Решение по дело №29/2015 на Районен съд - Горна Оряховица

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                          № 113

                                                                           гр.Г.Оряховица, 17.03.2015г.

 

 

                                                       В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Горнооряховския  районен съд, втори  състав в публично  заседание на  седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                              Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К.  в  присъствието  на прокурора  . . . . . .,  като разгледа докладваното от  съдията  Вардаров  гр.дело№29/2015г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Иск за развод. Производство по чл.321 ал.5 ввр. чл.330 от ГПК.

    Ищецът Е.И.Е., представляван от  адв.К.Г. от ВТАК, твърди в исковата молба, че с А.П.Е. са  сключили граждански брак на ........, съгласно  Акт за граждански брак№1034/........ на Общ.НС В., който брак  е първи по ред и за двамата. През време на брака си имат родени две деца, които са навършили пълнолетие. Твърди се, че от няколко години отношенията между съпрузите са лоши, като причината за това е в поведението на ответницата. Тя започнала да води свободен от каквито и да било съпружески ангажименти живот, като в продължение на две години съпрузите обитавали общото семейно жилище като съквартиранти. През м.ноември.2014г. ответницата напуснала семейното жилище в гр.Г.Оряховица, като съпругът-ищец не знаел къде и с кого понастоящем живее съпругата му. Опитите за заздравяване на семейната връзка се оказали безуспешни. Ищецът счита, че в отношенията му с ответницата е настъпило пълно духовно и физическо отчуждение. Моли съда да постанови решение, с което  да прекрати брака между страните по делото като дълбоко и непоправимо разстроен(без съда  да се произнася по въпроса за брачната вина). Желае да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, представляващо съпружеска имуществена общност, находящо се в гр.Г.О.. След прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име или да запази брачното фамилно име. В съдебно заседание на 16.03.2015г. прави искане, предвид постигнато споразумение, производство  да премине като развод по взаимно съгласие.

            Ответницата А.П.Е., представлявана от адв.В.К. от ВТАК, също счита, че бракът и с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод. Независимо, че са живели в едно жилище, съпрузите  били разделени фактически от около две години, а от 20.11.2014г. ответницата била принудена да напусне семейното жилище и в момента живеела на квартира. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че причината за разстройството на брака е нейното поведение, а напротив, разстройството в брака е настъпило поради поведението на ищеца. Желае  след прекратяване на брака да и се предостави за ползване семейното жилище находящо се в гр.Г.О., както и  да запази фамилното си име Е., с което била известна в обществото. В съдебно заседание на 23.02.2015г. дава съгласието си, предвид постигнато споразумение, производство  да премине като развод по взаимно съгласие.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Безспорно е, че Е.И.Е. и  А.П.Е. са  сключили граждански брак на ........, съгласно  Акт за граждански брак№1034/........ на Общ.НС В.. От брака си имат родени две деца, които са навършили пълнолетие.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, предявеният брачен иск, за основателен и доказан и същият, следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни последици. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се консумира, между съпрузите не съществува близост от каквото и да е естество. Съпрузите са във фактическа раздяла, което ги лишава от възможността да осъществяват характерната за брака духовна и емоционална близост, което води до извода, че брака не може за в бъдеще да осъществи социалните си функции, и поради което неговото съществуване занапред е ненужно. Заявеното от страните споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, съдът намира за пълно, с оглед изискванията на закона, непротиворечащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави и счита, че то следва да бъде утвърдено. Ето защо настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за прекратяване брака на двамата съпрузи, като развода бъде допуснат при уговорените от тях условия, съгласно внесеното споразумение.

            При допускане на развода съдът е длъжен да определи и окончателна държавна такса. Съдът следва  да определи окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода в размер на 30.00лв., като с оглед постигната между молителите договореност тя ще бъде заплатена поравно(по 15.00лв.), както и по 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Молителят Е.И.Е. следва да заплати  и сумата 20.00лв., представляваща ДТ  по споразумението  за имуществените отношения  по чл.7.1 от Тарифа към ДТССГПК. Молителката А.П.Е. следва да заплати сумата 35.28лв., представляваща ДТ по споразумението за имуществените отношения  по чл.7.1 от  Тарифа към ДТССГПК.  

             Водим от изложеното и на основание чл.330 ал.3, ал.5 от ГПК, съдът

 

                                         Р          Е          Ш          И:

 

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на ........, съгласно  Акт за граждански брак №1034/........ на Общ.НС В.,  граждански брак  между         Е.И.Е. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О.и А.П.Е. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. и с друг известен адрес: гр.В.Т., по реда на чл.330 ал.1 от ГПК(по взаимно съгласие).

             УТВЪРЖДАВА постигнатото от страните споразумение за последиците от прекратяването на брака, както следва:

              1.Е. И. Е. и А. П. Е. се споразумяха   бракът им да бъде прекратен с развод при наличие на взаимно съгласие между тях за това. 

              2.Семейното жилище, находящо се в гр.Г.О. на ул...., представляващо съпружеска имуществена общност, се предоставя  за ползване на Е. И. Е. и А. П. Е., като  ползването се разпределя по следния начин: Е.И.Е. ще ползва и обитава средната спалня, А.П.Е. ще ползва и обитава западната спалня, а дневна- столова, кухня, хол и сервизни помещения/баня, тоалетна/, сутеренна стая, тавански помещения и мази ще се ползват и обитават съвместно от Е. Ив. Е. и А. П.Е. заедно и поотделно.

3.В дял на Е. И. Е. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. се поставя и  същият става индивидуален собственик на лек автомобил „М….”(„M….”), комби, цвят „сив металик”, с ДК№****, с рама №****, който е със застрахователна стойност 1000.00лв.

4.В дял на А. П. Е. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. и с друг известен адрес: гр.В.Т. се поставя и  същата става индивидуален собственик на следния лек автомобил „F….”(„Ф…”), цвят „резеда металик”, с ДК№****, с рама №****, който е със застрахователна стойност 1764.00лв.

             5.С подялбата на описаните МПС се прекратява съсобствеността между Е. И. Е. и А. П. Е. относно тези движими вещи, като никой не дължи на другия парично уравнение и за бъдеще никой от Е.И. Е.и А.П. Е. няма и не може да има каквито и да било претенции досежно прекратената съсобственост на описаните моторни превозни средства.

             6.След прекратяването  на брака А. П. Е. ще продължи  носи брачното си фамилно име Е.

             7.Е. И. Е. и А.П. Е. декларират, че след прекратяване на брака не си дължат издръжка един на друг.

             8.Разноските по делото, се разпределят така: -окончателна държавна такса по развода се заплаща от страните поравно; -дължимата държавна такса върху поделеното имущество всеки заплаща съобразно дела си.

 

            ОСЪЖДА Е. И. Е. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода; сумата 20.00лв./двадесет лева/, представляваща ДТ  по споразумението  за имуществените отношения  по чл.7.1 от  Тарифа към ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

           ОСЪЖДА А. П. Е. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. и с друг известен адрес: гр.В.Търново – НАП ТД гр.В.Т., да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода; сумата 35.28лв./тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща ДТ  по споразумението  за имуществените отношения  по чл.7.1 от  Тарифа към ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

         

              Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                 Районен съдия: