№ 206
гр. С., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600483 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 27/22.07.2024г. по НОХД № 274/2024г. Районен съд Н. З. е
признал подсъдимия В. А. О. за виновен в това, че в периода от 03.03.2024г. до
05.03.2024г. в условията на продължавано престъпление, с две отделни
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в село Б.,
община Н. З., област С., в жилище на ул.“Б.“ № **, макар и непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст С. Р. П. –
престъпление по чл.151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и на основание чл.58а
ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание Лишаване от свобода за срок от
една година и два месеца, което на основание чл.69 ал.1 от НК е отложил за
изпитателен срок от две години. С присъдата, съдът осъдил подс.О., чрез
неговата майка А. О. И., да заплати направените разноски в размер на 1007.64
лева в полза на бюджета по сметка на ОДМВР С..
1
Присъда е обжалвана от адв.Е. П. от АК С., служебен защитник на
подс.В. А. О., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание,
поради неприлагане на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК. Сочи се неправилна
индивидуализация на отговорността на подсъдимия, касаеща завишаване
размера на определеното му наказание. Твърди се наличие на многобройни
смекчаващи вината на подс.О. обстоятелства, а именно оказано пълно
съдействие на органите на разследването, допринасяне за изясняване на
фактическата обстановка, самопризнания, изразено разкаяние и критично
отношение към извършеното, чисто съдебно минало. Заявява се, че съдът при
определяне на наказанието се е позовал само на тежестта на настъпилия
вредоносен резултат и е изключил приложението на чл.55 от НК. Прави се
извод за прекомерност, немотивираност и неоснователност на наложеното
наказание. Иска се изменение на първоинстанционната присъда и да се
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК или алтернативно да бъде
намален размера на наложеното наказание на подсъдимия.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП
С. изрази становище, че определеното на подсъдимия наказание може да се
приеме за завишено. Пледира за намаляване на размера на наложеното на
подс.О. наказание лишаване от свобода в минимален размер.
Служебният защитник на подс.В. О. моли за уважаване на жалбата като
основателна, тъй като наложеното наказание е прекомерно завишено.
Предоставя на съда да наложи наказание, което да отговаря на деянието и
дееца.
В личната си защита подсъдимият В. О. е съгласен с заявеното от
служебния му защитник. Посочва, че в момента работи в Германия и се е
върнал за разглеждане на делото, а с пострадалата С. Р. П. са останали
приятели. В последната си дума моли да се намали размера на наложеното му
наказание.
Настоящата въззивна жалба е подадена от служебния защитник на
подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда,
съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване,
предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
2
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от
жалбоподателите и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е основателна.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимия, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно
заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от
първостепенния съд, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и
призната изцяло от подсъдимия в съдебно заседание, поради което делото се е
разгледало по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371
т.2 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно
разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на
подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Към 03.03.2024г.-05.03.2024г. подсъдимият В. А. О. живеел, заедно със
семейството си в с.Б., общ.Н. З., ул.“Б.“ № **, с майка си, свид.А. О. И. и
свид.С. М. А., който се определя като негов биологичен баща, въпреки че не го
бил припознал. Подсъдимият О. има три сестри и един брат, които също били
родени от съвместното съжителство на свид.И. и свид.А.. Майката на
подсъдимия, свид.И. има родствена връзка със свид.Р. П. К., майка на свид.С.
Р. П.. Свидетелката С. П. и майка й живеят в гр.Ш., обл.С., ул.“И.“ № ***.
Свидетелката П. и подс.О. се познавали от ранна детска възраст, тъй като
подсъдимият посещавал гр.Ш., но нямали някакви по-близки отношения.
На 02.03.2024г. свид.И., свид.А. и подс.О. посетили дома на свид.Р. К. да
й гостуват.В завързалия се разговор свид.И. и свид.А. попитали свид.К. дали е
съгласна да им даде дъщеря си, свид.С. П. за жена на сина им, подс.О..
Подсъдимият и свид.П. присъствали на този разговор и двамата се харесали.
По това време свид.П. била на 13 години, като това обстоятелство било
известно, както на подс.О., така и на свид.И. и свид.А.. Свид.К. заявила, че
може да даде дъщеря си за жена на подсъдимия, ако неговите родители й
3
платят сумата от 2000 лева и поемат ангажимент да направят в най-скоро
време годеж, съгласно традициите на ромското население, за който да поемат
разходите. Свидетелката И. обяснила на свид.К., че към момента нямала
възможност да заплати изцяло тази сума, тъй като трябвало да отиде на
работа в чужбина, за да ги изработи, след което да й плати. Дори и
предложила да й плати на няколко пъти въпросната сума. Свидетелката К. се
съгласила и позволила на свид.С. П. да тръгне с подс.О. и близките му за с.Б.,
общ.Н. З.. Свидетелката П. също нямала против да живее заедно с
подсъдимия и доброволно се съгласила да встъпи в съвместно съжителство.
След като пристигнали в с.Б., общ.Н. З., свид.И. и свид.А. осигурили на
свид.П. и подс.О. отделна стая в къщата на ул.“Б.“ № **, където живеели.
Първата вечер свид.П. и подс.О. нямали интимни контакти. На следващата
вечер, на 03.03.2024г. срещу 04.03.2024г. двамата решили да осъществят полов
акт, като свид.П. била съгласна с това. Подсъдимият О. проникнал няколко
пъти с половия си член във влагалището на свид.П., след което еякулирал на
леглото, за да не може тя да забременее поради ниската си възраст. Въпреки че
подсъдимият бил проникнал няколко пъти с члена си във влагалището на
свид.П., не е имало кръв, което означавало, че девствената й ципа не била
разкъсана.
На следващата вечер, на 04.03.2024г. срещу 05.03.2024г., подс.О. и
свид.П. отново решили да осъществят полов акт, с което тя също била
съгласна.Подсъдимият проникнал два-три пъти с половия си член във
влагалището на свид.П., след което еякулирал отново на леглото. Както и
предната вечер, нямало кръв, което за подс.О. и свид.П. означавало, че тя не
била „обезчестена“ и все още е девствена. Съгласно традициите на ромското
население, както подс.О., така и свид.П. съобщили на родителите си, че
свид.П. все още е „честна“.
Майката на свид.П., свид.К., след като научила, че дъщеря й е имала
полов контакт с подс.О., но въпреки това била все още девствена и тъй като
свид.И. и свид.А. не били изпълнили уговорката да направят годеж и да й
платят уговорените пари, решила да я обяви за издирване.За целта се обадила
на ЕЕН 112 и заявила, че дъщеря й, свид.П., е в неизвестност. Мотивите й за
това били, че органите на полицията ще върнат дъщеря й и тя може да я даде
за жена на друг, тъй като въпреки осъществения полов контакт тя все още е
девствена.
4
Във връзка с подадения от свид.К. сигнал, служители на РУ Твърдица
установили, че свид.П. се намира в дома на подс.О. в с.Б., общ.Н. З..С тяхно
съдействие, свид.П. била предадена на майка си, свид.К..
По делото са изготвени две съдебно-медицински експертизи на живо
лице. От заключението на СМЕ № 15/2024г. е видно, че освидетелстваната С.
Р. П. при извършения преглед и освидетелстване на 05.03.2024г., същата се
намирала в състояние на добро клинично здраве. Същата е била в съзнание,
контактна, адекватна, отговаря с нежелание и изпитва неудобство при
изясняване на някои въпроси, свързани с възникналия инцидент. При прегледа
на освидетелстваната не се установили видими травматични увреждания. Не
се установили някакви зацапвания в областта на тялото, крайниците или
половата област. Установило се, че девствената ципа е с окръглена форма, с
по-нисък преден ръб, интактна. Външният отвор на влагалището е с
точковидна форма и не се установили нито пресни травматични увреждания,
нито белези от стари увреждания на девствената ципа. Вещото лице сочи, че
липсата на травматични увреждания по тялото на освидетелстваната и в
половата й област, не означава, че спрямо нея не са извършени действия, за
които става въпрос в предварителните сведения. Тези действия, за които става
въпрос в данните, посочени от освидетелстваната могат да бъдат извършени и
без причиняване на някакви трайни, видими по време на прегледа
травматични увреждания. Възможно е те да са причинили на
освидетелстваната само болки, които тя е изпитвала по време на извършеното
спрямо нея деяние, с цел задоволяване на сексуални потребности от страна на
О..
От заключението на СМЕ № 14/2024г. се установява, че
освидетелстваният В. А. О. при извършения преглед и освидетелстване на
05.03.2024г., същият се намирал в състояние на добро клинично здраве. О. е
бил в съзнание, контактен, адекватен, отговарял добре на поставените
въпроси. Ориентиран е бил за време, място и собствена личност и разказва с
подробности за случилото се. При прегледа на освидетелствания не се
установили травматични увреждания, които да са били причинени по
насилствен начин. Половият член на освидетелствания е бил добре развит и
отговарял на посочената му възраст. Същият може да се приведе в състояние
на ерекция и освидетелстваният да задоволява по един или друг начин
възникналите в него сексуални желания. При изследване на изготвеният
5
цитологичен препарат от материала, взет от главичката и тялото на половия
член се установило наличие на плоски повърхностни епителни клетки от
многослоен плосък вроговрящ епител и множество епителни клетки от
влагалищен произход, което показва, че главичката на половия член на
освидетелствания е осъществила контакт с половата област на лице от женски
пол. От данните по предварителните сведения, обективната находка,
установена при прегледа и освидетелстването на лицето и данните от
допълнителните изследвания сочели, че освидетелстваният е бил в състояние
да извърши действия с цел възбуждане на сексуално желание или да задоволи
сексуални потребности, възникнали в него по един или друг начин.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК. С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът правилно е приел за
установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Подсъдимият О. е признал изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, като се е съгласил да не се събират доказателства
относно тези обстоятелства. Решаващият съд, в съответствие с разпоредбата
на чл.373 ал.3 от НПК, е взел предвид направеното от подсъдимия
самопризнание, като правилно е приел, че същото се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – гласни и писмени, както и
от заключенията на назначените експертизи. В този смисъл правилно е
постановил определение на основание чл.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, с
което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанията на подсъдимия и от подкрепящите ги доказателства, събрани
в досъдебното производство, без да се събират нови доказателства относно
фактите, изложени в обвинителния акт. Съдът правилно, преди постановяване
на посоченото определение, е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371
т.2 от НПК, като не е било необходимо разясняване на правата му по т.1 от
същия член, тъй като процеса е протекъл по реда на чл.371 т.2 от НПК, а по т.1
е съвсем друг процесуалния ред. Обосновано е кредитирал писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК, въпреки че не е посочена самата разпоредба. Протоколите за
съответните следствени действия са изготвени в съответствие, както с общите
6
изисквания на НПК, така и на специалните изисквания за конкретното
процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по
отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел
за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения
внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното
производство и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива
с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като същата не се
оспорва от страните по делото, а направеното от подсъдимия самопризнание
се подкрепя от доказателствата по делото, събрани при условията и по реда на
НПК.
Правилно съдът е приел, че подсъдимият В. А. О. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.151 ал.1,
вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия О. с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици, макар и непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на деянието и е ръководил постъпките
си. Подсъдимият е знаел, че към момента на деянието С. Р. П. не е навършила
14 години, но осъществил полов контакт с нея, като проникнал няколко пъти с
половия си член във влагалищено й, а именно на 03.03.2024г. срещу
04.03.2024г. и на 04.03.2024г. срещу 05.03.2024г. В резултат на съзнателните
действия на подс.О. се е стигнало до получения резултат – съвкупляване с
лице, ненавършило 14-годишна възраст. През цялото време подс.О. е бил
наясно и е съзнавал ясно, че осъществява полов акт с ненавършилата 14
години С. П. и то няколко пъти.
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, а именно от ясните, последователни,
логични показания на свидетелите П., К., И. и А., относими към предмета на
делото, които кореспондират с направеното самопризнание на подсъдимия и с
7
писмените доказателства по делото, както и със заключенията на съдебно-
медицинските експертизи.
Правилно първата инстанция е приела, че подсъдимият е извършил
деянието в условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК, тъй
като инкриминираното престъпление е извършено с две отделни деяния,
които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление по чл.151
ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време (на
03/04.03.2024г. и на 04/05.03.2024г.), при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. В диспозитивната част
при словестното изписване на деянието е описана хипотезата на чл.26 ал.1 от
НК и то много подробно, но при цифровото изписване на квалификацията на
извършеното престъпление, същата липса. Последователна е съдебната
практика, че не съставлява процесуално нарушение от рода на съществените,
непосочването в цифров израз на квалифициращ елемент от състава на
престъплението, при положение, че същото е изписано с думи в диспозитива.
Ето защо, въззивният състав на съда намира, че констатираното нарушение не
е довело до ограничаване на процесуалните права на страните по делото по
чл.348 ал.3 т.1 от НПК, тъй като подсъдимият е привлечен за извършено
деяние по чл.151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3, вр.чл.26 ал.1 от НК, като в съда е
внесен обвинителен акт със същото обвинение, поради което подсъдимият е
запознат и се е подготвил по това обвинение. Изложените съображения
мотивират настоящата инстанция и не налагат отмяна на присъдата и връщане
на делото на първата инстанция за ново разглеждане. Настоящият съдебен
състав може да отстрани констатираното нарушение, като измени присъдата и
добави в квалификацията на деянието чл.26 ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подс.О. като непълнолетен, към момента на
деянието подсъдимият е навършил 17 години, но е разбирал свойството и
значението на деянието и да ръководил постъпките си.
При индивидуализацията на наказанието трябва да се вземат предвид
причините за извършване на престъплението, които според въззивния съд се
състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия, традициите на
етноса, към който принадлежи подсъдимия.
Въззивният съд намира, че коментирайки обстоятелствата, значими за
8
размера на наказанието, първоинстанционният съд правилно е приел, че е
завишена обществената опасност на конкретното престъпление, предвид
високия ръст на деянията против половата неприкосновеност. Първата
инстанция не е отчела ниската обществена опасност на дееца, извеждаща се от
чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, коректното
му процесуалното поведение, оказаното съдействие още на органите на
досъдебното производство.
Правилно контролираната инстанция е приела като смекчаващи
отговорността на подс.О. необремененото му съдебно минало, съдействието
при извършване на разследването, към които следва да се добави
обстоятелството, че постр.С. П. е към границата на навършване на 14 години,
както и изразеното съгласие на родителите на пострадалата, същата да живее с
подсъдимия. Независимо от това, въззивният съд намира, че тези смекчаващи
обстоятелства, допълнени от настоящия съд, не могат да се приемат като
многобройни, в какъвто смисъл е неоснователно искането на защитата за
определяне на наказанието на подсъдимия с приложение на чл.55 от НК.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че при
смекчаващите обстоятелства следва да се включи и направените
самопризнания на подс.О.. Видно от материалите в ДП, подсъдимият не е
давал обяснения при привличането му в качеството на обвиняем, което е
негово право, а съдебното производство е протекло по реда на чл.371 т.2 от
НПК с признаването на фактите от обстоятелствената част на обвинителния
акт, което е послужило за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда
на Глава 27 от НПК, с цел облекчаване на положението на подсъдимия.
Въззивната инстанция намира, че цялостното процесуално поведение на
подсъдимия на ДП е способствало за разкриване на обективната истина по
делото и следва да бъде ценено като форма на съдействие при установяване на
обективната истина, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител още в началото на досъдебното
производство, в какъвто смисъл е ТР № 1/2009г., по т.д.№ 1/2008г., ОСНК,
ВКС – т.7, но същото е взето предвид при определяне на наказанието и е
ценено като смекчаващо обстоятелство. Като смекчаващо обстоятелство
въззивната инстанция приема и изразеното от подсъдимия съжаление за
случилото се, което навежда, че при него е започнал поправително-
възпитателен ефект от очакваното наказание. Предвид всичко изложено
9
въззивният съд намира, че не са налице условията за приложение на чл.55 ал.1
от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи обстоятелства, както и предвиденото в закона най-леко наказание
не е несъразмерно тежко на причинения вредоносен резултат.
Независимо, че първата инстанция не е посочила в мотивите си
отегчаващи обстоятелства, то въззивният съд намира, че следва да отчете като
такова факта, че в конкретния казус е налице усложнена престъпна дейност,
която е част от квалификацията на деянието, и в която са включени две
деяния.
Ето защо и изхождайки от посочените смекчаващи и само едно
отегчаващо обстоятелство, настоящият съдебен състав намира, че следва да се
определи наказание лишаване от свобода на подс.О. към минималния размер
при превес на смекчаващите вината му обстоятелства. В случая за
извършеното престъпление по чл.151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3, вр.чл.26 ал.1 от
НК законът предвижда наказание до три година лишаване от свобода.
Съобразявайки изложените по-горе аргументи и в частност отчетените
от въззивният съд смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.О.
обстоятелства, както и причините за извършване на деянието, настоящата
инстанция се мотивира да приеме, че смекчаващите вината обстоятелства
натежават над отегчаващите такива. По този начин въззивният съд намира, че
следва да определи наказанието на подсъдимия, на основание чл.54 ал.1 от
НК, лишаване от свобода в размер към минималния за предвиденото
наказание, а именно в размер на шест месеца, при превес на смекчаващите
отговорността на подс.О. обстоятелства. Така определеното наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода по правилата на чл.58а ал.1 от
НК, въззивният съд следва да намали с 1/3, т.е. с два месеца, и следва да
определи на подсъдимия наказание в размер на четири месеца лишаване от
свобода, в какъвто смисъл следва да се измени присъдата като се намали
наложеното наказание на подс.О..
Правилно районният съд е отложил на основание чл.69 ал.1 от НК
наложеното на подс.О. наказание лишаване от свобода, като е приел, че целите
на наказанието могат да се изпълнят и без ефективното му изтърпяване. Но
съдът неправилно е определил изпитателен срок в размер на две години.
Разпоредбата на чл.69 ал.1 от НК предвижда определяне на изпитателен срок
10
в размер от 1 до 3 години, като въззивният съд намира, че ще се постигнат
целите на наказанието и при определяне на изпитателен срок в минимален
размер, а именно в размер на една година, в какъвто смисъл следва да намали
срокът на определения на подсъдимия изпитателен срок.
Налице е основание съдът да изпълни правомощието си по чл.334 т.3,
вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, като измени първоинстанционната присъда и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на четири
месеца. Окръжен съд С. намира, че така определеният размер на наказанието
на подсъдимия удовлетворява изискванията за определяне на наказанието по
чл.54 ал.1 и ал.2 от НК. Налагането на по-ниско от определеното от
настоящата инстанция наказание ще е в противоречие със съответността и
справедливостта на наказанието по смисъла на чл.35 ал.3 от НК и чл.54 от НК,
както и с целите, посочени в чл.36 от НК. По гореизложените съображения
определеното по вид и размер наказание четири месеца лишаване от свобода
на подс.О., по преценка на въззивния съд, е съответно на степента на
обществената опасност на деянието и дееца, както и на наличните
обстоятелства, характеризиращи отговорността, като по този начин в
максимална степен биха се постигнали целите на наказанието. Налагането на
наказание при условията на чл.55 от НК, доколкото не са налице основанията
за това, би било обществено неоправдано и проява на прекомерна и
неоправдана, с оглед целите на наказанието, снизходителност, поради което не
е основателно наведеното в жалбата на подсъдимия, както посочи по-горе
въззивният съд. Въззивната инстанция съобрази и факта, че идеята за
санкцията единствено като назидание за останалите членове на обществото е
чужда на българската наказателна система. Нашият наказателен закон е
изграден върху разбирането, че наказанието трябва да съответства на
престъплението, т.е. да е справедливо, а справедливото наказание е
целесъобразно. Именно чрез баланс между двете цели на наказанието –
генерална и индивидуална превенция, се постига крайната цел на
наказателно-правното въздействие – общата превенция.
С оглед правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК,
районният съд е осъдил подс.О. да заплати в полза на бюджета по сметка на
ОДМВР С. сумата 1007.64 лева, представляваща направени разноски по
делото, но неправилно е посочил чрез неговата майка А. О. И.. Подсъдимият е
непълнолетен, като наказателната отговорност е лична, както и задължението
11
за плащане на разноски по делата, поради което следва да се премахне от
диспозитивната част на присъдата при осъждането за плащането на
разноските от подс.О., осъждането на подсъдимия чрез неговата майка А. О.
И..
Мотивиран от гореизложените съображения, въззивният съд прие, че на
основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК, следва да измени обжалваната присъда в
коментираната й част, като намалява размера на наложеното наказание
лишаване от свобода на подс.В. О. от една година и два месеца лишаване от
свобода, което е отложено с изпитателен срок от две години, на четири месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок от една година, както и да се добави в
квалификацията на деянието чл.26 ал.1 от НК, и относно заплащането на
направените разноски следва да е осъден само подсъдимият да ги заплати. В
останалата й част присъдата, като обоснована и законосъобразна, следва да
бъде потвърдена.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 27/22.07.2024г., постановена по НОХД №
274/2024г. по описа на Районен съд Н. З., като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия В. А. О., ЕГН **********,
наказание от една година и два месеца лишаване от свобода на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода;
НАМАЛЯВА изпитателния срок по чл.69 ал.1 от НК от две години на
ЕДНА ГОДИНА;
ДОБАВЯ в квалификацията на деянието чл.26 ал.1 от НК;
ОСЪЖДА В. А. О. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на
ОДМВР С., направените разноски в размер на 1007.64 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13