Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 29. 01. 2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд гражданска колегия
в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Д.Д.
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия НЕНОВА
гражданско дело № 355 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството се води по предявени от
„ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37 против „Дари М 2008”ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Съдиево, общ. Нова Загора,
обл. Сливен, Мелницата обективно съединени искове, с които се претендира признаване съществуването на вземането на ищеца за сумите както
следва: 727.39 лв. - главница,
представляващи стойността на доставената на обекта на потребителя
електроенергия и мрежови услуги/достъп до електроразпределителната мрежа/ за
периода от 29.01.2014г. до 27.02.2015г.; 48.06лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 12.03.2014г. до 07.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че е краен снабдител съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката и продава на клиентите си при публично известни Общи условия, които за през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване”АД одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35 ал.1 от
Общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да било необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Те били публикувани на електронната страница на
дружеството www.evn.bg.
По силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищцовото
дружество поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия и да му
предоставя мрежови услуги за обект на потребление, представляващ сграда със
стопанско предназначение – мелница, находящ се в с. Съдиево, с ИТН – 2244697.
За „Дари М 2008”ООД е бил открит клиентски номер **********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от
общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
санбдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
чл. 18, ал.1 и ал.2 от същите.
Съгласно чл. 27 ал.1 от Общите условия при неплащане в
срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки ден на просрочие.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България електроснабдяване”ЕАД било доставило на ответника на горепосочения
обект за периода 29.01.2014г. – 27.02.2015г. електроенергия и мрежови
услуги/достъп до електроразпределителната мрежа/ на обща стойност 727.39лв.
Поради забава в заплащането на горепосочените фактури ответникът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ размер от 48.06лв. Законната лихва за забава се дължала за
периода от датата на падежа на фактурата, посочен в същата, до датата на
образуване на частно гр.д. № 253/2015г. по описа на РС-Нова Загора, а именно –
08.05.2015г. Издадените фактури, техния падеж, размерът и периодът на дължимата
лихва били описани подробно в приложения препис-извлечение от клиентската
сметка на ответника.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на страните по делото,
че ответника дължи на ищеца сумата 727.39 /седемстотин двадесет и седем лева и
тридесет и девет стотинки/ лева - главница; 48.06 /четиридесет и осем лева и
шест стотинки/ лева - обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер
на законната лихва за периода от 12.03.2014 г. до 07.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 08.05.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 325.00 /триста двадесет и пет/ лева – разноски по делото, от които: 25.00
/двадесет и пет/ лева - държавна такса и
300.00 /триста// лева – юрисконсултско възнаграждение - разноски присъдени в заповедното производство.
В законоустановения
срок ответника е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който заявява
че иска е допустим, но изцяло неоснователен.
Оспорва твърденията на
ищеца за възникнали облигационни отношения между страните с оглед липса на представени
доказателства в тази насока. Оспорва се и твърдението за доставка на
електрическа енергия и мрежови услуги на ответника. Излагат се подробни
съображения за направените оспорвания, въз основа на които моли съда да
отхвърли предявените от ищеца искове и да го осъди да му заплати направените по
делото разноски.
В отговора на исковата
молба ответника оспорва твърденията на ищеца, че са възникнали облигационни
отношения помежду им, чрез публикуването
на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване”АД в електронната страница на дружеството ищец.
Разпоредбата на чл. 98а ал.3 от Закона за енергетиката изисквала крайният снабдител с електрическа
енергия да публикува общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник, за което не били представени доказателства. Публикуването на ОУ в
сайта на дружеството не ги правело общоизвестен факт. Дори и да се премело, че
тези общи условия обвързвали ответника в договорни отношения, чл.18/1/ от ОУ
предвиждал, че „потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия на разпределителната
мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение”.
Представените от самия ищец фактури не съдържали начислена консумация на
електрическа енергия, нито начислен пренос на такава, а само начисляван достъп
до електроразпределителната мрежа. Ответникът не бил обвързан чрез
представените ОУ с плащането на цена за достъп, както твърдял ищецът. В чл.
18/4/ общите условия на ищеца се
предвиждали съобщаването на дължимите суми за потребената енергия, което обаче
ищецът не бил изпълнил.
Ответника оспорва
твърденията за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги на ответника
„Дари М 2008”ООД в претендирания от ищеца период, тъй като обекта, за който
били начислявани тези задължения – сграда със стопанско предназначение –
мелница в с. Съдиево от месец март 2013г. бил спрян достъпа до електроразпределителната
мрежа, прекъснато било електричеството. На ответника не била предоставена
възможност за достъп до електрическата мрежа нито за консумация на ток от
мрежата.
В тази връзка, ищецът
не представял доказателства за отчитането на потребление на електрическа
електроенергия и/или мрежови услуги от собственика на средствата за търговско
измерване, съобразно изискването на чл.37 ал.2 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия. Ответника оспорва да му е извършено отчитане
на твърдените от ищеца доставки към ответника. Твърденията за доставяне на
електрическа енергия също не били подкрепени от каквито и да е доказателства. Представените
от ищеца фактури нямали доказателствена стойност, освен че обективирали
изявлението на техния автор, което
ответника оспорвал като невярно. Те не сочели отчетена електрическа
енергия, а само такси за мрежови услуги – достъп до електроразпределителната
мрежа. Такъв достъп обаче не би осигурен от месец март 2013г. на ответника,
нито пък било уговаряно в ОУ плащане на такъв достъп. Липсвала доставка и
съответно лисвало и основание заплащане на мрежови услуги – достъп до
разпределителната мрежа.
Ответника твърди още,
че ел.енергията била движима вещ, поради което нейната продажба се подчинявала
на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължал
заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока/. В този
смисъл било решение № 1081/07.02.2008г. постановено по търговско дело №
657/2007г. на ВКС, Определение № 717/18.11.2009г. постановено по търговско дело
№ 658/2009г./ Този бил смисълът, вложен в чл.13 на Директива № 2006/32/ЕО от 5
април 2006г. на Европейския парламент, съгласно който, държавите – членки
гарантирали чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от енергоразпределителните
дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с
енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията
била представена по ясен и разбирам начин. Със сметките се осигурявала
необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да
получат подробно описание на текущите енергийни разходи. Сметките въз основа на
действително потребление следвало да бъдат изготвяни толкова често, че да
позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия.
Моли съда да отхвърли
предявените от ищеца искове ида го осъди да му заплати направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество –
редовно призовано, не се представлява от законен представител, представлява се
от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за
уважаването им, както и за присъждането на разноски.
Ответникът - редовно призован, се
представлява пълномощник – адвокат, чрез който оспорва исковете и пледира за
отхвърлянето им и присъждане на разноските по делото.
След преценка на твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
В Районен съд гр. Нова Загора на
08.05.2015г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, гр.
Пловдив, въз основа на което в РС-Нова Загора е образувано Ч.гр.д. 253/2015г.
по описа на РС-Нова Загора от със заявител
„ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, гр. Пловдив против длъжника ”Дари –
М 2008”ООД, с. Съдиево, Мелницата, за сумата 727.39лв. - главница, 48.06 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.03.2014г. до
07.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
върху главницата от 08.05.2015г. до окончателно изплащане на вземането и
разноските в заповедното производство от 325 лв. общо.
В законоустановения срок длъжникът е депозирал
възражение по делото по смисъла на чл.414 ГПК за недължимост на сумите.
След преценка на твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ч.гр.д. № 253/2015 г. по описа на РС-Нова Загора
е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
депозирано по пощата на 08.05.2015 г. от заявител „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД - гр.Пловдив и длъжник „Дари – М 2008”ООД, за сумата от
727.39 лв. - главница, 48.06 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 12.03.2014
г. – 07.05.2015г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Съдът е уважил това искане като е издал
заповед № 145/12.05.2015 г. за претендираната по заявлението сума, съставляваща
главница и обезщетение за забава , както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от 08.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането и
разноските в заповедното производство общо в размер на 325.00 лв., а в
законоустановения срок длъжникът е депозирал пред съда възражение по смисъла на
чл.414 ГПК за недължимост на сумите.
Не се спори между страните, че ищецът е
краен снабдител съгласно чл. 98А от Закона за енергетиката, като осъществява
дейността си въз основа на Общи условия, обвързващи потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, които условия са утвърдени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-13/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на
дружеството.
Спори се относно обстоятелствата, че
потребителят на крайния снабдител е използва разпределителната мрежа, към която
е присъединени.
Съгласно чл. 28, ал.1 от Правилата за
търговия с ел. енергия потребители,
одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. присъединените към електроразпределителната
мрежа при публично известни общи условия клиенти, следва да заплащат на крайния
снабдител всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, утвърдена от ДКЕВР, определена на база
предоставената на клиента мощност за всеки ден в рамките на отчетния период.
Не се спори и относно обстоятелствата, а и
същите се установяват от представените с исковата молба писмени доказателства,
че ищецът е следвало да предоставя на ответника мощност от 93 кW, в качеството му на небитов
клиент-търговец по смисъла на §1 от ДР на ЗЕ, но ответникът твърди че ищцовото
дружество през процесния период не му е доставял ел.енергия /от 93 както е било
заявено с декларацията/, като твърди че ел.захравнането на процесния обект е
било прекъснато на 16.12.2013г., а ищецът
неправилно бил начислил на ответника за периода от 29.01.2014 г. до
27.02.2015г. цена за доставена
ел.енергия и предоставени мрежови услуги – достъп до електроразпределителната
мрежа в общ размер на 727.39 лв., за което е издал 13 бр. фактури, подробно
описани в исковата молба. Основанието за издаване на тези фактури, конкретизирани в исковата молба,
било начислена, но неплатена от ответника цена за достъп до електроразпределителната
мрежа за периода 29.01.2014 г. – 27.02.2015 г. Ответникът не е заплатил в срок
сумите, а при просрочие, съгласно ОУ, се дължи лихва за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че обектът на ответника, който е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа е Мелница,
находящ се в с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, с ИТН 2244697 и с
клиентски № **********. С лед присъединяването ответникът е подписал декларация
за достъп до мрежата на „ЕВН Електроразпределение”, с която е приел ОУ на
договорите за пренос и е подал заявление - декларация до „ЕВН
Електроснабдяване” ЕАД за започване на продажба на електрическа енергия, като е
заявил желание да получава електрическа енергия за новоприсъединения обект за стопански нужди, приел е ОУ
на договорите за продажба на ел.енергия от „ЕВН Електроснабдяване” ЕАД и е
заявил договорена предоставена мощност от 93 кW.
От заключението на съдебно - електро –
техническата експертиза /СЕТЕ/, се установява, до процесния обект на потребителя с ИТН
2244697 за периода от 29.01.2014г. до 27.02.2015г. е била предоставяна мрежова
услуга „достъп до електроразпределителната мрежа”, съгласно Правилата за
търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013г. и Наредба № 6 от
09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребителите на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение № Ц-22/29.06.2011г. на
ДКЕВР от 01.07.2011г. „ЕВН България е въвело за стопанските потребители цена за
достъп в: лева/кW/
ден. Ценообразуването за достъп преди въвеждане на решение Ц-22/29.06.2011г.
било въз основа на потребено количество ел.енергия, т.е. кWh консумирана ел.енергия. Захранването на ответника
е било прекъснато на 16.12.2013г. Вещото лице заявява, че въпреки отсъствие на
консумация, мрежовата услуга – такса достъп се начислява ежемесечно. Достъпа на
ответника „Дари М 2008”ООД до електроразпределителната мрежа към момента на
изготвяне на експертизата/06.01.2016г./ не е бил преустановен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правни основания
по чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 124 от ГПК и чл.86, ал.1 Закон за задълженията и договорите.
Съдът намира исковете за процесуално
допустими – предявени са от легитимирана страна в законоустановения срок при
наличието на правен интерес, тъй като е налице надлежно възражение от длъжника
в заповедното производство, че вземането на кредитора по заповедта за
изпълнение съществува.
По същество съдът намира исковете за основателни по следните съображения:
От доказателствата по делото се установи,
че между страните е сключена сделка за продажба на електрическа енергия при общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване”АД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г., влезли в сила на 27.06.2008г., за която сделка приложими са общите условия на ищеца като краен снабдител с електрическа енергия и нормите на Закона за енергетиката.
Безспорно се установи, че между
страните е налице валидно облигационно
правоотношение. Твърденията на ответника, че Общите условия на ЕВН България
Елекпроснабдяване ЕАД и ЕВН България електроразпределение ЕАД не са публикувани
в един централен и един местен вестник бяха опровергани с приложените по делото
доказателства за публикуването им, а съгласно чл. 35 ал.1 от Общите условия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Обстоятелство, че между страните в настоящия процес съществува
валидно облигационно правоотношение се доказва и от приложените по делото
заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия от 08.09.2011г. и
декларация за достъп до мрежата от 08.09.2011г. съдържащи волеизявление от
ищцовото дружество именно в тази насока.
Ответникът не успя да докаже в настоящото
производство и факта, че липсва договорно или законово основание въз основа на
което да заплаща цена за достъп до електроразпредиветелната мрежа. Съгласно
разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите на крайния
снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите
им. Доказа се, че обектът на ответника „Дари-М 2008”ООД е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, на
чиято лицензионна територия е разположен. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, следва да
заплащат всички мрежови услуги, каквато е цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28 ал.1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г.
В този смисъл е и чл. 42 от Общите условия на ЕВН България
Електроразпределение”ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.,
които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено
приемане – чл. 104 а, ал.4 от ЗЕ.
Съгласно чл. 29 ал.1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г., мрежовите
услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел.енергия и/или
предоставената мощност. Съгласно ал.3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до
електропреноснат амрежа и пренос на електропреносна мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се
заплащат от всички потребители, чийто обекти са присъединени към мрежата на
съответния оператор, като в правилата няма разграничение според това, чия
собственост са присъединителните съоръжения – собственост на оператора на
мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за
достъп се заплаща върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява
всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът има качеството на небитов
клиент, съгласно определение в §1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката,
защото купуваната за обекта му ел. Енергия е за небитови нужди. Предоставената
от оператора на мрежата мощност на обекта на ответника е 93 кВт. За процесния
период /29.01.2014г. – 27.02.2015г./ на обекта на ответника е предоставян
достъп до електроразпределителната мрежа, което обстоятелство се потвърждава от
изготвената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза.
Фактурите, предмет на делото, касаят цена
за достъп до разпределителната мрежа, която в този случай е изчислен съобразно
новата методика, утвърдена от ДКЕВР през . м. юли 2011г., а именно въз основа
на предоставената мощност на обекта. От заключението на СТЕ се установи, че
дължимата цена за достъп по фактурите за периода 29.01.2014г. – 27.02.2015г. е
изчислена на база мощност 93кВт, каквато е била реално заявената от клиента и
предоставена на същия от оператора на мрежата. Видно от заключението на вещото
лице - мрежовите услуги се дължат и
следва да бъдат заплащани дори и при спряно захранване, тъй като съгласно новата методика утвърдена от ДКЕВР
след.м. юли 2011г., достъпът се изчислява не на база консумирана ел.енергия, а
на база предоставена на клиента мощност. Единственото изискване, за да се дължи
заплащане на цена за достъп, съгласно чл. 28 от ПТЕЕ, одобрени от ДКЕВР на
23.07.2013г., е на обекта да е предоставен достъп до разпределителната мрежа на
оператора, на чиято лицензионна територия е разположен същият. Видно от
заключението на вещото лице ищцовото дружество е водило редовно и
законосъобразно счетоводство по отношение задълженията на клиента, предмет на
делото. Установи се и че услугата достъп до електроразпределителната мрежа,
посочена в процесните фактури, е реално предоставена и стойността и се дължи на
законово основание, съобразно утвърдените цени от ДКЕВР, поради което съдът
намира предявения иск за основателен и същият следва да бъде уважен, като
следва съдът да признае за установено че вземането на ищцовото дружество „ЕВН
България Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37 за сумата: 727.39 лв. - главница, представляващи стойността на доставената
на обекта на потребителя електроенергия и мрежови услуги/достъп до
електроразпределителната мрежа/ за периода от 29.01.2014г. до 27.02.2015г.;
48.06лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 12.03.2014г. до
07.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане против „Дари М 2008”ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен,
обект Мелницата съществува.
При този изход на делото следва ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по г.гр.д. разноски в общ размер на 325.00лв., както и направените
по настоящото производство разноски в общ размер на 675.00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37 И „Дари-М 2008” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, със законен
представител Х. С. Б. – управител, че
вземането на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37 за сумата: 727.39/седемстотин
двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/лева - главница, представляващи стойността на доставената на обекта на потребителя
електроенергия и мрежови услуги/достъп до електроразпределителната мрежа/ за
периода от 29.01.2014г. до 27.02.2015г.; 48.06/четиридесет
и осем лева и шест стотинки/лева – лихва
за забава върху главницата за периода от 12.03.2014г. до 07.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 08.05.2015г. до окончателното и изплащане на вземането срещу „Дари-М 2008”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Съдиево,
общ. Нова Загора, обл. Сливен/ Мелницата/ съществува.
ОСЪЖДА „Дари-М 2008”ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37 сумата 325.00/триста двадесет и пет/лева - направените разноски по ч.гр.д. 253/2015г. по описа на РС-Нова Загора
и сумата 675.00/шестстотин седемдесет
и пет/лева – направените по настоящото
производство разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: