№ 3
гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000235 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №48 от 01.04.2021г., постановено по гр.д. №457/2020г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил ДЗИ – Общо застраховане ЕАД-
гр.София да заплати на И. А. Т., с постоянен адрес в гр.Горна Оряховица,
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно транспортно
произшествие настъпило на 10.09.2019г., заедно със законната лихва върху
сумата от 6 500 лева, считано от 24.06.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му
част – до пълния предявен размер от 26 000 лева, както и за законната лихва
върху определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 3 500 лева за периода от 23.03.2020г. до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение
Великотърновският окръжен съд е осъдил ДЗИ – Общо застраховане ЕАД да
заплати на И. А. Т. сумата от 32,90 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди при същото ПТП, заедно със законната лихва
1
върху нея, считано от 24.06.2020г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил
е исковата претенция за присъждане на законната лихва върху обезщетението
за имуществени вреди за периода от 23.03.2020г. до 23.06.2020г., като
неоснователна. Окръжен съд-Велико Търново е осъдил ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД да заплати на адвокат Е.С. Д., от ВТАК, сумата 831,65 лева
адвокатско възнаграждение. Осъдил е ДЗИ- Общо застраховане ЕАД да
заплати на И.Т. сумата 516,42 лева, направени разноски по делото в първата
инстанция съразмерно с уважената част от иска. Осъдил е И.Т. да заплати на
ДЗИ- Общо застраховане ЕАД сумата от 61,46 лева, юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца И. А. Т., с постоянен адрес в
гр.Горна Оряховица, чрез адвокат Е.Д..
Обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с
която Великотърновският окръжен съд е отхвърлил иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 10 000 лева до
претендираните 26 000 лева, не е присъдил законната лихва върху
определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 500 лева за периода от 23.03.2020г. до окончателното изплащане,
както и относно отхвърленото искане за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от 23.03.2020г. до
23.06.2020г.
Счита, че в обжалваната част атакуваният съдебен акт е неправилен.
Излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в
обжалваната му част и вместо него да постанови ново решение по съществото
на спора, с което да уважи исковата претенция за неимуществени вреди в
пълен размер т.е. за сумата 26 000 лева, да присъди законната лихва върху
определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от
3 500 лева, считано от 23.03.2020г. до окончателното изплащане на
главницата, както и да присъди законната лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди за периода от 23.03.2020г. до
23.06.2020г.
Претендира за присъждане на направените разноски във въззивната
инстанция.
2
Моли по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Е.Д...
В писмено становище от 22.10.2021г. въззиваемият ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД-гр.София оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, като правилно.
Не били налице основания за присъждане на по-голям размер обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца. Определеното от Окръжния съд обезщетение
кореспондирало напълно с критериите за справедливост. Били преценени
правилно естеството, характера и степента на получените увреждания,
възстановителния и лечебен период, социално икономическата обстановка в
страната, възрастта на пострадалия.
Въззиваемият моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждения за тази инстанция в размер на сумата 100 лева.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията на другата стрна, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която
има интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът И. А. Т. от гр.Горна Оряховица твърди в исковата молба и по
делото, че на 10.09.2019г., в гр.Велико Търново, в района на светофара до
Бирена фабрика, като водач на лек автомобил, конкретизиран, станал
участник в пътно транспортно произшествие с друг лек автомобил, също
конкретизиран, чийто водач П. Д. Г. нарушил правилата за движение и по-
конкретно чл.50 ал.1 от ЗДвП като не пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил на ищеца и с предната лява част на автомобила
ударил странично предната и задната десни врати и десен калник на Реното
на ищеца. За ПТП-то двамата участници в него съставили протокол, без
участие на представител на ПП-КАТ. Вследствие на инцидента на ищеца
3
били причинени сериозни телесни увреждания: закрита мозъчна травма с
персистиращо главоболие, нарушение на равновесието, обща отпадналост,
световъртеж, болки във врата, намалена работоспособност, посткомоционен
синдром, посттравматичен оток на шията двустранно, оток и хематом на
дясно рамо, оток и хематом на 2-те китки, хематом на дясна мишница, оток и
хематом на 2-те колена. При произшествието получил главоболие,
световъртеж, гадене и болки във врата, които продължават и досега. Било му
назначено медикаментозно лечение от лекар. Наложила се консултация с
неврохирург и психиатър. Обаче симптомите продължават и досега, и
въпреки непрекъснато провежданото лечение, и ще го съпътстват до края на
живота му. Преживял силен стрес, поради което се затворил в себе си,
ограничил социалните си контакти, станал тревожен, неспокоен, потиснат.
Предявил претенция пред застрахователя, но същият му предложил само
3 500 лева обезщетение.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното Застрахователно дружество да му заплати сумата 26 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата
32,90 лева, обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински
прегледи и лекарства, заедно със законната лихва върху тези главници,
считано от 23.03.2020г. – датата на подаване на претенцията пред
застрахователя.
Ответникът ДЗИ – Общо застраховане ЕАД-гр.София, в писмен отговор
по реда на чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск за неимуществени вреди
по размер. Съгласен е да заплати сумата 3 500 лева, с която счита че се
репарират изцяло претърпените от ищеца такива. Оспорва дължимост на
законната лихва считано от 23.03.2020г., тъй като в претенцията си ищецът не
бил посочил банкова сметка, по която да се преведе застрахователното
обезщетение, поради което застрахователят не бил изпаднал в забава. Не
спори, че лекият автомобил на Г. е бил валидно застрахован при него към
датата на пътния инцидент.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
4
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
В първоинстанционното решение са съобразени всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Поради това Апелативният съд възприема така изяснената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и не намира за необходимо
да я възпроизвежда отново в настоящото въззивно решение.
В тази връзка според Апелативния съд, Окръжният съд е съобразил
изцяло заключението на съдебно медицинската експертиза на д-р Н. Г. –
началник Съдебна медицина при МОБАЛ-Велико Търново, включително
корекцията, която е направил д-р Г. устно в открито съдебно заседание, като е
приел, че остатъчни явления ще съпътстват ищеца до края на живота му.
Вещото лице говори за постоянно разстройство на здравето, но неопасно за
живота, но до този извод вещото лице стига на основание субективни
оплаквания на ищеца, без да има в случая налични обективни находки.
Поради това настоящият съдебен състав не приема на ищеца да е причинена
средна телесна повреда по смисъла на Наказателния кодекс в резултат на
процесното пътно транспортно произшествие, поради което е неподходяща
аналогията която ищцовата страна прави с получена фрактура на горен или
долен крайник и обезщетенията за такива счупвания. Вещото лице е
категорично, че ищецът е получил закрито мозъчно сътресение и че
оплакванията му са субективни, без да се подкрепят от обективни данни.
Правните изводи на Първоинстанционния съд, формулирани в
обжалваното решение, са направени въз основата на установената от същия
съд фактическа обстановка и са правилни. Апелативният съд, с оглед
5
разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Апелативният съд споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че с оглед на
конкретните правно значими обстоятелства, в случая обезщетение в размер на
сумата 10 000 лева, за претърпените и търпяни досега, и за в бъдещи
неимуществени вреди – болки и страдания – от ищеца вследствие на
процесното ПТП, е подходящото, необходимо и адекватно застрахователно
обезщетение, като се имат предвид социално икономическата обстановка в
страната, нивата на застрахователно покритие и присъжданите обезщетения
за аналогични случаи. Мотивите на Окръжния съд относно началния момент
на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени и за имуществени вреди, също са правилни, законосъобразни
и обосновани, и Апелативният съд ги споделя.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивника ищец
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
На основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към мотивите
на Първоинстанционния съд, които мотиви счита, че са в съответствие със
закона и съдебната практика.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция в размер на 100 лева, а на процесуалния представител на
въззивника не се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата предвид оставянето без уважение на въззивната жалба.
Водим от изложеното Апелативният съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48 от 01.04.2021г., постановено по гр.д.
№457/2020г., на Окръжен съд-Велико Търново В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА И. А. Т. от гр.Горна Ояховица да заплати на ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД-гр.София сумата 100 лева, юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7