РЕШЕНИЕ
№ ...195
гр. С., 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 25 по описа на
съда за
Г.В.Г. ***
обжалва Наказателно постановление № 653/2018 г., издадено на 18.12.2018 г. от Началника
на Митница С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от пълномощника си адв. П. А., която заявява, че поддържа
жалбата и в хода на съдебните прения развива изложените в жалбата съображения за
нейната основателност.
Въззиваемата страна се
представлява от пълномощника си юрк. П. З., който
оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и отправя искане
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление, поради
което е допустима.
По съществото на жалбата съдът
намира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който
е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), съдържа всички
реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40,
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното административно нарушение
по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) против жалбоподателя е
издадено НП в законоустановения 6-месечен преклузивен срок от компетентен
орган, надлежно оправомощен за това с представената Заповед № ЗАМ –
555/32-127892, издадена на 11.05.2017 г. на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС от
Директора на Агенция „Митници”. В НП не се съдържат нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неоснователни са оплакванията в
жалбата, конкретизирани в хода на съдебните прения, за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални
правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и
изразяващи се в погрешно посочване в АУАН на неговия ЕГН и в неправилно
определяне в НП на съда, пред който постановлението подлежи на обжалване.
В АУАН единният граждански номер
на жалбоподателя е изписан на четири места, като веднъж е изписан погрешно – „…”,
а на другите три места е изписан действителният му ЕГН **********. Обстоятелството,
че ЕГН ********** е действителният единен граждански номер на жалбоподателя се
установява от протокола за извършена проверка от 11.07.2018 г. (л. 19-22 от
делото), ценен в съвкупност с показанията на свидетелите М.П.
и Г.Т., както и от писмените обяснения на
жалбоподателя (л. 23). Жалбоподателят е посочил своя ЕГН ********** в писмените
си обяснения от 11.07.2018 г. Наред с това този ЕГН е посочен и в обсъдения
протокол за извършена проверка, който е съставен в присъствието на
жалбоподателя на мястото на проверката непосредствено след нейното приключване
и е подписан от жалбоподателя. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства
обосновава еднозначен извод, че самоличността на жалбоподателя е безспорно
установена още в хода на извършване на проверката на място и че допуснатата на
едно място в АУАН грешка относно неговия ЕГН е с изцяло технически характер и с
оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН тя не представлява съществено
нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при неговото съставяне.
Погрешното посочване в НП, че то
подлежи на обжалване пред С. районен съд, не е довело до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя в административно-наказателното
производство, тъй като с издаване на НП това производство приключва. Хипотетично
би могло да се поддържа, че това погрешно указание би довело до затруднения за
жалбоподателя при упражняване на процесуалното му право на съдебно обжалване на
НП, но в конкретния случай подобно твърдение не намира опора в безспорните
обстоятелства, че в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН жалбоподателят е сезирал
надлежния районен съд с жалбата си срещу процесното НП.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че на 11.07.2018 г. в 07,30 ч. на
бензиностанция „В.”, находяща се в гр. С., ул. „С. ш.”
и стопанисвана от „В.” ДЗЗД, с адрес гр. С., ул. „Б.”
№ .., в станция за зареждане на моторни превозни средства жалбоподателят е
пълнил втечнен нефтен газ (LPG) в бутилка, различна от бутилките за газови уредби за автомобили.
Еднозначно се установява от показанията на
свидетелите М.П. и Г.Т.,
съответно заемащи към горепосочената дата длъжност „митнически инспектор” и
„старши митнически инспектор” в Митница С., че на тази дата те пътували по
служба към гр. С. и на влизане в града забелязали, че на бензиностанция „В.”
едно лице в служебно работно облекло пълни голяма синя на цвят газова бутилка
за битови нужди с газ от колонката за пълнене на газови бутилки за МПС. След
като свидетелите навлезли в района на бензиностанцията, те се легитимирали и
установили, че лицето, което фактически осъществявало пълненето на бутилката е
жалбоподателят, както и че до бутилката е паркиран лек автомобил, като лицата
от този автомобил отказали да се легитимират с документи за самоличност, което
наложило съдействието на служители от РУ – С.. За извършената проверка
свидетелят Г. Т. и Ф. Ф.,
на длъжност „ст. специалист” в отдел „Митническо разузнаване и разследване” в
Митница С., съставили с участието на свидетелката М. П.
в същия ден на място протокол за извършена проверка № 18BG5800А024734 (л. 19-22). Този
протокол бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал без
възражения и от него били снети писмени обяснения. Показанията на свидетелите П. и Т. са логични, безпротиворечиви,
последователни, подкрепени от съдържанието на протокола за извършена проверка и
от писмените обяснения на жалбоподателя, а и не са опровергани от никакви други
доказателства, поради което съдът изцяло ги кредитира.
Съдържанието на така обсъдените
гласни и писмени доказателства обосновава несъмнен извод, че на горепосочените
дата и място жалбоподателят виновно е нарушил забраната, установена в чл. 95,
ал. 1 от ЗАДС, поради което деянието му е формално съставомерно като
административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗАДС, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Деянието на жалбоподателя обаче
представлява маловажен случай на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗАДС.
Съгласно изричната разпоредба на
чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС преценката за маловажност на административно нарушение
по чл. 118, ал. 1 от ЗАДС е обусловена от размера на дължимия акциз за предмета
на нарушението – втечнен нефтен газ (LPG), напълнен в станция за зареждане на МПС в бутилки,
различни от бутилките за газови уредби за автомобили. С оглед посочените
разпоредби административното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗАДС не
представлява маловажен случай, ако двойният размер на акциза за стоката –
предмет на нарушението надвишава 100 лв.
В конкретния случай както в АУАН,
така и в НП не са изложени никакви обстоятелства за количеството втечнен нефтен
газ, което жалбоподателят е напълнил в газова бутилка за битови нужди, нито за
размера на дължимия акциз за това количество от посочената стока. Само по себе
си това обстоятелство не съставлява несъответствие на АУАН, респ. НП с
императивните изисквания, предявени към тяхното съдържание с разпоредбите на
чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. При положение обаче, че налагането на
административно наказание на жалбоподателя в диапазона по чл. 118, ал. 1 от ЗАДС (в случая – глоба в размер 1000 лв.) е предпоставено
от немаловажност на случая по аргумент от разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, която немаловажност от своя страна съгласно чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС е
обусловена от размера на дължимия акциз за стоката – предмет на нарушението, то
изводът на административно-наказващия орган за немаловажност на случая е изцяло
обективно необоснован, тъй като в АУАН и в НП не са изложени онези обективни
обстоятелства, които единствено биха могли да го обосноват (количество на
стоката, съответно дължим акциз за нея).
Нещо повече, с оглед конкретните
установени по делото обстоятелства, изводът на административно-наказващия орган
за немаловажност на случая, е и опроверган от събраните доказателства. Свидетелите
П. и Т. безпротиворечиво сочат, че са установили
жалбоподателят да пълни една голяма синя на цвят газова бутилка за битови нужди
с втечнен нефтен газ от колонката за автомобили. Това напълно кореспондира с
неопроверганите обяснения на жалбоподателя, снети на място в хода на
проверката, че за продажбата на газа, който е напълнил в бутилката, е издаден
касов бон за 15,97 лв. и с ноторно известната
вместимост на една такава бутилка – около 26-
Вярно е, че в чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС е предвидено за маловажни случаи на визираните в нея административни
нарушения, установени при извършването им, митническите органи да налагат глоби
с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Това обаче не
е основание за изменение на обжалваното НП в настоящото производство чрез
намаляване на размера на наложената с него глоба на жалбоподателя до диапазона
съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (от 10 лв. до 50 лв.), тъй като за налагане на
такова административно наказание е установен особен административен ред, който
в случая не е спазен.
По тези съображения, като е
наложил на жалбоподателя глоба в размер 1000 лв. за маловажен случай на
административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗАДС,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП в нарушение на
материалния закон, поради което, и при липсата на основания за неговото
изменение, същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 653/2018
г., издадено на 18.12.2018 г. от Началника на Митница С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: