Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 02.09.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд,
осемнадесети състав, на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 3378 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
Ищецът
основава претенцията си на твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. В. Търново, ул. „***” № **и че се намира в договорни отношения с
ответното дружество във връзка с ползването на питейна вода и услуги по канал и
пречистване за него. Сочи, че за имота има разкрита партида при ответника с аб.
№ ***. Изтъква, че след отстраняване на авария в главен /напорен/ водопровод,
настъпила на 05-06.11.2017г., при подаване на налягане, е констатирана повреда
във водомерния възел, водопровода и водопреносната му мрежа, както и в
спирателен кран собственост на ответника. Твърди, че след аварията ответникът
служебно е начислил по партидата му
С отговора на исковата молба ответникът признава, че е
настъпила твърдяната от ищеца авария на главния водопровод, но оспорва след
отстраняването й да е подадена вода с налягане, което да е причинило повреда
във водомера и вътрешния водопровод на абоната. В тази връзка изтъква, че
налягането във водопровода е 4-5 атмосфери, а измервателния уред е технически
годен да работи при налягане от 15 атмосфери. Ответникът излага, че на
19.12.2017г. негови служители, в присъствието на представители на ищеца, са
констатирали, че водомера в процесния имот е демонтиран и отклонението
захранващо обекта на абоната е директно свързано с главния водопровод.
Ответникът допълва, че на 21.12.2017г. негови служители установили, че липсват
пломбите на въпросния водомер, че същият е манипулиран, тъй като е въртян
наобратно, поради което показанията са му с 200 куб.м. по – малко. Посочва, че
при тези констатации е приложена процедурата за служебно отчитане и по този ред
на абоната са начислени 311 куб.м. вода., а останалата част от цялото
фактурирано количество вода от 2822 куб.м. процесната фактура са реално
отчетени показания на водомера /уточнено в първото по делото съдебно заседание/.
С тези доводи се моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
В съдебно заседание, предвид направените от ответната
страна уточнения за различните основания, на които претендира стойността на
посочените във фактура № 315273/21.12.2017г. количества вода, ищецът е пояснил,
че частичния му иск от 1000 лв. е предявен в размер на 800 лв., като част от
стойността на отчетеното реално потребление в обекта му и в размер на 200 лв.,
като част от стойността на служебно начислените количества вода.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва
спор между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
В. Търново, ул. „***” ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. В. Търново, в който са построени четири сгради с идентификатори ***.3,
***.5., ***.6 и ***.8. Страните не спорят, че за посочения обект ищецът има
качеството на потребител на ВиК услуги, които заплаща на ответника по партида с
абонатен № 990023. Не е спорно, че съществуващите между тях договорни отношения
по доставка на питейна вода и услуги по канал и пречистване са регламентирани
от Общи условия /ОУ/, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. Липсва
спор, а и от протокол за монтаж от 13.05.2013г. е видно, че потребената в
ищцовия обект вода се отчита с водомер фабр. № 007788/00, с ВиК пломби: вход –
0043570 и изход – 0043575.
От
съвпадащите твърдения на страните, а и от представената от ответника справка за
отстранени аварии лист 31/ се установява, че на 05.11. и 06.11.2017г. в района
на бившата Ножарска фабрика „Терна”, която е на изток от имота на ищеца, е
настъпила авария на централен /главен/ напорен водопровод с диаметър Ф
От
карнетен лист № 152 е видно, че при отчитане на водомера на ищеца на 17.11.2017г.,
след настъпване и отстраняване на горепосочената авария, са отчетени показния
от 24790 куб.м. и консумирана вода от
От
КП от 19.12.2017г. съставен от служители на ответника се установява, че ищецът
е демонтирал процесния водомер, за което не е уведомил ВиК оператора, като са
скъсани входните и изходните пломби. От КП от 21.12.2017г. е видно, че на
посочената дата служители на ответника са констатирали, че водомерът отново е
монтиран във водомерната шахта на ищеца, като са липсвали пломбите на
холендрите с № 0043570 и с № 0043575. Към тази дата показанията му са били 27 301
куб.м. и се различавали от отчетените на 18.12.2017г. в размер на 27 532
куб.м. Служителите на ответника са посочили, че захранването преди водомера е
един цол, както и че аварията във вътрешната водопроводна мрежа е отстранена. И
двата КП не са подписани от служители на ищеца, поради отказ.
От
фактура № 315273 от 21.12.2017г. се установява, че за периода 17.11.2017г. –
21.12.2017г. ответникът е начислил по партидата на ищеца за плащане сумата от
6705, 07 лв. с ДДС, представляваща стойност на 2822 куб.м. вода, от които 311
куб.м. – служебно начислени, а 2511 куб.м. – реално потребени, с оглед
отчетените показания на водомера – старо 24790 и ново 27301. Липсва спор между
страните, че ищецът е направил частично плащане в размер на 1000 лв. по
процесната фактурата и е останал задължен за остатъка й.
От
писма с дати 07.11.2017г., 28.12.2017г., 11.01.2018г. и 19.01.2018г. е видно,
че ищецът е уведомил ответното дружество, че след отстраняване на аварията на
главния водопровод от 05. и 06.11.2017г. и възстановяване на водоподаването е
констатирана повреда във водопреносната му мрежа, както и във водомера, отчитащ
потребената в обекта му вода. Посочено е, че поради повредата водомера отчита
показания превишаващи в пъти и несъответстващи на реалното месечно потребление,
което варира от 400 до 450 куб.м. Ищецът е поискал от ответника да извърши
техническа проверка на средството за измерване и да го подмени, при
констатирана техническа неизправност, както и да извърши коректно изчисляване по
реда на ОУ на действително потребяваните количества вода. Ищецът е поискал и
извършването на метрологична експертиза от БИМ за годността на водомера.
От КП за метрологична експертиза на СИ №
006-09-Вд/26.02.2018г., извършена по заявка на ищеца, се установява, че
демонтирания на 05.02.2018г. водомер от имота му изобщо не отчита протичащата
през него вода и несъответства на изискванията за точност.
От показанията на свид. ***– бивш служител на ищеца се
установява, че в резултат на аварията на главния водопровод в района на бившата
Ножарска фабрика и придошлата от там вода е наводнен склад в ищцовия имот. След
отстраняване на аварията и възстановяване на работния процес в предприятието на
ищеца във водопроводната му мрежа 10-12 дни имало по – ниско налягане. Някъде
тогава се установило, че шахтата, находяща се в наводнения склад и тази, в
която е водомера на ищеца, са пълни с вода. Служители на ответника отказали да
спрат водоподаването в имота, тъй като от водомерната шахта ВиК мрежата и
съоръженията са собственост на ищеца. Била извикана частна фирма, която
отстранила повредата и направила временно водоподаване за около ден – два.
Тогава бил демонтиран водомера, което било констатирано от служители на
ответника, а после върнат от техниците, изграждащи временната връзка.
Свидетелят не знае дали водомера е отчитал водата, която изтичала в шахтата и
отказал да подпише отчета от 18.12.2017г., тъй като потреблението било над 2000
куб.м., а по принцип консумацията варирала между 300 и 500 куб.м.
От
показанията на свид. ***– служител на ищеца се установява, че след аварията на
05. и 06.11.2017г. предприятието не е работило 2-3 дни, заради наводнението.
След отстраняване на аварията и връщане на работа имало проблем с пълненето на
машините с вода, тъй като нямало налягане. Няколко дни по – късно се
установили, че шахтата в склада, който се дава под наем и тази, в която е
водомера, са пълни с вода. Извиканите служители на ответника казали, че
проблема е в мрежата на ищеца, поради което била извикана частна фирма да го
отстрани.
От
показанията на свид. ***– инкасатор при ответното дружество се установява, че при
отчета на водомера на ищеца на 17.11.2017г. във водомерната шахта е било чисто,
нямало е теч или вода. Нямало е нищо нередно, нито е имало изградено
отклонение. На 18.12.2017г. е отчела над 2000 куб.м. консумация, като в шахтата
отново е нямало вода. Нямало нищо подменяно там и пломбите били същите. Като
видяла отчета, свид. ***отказала да подпише карнета с показанията. На следващия
ден свидетелката и неин колега констатирали, че водомера на ищеца липсва от
шахтата, за което съставили КП, но служители на ищеца отказали да го подпишат.
Показанията в карнета от 17.11.2017г. и от 18.12.2017г. са вписани от нея, а
тези от 21.12.2017г. от друг служител. Преди отчета през м. декември 2017г.
разбрала от други потребители в района, че при ищеца имало някаква авария.
От
показанията на свид. И. – инспектор реализации при ответника се установява, че
посетил имота на ищеца със свид. ***на следващия ден, след отчета й от 18.12.2017г.,
когато е констатирано голямо потребление. На място установили, че водомера
липсва, за което съставили КП, който не бил подписан от представители на ищеца,
тъй като отказали това. Тогава вътрешната мрежа на последния не бил свързана с
главния водопровод. Шахтата била кална, но не била пълна с вода. На
21.12.2017г. отново посетил обекта на ищеца със своя началник отдел, при което
установили, че водомера е монтиран, но без пломби и при различни показания, от
тези при отчета на свид. ***. По водомера нямало видими щети.
От
заключението на СТЕ, приложенията към нея и обяснения на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че липсват данни, които да са документално подкрепени,
че към м. ноември 2017г. е имало повреди по детайли и елементи от водомерен
възел и водопроводно отклонение, вкл. върху водомера, служещи за снабдяване и
отчитане на потребената от ищеца вода. Според вещото лице вероятно е повредите
да са настъпили след отчета на СТИ от 17.11.2017г., тъй като при него няма
отчетен завишен разход, какъвто би бил налице, при съществуваща авария. Вещото
лице посочва, че непосредствената причина за повредата във водопроводната мрежа
на ищеца е изграждането на стоманенобетонова шахта около пожарен хидрант /ПХ/,
на преминаващия под сграда /склад/ с идентификатор ***.8, съществуващ етернитов
площадков водопровод. При това изграждане е освободена земна маса около
съществуващия пожарен хидрант, което е премахнало укрепващия натиск на земната
повърхност върху конструкцията му и е довело до нарушаване негова връзка или
уплътнение. Според вещото лице не може да се установи връзка между повредите
във вътрешната мрежа на ищеца /шахтата с ПХ/ и аварията от 05. и 06.11.2017г.,
включително действията по отстраняването й. Ако последната е причинила
компрометирането на мрежата на ищеца, е следвало да има щети по сградното
водопроводно отклонение /СВО/ с начало централната разпределителна шахта в бившата
Ножарска фабрика и край водомерна шахта на ищеца. Това е така, тъй като СВО е
изградено от същите по вид тръби, като водопровода на ищеца и се намира
непосредствено след авариралия участък от централния водопровод. По него обаче
нито след аварията на 05.11. и 06.11.2017г., нито към момента на огледа от
вещото лице е установено наличието на някакво разместване на тръби или
спукване, водещо до теч. Вещото лице е категорично, че при подаване на вода с
по – висока налягане, преди да настъпят щети по мрежата на ищеца, ще се увредят
тръбите на СВО или водомера, но повреди по тях не са установени. Компрометиране
на водопровода на ищеца не може да бъде причинено и от наводнението, вследствие
процесната авария на главния водопровод. Тръбите от ВВМ на ищеца са вкопани в
земята, с бетонова основа на повърхността й и няма как придошлата вода да се
задържи под някаква статична форма, за да оказва натиск върху тръбите, тъй като
има отвеждаща канализация в двора и липсва ограда, която да я задържи. Вещото
лице е категорично, че повредите на главния водопровод и на ВВМ на ищеца не
могат да са причина за повреда на процесното СТИ, доколкото същото е отчитало
преминаващата през него вода до демонтажа си на 05.02.2018г. Наличието на
повреди в спирателния кран във водомерната шахта на ищеца и във ВВМ не влияят
на точното отчитане от водомера, тъй като по технически характеристики, той
отчита в рамките на допустимата грешка при постоянен разход 10 куб.м. на час.
При такъв разход за процесния период могат да преминат 7920 куб.м., които могат
да бъдат доставени по СВО до водомерната шахта на ищеца, тъй като неговия обем
позволява провеждане на 14000 куб.м. вода. В тази връзка вещото лице е заключило,
че посочените в процесната фактура количества вода могат да бъдат доставени на
ищеца за отчетния период 17.11.2017г. – 21.12.2017г. Посочило е, че налягането
по главния водопровод, както и по ВВМ на ищеца е от 4, 5 до 5 атмосфери, а за
да отчита в рамките на допустимата грешка, налягането на водата, преминаваща
през СТИ, следва да е до 10 атмосфери. Според вещото лице, с оглед
температурата на преминаващата през СТИ вода, която варира от 8 ℃ до 15
℃, не е възможно стопяване на пластмасовите измерващи механизми на
водомера. Вещото лице посочва, че за да не отчита точно СТИ е възможно на
изхода му да е подавана вода или въздух, като по този начин перката /турбината/,
която отчита да се върти наобратно. Вещото лице посочва, че служебно количество
вода от 311 куб.м. е начислено за периода от 33 дни за времето от 17.11.2017г.
до 21.12.2017г., за който е начислена и реална консумация по процесната
фактура, при зачитане показанията на водомера от отчета му на 21.12.2017г. От направените
към КП от 19.12.2017г. снимки вещото лице е установило, че на мястото на
сваления водомер няма свързваща тръба от мрежата на ответника към ищеца и
последния няма водоподаване. Към него момент, след втория спирателен кран във
водомерната шахта е имало монтирана нова тръба с диаметър Ф50 мм., но тя не е била свързана към СВО. Такова свързване е
констатирано, че при оглед на 21.12.2017г., когато СТИ отново е монтиран на
мястото си.
От
даденото от вещото лице допълнение към заключението на СТЕ се установява, че
поради неправомерна външна намеса, турбината камера и турбината на водомера са
деформирани и са с нагар и сажди, което пречи да се задвижват от преминаващата
през СТИ вода, поради което последното не е състояние да я отчита. Според
вещото лице ответното дружество е следвало да начисли служебни количества вода
само за три дни за периода от 18.12.2017г. до 21.12.2017г., поради липсата на
водомера и нарушаване на плобмите, а не за целия процесен период – 17.11.2017г.
– 21.12.2017г. Вещото лице е разяснило, че явлението хидравличен удар се
получава при частично или пълно прекъсване на движението на флуиди /в случая
питейна вода/ в напорни водопроводи, когато се затварят частично или напълно
спирателни кранове или други устройства по пътя на движението на водата във
водопровода. При авария, има теч на вода, което води до спадане на налягането и
няма как да се получи хидравличен удар, който да нанесе щети по ВВМ на ищеца. Според
вещото лице, че придошлата от наводнението вода, вследствие на аварията на 05.
и 06.11.2017г., не може да доведе до увреждането на тръбите в шахтата с ПХ,
поради дълбочината, на която те са вкопани /1м. –
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявененият
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, чрез който
ищецът цели да отрече със сила на присъдено нещо, че част от вземането на
ответното дружество в размер на исковата сума не съществува, е процесуално
допустим. За ищецът съществува правен интерес от предявяване на установителния
иск за недължимост на част от начислената му стойност за потребена вода по фактура № 315273/21.12.2017г., тъй като
ответникът я претендира от него като дължима, както извънсъдебно, така и в
настоящия процес. Налице е спор за материално право относно дължимостта на цената
на потребените в процесния период ВиК услуги в ищцовия обект, като в процесуалния
закон липсва забрана, същият да бъде предявен като частичен. В случая плащането
на част от претендираното от ответника вземане не отрича допустимостта на
частичния иск, доколкото за ищеца продължава да съществува интерес да отрича
дължимостта на неплатената от него част.
При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника по него е да
докаже в условията на пълно и главно доказване основанието и размера на
претендираното от него вземане. В случая по делото на първо място следва да се
установи наличието на валидна облигационна връзка между страните по договор за доставка
на питейна вода и услуги по канал и пречистване при публично известни ОУ. С
оглед на поддържаните от ответника две различни основания за дължимост на
сумата по процесната фактура, от една страна същият следва да докаже - реалната
доставка и отчитане от метрологично годно СТИ на 2511 куб.м. вода за периода
17.11.2017г. – 21.12.2017г. респ. наличието на предпоставките за служебно
начисляване на количества изразходвана вода в размер на 311 куб.м. и спазване
на установения за това ред и методика, съгласно действащите между страните ОУ.
Понастоящем
е безспорно установено по делото, че ищецът като собственик на водоснабдения
обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” № **е потребител на ВиК услуги по
см. на § 1 т. от ДР на ЗРВКУ респ. чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ. В това си качество
ищецът е купувач по договор за доставка на питейна вода и услуги по канал и
пречистване, като облигационната връзка с ответното дружество е възникнала с
факта на присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна
мрежи на гр. В. Търново. Съществуващите между страните договорни отношения се регламентират
от Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., като няма
спор, че същите са влезли в сила по отношение на ищеца, в съответствие с
изискванията на чл. 11 ал. 7 ЗРВКУ.
По
силата на съществуващата договорна връзка ищецът като ползвател на ВиК услуги
за процесния обект е поел задължение да заплаща доставеното му и потребено
количество вода – чл. 5 т. 6 от ОУ. Съгласно чл. 30 и чл. 32 ал. 1 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/2004г./
изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, като
ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество вода, отчетено
чрез монтираните водомери. Последните могат да са поставени и в имота на
потребителите – чл. 22 от ОУ.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за отчитане на
израходваната в ищцовия обект вода, във водомерна шахта, находяща се в имота му,
на 13.05.2013г. е монтиран водомер с фабр. № 007788/00, с ВиК пломби: вход –
0043570 и изход – 0043575. Липсва спор по делото, че този водомер е от одобрен
тип и че е преминал задължителна първоначална проверка преди монтажа си,
съгласно чл. 16 ал. 2 ОУ. Последното обстоятелство се установява и от акт за
демонтаж и монтаж от 13.05.2013г., в който е отразен номера на метрологичната
пломба. Съгласно чл. 34а от Наредба № 4/2004г. респ. чл. 16 ал. 4 от ОУ
процесния водомер е подлежал на последваща периодична проверка след 10 години
т.е. към 2023г., предвид на което през процесния период 17.11.2017г. –
21.12.2017г. същият е бил в метрологичната си годност.
От
вписванията в карнетния лист при отчета на водомера на 17.11.2017г., доколкото
срещу тях стои подпис на представител на абоната /свид. ***/, безспорно се
установява, че същият е засечен при показания
От
събраните по делото доказателства не се установи през този период водомера да е
бил повреден респ. да не е отчитал точно преминаващата вода, поради настъпилата
на 05. и 06.11.2017г. авария на централния водопровод в района на бившата
Ножарска фабрика и действията по отстраняването й. Извършения на 17.11.2017г.
/10 дни след аварията/ редовен отчет на водомера, при който е отчетена
консумация в рамките на нормалното потребление, изключва наличието на повреда в
измервателното устройство, вследствие на аварията. От заключението на СТЕ и
допълнението към него категорично се установява, че СТИ нито е увредено от
аварията във ВВМ на ищеца констатирана през исковия период, нито е нарушена
точността на измерването. Съгласно заключението на СТЕ водомера измерва
преминалото през него количество вода в рамките на допустимата грешка при
постоянен разход от 10 куб.м. на час, като за процесния период при такъв разход
могат да преминат и да се отчетат 7920 куб.м. Този обем надвишава близо три
пъти отчетеното количество вода през м. декември 2017г. в имота на ищеца,
поради което не може да се направи извод за неточност на измерването. Извод за
повреда на СТИ и за неговата негодност да отчита консумираната от ищеца вода
през процесния период не може да бъде направен от установеното му състояние при
изследването му в БИМ – Варна. Метрологичното изследване е извършено след
исковия период /месец и половина по – късно/ и протокола
от метрологичната експертиза в качеството си на официален свидетелства документ
по чл. 179 ал. 1 ГПК, удостоверява с обвързваща за съда сила състоянието на
водомера към датата на изследването, а не по – рано. Със същата доказателствена
сила този документ, удостоверява и че несъответствието на СТИ с изискванията за
точност се дължи на неотчитане на протичащата през него вода. А в случая е
безспорно, че през исковия период и до датата си на демонтажа за метрологично
изследване, водомера е отчитал преминаващата през него вода. Безспорно се
установи, че това неотчитане се дължи на неправомерна външна
намеса, която е довела до деформиране на турбината камера и турбината на
водомера. С оглед на следите по тях от нагар и сажди, това тяхно деформиране, очевидно
не се дължи на преминаващата през СТИ вода, която е с температура от 8 ℃
до 15 ℃ /заключение на СТИ и допълнение към него/. Същото не може да се
получи, докато водомера е монтиран във водомерната шахта, поради което не може
да се направи извод, че към 18.12.2017г. той не е отчитал точно протичащата
през него вода.
За
настоящият състав е безспорно, че констатираната от вещото лице неправомерна
външна намеса е настъпила след демонтирането на водомера на 19.12.2017г. от
ищеца. Факта на липсата му във водомерната шахта се установява, както от КП от
същата датата, така и от показанията на свид. ***, а и по същество не е спорен
по делото. Обстоятелството, че нерегламентираното въздействие върху измервателната
система на водомера е извършено след демонтажа му следва от извършения на 21.12.2017г.
отчет. На тази датата служителите на ответника са констатирали, че СТИ отново е
монтирано в шахтата на ищеца, но с показания от 27301 куб.м., които са по – малко
от отчета на 18.12.2018г. - 27532 куб.м. /КП от 21.12.2017г. и показания на
свид. И./. Според обясненията на вещото лице това е възможно да се получи, ако
на изхода на водомера е подаван въздух, чрез който измервателната турбина
/перка/ да се върти наобратно. Доказателства за извършването на това действие
следва и от обективното състояние на вътрешните части на водомера, констатирано
при отварянето му от вещо лице при допълнителното изследване. Наличието на
нагар и сажди, както и на разтопени части от измервателното устройство
свидетелстват за излагането им на нагрят въздух. Тази външна намеса върху
измервателната годност на СТИ безспорно се дължи на действия на ищеца респ. на
негови служители или представители /изпълнители на ремонта по изграждане на
новата ВВМ/, които първоначално са демонтирали, а впоследствие монтирали отново
водомера, без да спазват разписаната в чл. 33 ал. 2 от Наредба № 4/2004г.
процедура. От това свое недобросъвестно поведение ищецът не може да извлича
ползи, а и в случая то не може да засегне извършения преди това редовен отчет
на водомера от 18.12.2017г., при който са отчетени показния от 27532 куб.м.
респ. консумация от 2742 куб.м. Към него момент не се установи по делото СТИ да
е мерило извън класа си за точност и с грешка над допустимата, поради повреда или
неправомерна манипулация.
Безспорно
така отчетеното количество потребена вода надхвърля обичайната консумация в
имота на ищеца, но от събраните доказателства се налага категоричния извод, че това
завишаване на потреблението се дължи на аварията във вътрешната му мрежа,
настъпила след 17.11.2017г. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ОУ тази вътрешна
водоснабдителна мрежа е собственост на потребителя и поддържането й в
изправност е негово задължение и се извършва за негова сметка. Грижата на добър
стопанин е изисквала ищецът своевременно да отстрани настъпилата повреда, като
наличието й е било лесно установимо, както поради ниското налягане на вода в
системата му за период от няколко дни /показания на свидетелите ***и Симеонова/,
така и при просто следене на показанията на водомера, предвид отчитането на
потребени количества над обичайните. По арг. от чл. 32 ал. 1 от ОУ задължението
за плащане възниква при отчетено от монтирания в имота на потребителя водомер
определено количество изразходвана вода за съответен период. В тази връзка обстоятелството,
че отчетената през м. декември 2017г. консумация на вода се дължи на авария и
че тази вода не е използвана по предназначение от ищеца за нуждите му на
обществена пералня, е без значение за възникване на задължението му да заплати
стойността на доставеното от ответника количество, отчетено от метрологично
годно СТИ.
По делото
ищецът не можа да докаже, че аварията във ВВМ е причинена от спукването на
централния водопровод на 05. и 06.11.2017г. или от действията по
възстановяването й, за които е отговорен ответника, за да се освободи от
задължението за плащане на отчетеното през процесния период количество вода
/арг. чл. 83 ал. 1 ЗЗД/. От събраните по делото доказателства и от заключението
на СТЕ, допълнението към него и обясненията на вещото лице не може да се
установи, че при възстановяване на захранването е подадена вода с по – високо налягане
респ. че се е проявило явлението хидравличен удар. Всяко едно от тези събития
би увредило първо СВО, което започва от разпределителната шахта в бившата
Ножарска фабрика и завършва във водомерната шахта на ищеца, както и монтирания
там водомер. Такива повреди обаче не са установени нито към датата на аварията
на централния водопровод, нито впоследствие, вкл. при огледа на вещото лице за
изготвяне на заключението по СТЕ. Не се доказа по делото и компрометирането на
мрежата на ищеца да се дължи вследствие на придошлата от наводнението на 05. и
06.11.2017г. вода. Вещото лице е категорично, че с оглед дълбочината, на която
са положени тръбите, бетонната основа в склада и в двора, възможността водата
да изтича между долния край на стените на сградата, която е изградена от сглобяеми
елементи и да се оттича в наличните канализационни шахти, е изключена възможността
водата от наводнението да окаже такъв натиск върху земната повърхност, който да
доведе до разместване или спукване на тръби от ВВМ на ищеца. От друга страна, от заключението на СТЕ следва да се приеме за установено,
че аварията в мрежата на ищеца се дължи на спукването
на тръбата в склада, което е предизвикано от действията по изграждането на
шахтата по трасето на съществуващия водопровод околко наличен на място пожарен
хидрант. При
това изграждане е освободена земна маса, която е обграждала плътно този
хидрант, което е довело до нарушаване на негова връзка или уплътнение респ. до
спукване и теч от него.
Мотивиран
от всичко изложено настоящият състав на ВТРС намира, че ответникът успя да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че реално е доставил в обекта
на ищеца отчетеното на 18.12.2017г. количество вода от 2742 куб.м., което е
измерено чрез монтирания в имота метрологично годен към него момент водомер. Доколкото
осчетоводеното количество ВиК услуги с фактура
№ 315273/21.12.2017г. за реален отчет е в по – малък размер /2511
куб.м./, неговата стойност се явява дължима от ищеца. Последният не се явява
ощетен от действията на доставчика да фактурира като дължими отчетените в имота
му на 21.12.2017г. количества вода, при безспорно доказаната им доставка в по –
голям обем. Неначисляването на пълната консумация на вода отчетена в имота на
ищеца за процесния период, не може да има за последица недължимост на
стойността на по – малко фактурираното количество. По тези съображения ищецът
се явява задължено лице за цената на реално доставените му ВиК услуги за
периода 17.11.2017г. – 21.12.2017г. в търсения от доставчика обем от 2511
куб.м., която възлиза на 5965, 88 лв. Следователно предявения от него частичен
иск, в частта на претендираната като недължима от него сума от 800 лв., като част
от стойността на отчетено реално потребление
в обекта му за процесния период се явява изцяло неоснователен и недоказан.
В останалата си част обаче частичната претенция на ищеца,
касаеща част от стойността на служебно начисленото му количество ВиК услуги в
размер на 200 лв. се явява основателна. Ответното дружество неправилно и в
нарушение на регламентираните в ОУ ред и методика е начислило и изчислило
претендираните от него служебни кубици вода.
Съгласно чл. 51 от ОУ при нарушаване целостта на
пломбите, с изключение на случаите, когато не е породено от действие на
потребителя и при причиняване на повреда на водомера или неточност на
показанията му, поради физически въздействия, ВиК оператора определя
количеството изразходвана вода по реда на чл. 49 от ОУ. Съгласно последната
клауза в горните хипотези разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосрествено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на вода със скорост от 1 м/с, за периода
до предишния реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на 19.12.2017г. е установен случай на нарушаване целостта на
пломбите на водомера на ищеца. Демонтирането му от водомерната шахта неизбежно
изисква скъсване на пломбите на холендрите, обстоятелство установено с КП от
19.12.2017г. и от 21.12.2017г. В случая отстраняването на водомера води до нарушение
на задълженията на потребителя, тъй като не е уведомен представител на ВиК
дружеството, който да премахне пломбите от холендрите /арг. чл. 33 ал. 2 от
Наредба № 4/2004г./. Така установеното нарушение на пломбите на водомера е дало
право на ответника да начисли служебни количества вода по методиката на чл. 49
ОУ, но до деня на предишния реален отчет. По делото се установи, че това е
18.12.2017г., когато свид. ***е отчела като реално консумирани 2742
куб.м. Вместо това ответникът в нарушение на действащите между страните ОУ е
начислил служебни кубици за 33
календарни дни за времето от 17.11.2017г. до 21.12.2017г. /датата, на която
водомера отново е монтиран в шахтата на ищеца/. Възможността за ВиК оператора
да начислява служебно количество изразходвана вода е предвидена в случаите,
когато са налице предвидените в ОУ обстоятелства, които са довели до неотчитане
на потребени количества вода или до неточното им отчитане. С тази процедура се
цели избягване допускането на неоснователно обогатяване в отношенията между
страните по договора и същата не е насочена към санкциониране на потребителя за
негово неправомерно поведение. В тази връзка не може за един и същи период абонатът
да дължи, както стойността на реално потребено и отчетено от СТИ количество
вода, така и стойността на служебно начислени кубици. По този начин ВиК
дружеството ще се обогати неоснователно за сметка на абоната. Следователно
неправилно ответникът е начислил като дължими по партидата на ищеца 311 куб.м.
вода за периода 17.11.2017г. – 21.12.2017г. Същият е имал право да начисли
служебно изразходвана вода само за един ден, но в случая е нямал основание за
това. От заключението на СТЕ безспорно се установи, че за периода 19.12.2017г.
– 21.12.2017г. ВВМ на ищеца не е била свързана към СВО, чрез което ответникът
захранва обекта му и същият е бил със спряно водоподаване. На мястото на
липсващия водомер не е имало съединителна връзка /тръба/, поради което абонатът
не е ползвал доставени му от оператора ВиК услуги, които да не са отчетени.
Именно последното е основание за служебното начисляване на количества
изразходвана вода, за да се компенсира доставчика за ползваното, но неотчетено
количество ВиК услуги. При спряно водоподаване за периода 19.12.2017г. –
21.12.2017г. ищецът няма как да се обогати необосновано за сметка на ответника,
за да възникне правото на последния по чл. 51 вр. чл. 49 от ОУ.
По тези съображения предявения от ищеца
частичен иск, в частта на претендираната като недължима от него сума от 200
лв., като част от стойността на служебно
начислените му 311 куб.м. вода за процесния период следва да се уважи.
По
тези съображения предявения от ищеца частичен иск за установяване недължимостта
на сумата от 1000 лв., като част от пълния
размер на вземането на ответника от 6705, 07 лв., представляващо стойността на
2822 куб.м. вода по фактура
№ 315273/21.12.2017г., следва да се уважи за сумата от 200 лв. - част
от стойността на служебно начисленото количество вода от 311 куб.м. и да се
отхвърли за сумата от 800 лв. – част от стойността на реално отчетеното
количество вода от 2511 куб.м.
При този изход на делото всяка от страните има право на
разноски, с оглед уважената респ. отхвърлената част от иска. претенцията на
ищцовата страна за разноски се явява неоснователна. В тази връзка ответната
страна на основание чл. 78 ал. 1 ГПК следва да бъде осъдена на заплати разноски
на ищеца в размер на 240 лв. респ. последният следва да понесе направените от
ответника разноски до размера на сумата от 608 лв.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че „СВЕЖЕСТ” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „***” № **НЕ ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30, на основание чл. 124 ал. 1 ГПК, СУМАТА от 200 лв. /двеста лева/ - част от стойността на служебно
начисленото количество вода от 311 куб.м. по фактура
№ 315273/21.12.2017г., предявена като частичен иск от пълния размер на
претенцията от 6705, 07 лв., представляваща стойността на 2822 куб.м. вода по
фактура № 315273/21.12.2017г., реално потребни
и служебно начислени в периода 17.11.2017г. – 21.12.2017г., за обект на
потребление, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” ***, КАТО отхвърля
частичния иск за разликата над уважения размер от 200 лв. до предявения му
размер от 1000 лв. или за сумата от 800 лв., КАТО неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30 ДА
ЗАПЛАТИ на „СВЕЖЕСТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. В. Търново, ул. „***” № **СУМАТА от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ –
сторените от ищеца по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„СВЕЖЕСТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. „***” ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30 СУМАТА
от 608 лв. /шестстотин и осем лева/ - сторените от ответника разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: