№ 22277
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110169625 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх. №
366511/20.12.2023 г. и уточняваща молба /УМ/ с вх. № 239663/23.07.2024 г. от ищец Т***, с
адрес гр.С***, срещу ответник Н. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С***, със съдебен адрес
гр.С***, чрез адв. А. М. М., назначена от съда за особен представител на ответника, с
предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца, като неоснователно се е обогатил със
СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 1014,87 лева /лв./, от които 839,13 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.08.2023 г. /датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане на
дължимото, сумата от 175,57 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата
за период от 01.10.2020 г. до 09.08.2023 г., както и сумата от 0,17 лв., представляваща
мораторна лихва върху цена на извършена услуга за дялово разпределение /ДР/ за периода
от 31.08.2020г. до 09.08.2023 г., като сумите са начислени за имот с адрес гр.С*** ***
търговски обект, с аб. № ***, инсталация ***, за които суми е издадена Заповед №
25558/28.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД №
45525/2023г. по опис на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди по смисъла на
§ 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката/ЗЕ/, но въпреки отправената от ищеца покана,
ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди съгласно действащото законодателство във сферата на
енергетиката. Поради това ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването на основание
чл. 59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил своето задължение по чл. 40, ал. 1 от
1
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, приети с Решение по
Протокол № 23/03.08.2007г. на Съвета на директорите и одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007г., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, най-късно до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. С
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за сумата по
фактурата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Ищецът е изпратил писмо, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно
дължимата сума в 7-дневен срок от получаване на писмото. Въпреки отправената покана
плащане не е извършено, поради което на основание чл. 410 от ГПК ищецът депозира на
14.08.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за ползвана,
но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот за горепосочения период.
В изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ /чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./ сградата-
етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма ,,Т***, като за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за процесния имот са издадени изравнителни сметки.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ чрез особен представител, назначен от съда на
разноски на ищеца.
Оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е собственик на процесния
недвижим имот. Възразява, че в представения от ищеца списък на етажните собственици на
процесния имот, който списък е неразделна част от Договор 317/2002 г. и Протокол от
24.07.2002 г., не фигурира нейното име, нито името на нейния наследодател, от когото е
придобила правото на собственост върху имота, както и че абонатните номера на обектите
във въпросния списък са различни от този, който ищецът сочи като неин абонатен номер.
Оспорва, че в отправените от ищеца две покани за заплащане на дължимата сума за
процесния период адресите, посочени до името на ответницата, са различни, както и че в
ИМ е посочен непълен адрес на ответницата.
Оспорва да е реалният ползвател на ТЕ за процесния по ИМ обект. Оспорва
изправността на уредите за измерване на ТЕ. Не са ангажирани доказателства за извършено
отчитане на индивидуалните разпределители. Възразява, че приспадане и добавяне на суми
от изравнителни сметки към други фактури може да става само с изричното съгласие на
потребителя на топлинна енергия. Оспорва спазването на изискванията за обнародване на
ОУ на ищеца. Възразява, че в ОУ на дружеството ищец е налице неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 ЗЗП и същата е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, но не посочва
изрично коя е клаузата, за която се твърди, че е нищожна. Възразява, че ищецът
незаконосъобразно е завишавал начисляваните суми за топлинната услуга, както и че
неправомерно е завишил начисляваните лихви в по-голям размер от допустимия в закона.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете поради неоснователност
и недоказаност.
В открито съдебно заседание, проведено на 11.10.2024 г., ищецът, редовно призован,
представляван от процесуален представител - юрисконсулт с пълномощно, поддържа ИМ,
оспорва отговора на ответника, и моли за уважаване на предявените искове.
В открито съдебно заседание, проведено на 11.10.2024 г., ответникът, редовно
призован, представляван от назначения от съда особен представител, поддържа подадения
отговор на ИМ и оспорва предявените искове. Като моли същите да се отхвърлят.
В открито съдебно заседание третото лице помагач, редовно призовано, не се
представлява от адвокат или юрисконсулт. Преди о.с.з. проведено на 15.11.2024г. представя
молба с вх. № 336306/23.10.2024г., с документи към нея за извършени отчети и дялово
разпределение по отношение на топлоснабдения имот с аб. № ***.
2
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети като доказателства надлежно заверени копия на писмени
документи, както следва - Пълномощно за процесуален представител на ищеца /л.8/;
Справка за фактури и дължими суми за абонат № *** /л.9/; Договор № 317/2002г. сключен от
ФДР и ЕС /л.10-11/; Протокол от ОС на ЕС проведено на 24.07.2002г. и приложения към
него-списък на етаж.собственици /л.12-19/; Декларация от 2002г. /л.20-21/; Протокол от
13.09.2002г. /л.22/; Справка адрес за топлинно счетоводство /л.23/; Покана за заплащане на
дължима сума и подписване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди от
12.12.2022г. /л.24-25/; Покана за заплащане на дължима сума и подписване на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди от 10.05.2021г. /л.26-27/; Известие за доставяне на
покана /л.28/; Удостоверение за наследници № 005282/17.07.2008г. /л.29/; Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 90, том III, рег. № 8821, дело № 366/5.12.2007г. по описа
на нотариус *** рег. № 262 към НК /л.30/; Договор за продажба на обособена част от
общинско предприятие чрез търг с явно наддаване от 07.12.2001г. /л.31-34/; Удостоверение
издадено от С*** /л.35/; Пълномощно от 31.03.2017 г. /л.36-38/; Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 228749/14.08.2023 г., по което е образувано
ЧГД № 45525/2023г. на СРС /л.39-42/; Преводно нареждане за платена държавна такса по
заявление по чл.410 ГПК /л.43/; Договор от 22.06.2017 г., сключен между ,,Т*** и ,,Т***
/л.44-51/; Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от ,,Т*** на потребители в
гр.София /л.52-63/; Удостоверение с изх. № 20211102110707/02.11.2021 г. /л.64/; Преводно
нареждане за платена държавна такса по делото /л.69/; Писмо и Преводно нареждане за
платен депозит за особен представител на ответника /л.85-86/; Преводно нареждане за
платен депозит за съдебно-техническа експертиза /л.111/; Протокол за метрологична
проверка на топломер от 10.09.2018 г. /л.113/; Свидетелство за проверка № 18-09-23-4 от
12.09.2018 г. /л. 114/; Протокол за подмяна на топломер от 14.01.2022 г. /л. 115/;
Свидетелство за проверка № С2-60-1 от 12.01.2022 г. /л. 116/; Свидетелство за проверка №
С2-60-2 от 12.01.2022 г. /л. 117/; Свидетелство за проверка № С2-60-3 от 12.01.2022 г. /л. 118/;
Справка логически топломер 54681 /л.119-124/; Молба и Пълномощно за процесуален
представител на ,,Т*** /л.127-128/; Пълномощно за процесуален представител на ищеца
/л.149/; молба с вх.№336306/23.10.2024г. и документи от Д./л.150-151/ и Справка за
отчет/проверка от 18.06.2021г. /л.152/, и Справка за отчет/проверка от 30.04.2022г. /л.153/, и
Индивидуална справка за отопление и топла вода и приложение към нея /л.154-155/, и
Индивидуална изравнителна сметка без ДДС и приложение към нея /л.156-157/, и Известие
за доставяне – 2 бр. /л.158-159/, и Сертификат, издаден в полза на ,,Т*** и приложения към
него – 2 бр. /л.160-167/, и Удостоверение за регистрация № Р-05-01/29.09.2009 г. /л.168/, и
Пълномощно за процесуален представител на ,,Д*** /л.169-170/; Пълномощно за
процесуален представител на ,,Д*** /л.171-172/; Удостоверение от 03.09.2024г. /л.173/.
По делото е приета молба с вх. № 313632/07.10.2024 г. и приложено към нея
пълномощно за процесуален представител от ,,Т*** /л.127-128/, както и молба с вх. №
336306/23.10.2024 г. от ,,Д*** с приложени към нея писмени доказателства и пълномощно за
процесуален представител /л.150-173/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
/СТЕ, л.129-140/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, и която не
е оспорена от страните, се установява, че ФДР Д. е извършил дяловото разпределение за
имота за процесния период в съответствие с нормативно уредената методика за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС. Общата сума за прогнозно начислена ТЕ, потребена от
ответницата през процесния период, с включен ДДС, с отчитане на изравнителните сметки
възлиза на 992,03 лв. Съгласно ИМ претендираната сума /главница/ е 839,13 лв, поради
3
което вещото лице прави предположение, че по партидата е имало плащане или
прихващане. От заключението по изготвената СТЕ става ясно, че ищецът при начисляване
на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния
период. Не е констатирано добавяне на ТЕ към изчислената ТЕ от ФДР и за двата отчетни
периода. Технологичните разходи в Абонатната станция/АС/ са отчислявани от доставената
в АС ТЕ и тези технологични разходи са били за сметка на ищеца съгласно нормативната
уредба. Топломерът е преминавал метрологични проверки на 12.09.2018 г. и 12.01.2022г., т.е.
е годен технически уред за измерване за процесния период.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е специален положителен установителен иск. С него
разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника,
или длъжникът не е открит, за да му се връчи ЗИ /чл.415, ал.1, т.2 ГПК/. С предявяването му
ищецът-кредитор търси защита за вземането си като със сила на пресъдено нещо се признае
съществуването му. Правният интерес от заявяването му в съда е наличието на
предпоставките, визирани в чл.415 ГПК. Искът по чл.415 ГПК има за цел стабилизиране на
заповедта за изпълнение като изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази
възможност се е възползвал ищецът в настоящото производство „Т*** /в този смисъл
Решение № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., IIт.о. на ВКС, Решение № 171/24.04.2012г.
по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС, Решение № 89/02.6.2011г. по т.д. № 649/10г., II т.о на
ВКС/. Предвид изложеното искът е допустим.
В общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото
дружество, които са публично достъпни, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007г.
на Съвета на директорите и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР/с
настоящо наименование КЕВР/, е предвидено, че купувач може да бъде всяко физическо или
юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва
стопанска дейност и използва топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. Предвидено е, че продажбата на топлинна енергия от ,,Т*** на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на
писмен договор с всеки купувач при прилагане на тези общи условия /ОУ/. В чл. 23 от ОУ е
предвидено, че купувачът, ползващ топлинна енергия за стопански нужди в сграда етажна
собственост /СЕС/, е длъжен да сключи писмен договор за продажба с продавача при
спазване изискванията за измерване, отчитане и разпределение на топлинната енергия,
предвидени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т*** на потребители в гр. София.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е част от
сграда етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, както и че
самият имот е топлофициран. Уредите са били отчитани в процесния период от третото лице
помагач, като са спазени всички норми за отчет, начисляване на дължими суми и дялово
разпределение.
Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за
технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в параграф 1,
т.33в от ДР на ЗЕ небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
4
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди по аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. По делото бе установено, че такъв писмен
договор не е сключен между страните.
В конкретния случай ищецът отправя претенцията си по реда на чл. 59 във вр. с чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу собственика на процесния имот.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива /възникване или увеличаване на
задължения/ и 3/ извършване на разходи, които е следвало обогатилият се да извърши.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването и липсата на валидно основание
за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. За да бъде ангажирана
обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на процесния
имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и
съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, както е начислено за
плащане, като по този начин си е спестил разходи - доказателствената тежест за това е
изцяло на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. С оглед събраните по делото доказателства и
изготвеното заключение по СТЕ съдът счита, че ищецът не е доказал горепосочените факти.
От наличните по делото доказателства не става ясно кой е реалният потребител на
топлинна енергия през процесния период в процесния имот. Ищецът е адресирал две покани
от 12.12.2022г. и 10.05.2021г. за заплащане на дължимите суми и подписване на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди до ,,С***, със седалище и адрес на управление гр.С***,
а името на ответницата е поставено в копие. В текста и на двете покани ищецът посочва: ,,В
случай че не предоставите необходимите документи в указания срок, партидата ще бъде
променена на името на Вашия наемодател в качеството му на собственик на имота.” Следва
да се направи извод, че към датата на изпращане на всяка от двете покани партидата в
системата на ищцовото дружество за процесен имот е на името на ,,С***, а не на името на
ответника Н. В. Б.. В допълнение към това, фирмата, извършваща услугата дялово
разпределение за процесния имот за процесния период, ангажира писмени доказателства,
сред които формуляр за главен отчет на УДР от 18.06.2021 /л.152/ и същия документ от
30.04.2022г. /л.153/, които са издадени отново на името на ,,С***. Също така по делото са
приети като доказателства индивидуална справка за отопление и топла вода от 09.07.2021 г.
и индивидуална изравнителна сметка без ДДС от 27.09.2022 г., на които под графа ,,Клиент”
е записано името на ,,С***. По делото не са представени от страните писмени доказателства,
обективиращи сключен договор за наем между ответника и ,,С*** за процесен имот в
процесен период.
Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото
5
лице по приетата в хода на производството съдебно-техническа експертиза, но съдебният
състав не приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно доказване, че
ответникът реално е потребил доставяната от него топлинна енергия, вследствие на което
неоснователно да се е обогатил за сметка на ищеца.
Във връзка с установеното в заключението по СТЕ обстоятелство, че претендираната
от ищеца сума е в по-малък размер от дължимата сума за общо потребената ТЕ за процесния
имот и за процесния период, и направеното на база на тези данни предположение на вещото
лице, че по партидата е извършено плащане или прихващане, следва да се уточни, че
страните по делото не привеждат доказателства за извършено от ответницата плащане с
което последната да е признала дълга си, респективно да е признала иска.
В този случай няма как да бъде установено, че ответникът, срещу когото е насочен
настоящият иск, реално е потребил топлинна енергия, предоставяна от ищцовото дружество.
Дори и да се приеме, че договор за наем не е бил сключен или е бил прекратен в
рамките на процесния период, или не е дадено изрично съгласие на наемодателя-собственик
на имота по реда на чл. 61, ал. 2 от ОУ, то ищецът не е доказал, че ответникът реално е
ползвал доставяната топлинна енергия през процесния период и с липсата на заплащането й
реално се е обогатил за сметка на ищеца. При стопанските потребители, за разлика от
битовите такива, не е достатъчно единствено да се докаже кой е собственик на процесния
имот, а дали той реално е потребявал топлинна енергия (в този смисъл са Решение № 37278
от 12.2.2019 г. по гражданско дело № 23578/2018 г. на СРС; Решение № 12114 от 02.11.2022 г.
по гражданско дело № 39765/2021 г. на СРС). Доказателства в тази насока ищецът не само
не е представил, но от ангажираните по делото може да бъде направен извод, че реалният
потребител на топлинна енергия за процесния период е друго лице, различно от ответницата,
доколкото е имало открита партида на фирма, която фигурира и при третото лице помагач.
Въз основа на горните фактически и правни констатации съдът приема, че предявената
претенция на ищеца е неоснователна и недоказана, и като такава следва да се отхвърли.
При неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция
за мораторно обезщетение върху цената на топлинна енергия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, с оглед отхвърлените претенции на ищеца, не следва да му се
присъждат сторените от него разноски в исковата и заповедната част на производството по
чл.78, ал.1 ГПК.
За отхвърлените претенции на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват
разноски, но такива не се присъждат, поради обстоятелството, че на ответника е назначен
особен представител, а самия ответник не е направил разходи в хода на делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец Т***, със
седалище и адрес на управление гр.С***, срещу ответник Н. В. Б., ЕГН **********, гр.
С***, аб. № ***, инсталация ***, ID *** със съдебен адрес гр. С***, чрез адв. А. М. М., за
признаване на установено, че ответник дължи на ищец, като неоснователно се е обогатил
със СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 1014,87 лева /лв./, от които 839,13 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.08.2023 г. /датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане на
дължимото, сумата от 175,57 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата
6
за период от 01.10.2020 г. до 09.08.2023 г., както и сумата от 0,17 лв., представляваща
мораторна лихва върху цена на извършена услуга за дялово разпределение /ДР/ за периода
от 31.08.2020г. до 09.08.2023 г., като сумите са начислени за имот с адрес гр.С*** ***
търговски обект, с аб. № ***, инсталация ***, за които суми е издадена Заповед №
25558/28.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД №
45525/2023г. по опис на СРС, на основание чл.422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с
чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ,,Д***, ЕИК ***, като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на третото лице помагач със
съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7