№ 168
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502132 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №327458/14.06.2021 г., подадена от Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., против Решение
№263212/19.05.2021 г., по гр.д.№9389/2019 г. на СГС, ГО, I - 21 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, твърдяни като настъпили
вследствие от бездействие по пр. пр. №12633/2016 г. на ВКП, ведно със законната
лихва от 15.05.2019 г. до окончателното плащане, и е осъден ищецът да заплати на ПРБ
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, постановяването му при
съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Неправилно е
прието, че твърдението за извършено престъпление на подалото сигнала лице не е било
основание за образуване на наказателно производство, ако не било съпроводено с
достатъчно данни за престъпление, каквито следва да се съберат в хода на
предварителната проверка. С пълното си бездействие прокурорът е нарушил чл.145,
ал.1 от ЗСВ, като не е извършил необходимата проверка за преценка дали са налице
достатъчно данни за стартирането на досъдебно производство за извършено
престъпление от общ характер. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново по същество, с което да бъде уважен предявения иск, като бъде
присъдено на ищеца претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законните последици от това. Направено е особено искане на ищеца да бъде изпратено
копие от въззивната жалба, като му бъде предоставена възможност да заяви дали я
поддържа, поради липса на връзка между адвоката, подал жалбата, и страната, тъй като
жалбоподателя е задържан в СЦЗ.
1
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно назначен служебен процесуален
представител, въззивникът е освободен от задължението за внасяне на държавни такси
на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.№331430/24.06.2021
г., подаден от ПРБ, чрез процесуален представител Ц.М.. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба, и се настоява за оставянето без уважение, и
потвърждаване на обжалваното решение. Съгласно чл.212 от НПК във вр. чл.207 НПК,
досъдебното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно
данни за извършено престъпление. Когато се осъществява наказателно преследване
срещу определено лице, действията по привличането му към наказателна отговорност
са съпроводени с ограничаване на определени негови права и интереси, поради което
ако правата на лицето бъдат ограничени неоснователно, се поражда отговорност на
ПРБ, чиито органи осъществяват ръководството на тази фаза на процеса. Твърдението
на лицето, което подава сигнал с твърдение за престъпление, не е достатъчно
основание за образуване на наказателно производство, ако не е съпроводено с
достатъчно данни за престъпление. Прокурорът може да извърши проверка, но не е
длъжен, а и няма право да образува наказателно производство само въз основа на
твърденията на подалото сигнала лице. Отказът на прокурора да образува
производство не е нарушил правата на ищеца. Ето защо, не е налице противоправно
поведение на прокуратурата, което да е основание за пораждане на отговорността за
претърпените от ищеца вреди. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
С Жалба вх.№92088/16.08.2019 г. с характер на искова молба, ищецът Е. Д. М. е
предявил иск против Прокуратурата на Република България, за присъждане на
обезщетение в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането до окончателното плащане, за претърпени от ищеца
неимуществени вреди за периода 05.05.2016 г. до 15.07.2019 г. в резултат от
бездействие на ответника ПРБ да извърши действия по разследване във връзка с
подаден от ищеца сигнал, по който е била образувана пр.пр. 12633/2016 г. на ВКП,
производството по което е било прекратено, без изобщо да е било работено по него.
Бездействието на ответната ПРБ нарушило правата на ищеца, регламентирани в
чл.2,3,4,5,6,9 от ДЕС и правата му по чл.18,20,67,82, пар.2, т.“В“ от ДФЕС, Директива
2012/29 на ЕС, чл.1,4,20,21,41,47,51,52,53 54 от Хартата на ЕС, чл.1,3,6/1/, 13,14,17,18
46 и 53 от ЕКЗПЧ, чл.1 от НК, чл.21 от НК и чл.1 от НПК. Поведението на ответника
2
било противоправно, тъй като били осуетени, чрез злоупотреба с право и
дискриминация, правата на ищеца, и не били изпълнени задълженията по чл.127, ал.1,
2,3,5 на КРБ, като ответникът не извършил действия по разследването, не назначил на
ищеца служебен адвокат, не извършил разпит пред съдия, не назначил разследващ
орган, нарушил чл.1,13,14,107 от НПК, и производството по жалбите му било
прекратено, без да са извършени никакви процесуално-следствени действия по тях, с
което били нарушени правните очаквания на ищеца. След извършено уточнение на
основанието на иска в о.с.з. на 29.10.2020 г., ищецът заявява, че претенцията му се
основава на чл.4, пар.3 от ДЕС, тъй като претендира да са нарушени правата му,
гарантирани от Директива 2012/29 на ЕС, чл.18,20,67,82, пар.2, б.“в“ от ДФЕС,
чл.2,3,4,5,6 от ДЕС и чл.1,4,20,21,41,47,51,53,54 от Хартата на ЕС, чрез бездействие на
прокуратурата по подадения от него сигнал.
Независимо от многобройните посочени от ищеца правни норми,
регламентиращи права на гражданите на ЕС /ХОПЕС/, както и човешките права
въобще, защитени от ЕКПЧОС, както и посочените множество основни принципи за
защита на правата на жертвите на престъпление, формулирани в Директива 2012/29 на
ЕС, правната квалификация на нарушеното право на ищеца, както и правната
квалификация на противоправното действие или бездействие, с което е накърнено
правото на ищеца, се определя от съда, на базата на изложените от ищеца фактически
обстоятелства. С исковата молба ищецът е претендирал обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от противоправно бездействие на ответника ПРБ да извърши
действия в кръга на своите правомощия по подадения от ищеца сигнал за извършени
противоправни деяния от лицето Н. Ц. Г., производството по който е било прекратено,
във връзка с което е образувана прокурорска преписка №12633/2016 г. по описа на
ВКП. Ищецът счита, че противоправното бездействие на ответника се е изразило в
прекратяване на производството по сигнала, без да бъдат неизвършени действия по
разследването, неназначаване на служебен адвокат на ищеца, неизвършване на разпит
пред съдия на подалият сигнала ищец, неназначаване на разследващ орган. Доколкото
твърдяното бездействие на ответника /да извърши действия по разследване във връзка
с подаден сигнал за извършено престъпление/ не е в обхвата на хипотезите, уредени в
ЗОДОВ, предявеният иск следва да бъде разгледан по общия исков ред. На осн. чл.7 от
КРБ, държавата отговаря за вредите, причинени от противоправните актове или
действия, както и от противоправни бездействия, на нейни органи или длъжностни
лица. Съгласно чл.5, ал.4 от КРБ, разпоредбите на Конституцията на РБ имат
непосредствено приложение. Когато противоправните актове, действия или
бездействия на държавни органи или длъжностни лица са извън хипотезите, уредени в
ЗОДОВ, отговорността на държавата се ангажира по общия исков ред, на основание
чл.49 от ЗЗД. Тази отговорност на държавата е обективна, има гаранционно-
обезпечителен характер, и се реализира, без оглед на обстоятелството, виновно ли е
било поведението на съответните длъжностни лица. Съответният орган, към който
принадлежат длъжностните лица, причинили увреждането, е надлежен ответник в това
производство, в качеството на процесуален субституент на държавата. В конкретният
случай ищецът претендира претърпени вреди от противоправно бездействие на
органите на Прокуратурата на РБ, поради което същата е надлежен ответник в
производството.
В производството по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, с оглед на
конкретните заявени обстоятелства, ищецът носи доказателствената тежест да
установи по несъмнен начин извършването на твърдяното бездействие на органите на
3
прокуратурата, както и да установи противоправния характер на това бездействие, да
установи настъпването на твърдените от него неимуществени вреди, както и
причинната връзка между претърпените вреди и конкретното противоправно
бездействие на ответника.
Първоначалната прокурорска преписка №17832/2016 г. на СГП е била
образувана по Жалба / Искане вх.№328600-53233/20.09.2016 г. от регистратурата на
ГДНП на МВР, препратена по компетентност на СГП с писмо рег.№328600-
60470/02.11.2016 г., подадена от Е. Д. М., с което същият съобщава за извършени и
организирани от лицето Н. Ц. Г. убийства на И. Р. „О.“, на Й. Ц. „Д.“, на Ч. „Д.“ от ***
и г-н П. от с. ***, и отвличане на В. С.. Прави искане да даде показания в тази връзка и
да посочи личния състав на ръководената от Н. Г. ОПГ, която твърди, че в периода от
1990 г. до 2013 г. е съществувала и се е занимавала с убийства, както и да даде
показания за осъществено прикриване на тази ОПГ от полицай от МВР – ГДНП.
От Докладна записка рег.№3286р-41547/25.10.2016 г. се установява, че по така
подадения сигнал е била извършена проверка, в хода на която е установено, че
соченото от Е.М. лице Н. Ц. Г. е защитен свидетел по НОХД, водено в
Специализирания наказателен съд, по което Е.М. е подсъдим. Установява се, че е
проведена среща с Е.М., на която му е дадена възможност да изложи писмено
информацията, с която разполага във връзка със споменатите от него престъпления на
Н. Г.. Дадените от Е.М. данни са били проверени, като се установява, че визираните от
него лица не могат да бъдат установени, или са мъртви. Също така е установено, че
Е.М. е подавал многократно сигнали със същото съдържание /конкретно посочени са
три входящи номера от 2014 г./, които са били вече проверявани, но изложените от
Е.М. факти не са били потвърдени, нито са събрани други доказателства за твърдяната
от него ОПГ, ръководена от Н. Г.. Също така се установява, че във връзка с посочените
от Е.М. отделни престъпления, по всяко едно от тях е образувано вече досъдебно
производство и се извършва разследване.
След получаването на преписката в СГП, същата е препратена по компетентност
на Специализираната прокуратура с придружително писмо от 21.11.2016 г., на
основание чл.411а от НПК.
От Специализираната прокуратура е издадено Постановление от 30.11.2016 г. за
отказ за приемане по компетентност и връщане на материалите по преписката, като
същото е мотивирано с обстоятелствата, че на 24.06.2013 г. е образувано досъдебно
производство №78/2013 г. по описа а ГД“НП“, срещу неизвестни извършители за това,
че за времето от 2006 г. до 2013 г. на територията на РБ са участвали в ОПГ, в което
производство са обединени няколко отделни досъдебни производства. В хода на
разследването са повдигнати обвинения срещу 16 лица, в това число и срещу Е. Д. М..
С постановление на прокурор от СП, на основание §16 от ЗИДЗМВР, в сила от
23.02.2015 г. довършването и приключването на разследването по това производство е
превъзложено на разследващ полицай към ГД“БОП“-МВР, където материалите са
заведени под №4/2015 г. С постановление на прокурор от СП от 30.11.2015 г.
наказателното производство по ДП №4/2015 г. е частично прекратено срещу двама от
обвиняемите, и от досъдебното производство са отделени материалите, касаещи
деянията, които не се явяват вторична престъпна дейност на разследваната ОПГ, в това
число и визираните в сигнала на М. деяния. След приключване на разследването в
Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу 12 лица, в това
число срещу Е. Д. М.. Деянията, за които съобщава М. в жалбата си, не попадат в
обхвата на престъпната дейност на разследваната от Специализираната прокуратура
4
ОПГ и не са предмет на вече внесените в СпНС обвинения. За всяко от споменатите от
М. деяния са налице вече образувани други отделни досъдебни производства, поради
което не са налице предпоставките за приемането на материалите по компетентност от
СП, и същите се връщат на СГП.
След връщане на преписката на СГП, от наблюдаващият прокурор по преписка
№17832/2016 г. с Постановление от 06.12.2016 г. е повдигнат спор за подсъдност
между СГП и СП, и преписката е изпратена за разрешаването му на ВКП. В мотивите
на постановлението наблюдаващият прокурор Р. е изложил съображения, че по
преписката са налице данни за създаване, ръководство и участие на Н. Г. в ОПГ, макар
че те са непълни. Сочи се необходимост от извършване на допълнителна проверка,
която следва да бъде разпоредена от СП, по компетентност.
С Постановление от 22.12.2016 г. на ВКП по преписка №12633/2016 г. е
определя като компетентна прокуратура да осъществява ръководството и надзора по
преписка №17832/2016 г. СГП, като не споделя изводите на наблюдаващия прокурор
от СГП относно наличието на достатъчно данни да се обоснове извод за организирана
престъпна дейност от компетентността на СП. В мотивите се дават указания, че такава
допълнителна проверка за изясняването на участието или не на Г. в посочените от М.
инкриминирани деяния следва да се извърши по образуваните вече досъдебни
производства с цел събирането на годни доказателства за участието или не на Г. в
инкриминираните деяния, както и дали тези деяния са извършени по поръчение или в
изпълнение на решение на ОПГ, но извършването на тази проверка е от
компетентността на СГП, тъй като същата е компетентна да осъществява
ръководството и контрола върху разследването на по-голямата част от
инкриминираните деяния, посочени от М..
След връщането на преписката на СГП с посочените указания в мотивната част
на Постановлението от 06.12.2016 г. на ВКП, с Постановление от 29.12.2016 г. по
пр.пр. 17832/2016 г. по описа на СГП, с лаконични мотиви е постановен отказ да се
образува наказателно производство, като е прието, че с оглед резултата от извършената
проверка, не са събрани достатъчно данни за извършено от Н. Ц. Г. престъпление от
общ характер.
Постановлението е било обжалвано от ищеца пред САП, която с Постановление
от 22.02.2017 г. по пр.пр. №470/2017 г. е потвърдила постановлението на СГП, като
жалбата на Е.М. е оставена без уважение.
Постановлението на САП е обжалвано от Е.М. пред ВКП. От приложената по
делото прокурорска преписка №12633/2016 г. по описа на ВКП се установява, че
същата е образувана по жалба на ищеца с вх.№14571/17.03.2017 г. /първия лист от
която е приложен на л.10 от преписката, а втория и третия лист от същата жалба са
приложени на л.6 и л.7 от преписката/ срещу постановление на АП – София от
22.02.2017 г. по пр.пр. №470/2017 г. по описа на САП, с което се потвърждава
постановление от 29.12.2016 г. по пр.пр. №17832/2016 г. на СГП, с което е постановен
отказ да бъде образувано наказателно производство. В жалбата до ВКП се сочи, че още
през декември 2009 г., както и на 18.12.2013 г. били подадени до СГП жалби срещу Н.
Ц. Г. /последната с рег.№П1349/18.12.2013 г. по описа на ГДИН – ОСИН София/.
Жалбоподателят бил разпознал лицето Н. Ц. Г. на 09.05.2016 г. в сградата на
Специализирания наказателен съд, поради което настоява ВКП да се разпореди да се
образува досъдебно производство по жалбата му от 2009 г. и от 2013 г., да се разпореди
жалбоподателят да бъде разпитан пред съдия, като му бъде назначен служебен
защитник /сочи адв.Т. Г. от САК/, да бъде конституиран като страна в бъдещото
5
досъдебно производство, и прави искане да бъде разпоредено производството да бъде
водено от ДАНС, тъй като извършените действия от лицето Н. Ц. Г. се прикривали от
Специализираната прокуратура. По така депозираната жалба, с Постановление от
05.06.2017 г. по пр.пр.№12633/2016 г. на ВКП е прието, че жалбата на Е.М. е
неоснователна, и е потвърдено постановлението от 22.02.2017 г. на САП по пр.пр.
№470/2017 г. по описа на САП, с което е потвърдено постановлението на СГП от
29.12.2016 г.
Същевременно, със същото Постановление от 05.06.2017 г. по пр.пр.
№12633/2016 г. на ВКП е констатирано, че в жалбата до ВКП за пръв път
жалбоподателят Е.М. заявява обстоятелства, че на 13.12.2009 г. по отношение на него
лично са били извършени няколко престъпления от лицето Н. Ц. Г. – въоръжен грабеж,
отвличане, изнудване и заплаха с убийство, и склоняване към лъжествидетелство
срещу А. П., А. П., В. Я. и М. А.. Тъй като така изложените за пръв път в жалбата до
ВКП обстоятелства не са били предмет на проверка до момента, с постановлението от
05.06.2017 г. по пр.пр. №12633/2016 г. на ВКС жалбата на Е.М. се изпраща по
компетентност на СГП за извършване на проверка на така заявените от Е.М.
твърдения.
С Жалба до Заместник-главен прокурор на РБ с вх.№15933/05.02.2018 г. от
регистратурата на СГП Е.М. е обжалвал Постановлението от 05.06.2017 г. по пр.пр.
№12633/2016 г. на ВКП. В жалбата се настоява да бъде разпоредено да се образува
досъдебно производство във връзка с извършените от Н. Ц. Г. на 13.12.2009 г. деяния –
отвличане, ограбване и изнудване на Е.М. и склоняването му да лъжествидетелства.
Твърди се, че извършените спрямо него престъпления от лицето Н. Ц. Г. не се
разследват, тъй като същият се ползва от СП, АСП и ВКП като основен свидетел по
различни дела. Поддържа се жалбата срещу Н. Ц. Г.. Жалбата е изпратена по
компетентност на ВКП с придружително писмо изх.№15933/2017 от 06.02.2018 г.
С доклад от 22.03.2018 г. до Р. А. – прокурор, завеждащ отдел 01
„Специализиран“ във ВКП, жалбата на Е.М. е докладвана на съответния завеждащ
отдел на ВКП и ВАП, съгласно т.15 от Указания за осъществяване на инстанционен и
служебен контрол в Прокуратурата, утвърдено със Заповед №РД-02-28/22.11.2017 г. на
Главния прокурор на РБ. С доклада се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Със Становище от 27.03.2018 г. до Главния прокурор, от завеждащият отдел
01 „Специализиран“ на ВКП прокурор, след подробно изложение на обстоятелствата
по преписката е докладвано, че обжалваното постановление от 05.06.2017 г. по пр.пр.
№12633/2016 г. на ВКП е преценено като законосъобразно и правилно, тъй като
твърденията на жалбоподателя М. представляват законен повод за образуване на
досъдебно производство, но от извършената проверка твърденията на жалбоподателя
не са потвърдени, и не са събрани достатъчно данни, поради което липсва една от
комулативно изискуемите предпоставки за образуване на досъдебно производство.
Относно твърденията на М., изложени за пръв път в жалбата до ВКП, че на 13.12.2009
г. бил отвлечен, ограбен, заплашван от Г., и склоняван от него да лъжесвидетелства, те
не са били предмет на извършената предварителна проверка, и не са били обсъждани
от САП, поради което и прокурорът от ВКП не е следвало да се произнася по тях, и
правилно сигналът е изпратен в СГП по компетентност за извършване на проверка на
тези твърдения. По тези съображения е предложено на Главния прокурор жалбата на
Е.М. да бъде оставена без уважение, и същият да бъде уведомен за липсата на
основания за ревизиране на постановения от ВКП акт. След запознаване с преписката,
Главният прокурор е съгласувал становището на прокурора, завеждащ отдел 01
6
„Специализиран“ на ВКП, и на 29.03.2018 г. е изпратено писмо от ВКП до
жалбоподателя Е.М., с което същият е уведомен, че жалбата му е оставена без
уважение.
При така събраните по делото доказателства не се установява твърдяното от
ищеца бездействие на ответната Прокуратура на РБ. Относно изложените от ищеца
Е.М. твърдения в Жалба / Искане вх.№328600-53233/20.09.2016 г. от регистратурата на
ГДНП на МВР, препратена по компетентност на СГП с писмо рег.№328600-
60470/02.11.2016 г., от Докладна записка рег.№3286р-41547/25.10.2016 г. се
установява, че вече са били образувани досъдебни производства във връзка с
посочените от него инкриминирани деяния - убийства на И. Р. „О.“, на Й. Ц. „Д.“, на Ч.
„Д.“ от *** и г-н П. от с. ***, и отвличане на В. С.. Установява се, че проверка по
сигнала на М. е била извършена, като при проверката е било установено, че сигнали
със същото съдържание са били подадени по-рано от Е.М., и по тях са били образувани
3 различни преписки от 2014 г., по които преписки вече са били осъществени действия
по разследването, но информацията от сигнала на Е.М. не е била потвърдена.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че образуване на
ново досъдебно производство относно същите инкриминирани деяния не е било
необходимо и допустимо, поради което не е налице бездействие на ответника да стори
това. Действията по проверка и разследване на подадените от ищеца данни е следвало
да се осъществи по съответните образувани вече досъдебни производства, и такива
действия са били извършени още през 2014 г. по подадени от ищеца идентични по
съдържание сигнали, но подадената от М. информация за съпричастност на лицето Н.
Ц. Г. към посочените деяния не е потвърдена. Не е налице твърдяното бездействие на
ответника за разследване на извършените от Н. Ц. Г. на 13.12.2009 г. деяния –
отвличане, ограбване и изнудване на Е.М. и склоняването му да лъжесвидетелства.
Посочените деяния за пръв път са били изложени от Е.М. в жалбата му до ВКП с вх.
№14571/17.03.2017 г., и с постановлението на ВКП от 05.06.2017 г. по пр.пр.
№12633/2016 г. на ВКП са дадени указания на компетентната СГП да се извърши
предварителна проверка по сочените от Е.М. обстоятелства, като не се установява
впоследствие да е бил постановяван отказ да се образува досъдебно производство във
връзка с тези обстоятелства, или образувано такова досъдебно производство да е било
прекратявано.
Като не се установява по несъмнен начин наличието на твърдяното от ищеца
увреждащо деяние – бездействие на длъжностни лица от състава на ответната ПРБ да
извършат дължими действия съобразно своята компетентност, не следва да се обсъжда
дали твърдяното деяние би било противоправно, и доколко то би било в причинна
връзка с претърпените от ищеца вреди. При липса на един от комулативно
изискуемите елементи от състава на непозволеното увреждане, не е налице основание
за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника на
основание чл.49 от ЗЗД за твърдяните от ищеца неимуществени вреди, поради което и
настъпването им също не следва да се обсъжда, като ирелевантно.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първостепенният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за въззивното производство. Въззиваемата
страна е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв., съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от НЗПП, предвид липсата на фактическа и
7
правна сложност на производството пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №263212 от 19.05.2021 г., постановено по гр.д.
№9389 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I - 21 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ЖК“***“, бл.***, вх.А,
ет.2, ап.5, с настоящ адрес: Затвора – гр. ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на Прокуратурата на Република България, сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8