Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 27.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, І-5 с-в, в публично заседание на
двадесет и шести октомври
през две хиляди и
единадесета година в състав:
СЪДИЯ: НИНА СТОЙЧЕВА
При секретаря …….С.Б.….....………и в присъствието на
Прокурора
…………………...….……….............като разгледа докладваното
от съдия Стойчева…………...….…….…гр. дело………..
№ 2146 по описа
за 2009 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от П.Н.Г. срещу Т.М.Т. и Ж.К.Т. с правно основание
чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба от 19.03.2008
г. на недвижим имот, обективиран в н.а. №16, т.II,
рег. №4769 д.№204 от 2008г. на нотариус Р.Р., №203 на НК –апартамент № 8,
находящ се в гр. С., в жилищната сграда на ул. К. № ***, бивша ул. П. Е. №***,
на третия етаж във вход А, състоящ се от дневна, две стаи, кухненски бокс, сервизни
помещения, със застроена площ от 95,87 кв.м., при съседи: улица, стълбище,
апартамент № 7, двор и апартамент № 9, заедно с мазе № 8, находящо се на
сутеренен етаж от сградата, с площ от 5,80 кв.м., при съседи: коридор, мази 0
7, двор, склад, заедно с прилежащите му 3,468% ид.ч.
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавна земя-парцел първи от кв. 199 по плана на местността Л., С., сключен между М. П.ВА Б. и ответниците Т.М.Т. и Ж.К.Т.;
Продавачът по процесния договор, чиято
дееспособност е предмет на настоящето дело – М. Б., е починала към момента на
предявяване на исковата молба (копие от акт за смърт). Видно от представеното
удостоверение за наследници, ищцата се легитимира като законен наследник на М. П.ВА
Б. до размера на 1/2 ид.ч. от общата
наследствена маса, до който размер има право да предяви процесния иск. Искът за
унищожаване на сделката е конститутивен и няма пречка да се претендира унижощаването на процесната покупко-продажба до размера от
1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. В останалата му
част производството е прекратено като недопустимо с определение от 25.01.2010г.
Ищцата твърди, че през последните няколко години М. П.ВА Б. е боледувала от налудно разстройство в късна възраст, поради което не е
могла да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките
си. В тази връзка ищцата е инициирала гр.д. 611/2007 г. по описа на СГС, 7 с-в,
по което дело на 10.04.2008 г. е постановено решение за поставянето на М. П.ВА Б.
под пълно запрещение. Решението е било обжалвано пред САС, по което е изготвена
и СПЕ, но М. П.ВА Б. починала в хода на въззивното
производство, поради което делото било прекратено, а първоинстанционното
решение било обезсилено.
Ищцата излага, че междувременно в хода на първоинстанционното
дело на 19.03.2008 г. М. П.ВА Б. е сключила с ответниците процесния договор за
покупко- продажба на описания недвижим имот, като си е запазила пожизнено
безвъзмездно право на ползване, който договор е сключен при условията на чл.
31, ал.1 от ЗЗД и следва да бъде унищожен.
Ответниците Т.М.Т. и Ж.К.Т.
оспорват иска, като твърдят, че обстоятелството, че М. П.ВА Б. е страдала от психично заболяване
през последните няколко години, не води до извода, че тя не е разбирала смисъла
на сключения от нея договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот и
че не е била в състояние да ръководи
действията си във връзка с този договор Излагат, че това тяхно становище се
подкрепя и от самия договор, тъй като от
съдържанието му ясно личи, че продавачът е съзнавал какво е значението на
сделката, която сключва и си е запазил безвъзмездно пожизнено право на
ползване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства е видно, че на 19.03.2008 г. М.
П.ВА Б. е сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №16, т.II, рег. №4769 д.№204 от 2008г.
на нотариус Р.Р., №203, с който е прехвърлила собствеността на процесния
недвижим имот на ответниците Т.М.Т. и Ж.К.Т. срещу сумата от 92 000 лв.,
като си е запазила право на пожизнено и безвъзмездно ползване. Към тази дата тя
формално е била дееспособна, тъй като воденето дело за поставянето и под
запрещение започнало от 2007 г. така и не е завършило с влязло в сила решение
поради настъпилата й смърт.
Два дена преди сключването на тази сделка, във връзка с воденото гр.д.
№ 611/2007 г. на първа инстанция е била осъществена СПЕ, представена по делото,
съгласно която М. П.ВА Б. е страдала от налудно
разстройство в късна възраст, като данни за това заболяване се откриват от
поведението и още от 2004 г. Това заболяване води до промяна на личността в
посока на по-лесна внушаемост, манипулативност,
некритичност, провокирано е в късна възраст от психотравмено изживяване. Съгласно заключението на тази
експертиза М. П.ВА Б. не е била в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи, което обосновава поставянето и под пълно
запрещение.
В хода на въззивното производство, инициирано от М. П.ВА Б., е изготвена още една експертиза, която потвърждава
изводите на изготвената в хода на първоинстанционното
дело.
По делото е представена медицинска документация: експертно решение на
ТЕЛК за общи заболявания № 231/23.01.2003 г.с което се приема, че М. П.ВА Б. е
с 100% загубена работоспособност, поради генерализирана атеросклероза предимно
на мозъка и сърцето; КТ на глава № 6342/10.09.2002 г., при което са установени
данни за мозъчна атрофия; Епикриза от кардиологична
клиника в ДУБ А., където М. П.ВА Б. е била на лечение за периода от 08.06.2000
г. до 14.06.2000 г. във връзка с надкамерна пароксизмална тахикардия, по
което време същата е била ориентирана за време, място и личност; Медицинско
направление от д-р С.; доплерова сонография
от 01.10.2001 г., амбулаторни листа №№ 912, 3350,1722,1941; протокол от
лекарска комисия от 24.09.2001 г., други.
По
искане на ищцата, във връзка с твърденията й, че към датата на сключване на
покупко-продажбата на процесния имот, М. П.ВА Б. не е могла да разбира или
ръководи постъпките си, в съдебно заседание са разпитани свидетелите – Й.Б. и Д.Д.:
Свид. Й.Б. –
съседка на ищцата, установява с показанишята си, че
познава М. П.ВА Б. от 1976-1977 г. Заявява, че ищцата и М. Б. са живеели
в една и съща къща и М. не я пускала да влиза, когато идвала при ищцата, говорила
си сама, викала на непознати хора, вдигала скандали. След смъртта на сина си
започнала да твърди, че той е жив и контактуват помежду си. След като съборили
къщата на нейното място построили жилищна сграда, и ищцата била настанена в друг апартамент. Ищцата й помагала с храна, почистване и дори ходила
в апартамента над нейния, за да й пуска от там с въже храна, защото М. П.ВА Б.
не я пускала в апартамента, но взимала храната. Това ставало редовно поне 5
пъти в седмицата. След 2008 г. М. П.ВА Б. не пускала никой в апартамента.
Свид. Д.
заявява, че познава ищцата от 1964 г. От тогава познава и М. П.ВА Б. и я е
виждал редовно в периода от 1964г. до 2008 г. М. П.ВА Б. говорила, че брат й и
сина й са идвали, а те по това време вече били починали. Поведението й било
неадекватно прехвърляла разговора от тема в тема. Не била добре след смъртта на
сина си.
По искане на ответната страна са
разпитани двама свидетели С.Д. и П.Д..
Свид. Д.
познава страните. Била е адвокат и е съдействала по времето когато са построили
жилищната сграда на мястото на къщата, в която са живеели ищцата и М. П.ВА Б.,
като е съдействала за издаване на документи. Тя е била адвокат и по процесната
сделка. Излага, че М. П.ВА Б. е могла да разбира значението на действията си и
да ги ръководи, както по времето, когато се събирали документите за
апартаментите в жилищната сграда, така и по време на сключването на процесната
сделка. В тази връзка излага, че й е предложила да се издаде
констативен н.а. за апартамента, които придобива в сградата като
собственик на мястото, върху което е построена сградата, а тя е отказала, тъй
като знаела, че разполага със заповед, представляваща документ с идентична сила
на н.а. Освен това по време на сделката е искала да си запази правото на
пожизнено и безплатно ползване върху процесния недвижим имот, което е залегнало
в сключения договор. Свидетелката излага, че е ходила при М. П.ВА Б. да я види,
даже последно я е видяла няколко дни преди да почине, изглеждала съвсем
нормална и мила. По принцип много говорила за починалия си син и смятала, че
има силна духовна връзка с него. Била вярваща.
Свид. Д.
председател на ЖСК, познава ответниците и не познава ищцата. Излага, че
кооперацията е изградена през 1995 г. и от тогава и той и М. П.ВА Б. живеели
там. Познава последната от 1983 г. Твърди, че М. П.ВА Б. била фин човек,
покойният и мъж бил адвокат, а тя била счетоводител. Направило му силно
впечатление, че разбирала от въпросите, свързани с документното оформяне на
собствеността на апартаментите в новата сграда. Заявила му, че не иска
издаването на констативен нотариален акт, тъй като разполага с заповед по чл. 100 от ЗТСУ, дадена още 1983 г., която била
достатъчна да докаже собствеността и над апартамента. Във връзка с проблеми на сградата
е ходил в апартамента й и е говорил с нея като не му е направило впечатление да
има някакви проблеми.
По искане на ищцата по делото е допусната съдебнопсихиатрична
експертиза(послесмъртна), изготвена от вещо лице д-р Щ. със заключение, че към
19.03.2008 г. М. П.ВА Б. е страдала от налудно разсртойство в късна възраст манифестирано с налудни идеи, към които тя е безкритична и те ангажират
поведението й. Съхранено е ясно съзнание и относително съхранени са възможностите
на паметта и интелекта, но налудничевите преживявания
са психично разстройство, което я лишава от възможността да се грижи за своите
неща, да разбира и ръководи постъпките си.
Изслушаната експертиза е оспорена от ответната страна и по делото е
назначена тройна СПЕ (послесмъртна), също оспорена от
ответниците, становището на която потвърждава първоначалната експертиза. Вещите
лица намират, че към 19.03.2008 г.- датата на сключване на процесната сделка, М.
П.ВА Б. е страдала от Налудно разстройство, което
нарушава качествено базисните психични годности на
индивида и го лишава от възможността адекватно да възприема реалността и
адекватно да обосновава оценките, решенията и действията си.
Съдът кредитира заключенията на допуснатите по делото СПЕ(послесмъртни) като компетентно и безпристрастно изготвени,
като съответстващи и на представените писмени доказателства във връзка с
воденето към момента на сключване на процесното дело гр.д. за поставянето на М.
П.ВА Б. под запрещение и в частност представената
експертиза, направена два дни преди сделката. Заключенията на експертизите, изслушани
в хода на делото отговаря изцяло и на СПЕ направена в хода на производството по
обжалване на решението, с което М. П.ВА Б. е поставена под запрещение и прекратено поради смъртта и. Още повече че
тези експертизи са правени по времето, когато М. П.ВА Б. все още е била жива и
експертите са имали възможност да осъществят и директен контакт с нея.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск за унищожаване
на договор за покупко-продажба до размер
от ½ ид.ч. от процесния недвижим имот на
основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, според който унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло
да разбира или ръководи действията си. Унищожаването на договора води до
заличаване на всички правни последици от сключената сделка с обратна сила.
Искът е процесуално допустим. Предявен е на 12.03.2009 г..,т.е. преди
изтичането на три години от сключването на сделката в съответствие с чл. 32,
ал.2 от ЗЗД. Предявен е от законен
наследник на М. П.ВА Б., който може да се позове на порока във волята и.
За да бъде основателна претенцията на ищцата и да е налице основание за
унищожаване на договора по чл.31, ал.1 от ЗЗД, тя следва да докаже, че към
19.03.2008 година М. П.ВА Б. не е могла да разбира или ръководи действията си.
На първо място, в хода на настоящото производство са приети две
съдебнопсихиатрични експертизи- единична и тройна- които са непротиворечиви
помежду си и от които е установено, че лицето М. П.ВА Б. към 19.03.2008 г. е
страдала от налудно разстройство на късна възраст и
не е била в състояние да разбира и да ръководи постъпките си. Запазените интелектуални възможности и памет
касаят ориентация в прости и битови условия като е възможно с поведението си
лицето да заблуждава несъзнателно околните, че не страда от душевна болест.
Съдът кредитира депозираните експертни заключения като компетентно
изготвени, поради което счита, че мотивите към настоящото съдебно решение
следва да бъдат базирани на тях.
На второ място приетите по делото
експертизи са в съответствие с съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена от
Валентина Маринова на 17.03.2008 год., защитена пред СГС, въз основа на която е постановено съдебно
решение на по гр.д. № 611/2007год., с което М. П.ВА Б. се поставя под
запрещение, както и с всички медицински документи, приети като доказателства по
делото. Съответстват и на изготвената в хода на въззивното обжалване на
посоченото решение пред САС СПЕ.
Съдът кредитира свидетелските показания
на всички разпитани свидетели. Намира, че същите не си противоречат. Ищцата,
като страдаща от налудно разстройство на късна
възраст , не е била изцяло лишена от
възможността да проявява адекватно поведение в обичайните си ежедневни
контакти, но безспорно заболяването й е
довело до проява на ниска критичност, лесна маниполируемост, както от страна на обективни обстоятелства,
така и от страна на трети лица. В случая следва да се съобрази и
обстоятелството, че е било поискано поставянето под запрещение на наследодателката на ищцата преди датата на сключване на процесната сделка.
Съгласно трайната съдебна практика, дори производството по поставяне на
едно лице под запрещение да бъде прекратено, преди окончателното му
приключване, поради смъртта на това
лице, то самият факт на иницииране на производство за
поставяне под запрещение, дава
основание извършените правни действия след иницииране на производството за
подставяне под запрещение за бъдат
унищожен, макар и извършени от формално дееспособно лице.
Въз основа на гореизложеното, съдът
приема за доказано, че към 19.03.2008
година М. П.ВА Б. е сключила процесния договор за покупко-продажба на недвижим
имот в състояние, което не й е позволявало да разбира и ръководи действията си.
На основание чл.31, ал.1 от ЗЗД договор следва да бъде унищожен до размера на ½
ид.ч. от процесния недвижим имот.
С оглед изхода на делото на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на 6 638,20 лв., от които: сумата от 1262 лв. държавна такса,
126,20 лв. такса за вписване на исковата молба, 250 лв. депозит за вещо лице и
5 000 лв. за адв.
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
УНИЩОЖАВА до размера на
1/2 ид.ч.
договор за покупко-продажба от 19.03.2008 г. на недвижим имот, съставляващ апартамент
№ 8, находящ се в гр. С., в жилищната сграда на ул. К. № ***, бивша ул. П. Е. №***,
на третия етаж във вход А, състоящ се от дневна, две стаи,кухненски
бокс,сервизни помещения, със застроена площ от 95,87 кв.м., при съседи:улица,
стълбище, апартамент № 7, двор и апартамент № 9, заедно с мазе № 8, находящо се
на сутеренен етаж от сградата, с площ от 5,80 кв.м., при съседи: коридор, мази
№ 7, двор, склад, заедно с прилежащите му 3,468%ид.ч.
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавна земя-парцел първи от кв. 199 по плана на местността Л., С., сключен
с нотариален акт №16, т.II, рег. №4769 д.№204 от 2008г. на
нотариус Р.Р. между М. П.ВА Б., ЕГН ********** и Т.М.Т., ЕГН **********
и Ж.К.Т., ЕГН **********, по иск с правно осн. чл. 31
ал.1 от ЗЗД, предявен от П.Н.Г. с ЕГН ********** *** срещу М. П.ВА Б., ЕГН **********
и Т.М.Т., ЕГН ********** и Ж.К.Т., ЕГН **********, двамата с адрес:***.
ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН ********** и Ж.К.Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес:*** да
заплатят общо на П.Н.Г., ЕГН **********,*** сумата от 6 638,20 лв., сторени съдебни разноски, от които: сумата от
1262 лв. заплатена държавна такса, 126,20 лв. такса за вписване на исковата
молба, 250 лв. депозит за вещо лице и 5 000
лв. заплатено адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението
че е изготвено.
СЪДИЯ: