РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Русе 09.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното
от съдия ДЯКОВА КАН дело № 248
по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е
касационна жалба от „Сид грийн” ЕООД, със седалище: гр.Русе, депозирана чрез
адв.-пълн. Н. С., против Решение № 275 от 21.06.2021 г., постановено по АНД №
630/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 18-001591 от 26.02.2021 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – Русе, с което на дружеството на основание чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2 500 лева.
В жалбата се
релевират касационни основания, свързани с допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон при постановяване на
въззивното решение.
Иска се да се отмени
оспореното решение и да се постанови ново, с което да се отмени наказателното
постановление.
Алтернативно се иска
да се намали наложената имуществена санкция към законово определения минимум от
1 500 лева.
Претендира се и
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва основателността й.
Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на РОП счита жалбата за неоснователна.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 от АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят стопанисвал предприятие за производство на
стоманени отливки от края на 2019 г., намиращо се на бул. „Тутракан“ № 41 в гр.
Русе, където в чистачен цех се извършвали процеси на заваряване и шмиргелене /ръчно
почистване на готови детайли посредством ъглошлайф/, които произвеждали вредни
вещества. Там дружеството не било изградило местна /локална/ вентилация. Това
било установено от органите на Инспекция по труда - Русе при извършена проверка
на обекта на 24.09.2020 г., завършила с протокол от 16.10.2020 г., в който
органите на трудовата администрация му предписали да изпълни задължението си по
чл. 125, ал. 2, във вр. чл. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване в срок до 21.12.2020 г. Наред с
изложеното предписание му били приложени още три принудителни административни
мерки. Жалбоподателят не е изпълнил процесното и още две предписания, което
било установено при проверка от органите на ИТ - Русе на 09.02.2021 г. На
20.01.2021 г. жалбоподателят сключил договор за изграждане на вентилацията с
„Вентилации ВИ“ ООД, гр.Русе, които до 20.03.2021 г. изпълнили съоръжението и
го предали на „Сид грийн“ ЕООД, гр. Русе.
При така
установената фактическа обстановка, РС - Русе е
приел, че обжалваното пред него НП е законосъобразно, издадено при спазване на
предвидената от закона форма, при липса на процесуални нарушения в
производството по издаването му и при правилно приложение на материалния закон.
Изводите на съда са правилни и се споделят напълно
от касационния състав. Оспорващият не ангажира доказателства нито пред
районния съд, нито пред касационната инстанция, които да доведат до противно на
така установеното и от които да се изведе извод за основателност на неговата
жалба.
Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд
законосъобразно е приел, че в хода на протеклото административнонаказателно
производство правилно е установено и безспорно доказано процесното
административно нарушение и авторството на деянието. За да достигне до този
извод, съдът е събрал и анализирал доказателствата, относими към предмета на
спора. Даденото задължително предписание не е било обжалвано по административен
ред, поради което за работодателя е възникнало задължение да го изпълни. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да следва, че работодателят е
изпълнил даденото му предписание в указания срок до 21.12.2020 г., включително.
Налице са данни, че предписанието не е било изпълнено включително и до датата
на издаване на оспореното пред РС – Русе наказателно постановление. Видно от
представеното по делото писмено доказателство - приемо-предавателен протокол за
изградена вентилация в цех „Заливочен“ към „Сид грийн“ ЕООД – гр. Русе, за
дата, на която предписанието е изпълнено, би могла да се приеме 20.03.2021 г.,
на която дата е приета от възложителя изградената вентилация. С бездействието
си – неизпълнение на предписанието в указания срок, наказаното лице е
осъществило състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и основателно е
ангажирана отговорността му.
Не са налице обстоятелства, които да
квалифицират случая като маловажно нарушение по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, а още повече такива, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Действително по делото е налице писмено доказателство - Заповед № 54 от
04.01.2021 г., от което е видно, че считано от 04.01.2021 г., във връзка с
ниските температури и изграждане на вентилационни съоръжения е преустановен
работния процес, т.е. работата в процесните помещения е била прекратена. Но
предписанието е дадено на 16.10.2020 г., а нарушението, във връзка с
отстраняването, на което е дадено и предписанието, е констатирано при
извършената в края на м. септември 2020 г. проверка по спазване на трудовото
законодателство. Т.е. около три месеца работниците са полагали труд в
помещения, където било установено, че липсвала изискуемата по нормативни
документи вентилация, като при извършваната работа несъмнено се отделяли вредни
вещества. На следващо място действително също така на 20.01.2021 г. касаторът
сключва договор с друго дружество-изпълнител, по силата на който било възложено
да се извърши проектиране и изграждане на всмукателна вентилация, но този
договор е сключен след около един месец, след изтичане на срока за изпълнение
на даденото предписание, а самата инсталация е изградена едва на 20.03.2021 г.
При
индивидуализиране на предвиденото от санкционната норма наказание, АНО е спазил
изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е наложил санкция към минимален
размер, като са отчетени обстоятелствата, че при извършената на 09.02.2021 г.
проверка е констатирано неизпълнение и на други предписания, както и
значимостта на изпълнението на предписанието за живота и здравето на
работниците в „Сид грийн“ ЕООД.
С оглед гореизложеното настоящият състав на съда
приема, че решението на РС - Русе като правилно и законосъобразно и при липсата
на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност
на делото, съдът определя на 80 лева. Направените разноски следва да бъдат
присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.
София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275
от 21.06.2021 г., постановено по АНД № 630/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА „Сид грийн” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 20,
представлявано от Карлос Сид Абароа, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – гр. София, сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.