Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 29.01.2020 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1328 по описа на СГС за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 21.07.2017 г., постановено по
гр.д. № 27662/2014 г. СРС е отхвърлил изцяло предявените от Л.В.Т., ЕГН **********,
със съдебен адресат адв. Я.В., с адрес ***, срещу Н.В.К.,
ЕГН **********,***, и Ж.В.С., ЕГН **********,***, и двамата със съдебен
адресат: адв. Д.Д., гр.
София, ул. „*******, искове с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата Л.Т. не дължи сумата от 24468,79 лева на
ответника Н.К. и 7408,98 лева на ответницата Ж.С., представляващи обезщетение за
ползването на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, за периода от 28.11.2007
г. до 23.04.2013 г. Осъдил е Л.В.Т., ЕГН ********** да заплати на Н.В.К., ЕГН **********
сумата от 1260 лв. и на Ж.В.С., ЕГН ********** сумата от 700 лв. на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК – за разноски по делото.
Недоволна от постановеното съдебно решение е останала
ищцата Л.В.Т., ЕГН **********, която в законоустановения
срок е подала настоящата въззивна жалба. Със същата излага, че постановеното
съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. В тази връзка посочва, че
съдът е изградил фактическите и правните си изводи в противоречие със събраните
по делото доказателства. Излага подробно становище в подкре
па на твърденията си.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
подадената въззивна жалба от въззиваемата страна(ответниците) -
Н.В.К., ЕГН ********** и Ж.В.С., ЕГН **********.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на жалбоподателя и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
неговата правилност съдът намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от Л.В.Т., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 439 от ГПК с искане
да се установи по отношение на ответниците, че ищцата не дължи на Н.В.К., ЕГН **********
сумата от 24468,79 лева и не дължи на
ответницата Ж.В.С., ЕГН ********** сумата от
7408,98 лева, представляващи обезщетение за ползването на апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „*******, за периода от 28.11.2007 г. до 23.04.2013 г, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 03.01.2013 г., по гр.д. № 16319/12 г.
по описа на СГС и е образувано изпълнително производство № 20137800400005 по
описа на ЧИ Веселка Любенова, рег. № 780 и район на действие СГС.
Безспорно между страните е, че в полза на ищцата е
разпределено ползването на процесния
апартамент, както и че затова същата е осъдена месечно да заплаща обезщетение
за ползване на имота, съобразно идеалните части на въззиваемите, както следва: на
Ж.В.С. - сумата от 76,66 лева месечно, обезщетение за ползване на 1/6 ид. част от допуснатия до делба имот, а на Н.В.К. - сумата
от 276,66 лв. месечно, обезщетение за лишаване от ползването на 4/6 ид. части от процесния имот. Няма спор и че за присъдените
обезщетения, както и за разпределеното ползване са издадени изпълнителни
листове.
От представените по делото доказателства се установява,
че с решение по извършване на делбата № 78 от 10.05.2007 г. по гр.д. №
11629/2006 г., СРС, 55 състав, е постановил изнасянето на публична продан на двата
делбени имота (апартамент в гр. София и дворно място и
първи етаж от жилищна сграда в с. Голяма Железна), произнесъл се е по претенции
по сметки по чл. 286 ГПК (отм.), по иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, на
основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) на съделителителката
Л.В.Т. е предоставено ползването на единия делбен имот,
а на съделителя Н.В.К. – другия, считано от влизането
в сила на съдебния акт по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) до окончателното приключване
на делбеното производство, и на основание чл. 282, ал.
2 ГПК (отм.) е постановено заплащането на ежемесечно обезщетение на съделителите, на които не е предоставено ползването.
С въззивна жалба от 25.06.2007 г. съделителката
Л.В.Т., чрез адв. П. Г., е обжалвала решение № 78 от
10.05.2007 г. на СРС, 55 състав, в неблагоприятната за нея част, включително и
относно произнасянето на съда по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.). В жалбата (т. 5) е
заявено твърдение, че неправилно съдът е присъдил обезщетение за ползването на
имота по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) от момента на влизането в сила на решението,
а не от момента на влизането във владение на съделителката.
В жалбата е заявено твърдение (т. 6) за непълнота на постановеното решение
поради липсата на присъждане в диспозитива на същото на обезщетение за ползване
на единия имот от съделителя Н.К..
С оглед последното твърдение съставът на СГС, сезиран с
въззивната жалба – II-Б, с определение от 24.09.2007 г. е прекратил
производството по делото като преждевременно образувано и е върнал делото на
СРС, 55 състав, за произнасяне по молбата за допълване, инкорпорирана във
въззивната жалба. С решение № 155 от 13.02.2008 г. по гр.д. № 11659/2006 г.,
СРС, 55 състав, е оставил без уважение молбата. Посоченото съдебно решение е
своевременно обжалвано от съделителката Л.Т..
С молба от 04.07.2007 г. съделителката
Л.Т. е поискала издаването на изпълнителен лист въз основа на постановеното
решение № 78 от 10.05.2007 г. на СРС, 55 състав, по необжалваното от съделителката произнасяне по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) за въвода й във владение на единия от делбените
имоти. С разпореждане на съдията-докладчик от същата дата молбата е оставена
без уважение по съображение, че решението в тази част не е влязло в сила,
доколкото е налице жалба от страна на съделителката,
чрез нейния процесуален представител, срещу решението и в тази му част.
С молба от 10.07.2007 г. съделителката
Л.Т. е оттеглила въззивната жалба в частта й по т. 5, а с молба от 21.09.2007
г. във връзка с това оттегляне е заявено искане за издаване на изпълнителен
лист въз основа на решението № 55 от 10.05.2007 г. на СРС, 55 състав, за
предоставяне ползването на делбения имот, на който е
разпределено ползването от страна на съделителката.
С разпореждане от 28.09.2007 г. първоинстанционният съд е
издал изпълнителен лист в полза на съделителката Л.Т.
по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.). Видно от отбелязването върху съдебното решение №
78 от 10.05.2007 г. изпълнителният лист е издаден на 12.10.2007 г. Видно от
отбелязването на л. 221 от първоинстанционното дело съделителката Л.Т. е получила изпълнителния лист на
20.11.2007 г.
С решение от 23.10.2012 г. по гр.д. № 1929/2008 г., СГС,
II-Б състав, е осъществил въззивен контрол върху решенията на СРС, 55 състав – №
78 от 10.05.2007 г. и № 155 от 13.02.2008 г. Като е преценил, че е сезиран с жалба
срещу началния момент, от който се дължи присъденото обезщетение, СГС, II-Б състав,
е оставил в сила решение № 78 от 10.05.2007 г. на СРС, 55 състав, в частта му относно
началния момент, от който са присъдени обезщетенията по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.)
– от влизане в сила на съдебния акт по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.). Срещу решението
е постъпила касационна жалба, вх. № 121653/21.11.2012 г., от съделителката Л.Т..
С молба от 29.10.2012 г. съделителите
Н.В.К. и Ж.В.С. са поискали от СГС, II-Б състав, издаването на изпълнителен лист
за присъдените им обезщетения по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), считано от влизане в
сила на разпределението на ползване на делбения имот в
полза на съделителката Л.Т., от въззивния съд, евентуално
– от първоинстанционния, ако въззивният съд прецени, че е негова компетентността
за издаването на искания акт. С резолюция съдията-докладчик по гр.д. №
1929/2008 г., СГС, II-Б състав, е изпратил молбата по компетентност на СРС, 55 състав.
С определение от 07.11.2012 г. по гр.д. № 11629/2006 г., СРС,
55 състав е оставил молбата без разглеждане по съображението, че въззивното решение,
с което е потвърдено първоинстанционното решение № 78 от 10.05.2007 г. не е влязло
в сила нито към момента на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист,
нито към момента на произнасянето на съда, а също така по съображението, че въпросът
дали невлязлото в сила въззивно решение подлежи на незабавно изпълнение съгласно
чл. 405, ал. 2 ГПК е предоставен на съда, който го е постановил – СГС, II-Б състав.
С определение от 19.12.2012 г., постановено по гр.д. №
16319/2012 г. СГС, IV-Б състав е отменил определението на
СРС и на основание чл. 237, б. „а” ГПК (отм.) е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на Ж.В.С., ЕГН ********** и Н.В.К.,
ЕГН **********, като е приел, че определението по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.),
инкорпорирано в решение № 78 от 10.05.2007 г. по гр.д. № 11629/2006 г., СРС, 55
състав е влязло в сила поради оттеглянето на частната жалба по същото,
направено още 10.07.2007 г., считано от 28.11.2007 г.
При така установеното настоящата съдебна инстанция
намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че на 17.04.2007 г. (в
първоинстанционното производство) е приключило съдебното дирене в производството,
по което е издаден изпълнителният лист в полза на въззиваемите. В тази връзка,
в рамките на настоящето дело по предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
съдът няма правомощие да прави преценка на правилността на разпореждането за
издаване на изпълнителен лист, нито за допустимостта и правилността на
постановеното по делото въззивно съдебно решение, с което е потвърдено
определението за постановените привременни мерки досежно периода на дължимост на обезщетенията. Същият следва да се съобрази с
влезлите в сила актове на съда. Съответно относими към основателността на
предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК са обстоятелствата довели до
погасяване на правата на въззиваемите, присъдени с изпълнителния лист, които са
настъпили след 17.04.2007 г., когато е приключило съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителния лист.
Ищцата е навела твърдения, че за период от 07.04.2007 г.
до датата на подаване на иска по чл. 439 от ГПК въззиваемите са ползвали своите
идеални части от имота, а тя е ползвала само своята такава, поради което не е
налице основание да им заплаща обезщетение.
Настоящият съд обаче намира, че множеството представени писмени
доказателства и събраните гласни такива,
не установяват верността на това твърдение, нито по отношение на ползването на
имота лично от Н.В.К., ЕГН **********, нито от него чрез трето лице, още по
–малко от Ж.В.С., ЕГН **********. В тази връзка по делото е представено удостоверение
изх. № 02224/28.06.2013 г., издадено по изп.д. №
20088600400006 на ЧСИ В.М., peг. № 860 на КЧСИ и
район на действие СГС, срещу и Ж.В.С., ЕГН ********** е било образувано
изпълнително производство за предоставяне на ползването върху имота, находящ се
в гр. София, кв. Лозенец, ул. Брест № 1*****, ап. 1. ЧСИ М.е удостоверила, че ползването
на процесния имот е било предадено с протокол за принудително отнемане- въвод във владение от 15.02.2008 г., а изпълнителното дело
е било прекратено (л. 85 от делото). Представен е и Протокола за принудително
отнемане на недвижим имот - въвод във владение на ЧСИ
Виолета Митова от 15.02.2008 г. на Л.Т. след отстраняване на досегашния владелец
Н.К.. Видно от протокола Н.К. не се е явил, а жилището е било отключено с
помощта на ключар в присъствието на двама полицаи от IV РУП- СДВР, била е
сменена ключалката на входната врата на жилището и на таванското помещение към
имота, а мазето е било отключено. Имотът бил намерен празен, от което било
видно, че не се обитавал от никого към момента на въвода.
Мазето и таванът също били празни. Извършено било отчитане на водомерите,
електрическото табло и топломерите на радиаторите в имота, които са вписани в
Протокола. Въводът е приключил в 14.45 часа с
предаване ключовете на взискателката.
Представено е и писмо от ЧСИ Любенова, peг. № 780, район на действие СГС, от което се установява,
че съдебният изпълнител Л.е посещавал и влизал в процесния имот два пъти - при
извършване на опис и оценка на имота и въвод на купувача
на имота на публичната продан, като при описа, достъп е предоставен от заварените
в имота лица - О.Т.и М.Т. - съпруг и дъщеря на Л.Т.. Към писмото са приложени
заверени копия за Опис на недвижими имущества от 17.07.2013 г., от който е
видно, че при описа на имота длъжникът Л.Т. е липсвала от адреса. При въвода във владение на купувача по публичната продан от
13.07.2015 г., ЧСИ Л.е установила, че в кухнята и стаята липсвали всякакви движими
вещи, в голямата стая с врата срещу входната врата на имота имало движими вещи,
които са били на въззивника и е разговаряно с дъщеря й да ги изнесат.
Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е преценил събраните пред него доказателства, включително посочените
подробно от него писмени такива, и правилно същият е приел, че в процесния
период не е установено въззиваемите да са ползвали реално процесния имот,
поради което да не им се дължи присъденото обезщетение. Това важи и за представения
по делото договор за послужване с процесния недвижим имот, сключен между Н.К. е
трето лице ( Е.Я.). Правата и задълженията на страните по този договор не са
предмет на разглеждане в настоящето производство, а от събраните по делото доказателства
не се установява лицето Я.фактически да
е ползвала имота. Представената декларация от 05.03.2008 г., следва да се цени като
установяваща предоставянето на ключове от апартамента на въззиваемите, но това не
води до извода, че те реално са ползвали имота в противоречие с разпределеното с
определението по чл. 282 от ГПК (отм.) ползване. От съвкупността на
представените по делото доказателства се установява, че в полза на въззивника
има влязъл в сила съдебен акт, който й дава правото да ползва самостоятелно
процесния недвижим имот за определен период от време срещу задължението да
обезщетени останалите съсобственици. Няма данни последните да са ползвали съсобствения имот в процесния период, съответно няма
основание да се приеме, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителният лист е настъпило обстоятелство, което да води до
погасяване на правото на обезщетение, възникнало в полза на въззиваемите.
С оглед приетото горе, настоящият съд се солидаризира с изводите
на първоинстанционния съд, като намира същите за правилни и обосновани, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното
съдебно решение и потвърждава същото като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззиваемите не са реализирали разноски във въззивното производство.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 21.07.2017 г., постановено по гр.д. № 27662/2014 г. СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.