение на разпореждането по т.3 и т.4.

Следва да се посочи, че възражението относно размера на определената от съда като дължима такса, е неоснователсно. Същата е дължима съгласно чл.12 ал.3 предл. последно от АПК, като размерът й следва да се определи съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, доколкото в АПК липсват регламентирани правила, по които да се разглеждат исковите производства. По аргумент от чл.144 от АПК следва да се прилагат субсидиарно правилата на ГПК, в т.ч. и относно дължимостта и размера на държавните такси. Съгласно чл.128 т.2 от ГПК към исковата молба се представя документ за внесена държавна такса. А съгласно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по неоценяем иск при предявяване на иска се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. В конкретния случай на ищеца е определен минимума за внасяне.

Аргумент за горното е и обстоятелството, че съгласно т.2б б.”а” от Тарифа № 1 към ЗДТ държавна такса в размер на 10 лв. се дължи от юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци, но само по жалби срещу административни актове, а безспорно настоящото производство не е образувано по жалба срещу такъв акт.

В случая става въпрос за държавна такса, която е публично вземане, подчинено на реда и начина за определяне/установяване и събиране на публичните вземания, поради което след добросъвестното й заплащане от страна на ищеца в определения от съда срок, при преценка на съда за неоснователно определен по-висок размер е налице възможност за възстановяването й. Не е предвидена обаче възможността да не се плати в указания срок определената държавна такса и вместо това да се възразява срещу определения от съда размер, като се твърди друг по усмотрение на ищеца, като доли и той не е внесен.

В заключение следва да се посочи, че срокът за изпълнение, респ. за отстраняване нередовностите на исковата молба е изтекъл на 12.07.2021г., като и към датата на настоящото закрито заседание не е налице такова.

В допълнение следва да се посочи, че така предявеният иск, включително и в алтернативно посочените варианти се явява недопустим. При извършена служебна справка съдът констатира, че с Решение № 25/08.01.2015г. по адм.д.№ 3295/2014г. е отхвърлена жалбата на К.П.Б. против Решение № ЗДОИ-19/09.10.2014г. на Директор ОД на МВР – Варна, с което е отказано предоставянето на обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ ЗДОИ-23/25.09.2014г. След касационно оспорване от Б., същото е потвърдено от ВАС с Решение № 2774/14.03.2016г. по адм.д. № 2672/2015г.

Предмет на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е единствено валидността на съдебния акт. В това производство не могат да се обсъждат другите два порока – недопустимостта и неправилността на акта.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство по чл.128, ал.1, т.8, чл.128а от АПК е съдебният акт да не е бил предмет на съдебен контрол по реда на АПК. Тогава, когато съдебният акт е бил подложен на инстанционна проверка, касационният съд служебно е извършил контрол за валидността му и този въпрос следва да се счита за окончателно решен.

На второ място искът по чл.128а от АПК е такъв за обявяване нищожност на съдебен акт, т.е. основание за неговата допустимост е твърдението, че същият е нищожен, и конкретизирането му чрез посочване на основания за това. В настоящия случай нито с първоначалната, нито с уточняващата искова молба се твърди нищожност на решението, напротив – с втората си молба ищецът изрично посочва, че навежда неправилност на решението, понеже изводите на съда не отговарят на обективната истина. Изложеното обосновава извод за липса на правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова молба по чл.128а от АПК, което е самостоятелно прекратително основание по см. чл.159, т. 4 от АПК.

Неизвършването от ищеца на надлежни процесуални действия във връзка с едновременно изпълнение на всички конкретно указани от съда недостатъци на исковата молба, сочи на липса на положителна процесуална предпоставка за разглеждане на спора, респ. налице е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство по делото.

С оглед изложеното и на основание чл.129 ал.3 от ГПК и чл.158 ал.3 от АПК, съдът                

                                    

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на К.П.Б.,***, с искане да се обяви за неправилно Решение № 25/08.01.2015г. по адм.д.№ 3295/2014г. по описа на Адм.съд – Варна; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1296/2021г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.

 

                           

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: