Решение по дело №138/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20227160700138
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

139

 

Гр. Перник, 30.09.2022 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, приведено на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 138 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ****чрез процесуалния представител К.Ц.И. против Решение № 13 от 18.04.2022 година, постановено по АНД №77 по описа за 2021 година на Районен съд Б., с което е отменено Наказателно постановление № ПК21-ДНСК-93/ 01.11.2021 година на Началник **** София, с което за нарушение на чл. 158, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, на основание чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на ****ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,                                  ул. ****, представлявано от Е.С.С., управляващо и представляващо ****ДЗЗД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Касаторът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на процесуалните правила и е постановено в нарушение на материалния закон. Изтъква доводи за недопустимост на решението, защото е постановено от съд, който не е компетентен да разгледа правния спор. По същество твърди, че решението на районния съд е неправилно, защото същият е приложил неправилно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, регламентираща хипотеза на маловажен случай. Моли съда да отмени решението на районния съд, като постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, касаторът редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт К.И., която поддържа касационната жалба. Моли съда да отмени решението на районния съд, като постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 28.09.2022 година съдебно заседание ответникът редовно призован, не се представлява.

В проведеното на 28.09.2022 година представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено наказателното постановление.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока, от страна в производството по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт..

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Наказателно постановление № ПК-21-ДНСК- 93 от 01.11.2021 година, началникът на **** на основание чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и               чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложел имуществена санкция размер на 2 000 /две хиляди/ лева на ****ЕООД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 158, ал. 2, изр. първо от ЗУТ за това, че дружеството в качеството му на осъществяващ строителен надзор на строеж „Реконструкция на довеждащ водопровод от каптаж ****до резерват с. Б., Ф 90 РЕ, с дължина на трасето 314 м. не е уведомило в 7-дневен срок от заверката на заповедна книга № 221 от 19.04.2021 година, т.е. в срок до 26.04.2021 година **** Перник.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Б., който с решението си, предмет на настоящия съдебен контрол го е отменил изцяло, като е приел, че в случая се касае за хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, а именно, че извършеното разкрива признаците на маловажно нарушение.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техния анализ, съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна, отразената в съставения АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление са спазени изцяло императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства необходими за установяване на вмененото административно нарушение, но неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, доколкото в случая се касае за хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Счел е, че наличието на предпоставки по силата на чл. 28 от ЗАНН води до необходимост от отмяна на наказателното постановление.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни изводи относно необходимостта да бъде приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В случая, както се посочи и по – горе административнонаказателната отговорност на ответника е била ангажирана поради неизпълнение на задължението предвидено в разпоредбата на чл. 158, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, а именно, че в 7-дневен срок от заверяване на заповедната книга дружеството, което осъществява функциите на строителен надзор не е уведомило за това обстоятелство **** Перник, т.е. в настоящият случай става въпрос за едно формално нарушение, за реализирането на което не е необходимо да са настъпили определени вредни последици, за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя. Въпреки това обаче, първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице всички изискуеми се за това предпоставки, като е дал обосновка за всяка една от тях, а именно че на първо място ответникът по касационната жалба е предприел действия, с цел своевременно да отстрани нарушението, като това е станало по негови собствени подбуди и на второ място, макар както се посочи и по- горе да се касае за формално нарушение, то това по никакъв начин не е поставило обществените отношения, които в случая се защитават с тази разпоредба, в опасност, която да налага да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност.

Второто възражение на касаторът касае липсата на местна компетентност на Районен съд Б. да разгледа оспорването на процесното наказателно постановление, на което основание, според касатора, постановеното от първата инстанция съдебно решение е недопустимо. Съгласно действащата към момента разпоредба на чл. 63в (Нов -ДВ, бр.109 от 2020 година), решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно – процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. С доводите на касатора относно нарушена местна подсъдност е обосновано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случай настоящият касационен състав счита, че това е неоснователно.

От данните по делото безспорно се установява, това което се твърди и в касационната жалба, а именно че нарушението е извършено чрез бездействие, като то е довършено в района на Районен съд Перник, тъй като в този район е седалището на **** Перник, а не в района на Районен съд Б. въпреки, че касае строеж, чието местонахождение е на територията на Община Б. и е направена проверка на мястото на строежа. Изрично в наказателното постановление е посочено, че нарушението е било установено вследствие на проверка на място и по документи, а последната се осъществява именно в сграда на **** Перник. Според разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН, наказателното постановление подлежи на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. По това правило производството по оспорване на процесното наказателно постановление е било в компетентност на Районен съд Перник. Въпросът, който се поставя обаче при касационната проверка е, дали нарушаването на правилото за местна подсъдност има за последица порочност на постановения от Районен съд Б. съдебен акт, респективно дали се явява основание за обезсилване на съдебното решение по смисъла на АПК. Отговорът на касационната инстанция в случая е отрицателен. Съдебната практика по прилагането на НПК е последователна за това, че неспазването на правилата за местна подсъдност представлява съществено процесуално нарушение само, когато съдът е разгледал териториално неподсъдното му дело след изрично противопоставяне на заинтересованата страна и това е рефлектирало върху правилното упражняване на нейните процесуални правила ( в този смисъл е Решение № 115 от 17.04.2013 г. по н.д. №50/2013, на ВКС, II н.о.). Към тези мотиви следва да бъде добавено още, че нарушението е съществено винаги, когато не са спазени правилата на родовата или функционалната подсъдност. В останалите случай, когато нарушението по никакъв начин не е засегнало правата на участващите страни в процеса и те не са възразили при разглеждане на делото от съда, както е в разглеждания случай, то нарушението не е съществено по смисъла на чл. 348,ал.3,т.1 от НПК и не прави постановеното съдебно решение порочно, респективно недопустимо по смисъла на АПК. Нещо повече, доколкото настоящото производство е било образувано в касационна жалба от страна на ДНСК и този довод се излага от нея, а в същото време началникът на ДНСК е издал процесното наказателно постановление, в което е посочено, че същото подлежи на оспорване пред Районен съд Б. се стига до извод, че ако би се приела обратната хипотеза, то значи съдебният контрол да бъде използван като път за поправяне на грешка от страна на административнонаказващия орган. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че доводът на касаторът относно недопустимост на атакуваното решение е неоснователен и като такъв следва за бъде отхвърлен.

Предвид изложеното наведените касационни основания са напълно неоснователни. Настоящият касационен състав след извършена проверка по реда на чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,ал.1,предложение първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд- Перник,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 13 от 18.04.2022 година, постановено по АНД № 77 по описа за 2021 година на Районен съд Б..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

                     /п/