Р Е Ш Е Н И Е
№ 1471
гр. В., 25.03.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 10912 по описа на ВРС за 2014-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Г.С.Г., ЕГН**********, искове с правно основание чл.127,
ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето
С. Г. П. на майката, при определяне местоживеене
на детето на посочен от ищеца адрес и при определяне на предложен режим на лични отношения с ответника;
с правно основание чл.127,
ал.2 СК вр. чл.143 и чл.149 СК, за осъждане на ответника Г.П.Р., ЕГН**********,
за заплащане на издръжка в полза на
непълнолетното дете, в размер на 280.00лв.
месечно, с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба – 28.08.2014г.
до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от предявяване на иска – 28.08.2014г. до окончателното й
изплащане,
както и за заплащане на издръжка за минало време в полза на непълнолетното дете, в размер на 280.00лв. месечно или общо 2800.00лв. – за периода 29.10.2013г.
- 28.08.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 28.08.2014г. до
окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които произтича
претендираното право:
Ищцата твърди, че с
ответника не са съжителствали фактически, но имат едно дете – С., родена на ***г.
Твъди още, че бащата не полага никакви лични и материални
грижи за детето и не осигурява нужната подкрепа на майката и малолетното, като
същевременно са налице спорове относно контактите с детето. Поради това и
предвид качествата си ищцата счита, че тя следва упражнява родителските права и
детето да живее при нея, в дом с всички необходими условия за отглеждането му,
в който и към момента то живее.
Заявява също, че с оглед
възрастта на детето нуждите му предполагат издръжка в предявения размер, която
бащата може да поеме, съобразно доходите си.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски. В о.с.з. поддържа становището си.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва родителските права да се
предоставят на ищцата, не оспорва детето да живее при нея на посочения в
исковата молба адрес, като му бъде определен посочен режим на лични контакти.
Не оспорва и задължението си за заплащане на издръжка занапред, като го
признава и по размер до сумата от 85.00лв. месечно.
Оспорва иска по чл.143 СК
над тази сума, над която твърди, че нуждите на детето и възможностите на
ответника не отговарят. В тази връзка твърди не реализира доходи от зависим
труд, не упражнява търговска дейност, няма имущество на значителна стойност.
Оспорва изцяло и иска по чл.149 СК за издръжка за минало време.
По същество моли за
отхвърляне на исковете в оспорената им част. В о.с.з. поддържа възраженията си,
като изрично подчертава, че при никакви обстоятелства няма да плаща издръжка за
детето, освен ако то не живее при него. Във второто по делото о.с.з. за първи
път оспрова родителските права да се предоставят на
майката.
В писмените си бележки твърди, че е „откривател”, открил
„вечния двигател”, от който може да получава доходи от „около 5 милиарда на
ден, поради което моли да бъде осъден да заплаща издръжка от „поне 1 милиард на
ден”. Отделно декларира, че е решил „да накаже държавата и съда”, че ще бъде
„съдник на всички, дори и на Темида”, заявява, че
„съдът си е позволил да го лиши от детето му” в момента, отправя и множество
други изявления – всички - насочени към съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
безспорно, а се потвърждава и от представеното удостоверение за раждане, че страните са родители на детето – С., родено на ***г.
Не е спорно още, че детето
живее при майката на посочения от последната адрес, както и че родителите не са
съжителствали фактически.
Видно от приобщената
справка от 16.12.2014г. на ТД на НАП – В. ищцата Г.Г. има регистриран трудов
договор с „В.” ООД, с БТВ 420.00лв., а ответникът Г.Р. няма регистрирани
трудови договори за 2013г. и 214г.
Видно от данните от СИС при
ВРС, спрямо ответникът Г.Р. са образувани три изпълнителни производства – през
2004г., 2006г. и 2010г.
Видно от приобщеното
удостоверение от О. В., ответникът е регистрирал като правото си на собственост
върху жилище с площ 89.33кв.м. в кв. М. (през 1998г.) и л.а. „Ф. Р.”, ДК №****.
Няма данни за дерегистрация на тези права.
Представена е и неотносима с оглед периодите на вписванията справка от АВп – В..
В депозирания социален
доклад на ДСП – В. са залегнали следните констатации на социалните работници:
страните по делото са родители на детето С., но никога не са съжителствали на
семейни начала. Припознаването от бащата е извършено близо пет месеца след
раждането. Детето се отглежда при майка си Г., в дом с необходимите материално
– битови условия и прилежаща инфраструктура. В жилището живеят и родителите на
майката, които активо я подпомагат в грижите за
малолетното. Майката разполага с родителски капацитет, като съчетава
родителските си задължения с постоянна трудова ангажираност. Бащата е
безработен, определя себе си като „изобретател”, заявява пред служителите, че
разполага с достатъчно доходи, но не желае да ги дава на майката. Към момента
контактите на бащата с детето са ограничени, предимно от майката.
От показанията на св. Пл. П., които съдът цени на осн. чл.172 ГПК и като непоследователни и противоречиви, се
изяснява, че свидетелят знае от ищцата, че ответникът я е заплашвал със
съобщения и обаждания по мобилния телефона, както и лично бил блъскал по вратата
на жилището й. Свидетелят не е присъствал на такава ситуация. Според майката
бащата искал постоянно да вижда детето, което тя му забранила заради заплахите.
Свидетелят счита майката за безупречен родител, но не е виждал бащата да се
държи лошо с детето.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По родителските права и
местоживеенето: Раздялата
на родителите и създалите се отношения
между тях налагат родителските
права и задължения да се предоставят
за упражняване на единия, поради
невъзможността да се упражняват заедно
от двамата. Изборът на родител е детерминиран от редица конкретни
за случая фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип
за максимална защита на интересите на детето (чл.59,
ал.4 СК вр. чл.3,
т.3 ЗЗДет).
В настоящия случай от
съвкупния анализ на материалите по делото, включително от социалния доклад, се
установи, че детето е момиче на около година и половина, което от раждането си
живее при своята майка, в дом с подходящи материално – битови условия любяща и
активно подкрепяща среда – баба и дядо по майчина линия. Самата майка има
родителски капацитет да отглежда детето, в което начинение
е подпомагана от нейните родители, като освен това работи и по трудово
правоотношение. А детето показва адекватно за възрастта си развитие, в резултат
на актуалния си начин на живот.
При тези данни съдът
намира, че актуалното статукво не следва да бъде променяно, защото
емоционалните и материалните потребности са задоволени по оптимален начин.
Освен това детето е момиче, на крехката възраст от около година и половина,
което предполага безусловното трайно присъствие на майката в неговото
ежедневие. В контекста на това всяка рязка промяна в отглеждането и
местопребиваването на детето, не само че не е в негов интерес, а би му се
отразило и силно негативно. Ето защо в тази част исковете следва да се уважат,
което впрочем и с отговора на исковата молба, и в първото о.с.з., бащата не
оспори (чл.175 ГПК).
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с
двамата му родители. В този смисъл пречките, създавани от единия родител досежно контакта на другия такъв с детето, не следва да
бъдат толерирани. Най – малко защото те
биха способствали за отчуждаване на детето от другия родител, което категорично
не е в интерес на детето, освен при доказано трайно (не инцидентно) увреждащо
поведение на някои от тях.
В настоящия случай такова
системно увредащо поведение на ответника не се доказа,
включително от изслушаните гласни доказателства. Влязлото в сила решение по
гр.д. №10291/2014г. на ВРС е напълно иррелевантно за
спора, защото с него е отхвърлена молбата на бащата за закрила от майката.
Съвсем отделен е въпросът, че производството по ЗЗДН, касаещо еднократен акт на
принудително въздействие, при никакви обстоятелства няма решаващо значение при
преценката за наличие или не на родителски качества.
При липса на доказано увредащо поведение на бащата на него се следва определяне
на режим на лични контакти с детето. При определяне на последния следва да се
отчетат изключително ниската възраст на детето и обективния факт на
спорадичните към момента отношения на малолетното с баща му. Ето защо към
момента режимът да се определи без преспиване, с тенденция към разширяване
занапред, при оптимизиране и подобряване на отношенията.
Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на
своето непълнолетно дете. По отношение на размера й следва да бъдат съобразени
потребностите на детето, възможностите на родителите и обстоятелството кой от
тях полага непосредствена грижа за детето.
В настоящия случай се
изясни, че детето е на около година и половина, не посещава детско възпитателно
заведение, а състоянието му не предполага наличие на изключителни нужди (л.48)
С оглед на тези данни съдът
намира за адекватен за нуждите му общ размер на необходимата издръжка,
съответстващ на обичайния при идентични фактически данни, а именно 150.00лв.
Доколкото майката ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за
детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата
от 100.00лв. месечно, а майката – разликата.
Размерът на дължимата
издръжка предполага преценка и на материалните възможности на двамата родители.
В случая не се установи действителния доход на ответника, но се изясни, че
същият е в трудоспособна възраст и без доказани здравословни противопоказания.
Ето защо съдът намира, че определеният размер на издръжката е съобразен и с
възможностите на ответника и следва да бъде присъден, за което косвено
свидетелстват и данните от социалния доклад. Още повече, че този размер не
надвишава драстично минималния нормативно дефиниран такъв.
По иска по чл.149 СК: Предвид липсата на доказателства за значителна промяна на
релевантните обстоятелства спрямо последната календарна година, определеният по
- горе размер на издръжката следва да се приеме за относим
и към задължението за минало време. Поради това
и след като липсват каквито и да било доказателства, че ответникът е
плащал издръжка на детето в релевирания период, искът
следва да се уважи за сумата от 1200.00лв. за периода 29.10.2013г. -
28.08.2014г., като за разликата до пълния претендиран
размер да се отхвърли.
По разноските: Предвид изхода по спора ответникът следва да заплати по
сметка на ВРС 50.00лв. – държавна такса по иска по чл.149 ГПК и 144.00лв. –
държавна такса по иска по чл.143, ал.1 ГПК, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ
по ГПК.
Производството по чл.127,
ал.2 ГПК има характер на спорна съдебна администрация и следователно налага
кумулативното произнасяне по всички въпроси, регламентирани с разпоредбата. Ето
защо разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК следва да се прилагат в контекста
на цялостното произнасяне на съда. В този смисъл позитивното произнасяне по
всеки от исковете по чл.127, ал.2 СК е достатъчно да обоснове задължението на
ответника, да заплати сторените от ищеца разноски. Още повече че с извънпроцесуалното си поведение (неплащане
на издръжка) ответникът е предизвикал настоящото производство. Ето защо
последният следва да заплати на ищеца 380.00лв. – платен адв.
хонорар и 80.00лв. – платена държавна такса.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на детето С. Г. П., ЕГН**********,
на майката Г.С.Г., ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето С. Г. П., ЕГН**********, при майката Г.С.Г., ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните контакти на детето С.
Г. П., ЕГН**********, с бащата Г.П.Р., ЕГН**********, както следва:
към настоящия момент:
всяка първа и трета събота
и неделя от месеца – от 11.00часа до 16.00часа на същия ден, в присъствието на
майката;
след навършване на
двугодишна възраст на детето:
всяка първа и трета събота
и неделя от месеца – от 10.00часа до 18.00часа на същия ден, без присъствие на
майката;
втория ден от Коледните и Новогодишните празници - от
10.00часа до 17.00часа, без присъствие на майката.
ОСЪЖДА Г.П.Р.,
ЕГН**********, да заплаща издръжка в
полза на детето С. Г. П., ЕГН**********,
чрез майката Г.С.Г.,
ЕГН**********, в размер 100.00лв.
месечно, платими с падеж 5-то число на месеца, за който се дължат, считано от
предявяване на исковата молба – 28.08.2014г., до
настъпване на промяна в обстоятелствата, обосновали задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.П.Р., ЕГН**********, да заплати на детето С. Г. П., ЕГН**********, чрез
майката Г.С.Г.,
ЕГН**********, сумата 1200.00лв. – издръжка от по 100.00лв. месечно за период от една
година назад от предявяване на иска, а именно 29.10.2013г. - 28.08.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата от предявяване на иска – 28.08.2014г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.П.Р., ЕГН**********, да заплати на Г.С.Г.,
сумата 460.00лв. – разноски пред
ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.Р., ЕГН**********, да заплати полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумите 50.00лв. – държавна такса по
иска по чл.149 СК вр. чл.143, ал.1 СК и 144.00лв. – държавна такса по иска по
чл.143, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – В. в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………