№ 1577
гр. ****, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110112011 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Л. Н. Ф.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, бл. 204, вх. 3, an. 89, против
„****“ ****“ КД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в България,
област **** община ****, с.**** п.к. 2129, ул. ****, с правно основание чл.
200 от КТ за осъждане на „****“ ****“ КД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в България, област **** община ****, с. **** п.к. 2129, ул.
„****“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. Ф. ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, ж.к.
„****“, бл. 204, вх. 3, ап. 89, сумата в размер на 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания и неудобства в ежедневието по причина на претърпяна на
18.06.2022г., към 15:00 часа трудова злополука при изпълнение на трудовите й
задължения, свързани с управление на електрическа транспалентна количка,
вследствие на която й е причинено увреждане - счупване на метатарзална кост
на десен крак - S92.3, сумата в размер на 5629.47 лева, представляваща
мораторна лихва върху претендираната сума 20 000 лева за обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от 18.06.2022г./датата на увреждане на
здравето на работника/ до 24.09.2024г./датата на подаване на исковата молба/,
както и законната лихва върху върху главницата в размер на 20 000 лева,
считано от датата на увреждането/деликта/ - 18.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
1
Моли за присъждане на разноските по делото.
Обстоятелства, на които се основава исковата претенция: Ищцата
твърди, че била назначена на 23.05.2022г. на длъжността „Касиер-продавач-
сътрудник продажби филиал“ в магазин „****“ гр. ****, във филиал 138 - ж.к.
„****“. Трудовият договор бил сключен за срок до 30.09.2022г., със
задължение работникът да постъпи на работа на 01.06.2022г. Твърди се, че на
18.06.2022г. към 15:00 часа при изпълнение на служебните си задължения в
работно време при управление на ЕТК/електрическа транспалентна количка/,
ищцата претърпяла злополука, като електрическата товарна количка
притиснала десния й долен крайник към стената, като вследствие инцидента
получила увреждане/счупване на трета, четвърта и пета предноходилни коти
на дясното ходило, изкълчване на пета предходилно-фалангиална става на
дясното стъпало, което представлявало средна телесна повреда.
Твърди се, че ответникът е подал декларация за трудова злополука в ТП
на НОИ - София област - вх. № 5101-22-57 от 22.06.2022г. и с Разпореждане №
5104-22-52 от 23.06.2022г. издадено и подписано от длъжностно лице при ТП-
София област, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука вх.
№ 5101-22-57 от 22.06.2022г. на Териториално поделение-**** от осигурителя
**** ЕНД КО - КД, станала ищцата на 18.06.2022г, е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Твърди се, че в разпореждането е отразено,
че увреждането/счупване на метатарзална кост на десен крак - S92.3/ е
настъпило по време и във връзка с извършваната работа/при маневра с ЕТК
притиска крака си/ и е довело до временна неработоспособност на
пострадалата. Твърди се, че разпореждането е съобщено по надлежния ред
както на осигурителя **** ЕНД КО - КД - настоящия ответник, така и на
ищцата Л. Н. Ф., с писмо изх. № 5101-22-57#1 от 23.06.2022г. и към
12.07.2022г. е влязло в сила.
Твърди се, че трудовото правоотношение с Л. Н. Ф., възникнало по
силата на ТД от 23.05.2022г. е прекратено с издадена от работодателя й „****“
****“ КДЗаповед № 382-КАБ/26.09.2022г„ на основание чл. 325, ал. ], т. 3 от
КТ - с изтичане на уговорения срок, считано от 01.10.2022г.
Твърди се, че този вид злополука, претърпяна от ищцата на работното й
място и при изпълнение на възложената й работа, е една от най- честите в
магазин **** по негова собствена статистика, отразена във вътрешните актове
2
на предприятието - инструкции. Въпреки този факт, работодателят не взема
сериозно отношение по набелязаните мерки, а търси причината в работника с
клиширани понятия като „неправилна преценка“, „липсващ опит“, като
всъщност обучителният курс за работа с такива машини - електрическа
транспалентна количка, през който преминават всички работници е твърде
кратък - един ден. Изтъква се, че ищцата е назначена на работа на 01.06.2022г„
а трудовата злополука става на 18.06.2022г.
Твърди се, че в резултат на трудовата злополука ищцата е търпяла през
един продължителен период болки и страдания, не е могла да се обслужва
сама, претърпяла е психически и емоционален дискомфорт, прекъснала е
социалните си контакти, била е лишена от възможността да си търси нова
работа, след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, като и
понастоящем, при резки промени на метеорологичните условия чувства болки
в зоната на процесното счупване на десния долен крайник.
Твърди се, че дневното парично обезщетение за временна
неработоспособност поради трудова злополука се изчислява в размер на 90 на
сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18
календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на
неработоспособността.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска. Не се оспорва наличието на валидно сключено
срочно трудово правоотношение между страните на основание срочен трудов
договор от 23.05.2022 г. до 30.09.2022 г., по силата на който ищцата заема
длъжността „Касиер-продавач-сътрудник продажби филиал“ в магазин на
ответното дружество в град ****, филиал 138.Не се оспорва настъпването на
трудовата злополука на 18.06.2022 г. около 15:00 ч. на територията на
филиален магазин № 138 на ответника в гр. ****.
Оспорват се обстоятелствата, при които е настъпил процесният
инцидент, като се твърди наличие на съпричиняване при настъпване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. Оспорва се иска по размер. Твърди
се, че ищцата е получила сумата от 67.50 лв. като застрахователно
обезщетение по Застраховка „Трудова злополука“.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
3
страна, следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Пълномощно, per. № 6751 от 10.10.2022г.; Писмо, изх.
№ 5104-22-57#3 от 02.08.2024г.; Писмо, изх. № 5104-22-57#2 от 23.06.2022г.;
Разпореждане № 5104-22-52 от 23.06.2022г.; Декларация за трудова злополука,
вх. № 5101 -22-57/22.06.2022г.; Съдебномедицинска консултация №
1176/2022п, ведно с фискален бон; Амбулаторен лист № 2217100104F6 от
20.06.2022г.; Амбулаторен лист № 22173903EF7D от 22.06.2022г.;
Амбулаторен лист № 22185С05ЕАВЕ от 04.07.2022г.; Амбулаторен лист №
283 от 06.07.2022г.; Амбулаторен лист № 22199С052С70 от 18.07.2022г.; Лист
за преглед на пациент в КДБ № 7348 от 18.06.2022г.; Трудов договор от
23.05.2022г.; Заповед № 382-КАБ/26.09.2022г.; Длъжностна характеристика на
длъжността „Касиер-продавач-сътрудник продажби филиал"; ПРИЕМА И
ПРИЛАГА представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства в заверен вид: Служебна бележка № 563/2022 от книга № 910 за
проведен начален инструктаж на Л. Ф. на 01.06.2022 г. и 3 Протокол от
01.06.2022 г. за запознаване на служителката с вътрешни актове на
работодателя; Извлечение от книга на работодателя за проведен начален
инструктаж с подписа на Л. Ф. от 02.06.2022 г.; Инструкция за начален
инструктаж за безопасна работа в сила от 15.03.2010 г.; Програма за
провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа;
Инструкция за безопасна работа с ЕТК, в сила от 01.06.2011 г.; Извлечение от
книга за проведени инструктажи на работното място с удостоверяване
провеждането на инструктаж на работното място на Л. Ф. от 02.06.2022 г.;
Програма за провеждане на инструктаж на работното място в сила от
15.03.2010 г.; Оценка на риска за здравето и безопасността на работещите във
филиали от 14.07.2021 г.; Протокол за оценките от изпит за придобиване на
професионална квалификация по част от професия № 61/01.06.2022 г. в
частност обучение за работа с електро и мотокари; Свидетелство за
правоспособност с Per. № 10964-774/02.06.2022 г. на Л. Ф. за завършен
квалификационен курс „Водач на електрокари и мотокари в предприятията";
Протокол № 156 - ЗБУТ от 20.06.2022 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополука, станала на 18.06.2022 г, с Л. Н. Ф.; Доклад за
злополука/инцидент до експерт ЗЗБУТ от работодателя; Извадка от график на
работните смени за седмицата 13.06. 19.06.2022 г.; Обяснение на Л. Н. Ф.;
4
Обяснение на Венета Иванова по повод инцидента с колегата Л. Ф.;
Обяснение на К**** - ръководител на филиал 138; Служебна бележка от ****
**** ГРУП ЕАД, където е заведена полица № 00/144002 от Л. Ф. за изплащане
на застрахователно обезщетение. ПРИЕМА и ПРИЛАГА изисканата и
постъпила на 23.12.2024 г. от НОИ ТП – **** преписка, по която е издадено
разпореждане № 5104-22-52 от 23.06.2022 г.; представените с молба вх.№
26264/23.03.2025 г. писмени документи от проц. представител на ответника:
писмо от НОИ изх.№ 1023-03-46#2/10.03.2025 г., удостоверение от НОИ №
22-00224587/07-03-2025 г.
От приложен срочен Трудов договор от 23.05.2022г. се установява, че
между страните е възникнало трудово правоотношение, съгласно което
ищцата е заемала длъжността „Касиер-продавач-сътрудник продажби филиал“
в магазин на ответното дружество в град ****, филиал 138 за периода от
23.05.2022 г. до 30.09.2022 г.
Съгласно Разпореждане№ 5104-22-52 от 23.06.2022 г. издадено от
Национален Осигурителен Институт - Териториално Поделение - София
Област, адресирано до ищцата и ответното дружество се установява, че На
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,
декларираната злополука вх.№ 5101-22-57 от 22.06.2022 г. на Териториално
Поделение - София Област от осигурителя **** ****, станала с Л. Н. Ф., ЕГН
********** на 18.06.2022 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от
КСО. Увреждането (Счупване на метатарзална кост на десен крак - S92.3) е
настъпило по време и във връзка с извършваната работа (При маневра с ЕТК
притиска крака си) и е довело до временна неработоспособност на
пострадалата. Разпореждането може да се обжалва пред директора на
Териториално Поделение - София Област от заинтересованите лица в 14-
дневен срок от получаването му по реда на чл. 117 от Кодекса за социално
осигуряване.
От писмо от НОИ до ищцата се установява, че Разпореждане № 5104-
22-52 от 23.06.2022г., издадено от Национален Осигурителен Институт -
Териториално Поделение - София Област за приета трудова злополука, е
влязло в законна сила към 12.07.2022 г.
От приложени Съдебномедицинска консултация № 1176/2022г. от днес
17.10.2022год.се установява, че съдебният медик извършва анализ на
5
представени от ищцата медицински документи, касаещи възникнала на
18.06.2022год. към 15.00 часа, по време на работа в склад на 138 филиал на
магазин **** злополука, при която електрическа товарна количка притиснала
десния долен крайник към стената. От Лист за преглед на пациент в Спешно
отделение при МБАЛ „Св. Анна- ****” АД, амб. № 7348 от 18.06.2022год.
„...Основна диагноза: Счупване на трета, четвърта пета предноходилни кости
на дясното ходило. Изкълчване на пета предно ходилна фалагиална става на
дясното ходило...Гипсова имобилизация 30 дни...”. От Амбулаторен лист от
20.06.2022год.:„...Основна диагноза: счупване на метатарзална кост...”. От
Амбулаторен лист от 22.06.2022год.:„...Основна диагноза: счупване на
метатарзална кост...”. От Амбулаторен лист от 04.07.2022год.:„...Основна
диагноза: счупване на метатарзална кост...”. От Амбулаторен лист от
06.07.2022год.:„...Основна диагноза: счупване на метатарзална кост...”. От
Амбулаторен лист от 18.07,2022год.:„...Основна диагноза: счупване на
метатарзална кост... Терапия сваляне на гипсова имобилизация...”. При
извършения преглед на 17.10.2022г. съдебният медик не установява видими
травматични увреждания. В заключението си, въз основа на представените
писмени медицински документи установява, че се касае за счупване на трета,
четвърта и пета предноходилни кости на дясното ходило, изкълчване на пета
предноходилно-фалангиална става на дясното стъпало.Описаните
травматични увреждания са резултати на действие на твърди, тъпи предмети и
биха могли да се получат по указаните време и начин, при притискане на
дясното ходило с метална количка към стена.Счупването трета, четвърта и
пета предноходилни кости на дясното ходило е обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник, за период надхвърлящ
30 дни.Изкълчване на пета предноходилно-фалангиална става на дясното
стъпало е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От приложената Длъжностна характеристика се установява, че на
ищцата са вменени следните задължения: Заемащият длъжността отговаря
основно за изпълнението на следните задачи при съгласуване с прекия си
ръководител: Каса - Коректен подход при касиране с цел касиране на всички
артикули (познаване на ППУ номерата, поглед в пазарската количка, правилна
реакция оди активиране на ЕЗА аларма); Отговорно боравене с личното
касово чекмедже; Коректно отчитане след приключване работа на каса;
Координиране с Ръководител смяна при връщания на стоки, рекламации и др.;
6
Подсигуряване на хигиенните стандарти (хигиена на продуктите, на персонала
и на заобикалящата среда; Последователно прилагане на качествен контрол,
както и реакции в случай на липсващ артикул (зареждане на стоката или
информация към Ръководител смяна); Любезно отношение към клиенти,
ръководители и колеги; Спазване на принципа 1+2 (отваряне на следваща каса
след третия, чакащ на опашка, клиент); Отговорно и съвестно боравене с
консумативи, работни материали и оборудване във филиала; Прилагане на
мерки за подсигурявана на инвентаризационния резултат и участие в
провеждането на инвентаризация. Подреждане на стока - Поддържане на
насърчаваща продажбите филиална визия съгласно основните принципи за
презентация; Подреждане на стока според последователността на подреждане
и съгласно принципите на ротация; Проверка дали продуктите са годни за
продажба и съответно от сортиране на предвиденото за целта място, както и
информиране на Ръководител смяна. Други задачи (според квалификацията I
нивото на знания) - Печива: подготовка, печене и подреждане, както и
спазване на хигиенните изисквания; Промоционален бизнес; Подредба и
преработка на фууд и нон фууд артикули; Свежест: Подсигуряване
прилагането на концепция Свежест; Обучаващ: Подпомагане при обучението
на нови служители. Законови норми, стандарти и ръководни линии; Коректно
отчитане на работното време и използваните почивки; Спазване ма
корпоративните принципи и ръководната харта; Спазване на вътрешно
фирмените правила; Спазване на законовите норми и стандарти. Заемащият
длъжността информира Ръководител смяна за необичайни събития и щети по
оборудването и сградата. Освен посочените задължения заемащият
длъжността е длъжен по указание на прекия ръководител да поема отделни
задачи, произтичащи от фирмената необходимост на длъжността „Касиер-
продавач-сътрудник продажби филиал".
Със Заповед № 382-КАБ/26.09.2022г., на осн.чл.325, ал.1, т.3 от КТ е
прекратен трудовия договор между страните, поради изтичане на срока му.
От приложена служебна бележка № 563/2022 от книга № 910 се
установява, че е проведен начален инструктаж на Л. Ф. на 01.06.2022 г.
От Протокол от 01.06.2022 г. се установява, че ищцата е запозната с
вътрешни актове на работодателя.
От извлечение от книга на работодателя за проведен начален инструктаж
7
е видно, че на ищцата Л. Ф. е бил проведен такъв на 02.06.2022 г. и е била
запозната със Инструкция за начален инструктаж за безопасна работа в сила
от 15.03.2010 г.; Програма за провеждане на начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа; Инструкция за безопасна работа с ЕТК, в
сила от 01.06.2011 г.
Приложено е извлечение от книга за проведени инструктажи на
работното място с удостоверяване провеждането на инструктаж на работното
място на Л. Ф. от 02.06.2022 г.
Приложен е Протокол за оценките от изпит за придобиване на
професионална квалификация по част от професия № 61/01.06.2022 г.,
изготвен от Национална Агенция за професионално образование и обучение, в
частност обучение за работа с електро и мотокари, от който е видно, че
ищцата е получила отлична оценка.
Приложено е Свидетелство за правоспособност с Per. № 10964-774/
02.06.2022г., удостоверяващ завършен от Л. Ф. квалификационен курс „Водач
на електрокари и мотокари в предприятията".
От приложена Извадка от график на работните смени за седмицата
13.06. - 19.06.2022 г. се установява, че на 18.06.2022г. ищцата е следвало да
бъде на работа от 07,00лч. До 14,30ч., като за времето от 07,00ч. до 09,00ч. да
бъде на обучение.
Приложени са обяснение на Л. Н. Ф. и обяснение на Венета Иванова по
повод инцидента с колегата Л. Ф., както и обяснение на К**** - ръководител
на филиал 138, дадени пред ответното дружество-работодател.
От приложения Протокол № 156 - ЗБУТ от 20.06.2022 г. за резултатите
от извършеното разследване на злополука, станала на 18.06.2022 г, с Л. Н. Ф.
се установява, че при работа с електрическа транспалетна количка (ЕТК) във
филиален склад, при опит да премести палет с помощта на ЕТК, ищцата
предприема маневра назад. Не преценява риска с предприетата маневра, в
следствие на което притиска крака си, който остава между ЕТК и металната
защита на охладителната клетка. Комисията приема, че не са налице
отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан
с тези отклонения. Като причина за възникването на злополуката се приема
неправилна преценка поради липсващ опит на новата служителка (служител в
организацията от01.06.2022г.), несъобразителност и невнимание при работа с
8
ЕТК
От приложена Служебна бележка от **** **** ГРУП ЕАД се
установява, че по застрахователна полица №22/052447Т, сключена между
Застрахователя и "**** ЕООД енд КО." КД, е заведена застрахователна
претенция с номер 00/144002 ина 28.10.2022 г. е изплатена, съгласно
условията и сроковете на застрахователния договор и по посочената от Л. Н.
Ф. Б.а сметка, сума в размер на 67.50 (шестдесети и седем лева и 50 ст.) лева.
Ангажирани са от ищцата гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите **** и ****, а в полза на ответника – св.К****.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели и намира, че изцяло
кореспондират с останалите събрани доказателства.
Съдът допусна обяснения на ищцата по нейно искане. В тях тя заявява,
че била отзад, в склада и правела маневра с въпросната количка за да хване
един палет с вода и количката, маневрирайки назад притиснала крака й към
стената. Заявява, че с бутона управлявала тази количка и правела маневра, за
да заходи за водите и в момента, в който количката завива, тя била малко
по-нова тази количка и по бърза, и докато ищцата свари да махне ръката, тя
вече й била притиснала крака. Заявява, че не могла да реагира навреме. Не
можала да се дръпне. Заявява, че тя лично задала тази маневра и я
управлявала, а не е тръгнала сама количката. Просто докато я управлява, не си
дръпнала крака навреме. Имало колежка, която била в склада, била далеч от
нея, но имало колежка там, която тя повикала, защото много я заболяло.
Изплашила се и я повикала да я освободи от количката и тя я освободила и я
сложила да седне. Заявява, че инцидента не бил в края на смяната и не е
бързала за никъде. Изключително отговорно изпълнявала всичко което й се
зададе. Заявява, че от момента на маневрата с джойстика, до момента в който я
притиснала, пръста й не е бил през цялото време там. Когато количката я
ударила, тя пуснала джойстика. Това било обло копче, при което пръста й,
като задава маневрата назад, дали се е плъзнал повече, дали много. Може би
пръста й като се е плъзнал, като вижда какво става, като се е плъзнал пръста, и
тя тогава количката се засилила и става по бързо движението, докато се
опитва да направи въпросната маневра.
Прието е по делото заключение на вещото лице д-р. Д. А. Д. по
допусната съдебно медицинска експертиза. В заключението си вещото лице
изтъква, че от представената по ГД № 12011/2024год. медицинска
документация и проведения клиничен преглед се установи, че на
18.06.2022год. Л. Н. Ф. е получила счупване на трета, четвърта и пета
стъпални кости на дясното стъпало и изкълчване на пета стъпално-
фалангеална става на същото стъпало. Описаните травматични увреждания
отговарят добре да са получени при двустранен силен натиск в областта на
дясното стъпало. Счупването на трета, четвърта и пета стъпални кости
9
обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период
не по-малък от 2-3 месеца. Само по себе си изкълчването на пета стъпално-
фалангеална става на дясното стъпало обуславя временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Проведена е гипсова имобилизация на дясното
стъпало. При такива травматични увреждания се налага ползване на
обезболяващи.
В проведено о.с.з. вещото лице д-р. Д. заявява, че е възможно лечението
да продължи по дълго време, всичко зависи от това как се извършва
зарастването. След снемане на гипсовата мобилизация, която е проведена в
конкретния случай, е нормално да има накуцване, тъй като крака е
мобилизиран продължителен период от време за оформяне на правилната
походка, известен период ще има накуцване. Това накуцване се дължи и на
болка и на това, че този крак дълго време не е бил натоварван, това е комплекс
от признаци, които водят до накуцването, но то е за сравнително кратък
период от време, по кратък от лечението. Обичайно при такива травматични
увреждания, това е комбинирана травма, засягаща свода на стъпалото и е
необходимо минимум две физиотерапевтични процедури, а по преценка на
лекуващия ортопед, могат да се продължат. Това е необходимо за
възстановяване на нормалната архитектоника на стъпалото, тъй като
основната му функция е стоенето прав и придвижване в пространството.
Нормално е да се приемат обезболяващи, които да намалят болката, която има
при натоварване. Не са установени отклонения от стандартния
възстановителен процес.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.200 КТ се въвежда отговорност на работодателя за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над
50 на сто, или смърт на работника или служителя, независимо дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на
вредите. Изисква се вредните последици да са резултат на пряка или косвена
връзка с трудовата дейност на този работник - при или по повод изпълнението
на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без
нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка,
прекарана в предприятието или по пътя към местоработата му. Законът
изисква още да е налице причинна връзка между увреждането и настъпилите
вреди. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е.
работодателят отговаря независимо от това дали негов орган или друг
работник имат вина за настъпване на вредите.При установеност на горния
фактически състав и на основание чл. 200 КТ, възниква задължението на
работодателя за възстановяване на вредите, породени от настъпването на
професионалния риск - трудова злополука. Тази отговорност на работодателя
10
има социално предназначение - пострадалият работник да получи по-пълно
възстановяване на претърпените от него вреди и осигурява засилената закрила
на живота и здравето му. Факта на настъпилата трудовата злополука е израз на
неизпълнение на задълженията на работодателя по чл. 275, ал. 1 КТ - да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за
живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена.
Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на
настъпилите вреди, независимо от вината му. Следва да се отбележи също, че
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е отговорност за причинените на
работника вреди и намира основанието си в основния принцип на правото -
"никой да не вреди другиму" и ако вреди - да обезщети всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
С оглед горното, за успешното провеждане на предявените искове, в
тежест на ищецът е да установи, че се е намирал в трудово правоотношение с
ответника, че е настъпила трудова злополука, от която е претърпял
травматични увреждания, които са довели до трайната му
неработоспособност, както и обстоятелствата, обосноваващи размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Ответникът следва да
установи заплащането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
или обстоятелствата изключващи дължимостта на обезщетението,
включително наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при
условията на груба небрежност.
Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява, че ищцата е била в трудови правоотношения с ответника по
срочен трудов договор, съгласно който ищцата е заемала длъжността „Касиер-
продавач-сътрудник продажби филиал“ в магазин на ответното дружество в
град ****, филиал 138 за периода от 23.05.2022 г. до 30.09.2022 г.
Съгласно Разпореждане№ 5104-22-52 от 23.06.2022 г., издадено от
Национален Осигурителен Институт - Териториално Поделение - София
Област, адресирано до ищцата и ответното дружество се установява, че На
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,
декларираната злополука вх.№ 5101-22-57 от 22.06.2022г. на Териториално
Поделение - София Област от осигурителя **** ****, станала с Л. Н. Ф., ЕГН
********** на 18.06.2022 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от
КСО. Увреждането (Счупване на метатарзална кост на десен крак - S92.3) е
настъпило по време и във връзка с извършваната работа (При маневра с ЕТК
притиска крака си) и е довело до временна неработоспособност на
пострадалата.Разпореждането може да се обжалва пред директора на
Териториално Поделение - София Област от заинтересованите лица в 14-
11
дневен срок от получаването му по реда на чл. 117 от Кодекса за социално
осигуряване.
От писмо от НОИ до ищцата се установява, че Разпореждане № 5104-
22-52 от 23.06.2022г., издадено от Национален Осигурителен Институт -
Териториално Поделение - София Област за приета трудова злополука, е
влязло в законна сила към 12.07.2022 г. Трайната практика на ВКС приема, че
е недопустимо при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е
призната за трудова, да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в
причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение /в тази
връзка решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, решение
от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на ВКС, решение № 141/29.04.2009 г. по
гр. д. № 347/2008 г. на ВКС, решение № 1247/2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г.
на ВКС, решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ВКС и др./. След
като злополуката на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО е призната за трудова по чл. 55,
ал. 1 от КСО, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение за
претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица
от претърпяната вреда.
Съдът приема за безспорно установено наличието към 18.06.2022г. на
валидно трудово правоотношение между ищцата и ответното дружество,
както и обстоятелството, че към момента на инцидента – около 14,30 часа на
същата дата, ищцатасе е намирала в складово помещение на търговски обект
№138 на ответното дружество и е изпълнявала трудова функция, установени с
разпореждане на ТП на НОИ-София. Съдът приема за безспорно
претърпяването на злополука от страна на ищцата, която в същото време е
приета за трудова по съответния законоустановен ред. Съдът приема за
безспорно доказана и неоспорена от страните причинно - следствената връзка
между трудовата злополука и настъпилите телесни увреждания на ищцата.
Безспорно е установен вида и характера на претърпяното от ищцата
телено увреждане, а именно: счупване на трета, четвърта и пета стъпални
кости на дясното стъпало и изкълчване на пета стъпално-фалангеална става на
същото стъпало. Съдът приема за безспорно, че установените травматични
увреждания са обусловили трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период не по-малък от 2-3 месеца.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че исковата претенция е
установена по основанието си.
За да бъде определен размера на обезщетението, съдът има предвид
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която повелява, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно чл. 51,
ал. 1 ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл. 200 КТ по силата на
12
препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът
на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя
единствено от критерия на справедливостта - чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. /Раздел II-ри от Постановлението/
определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди
следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди
събраните доказателства и да го определи по справедливост, на осн.чл. 52
ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищците неимуществени вреди, като съобрази и степента,
характера на болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект. Т.е. свързано е с преценката на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, каквито могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и пр. /ППВС № 4/1968г /.
В случая неимуществените вреди за ищеца са настъпили, поради
понесените от него телесни наранявания, довели до временни телесни
увреждания, както и съпътстващите ги посттравматични стресови
разстройства. Безспорно е установено наличието на претърпяна трудова
злополука. На 18.06.2022год. ищцата е получила счупване на трета, четвърта и
пета стъпални кости на дясното стъпало и изкълчване на пета стъпално-
фалангеална става на същото стъпало. Счупването на трета, четвърта и пета
стъпални кости са довели до трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период не по-малък от 2-3 месеца, а изкълчването на пета
стъпално-фалангеална става на дясното стъпало е обусловило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Установено е, че спрямо ищцата
е проведена гипсова имобилизация на дясното стъпало, както и, че при такива
травматични увреждания се налага ползване на обезболяващи.
Съдът приема, че следва размера на претендираното обезщетение да
бъде определен от съда по справедливост, с оглед всички факти и
обстоятелства по делото и реалните претърпени неимуществени вреди,
тяхната интензивност, продължителност и трайност във времето. От
събраните по делото доказателства се установява, че последиците от
трудовата злополука на ищеца се изразяват в травматични увреждания, които
13
са довели до затруднения в движението. На практика са установени фрактури
на три кости, всяко от които обуславя средна телесна повреда. Лечението е
обхванало период от минимум 3 месеца, а съгласно заключението на вещото
лице е било налице трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник. Безспорно е, че през този период ищцата е търпяла болки и
страдания, затруднено е било както придвижването, така и обслужването
сама. В същото време не са налице трайни последствия за ищцата в резултат
от злополуката, които същата да търпи до края на живота си. При конкретни
случаи на физическа активност и атмосферни условия ищцата търпи болки и
страдания в резултат от травмата и към настоящия момент. В същото време се
установи, че макар и болките и затрудненията в движенията да не са били
напълно отшумели, то техния итензитет е намалял. Необходимостта от чужда
помощ при придвижване и извършване на ежедневния тоалет е била само в
началото на лечението. Към настоящия момент ищцата може да се придвижва
самостоятелно и не е лишена от възможност за социални контакти. Не е
лишена от възможността да полага труд.
С оглед горното и като съобрази, че ищцата е получила практически
четири травматични увреждания-счупвания на три метатарзални кости, за
лечението на която не е претърпяла оперативна интервенция, а е носила гипс
за 30 дни, престояла е в болница един ден, както и луксация/изкълчване/ на
пета метатарзална кост, възстановяването е продължило в рамките на повече
от три месеца, като към настоящия момент работоспособността на ищцата е
напълно възстановена, не се установяват трайни увреждания, вследствие
претърпяната травма, не се установяват психически увреждания, съдът
намира, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 20000 лева.
Според настоящия съдебен състав тази сума е достатъчна да обезщети ищцата
за претърпените интензивни болки, непосредствено след злополуката, както и
за всички битови неудобства, който е претърпяла в рамките на
възстановителния период от три месеца, по време на който е имала потребност
от чужда помощ. Този размер удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Сумата на обезщетението следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва считано от датата на злополуката до окончателното й изплащане.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
самата ищца:
В настоящия случай съдът намира, че не се установи наличието на чл.
201 ал. 1 КТ, тъй като събраните по делото доказателства не разкриват
субективно отношение на работника, целящо или съзнателно допускащо
настъпването на злополуката.
Според разпоредбата на чл. 201 ал. 2 КТ, отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. Вината в гражданското право не е
14
субективното отношение на дееца към Д.ието и неговите последици (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. При трудовата
злополука обезщетението може да се намали само, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност (в този смисъл Решение №
1429 от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/93 г. по описа на ВКС, Решение № 348 от
11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г. по описа на ВКС, Решение с № 194/
21.06.2011г. по гр.д.№ 1248/2010г.и др.).
По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да
бъде намалена само в изключителни случаи, само ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е.
извършил е определени действия в нарушение на установените от
работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността
от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го
предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза
вината на пострадалия не може да се предполага.
По настоящото дело се навеждат доводи от страна на работодателя в
тази насока. В трудовото право приемането на съпричиняване предпоставя
виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. За да
се приеме, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена по реда
на чл. 201, ал. 2 КТ, трябва да се установи, че ищецът при груба небрежност е
станал причина за своето нараняване. Грубата небрежност се определя като
неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил
в подобна обстановка /Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
387/2010 г., IV г. о., Решение № 86 от 06.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3856/2016 г., III г. о., Решение № 159 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
251/2017 г., III г. о. и др. /. Съдът намира, че в случая от страна на работодателя
са предприетите необходимите и изискуеми действия относно придобиване от
ищцата на нужната квалификация за работа с /ЕТК/електрическа транспалетна
количка, представляваща вид електрокар. За тях е приложима Наредба № 10
15
от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари, в сила от 25.06.2005 г., издадена от
Министерството на труда и социалната политика, обн. ДВ., бр. 112 от 23
Декември 2004 г. В § 1, т. 1 ДР е дадено легално определение за "електрокар" -
самоходна машина за безрелсов транспорт, предназначена за повдигане,
стифиране или транспортиране на товари, задвижвана от електродвигател,
захранван от тягова акумулаторна батерия или друг източник на електрическа
енергия. Съгласно чл. 9 от наредбата, за управление на кари се допускат само:
1. правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа с кари
и притежават свидетелство за работа с кари; 2. оправомощени с писмена
заповед на работодателя лица. Предвижда се, че с електрокари и мотокари,
използвани за товаро-разтоварни и транспортни работи в предприятията в
Република България, могат да работят само лица, които са придобили или на
които им е призната правоспособност по реда на тази наредба и притежават
свидетелство за работа с тях – чл. 3. В приложение № 1 към чл. 7, ал. 3, т. 3
към Наредба № 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на
правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията,
издадена от Министерството на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 37 от 5
май 2006 г., е посочена класификация на електрокарите и мотокарите, като І
група включва платформени и/или нископовдигачи, в която е налице подгрупа
нископовдигачи – с кормилно или лостово управление, ръчноводими с
придружаващ водач, каквато е стакерната количка. Наредбата разглежда
местата и начина на придобиване на такава правоспособност.
В случая безспорно се установява от данните по делото, че ищцата е
придобила провоспособност като „водач на електрокари и мотокари в
предприятия“, в уверение на което й е издадено свидетелство на 02.06.2022г.
Настоящият състав намира, че на ищцата е възложено да работи с
въпросната ЕТК, след като е придобила нужната й квалификация. Безспорно
ответната страна формално е изпълнила задълженията си в качеството на
работодател по извършване на периодични инструктажи за работа с ЕТК.
Съдът приема за доказано, че пострадалата Ф. е допуснала нарушения на
безопасността на труда и технологичните изисквания при извършване на
възложената й работа. От показанията на самата ищца става ясно, че при
извършване на маневрата с ЕТК назад, тя е задължала пръстта си върху
бутона, с който количката се привежда в движение и в момента, кагота е
видяла, че количката се приближава до стената, не освободила бутона, с който
я привежда в движение, поради което количката продължила движение по
подадената й маневра. В същото време ищцата, виждайки, че количката се
придвижва към стената, не успяла навреме да премести крака си и количката я
притиснала в областта на ходилото на десния крак. По делото не бяха събрани
доказателства за техническа неиизправност на ЕТК, а и подобни твърдения не
бляха наведени. Безспорно се установи както от показанията на св.Неделчева,
така и от обасненията на ищцата, че при отместване на пръстта от бутона за
движение, количката веднага спира.
16
В същото време следва да се отчете, че не може да се очаква от лице,
макар и формално придобило свидетелство за своята провоспособност след
еднодневно обучение, да придобие за няколко дни такива умения, че да
реагира самостоятелно и адекватно на извънредни ситуации. Съдът приема,
че действията на ищцата се дължат на нейната неопистност, недостатъчна
подготовка за работа с ЕТК, както и минималния практически опит за
самостоятелна работа с такава количка. Това е така и предвид нормата на чл.
7, ал. 3 от Наредба № 1: Броят на учебните часове в курсовете за придобиване
на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията се
определя в учебната документация и не може да бъде по-малък от: 1. за
теоретична подготовка - 54 учебни часа (36 учебни часа при обучение за един
от видовете електрокари и мотокари); 2. за практическа подготовка по
устройство и техническо обслужване на електрокари и мотокари - 12 учебни
часа; 3. индивидуална практическа подготовка за безопасна работа с
електрокари и мотокари - 24 учебни часа (не по-малко от 8 учебни часа с
всеки от видовете електрокари и/или мотокари от съответната група съгласно
приложение № 1). С други думи – при положение, че поднормативният акт
изисква най-малко 90 часа подготовка на лицето за работа с електрокар или
мотокар, не може да се приеме, че предадени в рамките на един работен ден
инструкции, ще се постигне същия ефект. Безспорно е, че ищцата е постъпила
на работа на 01.06.2022г. и на 02.06.2022г. е издадено свидетелството,
удостоверяващо квалификацията й за работа с ЕТК. От показанията на
св.Неделчева се установява, че около една седмица, след полагане на изпита,
се издава свидетелството и едва след това на съответния служител се възлага
да работи с ЕТК. Т.е. в случая вероятно ищцата е получила свидетелството на
08.06.2022г. и на 18.06.2022г. е възникнал процесния инцидент. Посочените
обстоятелства налагат обоснованост на извод за липса на проявена груба
небрежност от ищеца според трайното разбиране, застъпено в съдебната
практика, както и фактът, че злополуката е настъпила само няколко дни след
назначаването й в предприятието, като отричат възможността ищецът да е
проявил грижа, по-малка от очакваната и дължимата в подобна ситуация
/Решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о. и др.
/.
Съобразно тези обстоятелства от обективно и субективно естество не
могат да се направят изводи за самонаД.ост от страна на ищеца, която в
трудовото право се приравнява на груба небрежност.
С оглед направеното искане, следва да бъде постановено от съда, че
върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
При съблюдаване на нормата на чл. 200, ал.4 КТ, съдът следва да
приспадне от определеното обезщетение в размер на 21 000 лева получените
суми от застрахователя – „БУЛСТРАД **** ГРУП” ЕАД в размер на 67,50 лева
по задължителна застраховка „Трудова злополука“. В този смисъл е решение
№ 211 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 719/ 2009 г. на Върховен касационен съд,
17
както и решение № 190/26.07.2013 година, гражданска колегия, трето г.о., по
гр. дело № 20/2013 година на ВКС, предвид което дължимото обезщетение
остава в размер на 5932,50 лева.
Основателно се явява искането на ответника за приспадане на
получените суми от общественото осигуряване и с оглед изричното искане на
процесуалният представител на ищцата – адв.Ц. за приспадане от дължимото
обезщетение, на сумата, получена от ищцата като обезщетение от НОИ, съдът
намира, че следва от определеното обезщетение от 20000лв., да бъде
приспадната сумата от 1500,23 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата
мораторна лихва върху приетия за основателен размер на главницата в размер
на 18432.27 лева за претендирания период, считано от деня на увреждането,
т.е. от датата на злополуката - 18.06.2022год. до 24.09.2024г. включително,
която изчислена с помощта на софтурен продукт за изчисляване на лихви
"Апис-Финанси" възлиза на 5188.20 лева, а за остакъка от предявената
претенция, да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
са дължими разноските съразмерно уважената част от исковете съобразно
списъка по чл. 80 ГПК. Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 2500лв. Съдът приема, че ответникът дължи съразмерно на
уважената част от исковете сумата от общо 2304 лева.
С оглед нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира
адв.възнаграждение и транспортни разходи. Съгласно трайната съдебна
практика, отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е деликтна, но тя е
уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването
на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и
разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат.
Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други
разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за
явяването на страните пред съда) и е обективна, защото ищецът отговаря без
вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото-/така
постановеното от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решение № 189/ 20.06.2014 г.
по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о.; Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов;
Определение № 51 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Албена Бонева; Определение № 697 от 29.10.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3880/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла
Цачева/. С оглед на горното, на ответника следва да бъдат присъдени само
разноските за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че същото
следва да се редуцира до размера на 2500 лева, поради което ищецът дължи
18
съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от 196 лева.
Върху основателния размер на претенциите, ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 944,82 лева, както и
възнаграждението за вещо лице в размер на 400 лева.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ****“ КД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в България, област **** община ****, с.**** п.к. 2129, ул. ****
ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. Ф. ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, бл.
204, вх. 3, ап. 89, сумата в размер на 18432.27 лева/осемнадесет хиляди
четиристотин тридесет и два лева и 27 стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания и неудобства в ежедневието по причина на претърпяна на
18.06.2022г., към 15:00 часа трудова злополука при изпълнение на трудовите й
задължения, свързани с управление на електрическа транспалентна количка,
вследствие на която й е причинено увреждане - счупване на трета, четвърта и
пета стъпални кости на дясното стъпало и изкълчване на пета стъпално-
фалангеална става на същото стъпало, както и законната лихва върху върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 24.09.2024г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата, до претендирания размер от 20000лв., както и сумата в размер на
5188.20 лева /пет хиляди сто осемдесет и осем лева и 20 стотинки/ ,
представляваща мораторна лихва върху претендираната сума 18432,27 лева за
обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 18.06.2022г./датата на
увреждане на здравето на работника/ до 24.09.2024г./датата на подаване на
исковата молба/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до предявения
размер от 5629,47 лева.
ОСЪЖДА „****“ ****“ КД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в България, област **** община ****, с.**** п.к. 2129, ул. ****
ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. Ф. ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, бл.
204, вх. 3, ап. 89, сумата в размер на 2304 лева /две хиляди приста и четири
лева/, представляваща сторените разноски съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Л. Н. Ф. ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, бл.
204, вх. 3, ап. 89, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ****“ КД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в България, област **** община ****, с.**** п.к. 2129,
ул. ****, сумата 196 лева /сто деветдесет и шест лева/, представляваща
сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „****“ ****“ КД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в България, област **** община ****, с.**** п.к. 2129, ул. ****
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета, по сметка на ВРС сумата от 944,82 лева,
19
представляваща държавна такса за уважената част от предявените искове,
както и възнаграждението за вещо лице в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
20