Определение по дело №1567/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1386
Дата: 11 април 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20183100901567
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …….../11.04.2019 год.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело1567 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени от ЕСКАЛЕРА“ ООД срещу У Р С и М Е С са искове за прогласяване за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС договор за покупко-продажба,  поради противоречие със закона, в евентуалност, иск с правно основание чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в обективирания в нотариален акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС договор за покупко-продажба поради невъзможен предмет, както и кумулативно съединени с иска за нищожност искове с правно основание чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 1 956 000 евро, съставляваща дадената въз основа на нищожния договор продажна цена, сума в размер на 135 060.62 лева, съставляваща платените без основание суми по изповядване на нищожния нотариален акт от и сумата от 3 783.47 лв., съставляваща платена без основание сума по вписване на законна ипотека върху имота в полза на ответника.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства, както и искане за назначаване на СТЕ.

С определение № 122/10.01.2019 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея де се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът  У Р С депозира отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна.

С определение № 596/14.02.2019год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор на ответника да се връчи на ищцовата страна.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от ответника възражения.

Депозиран е и допълнителен отговор на исковата молба.

С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила.

 

По допустимостта на предявения иск:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на облигационни отношения между страните, възникнали по повод обективирана в нотариален акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС сделка, чиято действителност се оспорва от страна по същата. Наведени са фактически твърдения, които според ищцовото дружество очертават фактическия състав на нищожност на сделката поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона, както и са наведени твърдения за недължимост на сумите, за чието връщане се иска да бъде осъден ответника.

Исковете за нищожност са съединени в условията на евентуалност, като първият заявен като такъв от ищеца е този за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Начинът на съединяването на исковете, когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка обаче, не зависи от волята на ищеца /така, определение № 244/16.04.2013 г., ВКС, IV ГО по ч. гр. д. № 5990/2014/. Това е така, тъй като една сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, респективно да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Относно тежестта на пороците при искове за нищожност е налице и съдебна практика, обективирана в решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК, съгласно която съдът намира, че първо следва да разгледа иска за нищожност на сделката поради противоречие със закона, а в евентуалност – поради невъзможен предмет.

При повторна проверка на редовността на исковата молба, съдът констатира, че не е внесена изцяло дължимата държа такса по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер на 1 956 000 евро. Действително, с определение № 4491/17.12.2018 год. /л.79/, съдът е указал на ищцовото дружество да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 115 591 лева, но видно от мотивите на определението държавната такса по предявените искове е формирана от сбора на таксата по иска с правно основание чл.26 ЗЗД в размер на 31 797 лв. и сбора на осъдителните искове, посочена в общ размер на 83 793.76 лева. Видно е обаче, че при изчисляване на таксата по осъдителните искове, съдът е допуснал аритметична грешка, несъобразявайки обстоятелството, че сумата от 1 956 000 е в евро, а не в лева, в който случай държавната такса в размер на 4 % само по този иск е 153 037.44 лева, а общо дължимата по трите осъдителни иска – в общ размер на 158 591 лева. Ето защо, съдът намира, че на ищцовото дружество, по реда на чл.101 ГПК, следва да се даде възможност в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 74 797.45 лева, представляваща разлика между внесената в размер на 78 239.99 лева /от общо платените по трите осъдителни иска в размер на 83 793.76 лв./ и дължимата такава в размер на 153 037.44 лева по иска с правно основание чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД за връщане на платената по нищожния договор сума от 1 956 000 евро с предупреждение, че при неизпълнение в срок производството по този иск ще бъде прекратено.

 

По предварителните въпроси:

Претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

 

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба и писмените отговори писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.

На ищцовата страна, следва да се даде възможност до датата на първо съдебно заседание да представи допълнителни писмени доказателства, съобразно обективираното в допълнителната искова молба искане.

Допустима и относима с оглед наведените твърдения е и исканата от ищцовото дружество СТЕ със задача, поставена в исковата молба, чието провеждане следва да се допусне.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.101 ГПК, УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 74 797.45 лева, представляваща разлика между внесената в размер на 78 239.99 лева /от общо платените по трите осъдителни иска в размер на 83 793.76 лв./ и дължимата такава в размер на 153 037.44 лева по иска с правно основание чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД за връщане на платената по нищожния договор сума от 1 956 000 евро.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, производството по иска с правно основание чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД за връщане на платената по нищожния договор сума от 1 956 000 евро ще бъде прекратено.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ЕСКАЛЕРА“ ООД срещу „РИВИЕРА ИНВЕСТ“ ООД искове, както следва:

иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.първо ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС договор за покупко-продажба, по силата на който ищцовото дружество е закупило недвижим имот, съставляващ УПИ V-254 в кв.40 по плана на к.к. „Чайка“, одобрен със заповед № Г-151/01.06.2005 год. на Зам.Кмета на Община Варна, целият с площ от 6 500 кв.м., при граници: ПИ 253, ПИ 3, ПИ 9508 и улица за сумата от 2 035 000 евро, масивна ограда за сумата от 6 000 евро, изработена проектна документация, въз основа на която е издадено разрешение за строеж № 787/30.11.2006 год., титуляр на което, съгласно Заповед № 12/24.08.2007 год. на Кмета на Община Варна е продавачът „Ривиера Инвест“ ООД за сума в размер на 141 000 евро, както и ограничено вещно право на строеж за построяване на шестетажна жилищна група с обществено обслужване и басейни с РЗП 8 106.99 кв.м.- и РЗП на подземна част 1 121.24 кв.м. за сумата в размер на 1 018 000 или за обща цена в размер на 3 200 000 евро, от която сума платени при подписване на предхождащия предварителен договор от 02.08.2007 год. са платени 320 000 евро, при представяне на вписан нотариален акт – сума в размер на 1 280 000 евро, а останалата сума в размер на 1 600 000 – купувачът се е задължил да заплати в срок от два месеца от датата на сключване на договора, поради противоречие със закона,

в евентуалност, иск с правно основание чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в обективирания в нотариален акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС договор за покупко-продажба поради невъзможен предмет,

както и кумулативно съединени с иска за нищожност осъдителни искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 1 956 000 евро, съставляваща дадената въз основа на нищожния договор продажна цена, сума в размер на 135 060.62 лева, съставляваща платените без основание суми по изповядване на нищожния нотариален акт от и сумата от 3 783.47 лв., съставляваща платена без основание сума по вписване на законна ипотека върху имота в полза на ответника.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са искове от ЕСКАЛЕРА“ ООД срещу „РИВИЕРА ИНВЕСТ“ ООД.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че въз основа на обективирана в нотариален акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС покупко-продажба ищцовото дружество е закупило недвижим имот, съставляващ УПИ V-254 в кв.40 по плана на к.к. „Чайка“, одобрен със заповед № Г-151/01.06.2005 год. на Зам.Кмета на Община Варна, целият с площ от 6 500 кв.м., при граници: ПИ 253, ПИ 3, ПИ 9508 и улица за сумата от 2 035 000 евро, масивна ограда за сумата от 6 000 евро, изработена проектна документация, въз основа на която е издадено разрешение за строеж № 787/30.11.2006 год., титуляр на което, съгласно Заповед № 12/24.08.2007 год. на Кмета на Община Варна е продавачът „Ривиера Инвест“ ООД за сума в размер на 141 000 евро, както и ограничено вещно право на строеж за построяване на шестетажна жилищна група с обществено обслужване и басейни с РЗП 8 106.99 кв.м.- и РЗП на подземна част 1 121.24 кв.м. за сумата в размер на 1 018 000 или за обща цена в размер на 3 200 000 евро, от която сума платени при подписване на предхождащия предварителен договор от 02.08.2007 год. са платени 320 000 евро, при представяне на вписан нотариален акт – сума в размер на 1 280 000 евро, а останалата сума в размер на 1 600 000 – купувачът се е задължил да заплати в срок от два месеца от датата на сключване на договора, обективиран в нотариалния акт, като за обезпечаване на вземането си на 12.09.2007 год. продавачът е вписал законна ипотека. Излага се също така, че нотариалния акт на два пъти е бил поправян с нотариални актове за поправка № 145, том IX, рег.№ 11022, дело № 1642/2007 год. и № 32, том I, рег.№ 453, дело № 29/2008 год., с които се поправка крайния срок за плащане на сумата от 1 600 000 евро, както и се уговарят падежи. Сочи се, че към настоящия момент в изпълнение на договора купувачът е платил сума в общ размер на 1 956 000, като е сторил и разходи по изповядване на сделката в общ размер от 135 060.62 лева и такси за вписване на законна ипотека в общ размер на 3 783.47 лева. Поради неплащане на задължението в договорените срокове, ищецът е извършил изявление за признаване на дълга към продавача – ответник в размер на 1 276 000 евро към 10.10.2013 год, както и изявление за признаване на вземане за неустойка в размер на 240 000 евро към 10.10.2013 год., а като допълнително обезпечение на задължението за плащане на оставащата сума на управителя на ответното дружество са прехвърлени 50 % от дружествените дялове в „ЕСКАЛЕРА“ ООД, като е подписано и споразумение от 11.10.2013 год., имащо ролята на обратно писмо.

Излага обаче, че през 2012 год., при предприемане на стъпки по реализиране на инвестиционната инициатива, за която и с което намерение бил закупен имота, купувачът е установил, че съгласно кадастралния план на града имотът съставлява ПИ с идентификатор 10135.2464.43 /след промяна от 2014 – ид.№ 10135.24.64.96/, с трайно предназначение на територията горска и начин на ползване – широколистна гора както и установява, че продавачът на имота не е извършил процедура по промяна на предназначение на земята от горска в урегулирана съгласно Закона за горите и респективно не съществува терен за застрояване, не съществува валидно разрешение за строеж, не съществува право на строеж, което му е прехвърлено и ищецът е закупил терен, в който не може да осъществи инвестиционните си намерения. Като излага, че терен за застрояване, право на строеж и валидно разрешение за строеж биха могли да съществуват в правния мир към момента на сключване на сделката, независимо от изготвения и одобрен за имота ПУП, само ако е извършена промяна на предназначението на имота от гора в урегулиран поземлен имот, предназначен за строителство, счита, че сделката е невъзможна поради невъзможен предмет, която правна невъзможност съществува както към изповядване на сделката, така и към настоящия момент. Поради горното, прогласяване на обективираната сделка като нищожна поради невъзможен предмет. В евентуалност, твърди сделката да е нищожна поради противоречие със закона поради невъзможност имотът да бъде урегулиран, респективно в него да се разреши и извърши строителство, поради разпоредбата на чл.15 вр. чл. 14 и неналичността на хипотезите на чл.81 от ЗГ /1997 год./. Като последица от прогласяване нищожността на сделката, се претендира по реда на чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД и връщане на въз основа на нищожната сделка суми в общ размер на 1 956 000 евро, както и се твърди ищецът да е претърпял вреди в размер на платените без основание суми по изповядване на нищожния нотариален акт от 135 060.62 лева и суми за вписване на ипотека 3 783.47 лв., които също претендира да му бъдат възстановени.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „РИВИЕРА ИНВЕСТ“ ООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага се, че сделката между страните е предхождана от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007год., с който ответникът е поел задължението да прехвърли на купувача – ищеца урегулиран поземлен имот V-254, в кв.40 по плана на к.к. Чайка, въз основа на предхождащия титул за собственост, ведно със скица на имот, като изрично е посочено в предварителния договор, че за имота е налице влязло в сила разрешение за строеж № 787/30.11.2006 год. Сочи се, че в предварителния договор е дадена възможност на ищеца до сключване на окончателния договор да направи проверка на утвърдения проект и строителните книжа и при наличието на каквито и да са пречки, непозволяващи му да извърши строителството, да се откаже от договора, за което цялата строителна документация е била предадена на 02.08.2007 год. на посочено лице и каквито изявления и възражения до датата на сключване на окончателния договор не са направени. ИЗлага се, че не е налице правна невъзможност на сделката, тъй като изискването за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с ПУП, аргумент за което е наличието на влязло в сила разрешение на строеж. Излагат се доводи за неговата неотменимост съгласно чл.156 ЗУТ, каквото стабилно разрешение за стоеж е налице към датата нас елката. Отделно, се сочи, че по искане на ищеца през 2014 год. е издадена Заповед № 4/10.03.2014 год. във връзка с провеждане на процедура по чл.154, ал.5 ЗУТ, а през 2017 год. е поискало презаверка на издаденото разрешение за строеж, за което е била издадена Заповед № 4/20.01.2017 год. Положителното произнасяне по подадените молби сочат, че издаденото разрешение за строеж не е отменяно, изменяно или др., като ищецът не сочи и не представя доказателства за твърдението си, че процесът на строителство е бил отказан, респективно че действия по строителство въобще са започвали. Това сочи не на невъзможност ад осъществи инвестиционните си намерения, а за непредприемане на действия по реализирането им.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с който изразява становище за доводите на ответника за неоснователност на иска. Соче, че предмет на сделката е УПИ, изработена проектна документация, въз основан а която е издадено разрешението за строеж № 787/30.11.2006 год. с цел упражняване правото на ограниченото право на строеж на собственика за построяване на предвиденото в строителната документацията, без обаче да се твърди както към момента на сделката, така и към настоящия момент да е променян начина на ползване на имота от широколистна гора в урбанизирана територия. Оспорва твърденията на ответника за възможността да провери статута на имота, като сочи, че действително пред 2002 год. е бил изработен ПУП ПРЗ за промяна предназначението на имота, като в протокол № 25-18-19.06.2002 год. от експертен съвет по устройство на територията в т.2 от дневния ред е дадено положително становище за изработка на ПУП ПРЗ с цел промяна на предназначението на земя от горски фонд в УПИ „Почивна станция на ДСО Варна“, но промяна на предназначението не е налице. Сочи, че в случая, правото на собственост не инкорпорира в себе си възможността собственика да построи, защото това противоречие ЗУТ допуска, ако не е налице забрана по друг закон, каквато е тази по ЗГ. Твърди, противно на твърденията на ответника, че протокол за откриване на строителна площадка е бил издаден на 16.04.2014 год., но при започване на строителните дейности ищецът е бил спрян от служители на Горско стопанство Варна с с фактически действия и обяснение, че имотът попада в отдел 153, част от подотдел „17“ и съставлява дворно място горска територия частна собственост по Лесоустроствен проект от 2007 година на ТП ДГС Варна.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен писмен отговор, с който поддържа възражението, че за имота има одобрен ПУП ПРЗ, имотът е включен в строителните граници на града, за имота има одобрени проекти, послужили при издаване на разрешението за строеж, който е влязло в сила.   

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на въведените като основания за нищожност на сделката твърдения, а именно: правна невъзможност на обективирания в нотариален акт в нотариален акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС предмет на сделката покупко-продажба, както и противоречието на обективираната в посочения нотариален акт сделка със ЗГ, заплащането на исковите суми.

В тежест на ответника е да установи направените от него правоизключващи, правоунищожаващи и/или правопогасяващи възражения, включително наличието на основание да задържи исковите суми.

УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти, както и са ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства като по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към писмения отговор на ответника писмени доказателства като по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за датата на съдебно заседание да ангажира допълнителни писмени доказателства: отговор на писмо вх. № РДГ04-1282/27.02.2019 год.

ДОПУСКА, на основание чл.195, ал.2 от ГПК провеждането на съдебно-техническа експертиза, по която вещо лице, след запознаване с приложените по делото доказателства и преглед на наличната в Община Варна техническа документация, да отговори на следните въпроси:

1.    Към 12.09.2007 год. /датата на сключване на процесната сделка/ какво е било трайното предназначение на имота – предмет на обективираната в нотариален акт № 132, том VII, рег. № 85796, дело № 1252/2007 год. на нотариус 192 с район на действие ВРС сделка?

2.    Какво е трайното предназначение на имота към момента на извършване на експертизата?

3.    Отговаря ли имотът на условията, за да бъде извършено в него строителство по одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж?

4.    Внесени ли са графичните материали на регулационния план на комплекса за разглеждане от Общинския експертен съвет по устройство на територията?

5.    Има ли решение на Общински съвет относно приложимостта на графичните материали като удостоверителни документи?

ОПРЕДЕЛЯ депозит 800 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й А  като я ЗАДЪЛЖАВА да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПКнай- късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по ССЕ възнаграждение следва да представи справкадекларация, съгласно Наредба за вещите лица.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да го легитимира като назначен експерт по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ищцовото дружество дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на цялата налична счетоводна и търговска документация, като при неизпълнение съдът ще приложи последицата по чл. 161 ГПК.

 

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 11.06.2019 год. от 10.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: