Р Е Ш
Е Н И Е
№131
Бургас, 10/02/2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми
състав, в открито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като
разгледа административно дело номер 1987
по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и
бежанците/ЗУБ/.
Образувано е по жалба на Е.С.С.,
с ЛНЧ **********, с адрес: ***, против решение № 15508 от 24.10.2022 г. на заместник
председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/,
с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ й е отказано предоставяне на
статут на бежанец и хуманитарен статут.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения
административен акт и преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне с указания. Твърди, че административният орган необосновано се е
ограничил единствено до изследване на хипотезата на чл.8, ал.1 ЗУБ, която
изисква осъществени действия по преследване, без да вземе предвид
обстоятелството, че съгласно ЗУБ и Конвенцията на ООН за бежанците е достатъчно
наличието на обосновано опасение от бъдещо преследване, каквото е налице по
отношение на него. Ангажира доказателства. Представя писмени бележки.
Ответникът - заместник
председател на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на
оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази
доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.84, ал.3 ЗУБ, от лице с правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
На
25.03.2022 г. С. подала молба, вх.№ 176/25.03.2022 г. в Регистрационно -
приемателен център/РПЦ/ Бяла, ДАБ, за предоставяне на международна закрила,
където е регистрирана като С./фамилно име/, Е./собствено/, С./бащино/, лице от
женски пол, родена на *** г. в гр. Москва, Руска федерация, гражданка на Руска
федерация, народност: рускиня, вероизповедание: християнка, семейно положение:
неомъжена, ЛНЧ **********, по данни от националния й паспорт, издаден от Руската
федерация/л.46 и 47 от делото/.
По повод молбата директорът на РПЦ Баня,
ДАБ, на основание чл.58, ал.10 ЗУБ е поискал становище от Държавна агенция
„Национална сигурност“/ДАНС/виж писмо, рег. №УП 3033/18.04.2022 г., л.37 от
делото/.
В писмо, рег. №М-10837/26.05.2022 г.
е отразено, че ДАНС не възразява да се предостави закрила в Република България
на Е.С. в случай, че отговаря на условията на ЗУБ/л.33 от делото/.
На 09.08.2022 г. с жалбоподателя е
проведено интервю в присъствие на преводач, за което е съставен протокол,
рег.№УП 3033/10.08.2022 г./л.25-29 от делото/. По време на интервюто Е.С. заявява,
че на 02.07.2021 г. заедно с приятелката си К. е напуснала легално със самолет
Руската Федерация със задграничен паспорт и пристигнала в Република България с
туристическа виза с пребиваване три месеца в продължение за една година. След
тримесечен престой и след като купили апартамент в гр.Бургас, двете заминали
през месец септември 2021 г. за Турция, където останали около месец. Оттам
отишли в Република Северна Македония, където останали около два месеца, след
което отново влезли легално в Република България, за да подадат документи за
постоянно пребиваване в страната. Нямали намерение да се върнат в Русия, тъй
като чувствали напрежение там. Първото им посещение в Република България било
през 2019 г. като туристи, когато се били влюбили в страната, а още през
2017-2018 г. решили да преместят тук. След началото на войната с Украйна, брат
й загубил бизнеса си в Русия, заради наложените санкции. Планирал да регистрира
фирма в Република България, а тя да му съдейства за оформянето на документите. Занимавал
с видеопродуциране и искал да излезе на европейския пазар, а двете с К. рекламирали
в България неговите услуги. Намерили адвокат, оформили документи за фирмата, но
всичко останало на ниво преговори, заради войната в Украйна. Брат й казал, че
затваря всичко и нямало как да регистрират фирмата, а междувременно визите им
изтичали. Тогава те посетили дирекция „Миграция“ в гр. Бургас, от където ги пратили в РПЦ Баня.
С. сочи, че не е подавала молба за
международна закрила или друга форма на закрила в друга държава, че е напуснала
държавата си по произход и не желае да се върне там, тъй като професията й на
актриса и преподавателската й дейност по актьорско и ораторско майсторство,
която упражнява в продължение на 13 години, предполага диалог с обществото и
свобода на словото, което е невъзможно в Русия. Споделя, че още като студентка
през 2004 г.- 2005 г., нейният преподавател й казал, че трябва да отидат на
митинг, тъй като ако не отидат щели да им вземат сградата на театъра.
Управниците искали активност и затова организирали празници или различни
мероприятия безплатно. Техният преподавател, който бил и директор ги използвал,
за да може да се издигне в кариерата си. Още тогава започнала да се замисля и
да се интересува от политика. След като завършила образованието си започнала
работа в детски театър. Децата които били на 12-13 години, поискали да бъде
направен рок спектакъл. Е.С. организирала такъв като използвала обикновени
текстове на руски рок изпълнители, а руският рок бил с текстове за опозиция
- искали промяна. Твърди, че
началничката й се страхувала да пусне спектакъла, а децата искали да го
изиграят. Веднъж изиграли спектакъла пред родителите. Разбрала, че не може да
прави това което харесва; че ще бъде цензурирана, а това в момента се увеличило
многократно. Затова напуснала доброволно работа и започнала да обучава
индивидуално ученици. Където и да работели с приятелката й Ксения, им казвали
какво да правят; да събират подписи за член на определена партия или пък да
ходят на митинги по нареждане на началниците им. Посещавала различни митинги,
докато не започнали да бият хората, а след това започнали да преследват
присъстващите. Полицията арестувала участниците и дори случайни минувачи. Споделя,
че се страхувала да не бъде бита в резултат, на което да получи сътресение на
мозъка; Русия е полицейска държава и във всеки момент личните данни на всеки
могат да бъдат предоставени на спецслужбите; страхува се от полицията, защото „може да те
спре на улицата или докато си в кола и да ти кажат, че приличаш на някого, да
ти подхвърлят наркотици, да ти наложат наказание“. Същевременно заявява, че
лично нея полицията не я е закачала; не е била арестувана или осъждана;
държавата не й е отправяла заплаха, нито е имала проблеми заради принадлежност
към етническа група или заради изповядваната от нея религия. Твърди, че срещу
нея са законите, приети през 2012 г., 2013 г. и 2014 г., които нарушават
правата на гражданите; по документи не е член на политическа партия или организация,
но нейното обкръжение са опозиционери и е ходила на митинги за мира и Навални.
През 2014 г. снимала филм за жените, за мира и срещу войната в Украйна, който
все още бил качен в „you tube“. Освен това подписали
петиции в сайта „Change.org“, който съдържал личните им данни и в момента те
били в ръцете на спецслужбите. Имало предвидено наказание- лишаване от свобода,
ако някой отиде и не хареса или напише донос срещу определен спектакъл. Приятелката
й О. М., която се снимала в неин документален филм за войната в Украйна й
споделила, че е била преследвана от ФСБ- руската спецслужба. Била принудена да
емигрира в Гърция преди около 7 години. Спрели да й предлагат работа, защото
имало забрана да я снимат. Видяла, че законите са против нея и нарушават
правата й. Заявява, че с приятелката й К. живеят като двойка и работят заедно
от девет години, но в Русия трябвало да се мълчат и да не говорят за
сексуалната си ориентация. Ако кажела някъде каква е, щели да я помолят да
напусне, тъй като държавата създавала закони, че ако се говори за сексуална
ориентация се предизвиква агресия. Заявява, че не е засягана затова от
държавата или хората, но нагласата им била негативна и те доносничели един за
друг.
Твърди, че в Русия започвало да има култ към личността на П.,
като повторение на култа към личността на С.. Ако в момента човек живеел в
Русия трябвало да поддържа така наречена „спецоперация“, в противен случай
ставал противник на държавата. Според службите в Русия, всичко което не съвпада
с официалните версии на властта било обявявано за „фейк“ новини. Правила публикации
в интернет, тъй като имала свое мнение по въпроса. Поддържала връзка с нейни
колеги в Русия, които напускали работа и не можели да изкажат мнението си. Тя
не можела да работи така. Русия за нея била фашистка държава. По времето на С.
