№ 77
гр. Брезник, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20241710100075 по описа за 2024 година
Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 124 от
ГПК, вр. чл. 79 и следващи от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът „Тирекс Агро” ООД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, представлявано от
управителя В. Т., моли съдът да постановите решение, с което да осъди ответника
осъди ЗП Д. М. Й., с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. ******* да
заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 18088.54 лв. с ДДС
представляваща стойността на доставени, но неплатени земеделски торове и препарати
по договори от 12.05.2023 г. и от 22.06.2023 г. за продажба и доставка на продукти за
растителна защита, минерални торове и семена, ведно със законната лихва върху
главницата от 18088.54 лв. от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
Моли, да му бъдат присъдени и съдебно-деловодните разноски.
Твърди се, че с два договора от 12.05.2023 г. и от 22.06.2023 г. именувани от
страните „За продажба и доставка на продукти за растителна защита, минерални торове
и семена” ищцовото дружество е продало и предало на длъжника земеделски
производител земеделски продукти за растителна защита и минерални торове, както
следва: „Биатлон” - 4,5 кг. на обща стойност 1871,28 лв.; „Трунфо”- 90 л. на обща
стойност 3600 лв.; „Лебозол Нутриплант 36” 450 л. на обща стойност 3600 лв.;
„Лебозол Цинк”- 45 л. на обща стойност 1170 лв.; „Тайгър Платинум”-150 л. на
стойност 2272,50 лв.; „Лебозол микс за слънчоглед”-100 л. на стойност 1800 лв.;
„Лебозол Борл”- 80 л. на стойност 760 лв. на обща стойност в размер на 18088,54 лв. с
ДДС, за която сделка и дължима сума е издадена ф-ра № 1853 от 30.06.2023 г.
В договора от 12.05.2023 г. страните са уговорили, земеделския производител да
плати задължението си до 30.09.2023 г. а в договора от 22.06.2023 г. страните са
1
уговорили, задължението да бъде платено до 15.10.2023г.
Двата падежа за плащане на процесиите задължения, уговорени допълнително от
страните настъпиха отдавна но длъжникът земеделски производител не изпълни
задължението си да плати нито на падежа, нито по-късно.
Ищецът многократно канил ответника – земеделски производител да плати
доброволно, но същата отказала да плати, не е платила задължението си и към
настоящия момент.
Ответникът не е взел становище по иска, като не е депозирал писмен отговор, а
също така не се е явил в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Следва да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно
заседание и съответно не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът счита, че са налице и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на
ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово
отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение.
От представените по делото документи е видно, че са налице сключени договори
между ищцовото дружество и ответника, като по този договор е налице неизпълнение
от страна на ЗП Д. М. Й., поради което може да се направи извод за вероятна
основателност на претенцията.
Ето защо съдът счита, че са налице всички изискуеми от закона разпоредбите на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което
Съдът следва да постанови решение, с което да бъде установено със сила на
присъдено нещо, че ЗП Д. М. Й. дължи на „Тирекс Агро” ООД, сумите както са
описани в исковата молба.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Ищецът доказва разноски в исковото производство общо в размер на 1738 лв., от
които 724 лв. за държавна такса, 1014 лв. адвокатско възнаграждение, като същите се
дължат от ответникът.
Посочените в списъка по чл. 80 от ГПК от ищеца разноски в обезпечително
производство в размер общо на 854 лв., от които 40 лв. държавна такса и 814 лв.
2
адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като от
доказателствата по делото липсват каквито и да било данни за водено подобно
производство между страните, както и липсват доказателства за направени разноски по
обезпечително производство посочени в списъка.
По изложените съображения Районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗП Д. М. Й., с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
************** да заплати на „Тирекс Агро” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление гр. *******, представлявано от управителя В. Т., сума в общ
размер на 18088.54 лв. с ДДС представляваща стойността на доставени, но неплатени
земеделски торове и препарати по договори от 12.05.2023 г. и от 22.06.2023 г. за
продажба и доставка на продукти за растителна защита, минерални торове и семена,
ведно със законната лихва върху главницата от 18088.54 лв. от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗП Д. М. Й., с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
************** да заплати на „Тирекс Агро” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление гр. *******, представлявано от управителя В. Т., сумата от 1738
лв. (хиляда седемстотин тридесет и осем лева), разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
3