РЕШЕНИЕ
№ 3420
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330119371 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79 и чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез *** *** иска да се признае за
установено по отношение на ответник В. В. С., че последният дължи сумата от:
660,65 лева по договор за паричен заем № *** от 13.05.2019 г., сключен с „Креди
Йес” ООД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от 15.01.2020 г. към
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД;
105.01 лева /сто и пет лева и една стотинки/ - договорна лихва за периода 12.08.2019
г. – 13.03.2020г.;
202.93 лева /двеста и два лева и деветдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 13.08.2019 г. – 06.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до окончателното погасяване.
Ищецът поддържа, че вземането произтича от сключен между „Креди Йес” ООД и
длъжника договор за паричен заем с предоставена сума в размер на 800 лева. Задълженията
следвало да бъдат върнати до 13.03.2020 г. Останали непогасени търсените суми.
На 15.01.2020 г. е подписано Приложение № 1 към договор за покупкопродажба на
вземания /цесия/ от 28.03.2019 г. между „Креди Йес” ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и
обезпечения, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с
изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не последвало.
Настоящата искова молба била предявена в срока по чл. 415, ал.1,т1 ГПК подадено
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника;
1
Ангажират се доказателства.
Претендира се разноски в настоящата инстанция и заповедното производство;
Ответник В. В. С. оспорва предявените искове заявява, че описаното погасяване не
съответства на разплащането по което са внасяни суми по предявените искове. Поддържа,
че формираната вноска е основана на неравноправни клаузи по договора, заявява, че не е
бил уведомен за цесията и не е давал съгласие за нея. Иска отхвърлянето на исковете.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Образувано е частно гражданско дело № 9339/2021г. по описа на Районен съд –
Пловдив. Издадена е заповед № 5126/08.06.2021г. за изпълнение на парично задължение за
следните суми: 660,65 лева по договор за паричен заем № *** от 13.05.2019 г., сключен с
„Креди Йес” ООД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от 15.01.2020 г.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД;
105.01 лева /сто и пет лева и една стотинки/ - договорна лихва за периода 12.08.2019
г. – 13.03.2020г.;
202.93 лева /двеста и два лева и деветдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 13.08.2019 г. – 06.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до окончателното погасяване.
Заповедта е била връчена на ищеца по реда на чл. 46, ал.2 ГПК като в срока по чл.
414 ГПК е постъпило възражение за недължимост като ищецът е предявил настоящите
искове в едномесечения срок от уведомяването му за постъпилото възражение.
Установява се, че с договор за паричен заем № ***/13.05.2019г. в полза на ответника
от заемодателя „Креди Йес“ ООД е отпусната заемната сума от 800 лева. с последната
падежна вноска на 13.03.2020г. и ГПР 49,19% Паричната сума е усвоена от ответника в
която насока настоящата инстанция приема, че договора за паричен заем служи като
разписка за удостоверяването на това обстоятелство.
Видно от приетата по делото ССчЕ с вещо лице Й. П. е че ответника е заплатил
сумата от 139,35 лева - главница, 105,01 лева – мораторна лихва и сумата от 116,58 лева
неустойка по чл. 8 от договора за непредставяне на обезпечение. Незаплатена са
претендираните суми.
Настоящата инстанция служебно следи за съответствието на клаузите на процесния
договор с императивните правни норми от ЗПК
Неустойката за неизпълнение на задължение в размер на сумата от 582,92 лева по чл.
8 договора за паричен заем е недействителна.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
2
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
Предвид на горното със сумата от 116,58 лева незаконосъобразно е погасена част от
неустойката, като тази сума е следвало да бъде отнесена за погасяване възнаградителната
лихва от 105.01 лева поради което и искът за възнаградителната лихва се отхвърля като
неоснователен и недоказан. За сумата над 105.01 лева до 116.58 лева – 11.57 лева следва да
се погаси част от мораторната лихва, която се претендира при което същата следва да се
уважи за сумата от 191,36 лева. Искът за главницата следва да се уважи в пълен размер тъй
като падежът на задължението е настъпил, вземането е изискуемо и няма данни да е
погасено.
След извършената цесия, която съдът намира за редовна няма погашение към стария
кредитор, факт, който е констатиран от вещото лице П. поради което е и безпредметно
обследването на възраженията на ответника за редовността на тази цесия и затова дали е
бил уведомен, до колкото тези възражения биха имали отношения ако е било извършено
плащане към стария кредитор, което да е противопоставимо на новия.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност с уважените искове в заповедното производство и настоящата инстанция общо
сума в размер на 269,47 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. В. С. с ЕГН ********** с адрес: *** **
ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от *** *** чрез *** *** сумите от
660,65 лева - главница по договор за паричен заем № *** от 13.05.2019 г., сключен с
„Креди Йес” ООД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от 15.01.2020 г.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД;
191,36 лева - обезщетение за забава за периода 13.08.2019 г. – 06.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
07.06.2021 г. до окончателното погасяване за които е била издадена заповед №
5126/08.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
9339/2021г. по описа на РС – Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от
105.01 лева /сто и пет лева и една стотинки/ - договорна лихва за периода 12.08.2019 г. –
13.03.2020г. и за сумата над 191,36 лева – мораторна лихва до пълния претендиран размер от
202,93 лева като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА В. В. С. с ЕГН ********** с адрес: *** ** в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявана от *** *** чрез *** *** сумата от 269,47 лева. разноски за настоящата
инстанция и за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4