нейната баба била в затвора, защото разказвала вицове за него. Ако се завърнела
в страната си, отчитайки своето емоционално състояние щяла да бъде „морално
умряла“. Сигурна била, че щели да започнат да я разпитват на границата, тъй
като не се намирала в Русия, нейното име щяло да бъде в списъците на
неблагонадеждните и щели да я преследват. Искала да бъде свободен човек, който
да има възможност да твори, да прави живота на хората по- добър и да изказва
свободно мнението си. В Русия това в момента било невъзможно. Чувствала се
творчески човек и можела да даде много на хората, което било нейната мисия.
Вече работила в гр.Бургас, където водела, заедно с К., безплатни актьорски
тренинги.
С цел изясняване на фактите
от значение за произнасяне по молбата на Е.С. била изготвена справка вх.№
МД-496/16.08.2022 г. относно общото положение в Русия, актуалната политическа и
икономическа обстановка, спазване на човешките права, рискови групи, отношение
към ЛГБТИ общността/л.15-22 от делото/.
След
проведеното интервю е изразено становище от ст.експерт в РПЦ Баня, за отказ
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Е.С./л.23
от делото/.
На
24.10.2022 г. заместник председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ към
Министерския съвет/МС/ е издал решение №15508, с което на основание чл.75,
ал.1, т.2 и 4 ЗУБ е отказал да се предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут на Е.С..
Административният
орган е приел, че по отношение на Е.С.С. не е осъществено преследване по
изброените в чл.8, ал.1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Не е била принудена да
напусне държавата си по произход поради основателен страх от бъдещо преследване
по сочените причини, а го е направила доброволно и по собствено желание. Приел
е също, че не е била изложена и за нея не съществува бъдещ риск от
посегателства по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ.
Решение
№15508 от 24.10.2022 г. на заместник председателя на Държавна агенция за
бежанците/ДАБ/ към Министерския съвет/МС/ е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, решение №15508 от 24.10.2022 г. е издадено от компетентен орган -
зам.председател на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския
съвет/МС/, съобразно чл.52 ЗУБ и заповед № 03-15/03.05.2022 г. на председателя
на ЗУБ, МС/л.14 от делото/.
На второ
място, решението е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни
основания.
На трето
място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна.
Със С. е
проведено интервю, при спазване на изискванията, установени в чл.63а ЗУБ, в
присъствие на преводач и на заявения и разбираем от нея език, с което е
гарантирано правото на чужденеца да изложи причините, мотивирали го да търси
международна закрила и да иска да му бъде предоставен бежански или хуманитарен
статут в Република България. Административният орган е извършил всестранна и
задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи,
свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата му по произход.
Изискано
е писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила, каквото е било дадено и взето предвид от административния
орган преди произнасянето му в изпълнение на изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ.
Спазен е и срокът, установен в чл.75, ал.1 ЗУБ за издаване на решението.
На
следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази
следното:
В
разпоредбата на чл. 8, ал.1 ЗУБ са установени предпоставките, при кумулативното
наличие на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република
България. Молителят трябва да се намира
извън държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна
изпитва основателно опасение
от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от
алтернативно изброените: неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл.8, ал.4 ЗУБ
преследването представлява нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а в чл.8, ал.5 ЗУБ са
изброени следните видове действия на преследване: 1. физическо или психическо
насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по
дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са
непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се
изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно
преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на
военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на
престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6.
действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.
Наличието и основателността на опасенията
следва да бъдат преценени въз основа на информацията, предоставена от чужденеца в хода на образуваното
административно производство, като се вземат предвид всички доказателства, в
случай, че той разполага с такива и като се отчете какво е естеството на
преследването и неговият интензитет, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека.
Анализът
на фактите, изложени от Е.С. в хода на проведеното с нея интервю, както и на
събраните доказателства в хода на административното и настоящото производство сочи на извода, че по
отношение на нея не е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и
ал.5 ЗУБ, което да се основава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал.1
ЗУБ. В нейния разказ няма нито едно обосновано твърдение за проявено спрямо нея
действие или съвкупност от действия на преследване по смисъла на закона от
страна на официалните власти в Русия или партии или организации, които
контролират държавата, която се явява за нея страна по произход. Изрично заявява,
че не е била арестувана или осъждана,
че държавата конкретно не й е отправяла заплаха, нито е имала проблеми заради
принадлежност към етническа група, заради изповядваната от нея религия или
сексуалната й ориентация. В обобщение в изложението й се набляга на това, че принципно
е налице негативна нагласа на обществото в Русия спрямо нейната сексуална
ориентация и че не е възможно изразяване на лично мнение срещу управляващия
политически режим в държавата й по
произход и срещу войната в Украйна. Същевременно,
обаче, става ясно, че С. се възприема като опозиционер и че е ходила на митинги
в защита на мира и Навални; снимала филм
за жените, за мира и срещу войната в Украйна, който все още бил качен в „you
tube“; имала публикации в интернет. Тези действия
са все публичен израз на нейното различно мнение, за което тя не е била обект
на преследване. Споделила, че се е страхува да не бъде бита, задържана или
наказана без основание от полицията, както и че ще бъде уволнена, ако заяви
различната си сексуална ориентация, но това отново са само нейни „предположения“
и не се установява основателно предположение за действително преследване от
страна на органите в държавата на произход, с цел осъществяване на репресия на
посочените в чл.8 ЗУБ признаци. От обясненията й по време на интервюто е видно,
че тя вече девет години живее и работи с партньор от същия пол без да е била
обезпокоявана от властите. Опасенията не може да са абстрактни, а трябва да са
основателни, може да се основават на конкретни факти - на събития, настъпили, след като чужденецът е
напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след
отпътуването му/чл.8, ал.6 ЗУБ/, за каквито, обаче, по делото не са налице
данни.
С. е
напуснала доброволно и легално Русия, като не се установява наличието на
препятствие за завръщането й. От друга страна е посочила, че е искала да
развива бизнеса на брат си, което обосновава извод за икономически, а не
политически причини за отправеното искане за предостявяне на международна
закрила.
Основният
аргумент на С. са опасения от преследване свързани със сексуалната й
ориентация, което според нея би могло да доведе до неблагоприятни последици,
свързани с ограничения по отношение на работа, свободата на словото и други
ограничения от такъв характер.
Съгласно
глава ІІ, В. 2. с /Дискриминация/ параграф 54 от Наръчник по процедури и
критерии за определяне на статут на бежанец в съответствие с Конвенцията за
статута на бежанците от 1951 г. и протокола за статута на бежанците от 1967 г.,
лицата, към които отношението е по-неблагоприятно, не са непременно жертви на
преследване. Само при определени обстоятелства дискриминацията се превръща в
преследване. Това става, когато дискриминационни мерки водят до значителни
вредни последствия за съответното лице, като например, сериозни ограничения на
правото му да изкарва прехраната си, да изповядва религията си, да има достъп
до съществуващите образователни заведения.
В
конкретния случай нито са наведени твърдения от Е.С., нито са представени
доказателства да са въведени дискриминационни мерки от подобно естество, които
да налагат сериозни ограничения на правото й да изкарва прехраната си, да
изповядва религията си, да има достъп до съществуващите образователни
заведения. Ето защо не може да се приеме, че спрямо нея е осъществено
преследване по смисъла на чл.8, ал.5,
т.2 ЗУБ или че са налице основателни опасения от преследване с подобни последствия.
В представената
по делото справка с вх. № МД - 496/16.08.2022 г./л.15-22 от делото/ и справка с
вх. № МД - 836/20.12.2022 г. за Руска федерация на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ, МС/л.80-84 от делото/, е посочено, че се продължава
„дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица /ЛГБТ/,
неуспешно се разследват заплахи на този признак, но конституцията и законите в
Русия предвиждат равенство за мъжете и жените. Действително жените често са се
сблъсквали със значителни ограничения, например дискриминация на работното
място, в заплащането и достъпа до кредити, но това обстоятелство не е поради
различна сексуална ориентация. Законът не забранява дискриминацията срещу
ЛГБТИ-лицата в области като настаняване, работа или достъп до държавни услуги,
включително здравеопазване. В справката са посочени съобщения през 2021 година,
според които са участвали правителствени агенти /особено в Чечня/, за
извършвано насилие срещу ЛГБТИ-лица въз основа на сексуалната ориентация или
полова идентичност на последните, както и данни за преследване по политически
причини. Обвиненията, които обикновено се прилагат по политически мотивирани
случаи, включват „тероризъм“, „екстремизъм“, „сепаратизъм“ и „шпионаж“...“ В заключение, може да се приеме, че са налице
данни за известни ограничения на правата на ЛГБТИ-общността, но техният
интензитет не обосновава търсената закрила от жалбоподателя, още повече, че не
са налични данни за отправена към нея конкретна заплаха и установено
преследване или опасност от такова на основание различната й сексуална
ориентация. Отделно Е.С. е пристигнала в България през месец юли 2021 г., а е
подала молба за международна закрила осем месеца по-късно, което не сочи на
извод за реална необходимост от търсената закрила и затова административният
орган правилно е приел, че целта й е да легализира престоя си на територията на
страната.
Ангажираните
от жалбоподателя доказателства не обосновават основателни „опасения от
преследване“, които да мотивират предоставянето на искания от нея статут.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К. Г. като обективни, тъй като, според
техните твърдения с Е.С. са във фактическо съжителство и са водени от една и
съща цел да придобият и двете статут на бежанец и хуманитарен статут в
Република България. А от показанията свидетеля А. става ясно, че С. се адаптира
добре в театралните среди в Бургас и като цяло добре се интегрира в обществото.
Показания в този смисъл не могат да обосноват различен извод от този на
административния орган.
По
изложените съображения съдът намира за правилен извода на ответника, че не са налице предвидените в
закона предпоставки за предоставяне
статут на бежанец на жалбоподателя.
Правилна
е и преценката му за неоснователност на молбата й за предоставяне на
хуманитарен статут. Условията за това са регламентирани в чл.9, ал.1, т.1, 2 и
3 ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
По делото
липсват данни по отношение на Е.С. да е налице реална опасност да бъде осъдена в
държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Тя
не е навела подобни твърдения пред административния орган. В хода на интервюто
е заявила, че няма взаимоотношения с властите, които да представляват основания
за предоставяне на хуманитарен статут.
Правилен
е изводът на административния орган, че не е налице и третата хипотеза /чл. 9,
ал.1, т.3 ЗУБ/, при която се предоставя хуманитарен статут - наличие на тежки
заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Разпоредбата
на чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ е в съответствие с чл. 15, б. „в“ Директива 2004/83/ЕО
на Съвета от 29.04.2004 г. /отм. с Директива 95/2011/ЕО/ относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се
нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената
закрила. Със свое решение от 17.02.2009 г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji and
Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска
страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. „в“ от Директива
2004/83/ЕО на Съвета, СЕС /приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011/ постановява, че цитираната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи.
Данните,
събрани за територията на Русия и в частност за Москва, където е живяла С. сочат липса на активни
бойни действия. В този смисъл не може да се направи извод, че в мястото, където
тя живее, е достигната степен на безогледно насилие, което се определя за
такова с характера на въоръжен конфликт в съответствие с тълкуването на чл. 15,
б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета /отм./, дадено с цитираното по-горе
решение от 17.02.2007 г. по дело №С-465/2007 г., следователно не е налице
специфичната хипотеза на чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен
статут. Т.е. правилно не се обосновава извода, че цивилното или политическо
лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Русия и по специално
Москва, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, като
до момента подобни действия не са предприети, нито има данни да предстоят да
бъдат предприети.
Не са
налице и основанията по чл. 9, ал.6 и ал.8 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен
статут на С., а именно предоставен хуманитарен статут на член на нейното
семейство или брак с чужденец, на който е предоставен хуманитарен статут. Не се
обосновава реална опасност от тежки посегателства, които да се основават на
дейност след напускането на държавата й по произход. Не се установява спрямо нея
да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на
основание присъствието си на територията на държавата й по произход, тя би била
изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за
предоставяне на хуманитарен статут.
Изводите
на ответника, че по отношение на Е.С. не
са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
По
правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не
ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния
орган.
По
изложените съображения, оспореното решение, като издадено от компетентен орган,
в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и
в съответствие с материалния закон, е законосъобразно, а жалбата на Е.С.С. като
неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.С.,
ЛНЧ **********, с адрес: ***, против решение № 15508 от 24.10.2022 г. на заместник
председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/,
с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ й е отказано предоставяне на
статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: