Решение по дело №276/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ [населено място], чрез ЮК Д. М., срещу Решение № 609/15.12.2023 г. по АНД № 1467/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено НП BG31012022/5800/Р8-61 от 11.07.2022г. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ [населено място], с което на Е. И. П. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 7, ап. 25 за нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 1800,00 лв. и осъдена АПИ да плати сумата 200лв.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се незаконосъобразност и необоснованост на решението с позоваване на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Основното оплакване е, че съдът неправилно приема незаконосъобразност на НП, като се излагат аргументи в обратна посока, без да се сочат конкретни пороци на оспореното решение. Намира, че НП е процесуално и материално законосъобразно, като развива подробни съображения и цитира съдебна практика. Намира твърдяното нарушениет за доказано. В съдебно заседание чрез юрк М. поддържа касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу разноските, които се претендират от противната страна.

Ответникът по касация - Е. И. П., чрез адв. К. А. заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че обжалването решение не страда от релевираните пороци. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Описаната в решението фактическа обстановка е вярно установена и съответства на доказателствата по делото. Въз основа на същите, съдът е извел правилен извод за недоказаност на нарушението, като споделя всички изложени в решението доводи в тази насока. Намира решението за правилно и по тези съображения предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на А. съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 17.01.2022 г., в 18:17 часа, по път I-5, км. 107-250, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение с пътно превозно средство тежкотоварен автомобил с рег. № [рег. номер], като не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

При преценка на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е констатирал, че оспореното пред него НП е незаконосъобразно поради недоказаност. В рамките на административнонаказателното производство наказващият орган не е доказал изцяло и безспорно наличието на твърдяното административно нарушение и обстоятелствата при които то е извършено. В приетата фактическа обстановка липсвало пълно и ясно описание на съставомерните обстоятелства. В обстоятелствената част на НП не е налице твърдение, нито в преписката са налице доказателства за коя от двете хипотези на отчитане става въпрос – няма маршрутна карта или няма бордово устройство, или пък то не функционира по времето и на мястото на нарушението. Това е от съществено значение за правилната [жк], тъй като от вида на отчитане на изминалото разстояние зависи обема на дължимото доказване. Не са събрани доказателства за извършена на място проверка дали ППС има монтирано устройство за подаване на тол данни, което не функционира и дали това не се дължи на умишлена намеса на устройството. От друга страна според съда дори да се приеме наличието на съставомерно деянието от обективна страна то, следва да се приеме, че то не е осъществено от субективна страна. От субективна страна, за да е съставомерно едно деяние като административно нарушение съгласно чл. 7 от ЗАНН е необходимо от субективна страна да е осъществено умишлено или непредпазливо. В случая, от установените факти, не може да се направи доказателствен извод за умишлено или непредпазливо деяние. По преписката не са налице доказателства относно тези обстоятелства нито пък твърдения в тази насока, поради което съдът правилно е приел, че субективната страна на твърдяното деяние е недоказана.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, вр. чл. 10б, ал. 4 от ЗДвП тол такса – такса за изминато разстояние може да бъде заплатена по два начина - въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Нито в акта, нито в наказателното постановление не е налице изрично твърдение по кой ред се твърди, че не е извършено плащане, но от обстоятелствената част на наказателното постановление можи да се направи извода, че в настоящия казус е налице определяне на пътната такса въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП. В този случай е необходимо доказване на множество факти, описани в нормите на чл. 12 и чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Следва да се извърши доказване и на относимите към административнонаказателната отговорност обстоятелства за различните хипотези описани в чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата, където се предвижда ред и процедура за действие при наличие на техническа неизправност от страна на собствениците и ползвателите на ППС и от страна на доставчикът на услуга по електронно събиране на тол такса.

В приетата за установена фактическа обстановка липсва описание или твърдение за наличие на извършена на място проверка от страна на контролните органи, дали монтираното на ППС устройство за подаване на тол данни, не функционира поради умишлена намеса във функционирането на това устройство. Такава проверка е задължителна във всеки случай, когато се констатира, че е налице повреда или недействащо устройство, тъй като съгласно нормата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, ако при извършена на място проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата. Липсата на твърдения от страна на наказващия орган относно тези обстоятелства са пречка за установяване на приложимата правна норма, тъй като в настоящия казус очевидно се касае до преустановено подаване на тол данни и е от съществено значение дали това е станало поради умишлена намеса във функционирането на устройството или не.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Следва на ответника по касация да се заплатят сторените пред касационната инстанция разноски, които възлизат на 200 лв. за ефективно заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно платежно нареждане от 17.04.2024г. (л. 59 от делото). Сумата на адвокатското възнаграждение не обосновава направеното възражение за прекомерност на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 609/15.12.2023 г. по АНД № 1467/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], да заплати на Е. И. П., [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 7, ап. 25 разноски в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.