Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
13.07.2022 г. гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №589 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „Ш. К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.К., общ.Х., с управител С.К.С., подадена чрез пълномощник – адвокат Б.К.Я., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт, с който на дружеството е отказано окончателно плащане в размер на 93 106,04 лв.; отказано е изплащане на финансова помощ в размер на 465 530,22 лв. и е определено публично задължение в размер на 372 424,18 лв., бил незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му и при несъответствие с целта на закона, съставляващи отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Излага съображения за неизпълнение от страна на административния орган на законови задължения по установяване на фактите от значение за правилното решаване на случая. Твърди, че в производството по издаване на обжалвания акт дружеството подало своевременно възражение, с което отправило към органа доказателствени искания от съществено значение за установяване на фактите за правилното приложение на материалния закон. Представило писмени доказателства, изискало събиране на информация от трети лица и институции, и поискало от органа да му предостави достъп до преписката, с оглед осигуряване участието му в производството. ИД на ДФЗ, съобразно разпоредбите на приложимия закон (чл.34, ал.1 и чл.36, ал.6 от АПК, и чл.37, ал.1 от ДОПК) бил задължен да извърши исканите насрещни проверки, да събере информация и да предостави на дружество достъп до преписката. С неизпълнение на тези си задължения органът ограничил правото на дружеството на участие в производството. ИД на ДФЗ не подложил събраните доказателства на обективна оценка и анализ.
Оспорващият твърди, че към 30.07.2019 г., когато е сезирал ДФЗ за изплащане на остатъка от финансовата помощ в размер на 93 061,04 лв., бил изправна страна по Договор №201724/05.09.2017 г., сключен между „Ш. К.“ ООД, сега ЕООД, и ДФЗ. В проверяваните земеделски масиви са били налични засадени и в добро агротехническо състояние по смисъла на §1, т.6 от ДР на Наредба №2 от 04.04.2014 г. лозовите насаждения, за чието засаждане и поддържане е получена финансовата помощ по договора. Подпорната конструкция, предназначена да служи за поддръжка на засадения масив, към 30.07.2019 г. също така била надлежно изградена с финансовата помощ на ДФЗ. За осъществяването на посочените дейности „Ш. К.“ ООД било заплатило и било получило изпълнение, съобразно установените в договора задължения. За изпълнението и наличието на лозовия масив свидетелствало и нарочното изявление на Изпълнителната агенция по лозата и виното, което също било известно на ДФЗ.
В жалбата се твърди, че данните за наличието и поддържането на финансирания лозов масив, както и за доставката, изграждането и предаването на подпорната му конструкция, били отразени в техническата карта на проекта по договора, и били налични в ДФЗ. Приемо-предаването на готовата конструкция било извършено на 19.07.2019 г. и на 29.07.2019 г., веднага след което ДФЗ бил сезиран да изпълни задълженията си, уредени в чл.18 от Наредба №2, респ. да упражни правото си по чл.4.2. б.„а“ от договора и в срока за това. Твърди се, че ДФЗ бил длъжен да извърши проверка на място, за да установи спазването на договора, респ. извършването на финансовите дейности. ДФЗ не бил упражнил правото си да задължи „Ш. К.“ ООД да отстрани нередовности или непълноти по документите си, което показвало, че същите били редовни от формална страна. ДФЗ не упражнил правата си в срока, уреден по договора, с което нарушил поетите по силата на чл.4.3. договорни ангажименти. Едва на 19.09.2019 г. ДФЗ, със закъснение от почти два месеца, извършил проверка на място. Ако бил изпълнил задълженията си в срок, щял да установи съвсем друга фактическа обстановка, а оттам и да направи съвсем други изводи относно наличието на основание за изплащане на остатъка от договора за финансова помощ. Соченото неизпълнение на договорно задължение съставлявало и нарушение от процесуално естество. Процесуално нарушение представлявало и неспазването на срока за издаване на обжалвания акт, съчетано с предварително усвояване на банковата гаранция.
Излагат се и съображения за противоречие на акта с материалния закон. Твърди се, че ИД на ДФЗ не коментирал и не интерпретирал наличието на непреодолими природни сили, като рязко и продължително лятно засушаване и силните ветрове, настъпили през август 2019 г., и надлежно документирани от БАН. Наличието им освобождавало оспорващия от отговорност по договора, като далеч по-важно от уведомяването на ДФЗ било предприетото от него за спасяването на частта от пропадналия лозов масив, тъй като дейността на дружеството била насочена към постигане целта на договора и на закона. Твърди се, че ако за седемте месеца, необходими за произнасянето му, ДФЗ бил извършил повторна проверка, щял да установи, че дружеството е успяло да запази проекта в обем над 50%, които понастоящем продължавали да функционират. От гледна точка на материалния закон – Регламент (ЕС) 1306/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година, била налице невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията на дружеството по договора – непреодолима сила, която не можело да му се вменява в тежест, респ. срещу него нямало основание да се налагат тежките и непосилни санкции на пълен отказ от финансиране. Предвид това ИД на ДФЗ следвало да прекрати производството с мотивирано решение, вместо да издава обжалвания акт. В тази връзка се цитират разпоредбите на чл.66, пар.2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и се твърди, че видно от данните по преписката бенефициерът се позовал на непреодолимата сила в срока по чл.50, пар.2, б.„а“, предл.първо от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014. Дружеството било уведомено от ДФЗ за установеното неизпълнение с откриването на производството по издаване на обжалвания акт – с получаване на писмото за това на 24.10.2019 г., след което в рамките на 10 дни се е позовало на непреодолимата сила и е представило доказателство в срока по чл.50, пар.3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014, поради което ДФЗ, при спазване разпоредбите на чл.59, пар.7 от Регламент (ЕС) 1306/2013 не следвало да отхвърля заявлението за окончателно плащане с ИН ********** от 30.07.2019 г. Като отказал да приложи разпоредбите на посочените регламенти, ДФЗ издал обжалвания акт в нарушение на материалния закон.
Твърди се също, че оспореният акт бил издаден при несъответствие с целта на закона. Очевидно било, че разпоредбите в областта на финансирането на проекти в земеделието нямали за своя цел санкционирането на добросъвестни получатели на тази помощ. Органът, издал акта, следвало да съобрази целите на ЗПЗП и приложимите европейски регламенти, и да не налага санкция на дружеството. С издаването на акта и усвояването на банковата гаранция, ДФЗ създал правно положение, несъвместимо с целта на закона, като спрямо бенефициер, чийто лозов масив е частично пострадал от непреодолима сила, била приложена цялата санкционна тежест на закона, и то при положение, че бенефициерът бил положил всички усилия и успял да запази половината от проекта, като е възстановил цялата подпорна конструкция.
Претендира се съдът да отмени обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане и да задължи ДФЗ да отпише или да разпореди отписването на данните за вписаната нередност от регистъра по чл.14, ал.3 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз.
Ответникът, Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Х., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От „Ш. К.“ ООД, с.К., общ.Х., УРН 448376, УИН: 2926051712001, чрез управителя С.К.С., пред Държавен фонд „Земеделие“ е било подадено Заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г., с номер ********** от дата 26.05.2017 г., в което са изброени приложените изискуеми документи, включително Заповед за одобрение на заявление за участие, План за преструктуриране и конверсия (ППК) и Удостоверение за право на участие по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, издадени от ИАЛВ, както и Инвестиционен проект в оригинал по образец на ДФ „Земеделие“ и Разрешение за засаждане от преобразувани права на засаждане от национален резерв на кандидати, които ще извършват дейности по чл.5, ал.1, т.2, буква „б“ от Наредба №2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. (Наредба №2 от 04.04.2014 г.).
Като начин на изплащане на финансовата помощ е предвидено – Авансово плащане на финансовата помощ, на сума в размер 372 424,18 лв. и Краен срок за изпълнение на всички дейности – 16.07.2018 г.
В заявлението са визирани следните дейности за подпомагане: „Разрешения за засаждане, с които се преобразуват права на засаждане от националния резерв“, със следните етапи на инвестиционни намерения:
- етап 4.1 Засаждане, площ в ха по ППК – 15,2285; брой лози в ха – 5476, обща стойност на разходите без ДДС – 484 437,16 лв.
- етап 4.2 Изграждане на подпорна конструкция, площ в ха по ППК – 15,2285, обща стойност на разходите без ДДС – 136 269,80 лв.,
общо
стойност на разходите за всички дейности: 620 706,96 лв.
Видно от приложения План за преструктуриране и конверсия №545/26.05.2017 г., утвърден със Заповед №РД-12-264/26.05.2017 г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ, на „Ш. К.“ ООД, като кандидат за подпомагане по мярката, планът е предназначен за осъществяване на дейността Преструктуриране на лозята чрез засаждане с Разрешение за засаждане, с което се преобразуват права за засаждане от националния резерв, посочено е, че лозовото насаждение по плана е включено в лозарското стопанство на „Ш. К.“ ООД, ще бъдат засадени земеделски земи с обща площ 15,2285 ха в землището на с.Изворово, община Харманли, изброени са имотите, 11 броя, предвидени за създаване на лозово насаждение, както и разпределението по сортове. Посочено е, че при засаждането на лозово насаждение от винени лозя разстоянието между редовете ще бъде 2,20 м., а вътрередовото 0,83 м. при брой на лозите за един хектар 5476 бр. Новата подпорна конструкция ще бъде изградена от: крайни дървени, вътрередови метални колове, носещи тел разположена на 80 см. от почвената повърхност и две двойки успоредни телове съответно на 30 и 50 см. над носещия тел. Посочено е, че ще бъде изградена система за капково напояване в изброените с номерата си 11 бр. имоти, като е описана необходимостта от напояването на лозовото насаждение. Предвидено е всички дейности по плана да започнат след сключване на договор с ДФЗ и да бъдат окончателно изпълнение и завършени до 16.07.2018 г.
В представения Инвестиционен проект се съдържа Технологична карта за изпълнение на конкретните етапи към дейностите, които ще бъдат извършени в процеса на реализация на инвестицията.
Видно от Докладна записка вх.№03-0916/2986 от 31.07.2017 г. от Директор на дирекция „Технически инспекторат“ в ДФ „Земеделие“, кандидатът „Ш. К.“ ООД е избран за контролна проверка от РТИ Х. по заявка 333675. От Началник сектор „Контролни проверки“ е издадена Заповед 333814/15.08.2017 г. за извършване на проверка на място от Ц. Г. Ц., с начална дата на проверката 15.08.2017 г. и крайна дата 16.08.2017 г., съставен е Контролен лист за проверка на място, в който е посочено, че контролната ПнМ е извършена административно, кандидатът не е уведомен и не е подписал контролния лист.
Със Заповед №03-РД/3077 от 31.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.20, т.2 и т.3, чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП и чл.13, ал.9 от Наредба №2 от 04.04.2014 г., е одобрено заявлението за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ на кандидата „Ш. К.“ ООД, ИН на проекта: **********, инвестиция: 620 706,96 лв.; финансова помощ: 465 530,22 лв. Заповедта е изпратена на кандидата с писмо изх.№01-2600/5312 от 31.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
На 05.09.2017 г. между Държавен фонд „Земеделие“ гр.С., и „Ш. К.“ ООД, като ползвател, е сключен Договор №201724/05.09.2017 г., съгласно който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 75% от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност, извършена от ползвателя по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, посочени в чл.5 от Наредба №2/2014 г. и заявени съгласно чл.12, ал.1 от Наредба №2/2014 г. в Заявлението за предоставяне на финансова помощ и приложенията към него, одобрени със Заповед №03-РД/3077 от 31.08.2017 г.
На 29.11.2017 г. дружеството е подало Заявление за авансово плащане по договора за сумата от 372 424,18 лв., представляваща 80% от договорираната финансова помощ в размер на 465 530,22 лв., като с писмо под вх.№02-2600/7268/29.11.2017 г. е представило и оригинал на банкова гаранция, издадена от Си Банк ЕАД за обезпечаване на авансовото плащане.
Със Заповед №03-РД/4798 от 13.12.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, заявлението за авансово плащане за сумата е одобрено и плащането е извършено, видно от Оторизационно писмо ДП 09-11 №SVI 1456/18.12.2017 г. и справка за извършени плащания.
Под вх.№02-6500/4782 от 04.06.2018 г. е регистрирано подаденото до Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Искане от „Ш. К.“ ООД, за удължаване срока на изпълнение дейностите по Договор №201724/05.09.2017 г., в което е посочено, че „Поради лошите атмосферни и почвено-климатични условия в района за периода януари-май 2018 година, част от почвените обработки и засаждането на лозовите насаждения не могат да бъдат извършени навреме.“ Моли се да бъде разрешено удължаването на крайния срок за изпълнение на дейностите до 31.07.2019 година, чрез анекс към договора.
Искането е прието за основателно, видно от писмо изх.№02-6500/4782 от 09.07.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и на 10.07.2018 г. е сключено Допълнително споразумение №1/10.07.2018 г. към Договор №201724/05.09.2017 г., с което част III, т.3.1 от Договора се изменя и ползвателят се задължава да извърши дейностите по мярката, предмет на договора, в срок не по късно от 31.07.2019 г.
На дата 30.07.2019 г. от „Ш. К.“ ООД е подадено Заявление за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Договор №201724/05.09.2017 г., в което е декларирано, че (Част В) е извършена цялата инвестиция; че инвестицията е извършена върху договорираната площ и са приложени изброените в Част Г документи, включително – копия от разходо-оправдателни документи; приемо-предавателни протоколи с изпълнителите за извършените дейности по проекта и документи, удостоверяващи качеството на различните категории лозов посадъчен материал.
По делото е приложена Таблица с описание на разходите по дейности и етапи ДП 10-01_01, Обобщение по дейности и етапи ДП 10-05. Приложен е и Договор от 20.09.2017 г., сключен между „Ш. К.о“ ООД, като възложител, и „Шидеров Консулт“ ЕООД, гр.С., представлявано от управителя А. Г. Ш., като изпълнител, сключен за срок до 31.07.2018 г., съгласно предмета на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши дейности: засаждане с разрешение за засаждане на площ от 15,2285 ха върху имоти в с.И., общ.Х. – засаждане на лозов масив, подробно описани практики в Приложение 1 и изграждане на подпорна конструкция на същата площ, подробно описани практики в Приложение 1. Приложени са също фактури от различни дати за заплащане на суми от получател „Ш. К.“ ООД на доставчик „Шидеров Консулт“ ЕООД, с кредитни преводи и извлечения по сметки, Приемо-предавателни протоколи от различни дати, с които изпълнителят „Шидеров Консулт“ ЕООД предава на възложителя „Ш. К.“ ООД изброени по вид и количества извършени услуги.
На дати 20.08.2019 г. и 21.08.2019 г. от първи и втори експерти от отдел „Вино“ ЦУ на РА е подписан Контролен лист КЛ 05 за окомплектованост на документите към Заявлението за окончателно плащане по Договор за предоставяне на финансова помощ №201724 и с писмо изх.№01-2600/5022/26.08.2019 г. до управителя на „Ш. К.“ ООД е отправено указание за необходимостта от представяне на документи в 10 дневен срок, като му е посочено, че срокът за обработка на заявлението за предоставяне на финансова помощ от ДФЗ – РА се удължава със срока за получаване на отговор.
Под вх.№01-2600/5022 от 19.09.2019 г. е заведено писмо от управителя на „Ш. К.“ ООД, с което в отговор на горецитираното уведомително писмо представя изисканото му свидетелство за съдимост и декларира, че задълженията на дружеството по чл.87, ал.6 от ДОПК са погасени.
От Началника на отдел Регионален технически инспекторат ОД – Х. на ДФ „Земеделие“ са издадени Заповед 392723/11.09.2019 г. и Заповед 392723/11.09.2019 г. за извършване на проверка на място, с които е наредено Д. И. Ш. и съответно П. К. Я. да извършат проверка с начална дата 11.09.2019 г. и крайна дата 23.09.2019 г. във връзка с кандидат с УРН 448376, относно заявление с УИН 29/260517/12001.
Съставен е Контролен лист за проверка на място, на кандидата „Ш. К.“ ООД, извършена от експерти Д. И. Ш. , П. К. Я., с начална дата 18.09.2019 г. и крайна дата 19.09.2019 г. В същия е посочено, че кандидатът е информиран предварително за предстоящата проверка на дата 17.09.2019 г. в 11:15 ч. и че на проверката на място присъства С.С. – управител на фирмата.
В Контролния лист са отразени резултатите от проверката в 11 броя имоти, съответно с номера: 32487-50-103; 32487-60-51; 32487-48-79; 32487-50-102; 32487-50-184; 32487-50-100; 32487-50-148; 32487-50-68; 32487-50-170; 32487-48-80; 32487-48-70. Поотделно е посочено установеното за дейности (етапи) „Изграждане на подпорна конструкция“ и „Засаждане“.
За имоти с номера 32487-50-103, със заявена площ 1.033 ха; 32487-48-79, със заявена площ 1.31 ха; 32487-50-102, със заявена площ 0.477 ха; 32487-50-184, със заявена площ 1.1243 ха; 32487-50-100, със заявена площ 0.432 ха; 32487-50-170, със заявена площ 0.166 ха; 32487-48-80, със заявена площ 1.6 ха и 32487-48-70, със заявена площ 1.8112 ха е вписано, че са с начин на трайно ползване лозе, посочени са броя лози в ха, установени при проверката на място, и е отразено, че няма наличие на изградена подпорна конструкция, поради което дейностите по инвестицията (съответно за етап от инвестицията) „Изграждане на подпорна конструкция“ не са извършени.
За останалите имоти и останалите дейности във всички изброени имоти дейностите по инвестицията са приети за извършени. От експертите, извършили проверката, са съставени също Таблица на кадастралните пресичания и Работни листи за определяне броя живи лозови растения в хектар за отделните имоти.
На
първата страница в Контролния лист управителят на дружеството кандидат е вписал
саморъчно забележка, че се е запознал с резултата от проверката и се е подписал
под Контролния лист на 19.09.2019 г.
С
Уведомително писмо изх.№01-262-2600/500 от 20.09.2019 г. на Началник отдел
„Регионален технически инспекторат“ Х., копие от Контролния лист (доклад за проверка) е изпратено на „Ш. К.“ ООД,
и дружеството е уведомено, че при проверка на място са констатирани
несъответствия, детайлно описани в него, като му е дадена възможност да направи
забележки и възражения по тях в 14-дневен срок. Според приложеното Известие за
доставяне, писмото е получено на 31.10.2019 г.
От Е. К. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ е изготвена Докладна записка №03-0416/5099#2 от 21.10.2019 г., в която е посочено, че след приемане на Заявлението за окончателно плащане на „Ш. К.“ ООД, са извършени административни проверки и проверка на място за установяване изпълнението на дейността по Договора. При проверката на място са установени 48.90% пропадане на лозите и етап „Изграждане на подпорна конструкция“ не е завършен. Посочено е, че съгласно т.1.4 от Договора и План за преструктуриране и конверсия №545/26.05.2017 г. ангажиментът на дружеството е да засади 5 476 броя лози на хектар. При извършената проверка на място са установени 2 798 растения на хектар. Съгласно параграф 6 от ДР на Наредба №2/2014 г. „Добро агротехническо състояние на лозовите насаждения“ е състояние, при което са налични минимум 60 на сто живи лози от вида „Vitis Vinifera“, с видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са необходимите агротехнически мероприятия като обработки на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени операции и подпорната конструкция е налична. Посочено е, че изграденото лозово насаждение не отговаря на определението за добро агротехническо състояние и предвид изложеното е установено неизпълнение на предмета на Договор №201724/05.09.2017 г.
До управителя на „Ш. К.о“ ООД е изпратено писмо изх.№01-2600/61414 от 22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК го уведомява, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива на основание т.4.5 от Договора, поради установено неизпълнение, като са възпроизведени изводите от Докладната записка и е посочено, че на основание чл.4.4 буква „а“ предл.първо и второ, във връзка с чл.8,5, предл.първо от Договор №201724/05.09.2017 г., установеното има за последица и задължава ДФ „Земеделие“ да постанови отказ от изплащане на финансова помощ по заявлението от 30.07.2019 г., както и да поиска връщане на вече изплатената финансова помощ, под формата на изплатено авансово плащане, ведно със законната лихва от датата на получаването му, както и че фондът отказва да изплати финансова помощ в одобрен размер на 465 530,22 лв., респ. заявен остатък за възстановяване в заявлението от 30.07.2019 г. в размер на 93 061,04 лв. Дадена е възможност за представяне на писмени възражения по основателността на изложените в писмото констатации и размера на публичното вземане, в 14-дневен срок от получаването на писмото.
Писмото е изпратено до адресата си чрез куриерска фирма BulPost и видно от приложената разпечатка за Проследяване на пратка, същото е доставено на 25.10.2019 г.
Под
вх.№01-2600/6414 от 01.11.2019 г. е регистрирано подаденото до ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция Възражение от „Ш. К.“ ООД във връзка с горецитираното
писмо.
Във Възражението се навеждат твърдения, че към 30.07.2019 г., когато дружеството сезирало ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция за изплащане на остатъка от финансовата помощ в размер 93 061,04 лв., в проверените земеделски масиви били налични засадени и в добро агротехническо състояние по смисъла на §6 от Допълнителните разпоредби на Наредба №2/2014 г. лозовите насаждения. Към същата дата подпорната конструкция, предназначена да служи за поддръжка на засадения масив, също била надлежно изградена, и така всички задължения на „Ш. К.“ ООД по договора относно засаждането, изграждането и поддържането на финансираните дейности били изпълнени. Твърди се, че в периода от 30.07.2019 г. до датата на извършване проверката на място – 19.09.2019 г., поради неблагоприятни климатични условия: необичайно сухо лято, липса на валежи, силен вятър, настъпило пропадане на относително голяма част от лозовото насаждение във финансирания масив. Дружеството описва положените от него усилия към възстановяване на пропадналата част от лозовите насаждения за негова сметка. Сочи се, че силният вятър през лятото на 2019 г., в определени дни достигащ до 60 км/ч., станал причина за повреждане на относително голяма част от изградената подпорна конструкция и създал необходимост от частичната й подмяна и възстановяване. Дружеството описва предприетите от него дейности в тази насока и моли да се има предвид, че към момента нарушената част от подпорната конструкция е възстановена на 95%, а останалата част предстои да бъде възстановена до 10.11.2019 г. Моли РА да има предвид, че частичното пропадане на насажденията и частичното нарушаване на подпорната конструкция не се дължи на негово поведение или бездействие, а на непреодолимото въздействие (сила на природата) и в този смисъл не представлява неизпълнение на договора. Прилага изброени писмени доказателства, приложени на л.333-341 от делото и моли за извършване на контрол/насрещна проверка на изложените във Възражението твърдения.
Относно усвояването на Банковата гаранция, депозирана от „Ш. К.о“ ООД за обезпечаване на авансово плащане по Договора, са изготвени Докладна записка вх.№03-0416/5518/12.11.2019 г. от Директора на Дирекция СПМ до Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ и Докладна записка вх.№03-01116/5518# от 13.11.2019 г. от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ до Директора на Фонда. В първата се обсъждат твърденията в депозираното от „Ш. К.“ ООД Възражение и се сочи, че бенефициентът не е спазил задължението си, предвидено в т.4.18 от Договор №201724/05.09.2017 г. да информира писмено ДФ „Земеделие“ за настъпилите лоши агрометеорологични условия в срок до един месец от настъпването им, и се коментира, че молбата за извършване на допълнителна проверка и възстановяване на насаждението предполага удължаване срока на договора, цитира се чл.22, ал.3 от Наредба №6/2018 г. и се сочи, че срокът за изпълнение на договора е до 31.07.2019 г. Във втората Докладна записка е посочено, че на основание чл.22, ал.3, чл.4 и чл.16, ал.2, т.2 от Наредба №6/2018 г. и т.4.18 от Договор №201724/05.09.2017 г. молбата на бенефициента за повторна проверка и срок за възстановяване на лозовото насаждение се оставя без последствия.
С обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл.20а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК; на основание т.4.4, предл.второ, букви „а“ и „б“, предл.второ, т.4.5, предл.второ, т.4.18, изречение първо, т.8.2, буква „в“ и т.8.4 от Договор №201724/05.09.2017 г.; на основание императивните разпоредби на приложимата Наредба №2 от 04.04.2014 г., включително и §6 от Допълнителните разпоредби; както и на основание чл.55, пар.1, б.„а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) №908/2014 г. на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността, на „Ш. К.“ ООД, сега ЕООД, се:
I. Отказва претендираната със Заявлението за окончателно плащане финансова помощ в размер на 93 106,04 лева, представляваща остатък за доплащане по Договор №201724/05.09.2017 г. и допълнителното споразумение към договора – на основание т.8.2, буква „в“, във връзка с т.4.5, предл.второ и т.2.1 от договора;
II. Отказва изплащане на финансова помощ по Договор №201724/05.09.2017 г. и допълнителното споразумение към договора №1 от 10.07.2018 г. в размер на 465 530,22 лева, съгласно т.2.1 и на основание т.4.5, предложение второ, във вр. с т.8.2, буква „в“ от договора;
III. Определя публично задължение в размер на 372 424,18 лева – в съответствие с т.4.5, предл.второ, във връзка с чл.8.2, буква „в“ от сключения договор.
От Известие за доставяне на Български пощи е видно, че изпратеният на адреса на „Ш. К.“ ЕООД АУПДВ №01-2600/6414#2 е получен срещу подпис от служител на 05.06.2020 г.
Жалбата срещу акта е депозирана на 19.06.2020 г., чрез ДФ „Земеделие“, където е регистрирана под вх.№01-2600/6414#5 от същата дата.
По допустимостта на жалбата съдът
приема следното:
Според чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; а също и лихвите за тези вземания.
Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането
на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго.
В чл.27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено,
че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал.5
на същата норма, вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК,
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл.166, ал.3 от ДОПК, Актът
за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната
администрация по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК означава, че
оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна
възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда
за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. административният акт може да се
обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред.
В случая жалбата е депозирана в
14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., от
адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е
процесуално допустима за
разглеждане.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваният акт е обективиран в
писмена форма и е издаден от административен орган, разполагащ с материална
компетентност, доколкото в чл.20а, ал.5, предл.първо от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) е
регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, който
е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Като правни основания за издаването на акта в него са посочени чл.27, ал.3 и чл.27, ал.5 от ЗПЗП, последната предвиждаща, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
По делото е безспорно установено, че между Държавен фонд „Земеделие“ и дружеството жалбоподател „Ш. К.“ ЕООД (преди ООД), е сключен Договор №201724/05.09.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 75% от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност, извършена от ползвателя по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, този договор е административен и въз основа на него е извършено авансово плащане на ползвателя в размер на 372 424,18 лв., и подадено заявление за извършване на окончателното плащане на сумата по договора.
Отказът за изплащане на финансовата помощ по Договора от общо 465 530,22 лв., в т.ч. претендирания със заявлението за окончателно плащане остатък за доплащане от 93 106,04 лева, и определянето като публично задължение на авансово изплатената сума в размер на 372 424,18 лв., са мотивирани с неизпълнение на конкретно посочени точки от Договора, във връзка с разпоредбите на Наредба №2 от 04.04.2014 г.
Издаването на АУПДВ в случая се извършва в отделно административно производство, при спазване правилата и реда, предвидени в Глава пета от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително не само правните, но и фактическите основания за издаването му.
В оспорения АУПДВ административният орган е посочил, че по повод постъпилото заявление за окончателно плащане и на основание чл.18, ал.3 от Наредба №2 от 04.04.2014 г. е извършена проверка на място от РТИ Х., за резултатите от която е съставен Контролен лист от 19.09.2019 г., която е установила, че към момента на проверката подпорната конструкция е в процес на изграждане и на място са установени 2 798 растения на хектар, а изграденото лозово насаждение не отговаря на определението за добро агротехническо състояние. Посочено е, че установеният процент на неизпълнение на задълженията (одобрените дейности) по договора е в размер на 48,90 %, което съответства на чл.20, ал.1, т.3 от Наредба №2 от 04.04.2014 г. Посочено е също, че доколкото срокът за изпълнение на одобрените инвестиционни дейности по сключения договор и допълнителното споразумение към него е изтекъл към момента, констатираното неизпълнение, и предвид преизчислението на финансовата помощ, административният орган следва да откаже изцяло изплащане на претендираното окончателно плащане и постанови отказ от предоставянето на целия уговорен размер на финансовата помощ по договора. Развити са и съображения за неоснователност на направените във възражението на жалбоподателя твърдения и искания.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчни за адресата на акта да стане ясно на какво основание е постановено административното разпореждане и да се приеме този акт за надлежно мотивиран.
В процедурата по издаване на административния акт Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнил и задълженията си, предвидени в чл.26 от АПК, като видно от събраните доказателства същият е уведомил адресата на акта за започването на административно производство и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство, като направи възражения по констатациите.
В нарушение разпоредбата на чл.35 от АПК обаче административният орган не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е обсъдил и проверил обясненията и възраженията, направени от дружеството жалбоподател, с което е издал акта при нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение съдът приема за съществено, доколкото в случай на недопускането му би могло да се достигне до различен краен резултат от акта.
Дружеството жалбоподател еднопосочно е твърдяло и се е домогвало да установи пред административния орган, че е спазило разпоредбите на сключения Договор №201724/05.09.2017 г. и Допълнително споразумение №1/10.07.2018 г. към него, като в предвидения в част III, т.3.1 от договора срок – не по късно от 31.07.2019 г. е било изпълнило всички дейности по мярката, предмет на договора, а констатираното частично неизпълнение е в резултат на настъпили след този момент природни явления, за които не следва да носи отговорност.
За установяване на тези си твърдения в съдебното производство жалбоподателят ангажира писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения.
С писмо вх.№6778/19.11.2020 г. по делото са постъпили документи от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), които са приети без оспорване като доказателства. Представено е писмо с изх.№05-09-329-2/25.01.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ, относно „Подадено уведомление с вх.№05-09-329/20.02.2019 г. за извършено засаждане по издадени Разрешения за преобразуване на права с №№254/19.05.2017 г. и 260/25.05.2017 г.“, с което уведомява управителя на „Ш. К.“ ООД, че засаждането е отразено в Информационната система на ИАЛВ и към писмото е приложена справка на лозарско стопанство №47380110020, с отразени данни за имотите, образуващи лозарското стопанство, съдържащи идентификатор, номера на имот и на масив, площ, година на засаждане и сортов състав, както и разстояние в реда и между редовете.
Представен е и Контролен лист ТЗ 03 за проверка на място №ТЗ-16-307/14.03.2019 г., в който са отразени резултатите от извършената проверка към подаденото уведомление за извършено засаждане, включваща 11 броя имоти, посочени с номерата си и заявените площи, съответстващи на тези, проверени от ДФ „Земеделие“ като предметни на Договора: 32487-50-100; 32487-50-102; 32487-50-103; 32487-50-184; 32487-50-170; 32487-50-148; 32487-60-51; 32487-50-68; 32487-48-70; 32487-48-79 и 32487-48-80, с общо заявена площ 15,2285 ха, с отразени за всеки от тях засаден винен сорт лози (Каберне фран; Мерло; Шард./Грен./Сира; Сира/Грен./Мурв.; М.Отонел; Тамянка; Мурв./Рус./Марс.) вписано разстояние на засаждане – междуредово и вътрередово и измерена недопустима площ – 0 за всеки от имотите. В контролния лист е посочено, че проверката е извършена чрез метод на контрол визуален, с ролетка и GPS, на 14.02.2019 г.
По делото е прието заключението на агротехническа експертиза, изготвено по подробно формулирани задачи, от вещото лице агроном М.Л..
Вещото лице се е запознало с представените по делото документи и е извършило оглед на място на имотите в землището на село И., обл.Х., засадени с лозови масиви от „Ш. К.“ ООД, включително е изготвило снимки на имота. В експертизата се сочи, че вещото лице е посетило лозовия масив на 10.02.2021 г. и измерило и проверило с ролетка разстоянието между лозите, между редовете и между металните колове на конструкцията.
В заключението се съдържат констатациите, че относно изграждането на подпорната конструкция при проверката от 19.09.2019 г. се е констатирало, че след природно бедствие същата е била налична само в следните масиви: М.60, имот 51 на 5,2773 ха; М.50, имот 148 на 0,9531 ха и М.50, имот 68 на 0,7932 ха, или изграждането на подпорната конструкция е била запазена на площ от 7,0236 ха, „а в останалите ха полегнала, съборена от вятъра. Докато преди това е била изградена на 100%.“
В отговор на въпроса изградена ли е подпорна конструкция, вещото лице сочи, че подпорната конструкция е изградена в посочения и определен срок. Разположена е на 80 см. от почвата на височина и сложени две двойки тел успоредни, съответно на 30 и 50 см. над носещия тел. Телта е опъната върху метални колове и от двата края са опънати обтяшки. Разстоянието между металните колове е 4,80 до 5 метра, те са забити в почвата.
В отговор на въпрос 5 вещото лице дава заключение, че ако се приеме, че за част от насаждението е липсвала подпорна конструкция към дата 19.09.2019 г., то тази липса не влияе на качеството или на количеството на насаждението, защото лозичките са засадени в срока до 30.07.2019 г. и са на малка възраст – в процес на прихващане, а други са по-големи, с нееднакво развитие, те пък са прихванати, а конструкцията е необходима през втората година лозите да се вдигнат на нея, за да стане възможно прилагането на механизация при отглеждането им.
По отношение засаждането на лозовите насаждения вещото лице е дало отговор, че лозовото насаждение е засадено с винени сортове лозя на площ от 15,2285 ха, разстоянието между редовете е 2,20 м., а вътре редово, между лозите, е 0,83 м, при брой на лозина на един ха 5 476. В описание в табличен вид вещото лице е представило лозовото насаждение, като за всички изброени имоти е посочено количество за един ха – 5476 и „засадени – 100%“. Направено е заключение, че „До определената дата 31.07.2019 г. в срок е било засадено лозовото насаждение“, и че на тази дата дружеството „Ш. К.“ ООД е било изправна страна по договор №2011724, тъй като в проверените земеделски масиви били налични засадени и в много добро агротехническо състояние лозите. Вещото лице сочи, че по видими белези лозичките могат да се определят кога са засадени – по височината на пръчките, коренчета, по височината на спойката, която да е на повърхността на земята и от нея да се развиват малки леторасти и да са прокарали от пъпките на присадника.
В отговор на въпрос 3 вещото лице дава заключение, че изграденото лозово насаждение отговаря на определението за добро техническо състояние – приложени са всички агротехнически мероприятия по изработената технологична карта, включваща: - предпосадъчна подготовка – агрохимичен анализ, третиране на площите с тотален хербицид, риголване, подравняване, торене, маркиране и др.; - засаждане, включващо засаждане и уплътняване, и индивидуални колчета, забити за привързване на лозичките; - поливки (вода и механизирани и ръчни операции); - вегетационни обработки (почистване на росни корени и ръчни операции); - материали (колове, тел, куки и котви); - изграждане на подпорна конструкция – труд и транспорт.
В отговор на въпрос 4 вещото лице сочи, че одобрената за засаждане площ е като количество и качество на необходимото ниво, а в отговор на въпрос 6 подробно обосновава по какъв начин климатичните условия влияят върху насажденията и конструкцията, като сочи, че през периода след 31.07.2019 г. до 19.09.2019 г., новозасаденото лозе, което е било с извършени агротехнически мероприятия на 100% и с положена подпорна конструкция на 100%, е потърпевша от изброените климатични условия – засушавания и гръмотевична буря със силен вятър на 03.08.2019 г.
Вещото лице дава и отговор за състоянието на обекта към момента на извършения от него оглед на място, като сочи, че конструкцията на лозовия масив към 10.02.2021 г. е на 100% възстановена, няма причина да се правят отбиви, след като етапът е приключил, а изчисленият процент на прихващане на лозите е 72,39%.
При изслушването на вещото лице Л. в съдебно заседание на 20.05.2021 г., същото поддържа заключението си, че към 31.07.2019 г. е имало пълно засяване, на 100%, като пояснява, че е намерило при огледа на място всички лозички, „съответно и разстоянията, и бройките, си ги имаше лозичките“, като от вида им – от фазата на коренчето, на пъпките, на присадника, било видимо, „че са живели“. Обяснява, че лятото било много сухо месеците юли, август и септември, станало е засушаван, и понеже „имали и пръстчица отгоре“, те не можели да се хванат при снимани с GPS, че ги има.
В изготвено Допълнително заключение на съдебната агротехническа експертиза (л.210-230), вещото лице М.Й.В. изчислява процента на установеното по договора неизпълнение, съобразно резултата от Проверката на място, технологичната карта към проекта, таблица с описание на разходите по дейности и етапи и съставените работен лист 02 и контролен лист КЛ06-ревизия 4. Вещото лице е посочило, че при проверката на място е било установено пропадане на лозите 48,90%, а етап „Изграждане на подпорна конструкция“ не е бил завършен. Съгласно Договора и Плана за преструктуриране и конверсия, ангажимента на дружеството е било да засади 5476 броя лози на хектар, при извършената проверка на място са били установени 2798 броя растения на декар. В заключението са изброени наличните по делото първични документи, приемо-предавателни протоколи от 2018 г. за извършени услуги на „Ш. К.“ ООД в периода 30.03.2018 г. – 30.08.2018 г., въз основа на които експертизата е достигнала до извода, че дейност/етап „засаждане“ на площ 15,2285 ха е била осъществена през лятото на 2018 г. Съставена е таблица с описание на разходите по дейности и етапи – извършени агротехнически мероприятия и сума на инвестицията без ДДС. В заключението се съдържа и констатация, че заложените в технологичната карта агротехнически мероприятия /технологични операции по дейности и етапи, по вид, количество и стойност съответстват на разходите по дейности и етапи по вид, количество и стойност по представените платежни документи фак.№234/14.07.2019 г. В отговора на втория въпрос вещото лице подробно е показало начина на изчисляване от административния орган на окончателно одобрената финансова помощ по дейности и етапи и е установило, че тя е равна на 0 (нула), а размера на сумата за възстановяване е равен на авансово изплатената сума от 372 424,18 лв.
По делото прието и Заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице П.П., със задача след като вземе предвид съдебно агротехническата експертиза, изготвена от вещо лице Л. и установеното от нея процентно изпълнение на дейностите по проекта към 31.07.2019 г. и към момента на посещението на място на вещото лице, да даде отговор какъв би бил размерът на финансовата корекция, който би следвало да се наложи на жалбоподателя, при установеното изпълнение на дейностите по проекта към двата момента.
Вещото лице П. е извършил необходимите изчисления и дава заключение, че при 100% изпълнение на проекта към 31.07.2019 г. не се предполага наличие на финансова корекция, а във варианта при посочено от вещото лице Л. процент на неизпълнение 27,61%, размерът на финансовата санкция следва да е 166 751,46 лева.
По делото бяха снети лични обяснения на С.С., управител на дружеството жалбоподател, който подробно обяснява, че когато в края на юли дружеството подало заявление за окончателното плащане, всичко било извършено както трябва. Свършили проекта в срок и извикали проверка. Държавен фонд „Земеделие” според договора трябвало в 10-дневен срок да направи проверка, а проверката дошла с месец и половина - два по-късно. През периода, в който чакали проверката, тогава паднала конструкцията и „започнали наново“. Управителят информирал изпълнителя, отговорен за изграждането на конструкцията, с когото имали сключен договор, и той започнал подмяна на коловете, нова тел, и да поправя това, което било паднало. Когато дошла проверката, ги сварила в процес на възстановяване на конструкцията. Управителят разказва как е преминала проверката, на която е присъствал лично – проверяващите проверявали с GPS-си, GPS-ът установявал границите на парцела, броели редовете, подбирали примерно два, или три реда от парцел, броели лозичките, и по някакъв средно аритметичен метод смятали резултата. По време на проверката управителят искал да обясни на проверяващите за конструкцията, за малките колчета, но му казали, че има възможност да обжалва и да си даде обясненията в писмен вид след като получи резултата от проверката. Подписал контролния лист без възражения, защото не знаел какво проверяващият е преброил. Заявява, че в случая всичко било изпълнено както трябва, но метеорологичните условия и силният вятър, който съборил много от конструкцията, много им попречили. Било голяма суша, нямало никакъв дъжд през юли и август, дружеството извършвало допълнително поливане с цистерна.
Събрани бяха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А. Ш., чиято фирма „Шидеров Консулт“ е била изпълнител по процесния проект, въз основа на сключен с дружеството жалбоподател „Ш. К.“ договор за изпълнение на проекта. Свидетелят дава показания по какъв начин е бил изпълняван проекта в месеците юни – юли на 2019 г. в землището на с.К. и с.И., община Харманли. Заявява, че фирмата му като изпълнител извършвала „всичко, от началото – почистване на терена, реголване, подравняване, преудълбочаване … култивиране, дисковане, за да подготвим както трябва за засаждане“. Фирмата изпълнител работела с френски лозов посадъчен материал от пипиниера във Франция, чийто посадъчен материал бил сертифициран с паспорт. Според свидетеля, в случая материалът пристигнал през м.март, но засаждането започнало късно напролет, месеците май - юни. Засадили всичко, направили две поливки, лозето тръгнало. След засаждането пристъпили към изграждане на подпорна конструкция с вътрешни колове, крайни колове, телове, подпорни колчета -котви, обтяжки. Поставянето на конструкцията било „трудничко, понеже влязохме в лятото и земята става малко по-суха … но направихме конструкцията, вдигнахме я.“ Свидетелят заявява, че предал конструкцията на възложителя „Ш. К.“ писмено, с приемо-предавателни протоколи. След около месец, месец и половина, получил писмо от тях, че има проблем с конструкцията, отишъл на място и видял, че при тези ветрове, които е имало, имало изкарани колове, криви колове, „беше станал някакъв ужас“. Свидетелят твърди: „Започнах да възстановявам всичко. Изкарах старата конструкция, тя не ставаше за нищо, направо събрахме всичко и го дадохме на вторични суровини за желязо. Поръчахме нови колове, да подменим конструкцията. Започнахме подмяната, стигнахме до някъде и от „Ш. К.“ казаха, че трябва да спрем да възстановим конструкцията, защото има проблем с фонда. Това се случи към края на юли, началото на август. Работниците събраха старите колове, които бяха проблемни. Останаха колове, които не бяха проблемни“. Разказва, че поръчали нови колове, нова тел и започнали да подменят всичко. Започнали през август. Като ходил за конструкцията, свидетелят забелязал, че има лози, които били започнали да изсъхват, а „преди това всичко беше тръгнало, всичко беше нормално“.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира жалбата за основателна.
Неправилно административният орган е установил неспазване на цитираните в процесния АУПДВ разпоредби от административния договор, сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и дружеството жалбоподател „Ш. К.“ ЕООД (преди ООД), а именно Договор №201724/05.09.2017 г. и Допълнително споразумение №1/10.07.2018 г. към него.
В цитираните т.4.4, предл.второ, букви „а“ и „б“, предл.второ от Договора е предвидено, че Фондът има право да откаже изплащане на цялата финансова помощ, когато дейностите не са осъществени в срока по т.3.1 от този договор, или са изпълнени неточно, включително и когато при проверка от страна на Фонда се установи, че ползвателят не спазва изискванията на българското законодателство и правото на ЕС в съответната област по отношение на дейностите – предмет на договора.
Според посочената в АУПДВ като правно основание т.4.5, предл.второ от Договора, Фондът има право да поиска връщане на вече изплатената финансова помощ и в случаите и при условията на раздел VIII от договора. Съответно в АУПДВ са посочени и т.8.2, буква „в“ и т.8.4 от Договора, които се отнасят до преизчисляване размера на подпомагането, когато се установи неизпълнение над 20 на сто, но не повече от 50 на сто.
Същевременно условията, при които на ползвателя се отказва плащане, са посочени в т.8.1 от раздел VIII на Договора, и те са: - в случаите, когато инвестицията не е извършена в срока по чл.3.1 от настоящия договор; - заявлението за окончателно плащане не е подадено в срока по чл.4.22 от настоящия договор; - в случаите при които е изпратено писмо за отстраняване на нередовностите или непълноти и същите не са отстранени в указания за това срок и - в случаите, при които ползвателят е изпълнил инвестицията върху площ по-малка от 50 на сто от договорираната за подпомагане.
От фактическото изложение в оспорения акт, че срокът за изпълнение на одобрените инвестиционни дейности по сключения договор и допълнителното споразумение към него към момента е изтекъл, поради което административният орган следва да откаже изцяло изплащане на претендираното окончателно плащане, и да поиска връщане на вече изплатената финансова помощ, следва, че вмененото на дружеството жалбоподател нарушение на административния договор е посоченото в първото предложение на т.8.1 от Договора, а именно неизвършена в срок инвестиция.
Съгласно т.1.2 от Договора, Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил дейностите по одобреното заявление, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, допълнителните споразумения към него, действащата българска нормативна уредба и правото на ЕС. В т.3.1 от Договора е предвидено, че ползвателят се задължава да извърши дейностите по мярката, предмет на договора, в срок до края на втората винарска година, следваща годината на сключване на договора, но не по-късно от 16.07.2018 г., който срок с Допълнително споразумение №1/10.07.2018 г. към Договор №201724/05.09.2017 г. е удължен до 31.07.2019 г.
От прието по делото заключение на агротехническа експертиза, изготвено от вещото лице агроном М.Л., се установява, че към 31.07.2019 г. лозовото насаждение на „Ш. К.“ ЕООД е засадено с винени сортове лозя на площ от 15,2285 ха, при разстояние между редовете е 2,20 м., вътрередово между лозите 0,83 м,, при брой лози на един ха 5 476, т.е. е имало пълно засяване, на 100%, и подпорната конструкция е била изцяло изградена в посочения срок. Съдът намира, че следва да кредитира това заключение, тъй като установеното с него кореспондира изцяло със събраните по делото писмени доказателства, както и със свидетелските показания и дадените лични обяснения. Въз основа на доказателствата, в тяхната съвкупност, може да се направи извода, че всички предвидени за подпомагане дейности, и в двата етапа по проекта, съответно засаждане на площ от 15,2285 с брой лози в ха – 5476 и изграждане на подпорна конструкция на площ от 15,2285 ха са били изпълнени от дружеството жалбоподател в срока по т.3.1 от Договора, и не са били налице визираните в АУПДВ основания да се отказва изплащане на финансовата помощ по Договора и да се установява публично държавно вземане. Заключение, че в този случай не се предполага наличие на финансова корекция, прави и вещото лице П.П. в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В т.9 и т.10 на §1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №2 от 04.04.2014 г. е дефинирано, че „засаждане“ е окончателното установяване на лозови насаждения или на части от лозови насаждения, присадени или не, с цел производството на грозде или на лозов посадъчен материал, а „изграждане на подпорна конструкция“ включва изграждане на всички носещи (опорни) и крайни колове, на носещите и спомагателните телове, на блокажните системи на всеки ред, на елементите по закрепване и опъване на теловете на вече съществуващи лозя. Тези дейности са били извършени от „Ш. К.“ ЕООД преди депозирането на Заявлението за окончателно плащане на 30.07.2019 г. по мярката, към което са били приложени и разходо-оправдателни документи и приемо-предавателни протоколи с изпълнителите за извършените дейности по проекта. Следва да се отбележи също, че според заключението на вещото лице Л., изграденото лозово насаждение отговаря на определението за добро техническо състояние – приложени са всички агротехнически мероприятия по изработената технологична карта, т.е. установено е, че към срока, в който съгласно Договора ползвателят се е задължил да извърши дейностите по мярката, лозовото насаждение е отговаряло на изискването за „добро агротехническо състояние“, съгласно определението за такова, дадено в §1, т.6 от ДР на Наредба №2 от 04.04.2014 г.
Отразената в Контролен лист от извършената на 19.09.2019 г. от експерти на Фонда проверка на място констатация, че дейностите по инвестицията за етап „Изграждане на подпорна конструкция“ не са извършени, се опровергава от събраните по делото еднопосочни доказателства, че подпорната конструкция е била изградена в цялост и в срок, а впоследствие частично разрушена от силният вятър, което наложило същата да бъде частично реконструирана. Именно на подмяната на части от подпорната конструкция към момента на извършената проверка се дължи установената „липса“ на такава в изброените в контролния лист площи.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно т.4.3 от Договора Фондът има правата по т.4.2., включително да извършва проверки на място, в сроковете, разписани в Наредба №2 от 04.04.2014 г., а в чл.18, ал.3 от цитираната Наредба няма предвиден конкретен срок, в който Държавен фонд „Земеделие“ извършва проверката на място за установяване на изпълнението на дейностите по договора. След като обаче АУПДВ е мотивиран със съображения за неосъществяване на дейностите в срок, а проверката на място е извършена повече от месец след този срок, административният орган е бил длъжен да обсъди изложените от жалбоподателя съображения, с които се възразява на констатациите на тази проверка, и проведе производство по установяване на твърдяните обстоятелства. Позоваването от административния орган на т.4.18 от Договора, (предвиждащ, че ползвателят се задължава писмено да уведоми Фонда в срок до 10 дни от настъпването на форсмажорни обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор, както и да му представи всички необходимо документи, доказващи форсмажорното обстоятелство, в срок до един месец от настъпването му), в процесния случай е некоректно, тъй като твърденията на ползвателя са за извънредни обстоятелства, настъпили след изпълнението от негова страна на дейностите по договора. Отказът на административния орган да извърши нова проверка, следва да се отчете като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като, както се установява от заключението на вещото лице М.Л., при извършения от нея оглед на място в стопанството на жалбоподателя е имало изцяло изградена подпорна конструкция и различен (по-малък) от установения при проверката от 19.09.2019 г. процент на прихващане на лозите. В случая административният орган не е събрал всички необходими доказателства и е издал административния акт без да изясни подробно относимите факти и обстоятелства, и без да обсъди възраженията и обясненията на страната. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, защото ако не беше допуснато, би могло да се стигне до установяване на друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени правни изводи, различни от направените от административния орган.
Като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването му и в нарушение на материалния закон, оспореният акт следва да бъде отменен изцяло.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и действително направени по делото разноски, платими от ответника. От страна на жалбоподателя е доказано извършването на разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лв. (л.11), в размер на 180 лв. (л.34), 300 лв. (л.189), 150 лв. (л.247) и 200 лв. (л.275) заплатени за възнаграждения на вещите лица, както и сумата от 20 000 лв., заплатена по банков път (л.264-267) на пълномощника на жалбоподателя адв.Б.Я. с основание „правна защита по а.д. №589/2020 г. на Административен съд – Х.“.
По своевременно направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да намали дължимия от ответника размер на 10 000 лв., тъй като от една страна по делото липсват доказателства за уговарянето на размера на адвокатското възнаграждение между жалбоподателя и адвоката, а от друга – заплатеното такова надвишава двукратно минималния размер, определен съобразно материалния интерес по чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 40 пъти надвишава същия, определен по реда на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, ***, да заплати на „Ш. К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.К., общ.Х., разноски по делото в размер на 10 880 (десет хиляди осемстотин и осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: