и за да се произнесе,взе предвид следното: С Решение N12/22.02.2007г. по гр.д.N308/2006г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявеният от Неврие Вейсал Ахмет от с.Груево, общ.Момчилград иск за признаване на установено по отношение на Общинска служба “Земеделие и гори”-Момчилград, че наследниците Юмеросман Ахмедов Ахмедов, бивш жител на с.Груево, общ.Момчилград, имат право да възстановят правото на собственост върху земеделска земя – нива с площ от 3,025 дка в землището на с.Груево, местността „Июк”, представляваща имот с № 053002, с правно основание чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ, като неоснователен и недоказан. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката, която чрез пълномощника си го атакува изцяло, като необосновано и постановено в нарушение на закона, и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. Сочи съображения. В съдебно заседание жалбодателката се представлява от процесуалния си представител. Ответникът по жалбата се представлява от началника Сали. Производството се води при участието на страната община Момчилград, която не изпраща представител. Окръжния съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с подадената жалба, констатира следното: Жалбата е допустима,а по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява,че жалбоподателката е предявила иск пред РС-Момчилград, в който е посочила, че като наследница на Юмеросман Ахмедов Ахмедов - б.ж. на с.Груево, е пропуснала срока да заяви 3,025 дка нива в местността „Июк”, в землището на с.Груево. В подкрепа на твърденията си сочи удостоверение за наследници №78/06.12.2001г., издадено от кметство Груево, общ.Момчилград; протокол № 42-АГ от 30.03.1993г. на ПК-Момчилград за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.Груево; решение №42АГ от 13.06.1995г. на ПК-Момчилград; скица № 13/09.10.2001г. на имот с номер 053002 в землището на с.Груево с ЕКАТТЕ 17988. Приети по делото са писмо изх.№ 328/08.11.2006г. на ОбСл „Земеделие и гори”-Момчилград до въззивницата; заверено копие на препис-извлечение на декларация от 1949г. за притежавани непокрити земеделски имоти №254 на Юмеросман Ахмедов Исмаилов с №32/24.01.1992г.; заверено копие на извлечение от заявление-декларация до Председателя на ТКЗС-Момчилград с № 352/28.02.1992г.; протокол за въвод във владение от 20.06.1995г.; скица №16/19.03.2002г. на имот с № 053007 в землището на с.Груево с ЕКАТТЕ 17988; заявление от Неврие Вейсал Исмаил – наследник на Юмеросман Ахмедов Исмаилов до ОбПК-Момчилград с № 385Б/28.02.1992г.; заявление /допълнително искане № 385Б/28.02.1992г.на Неврие Вейсал Исмаил-наследник на Юмеросман Ахмедов Исмаилов до ОбПК-Момчилград. По делото са приети като доказателство гр.д.№3/2002г. по описа на МРС, ведно с в.гр.д.№260/2002г. по описа на КОС и гр.д.№ 641/2003г. по описа на ВКС. От доказателствата по делото се установява, че въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, е наследница на Юмеросман Ахмедов Исмаилов /Юмеросман Ахмедов └хмедов-л.28 от в.гр.д.№145/2007г./, който е заявил в декларация от 1949г. своите притежавани непокрити земеделски имоти, в която декларация не е описана процесната нива, находяща се в местността „Июк”. Впрочем, и в заявлението-декларация на наследодателя на въззивницата до Председателя на ТЗКС-Момчилград, с която декларира че иска да бъде приет за член на ТКЗС от 1958г., имотите на същия не са конкретно посочени като размер и граници, поради което не може да се направи обоснован и безспорен извод, че в тях попада и нивата, предмет на настоящото производство. Пред настоящата инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че посочената в исковата молба нива представлява имот с № 053002 в местността „Июк” по картата за възстановена собственост на землището в с.Груево, общ.Момчилград, с площ 3,025дка; в емлячния регистър на с.Груево от 1949г. на името на Юмеросман Ахмедов Исмаилов били записани имоти, подробно описани от вещото лице, измежду които не е процесната нива от 3,025 дка в местността „Июк”; в заключението си вещото лице сочи, че не може да установи наличие на идентичност между нивата в м.”Июк” в землището на с.Груево и някой от имотите, посочени в декларацията от 1949г. за притежаваните земеделски имоти на наследодателя на въззивницата. Заключението не е оспорено от страните и се възприема изцяло от този съд. Приобщените по делото гр.д.№3/2002г. по описа на МРС, ведно с в.гр.д.№260/2002г. по описа на КОС и гр.д.№ 641/2003г. по описа на ВКС като ирелевантни за настоящия спор, съдът намира, че не следва да обсъжда. Същите касаят исково производство със съвсем друго правно основание – такова по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В тази връзка, и по същите съображения, окръжният съдът не споделя становището на процесуалния представител на въззивницата, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, и че е следвало съдията по гр.д.№308/2006г. по описа на МРС да се отведе от делото, защото е решавал спора по приложеното гр.д.№3/2002г. по описа на МРС, тъй като се касае за два различни искови процеса с различно правно основание. На базата на събраните доказателства, тази инстанция споделя крайния извод на районния съд и намира,че исковата претенция е недоказана. Предмет на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, когато правоимащите са пропуснали срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Със съдебното решение се признава или отрича правото на възстановяване, а Общинската служба „Земеделие и гори” определя земите, върху които ще се възстанови собствеността. За да бъде уважена претенцията, ищецът следва да установи, че неговият наследодател е бил собственик на описаната в исковата молба земеделска земя преди образуването на ТКЗС, както и нейното коопериране или неправомерно отнемане. Този факт е останал недоказан в настоящото производство. В тази връзка, несъстоятелен е доводът, изложен в пледоарията на процесуалния представител на въззивницата, че производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗЗ цели само да бъде признато правото на ищцата да възстанови собствеността върху процесния имот. Това е така, тъй като пропускането на срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ е само процесуална предпоставка за допустимостта на този иск, а правото на собственост подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателства и то касае основателността му. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Реш.№132/28.02.2002г. на ВКС по гр.д.№950/2001г.; Реш.№407/12.03.2002г. на ВКС по гр.д.№ 1204/2001г. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че искът е неоснователен и недоказан, а атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното ,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение N 12/22.02.2007г. по гр.д.N 308/2006г. по описа на Момчилградския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |