Р Е Ш Е Н И
Е
№ 722 25.05.2017
г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХІ-ви граждански състав
на деветнадесети май две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание, в следния
състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
при секретаря Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия
М.Яханаджиян
гражданско дело №7827 по описа за
2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба, вх.№47862/28.12.2016
г., л.38, на А.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез пълномощник –
адв.К. от БАК, съдебен адресат по чл.39 от ГПК с адрес на кантората:гр.Б., ***,
срещу ответника М.Г.Д., ЕГН **********,***, с искане да бъде прието за установено
съществуването на вземане на ищеца към ответника за сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5355/2016 г. по описа на
РС-Бургас, а именно за сумата от 5238,89 Евро, представляваща 1/3 част от
дължимата по договор за строителство от 26.04.2011 г. неустойка, цялата в общ
размер на 15 716,67 Евро и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
законната лихва върху главницата от 5238,89 Евро, считано от подаване на
исковата молба в съда на 07.12.2016 г. до окончателното й изплащане.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е наследник по
закон на А.Х.А., който заедно със Д.Х.А., в качеството на възложители по Договор
за строителство от 26.04.2011 г. и съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 07079.610.462, находящ се в гр.Б., ***, стар идентификатор: УПИ
ІІІ-2368, в кв.15 по плана на ЦГЧ на гр.Б., възложили на ответника, лично и
като представляващ „Стомар” ООД, съвместно с „Домино” ЕООД да построи полагащите им се и уточнени в н.а. за
учредяване право на строеж №***, т.***, д.***, вх.рег.№***/17.04.2011 г. на СВ-Бургас,
обекти от предвидената за изграждане в имота сграда.
Ищецът
твърди, че съгласно т.6 от договора за строителство, изпълнителят се задължил
да извърши строителството в напълно завършен вид и да въведе в експлоатация
сградата, предмет на договора в срок не повече от 18 месеца от даване на
строителна линия, който срок се удължава автоматично с периоди, в които има
забрана за извършване на строителна дейност, наложена от компетентните органи,
а именно от четири месеца и петнадесет дена годишно в периода от 15.05. до
01.10. В тази връзка се твърди, че за начало на строителството следва да се
приеме датата 01.10.2011 г., поради което и към 31.12.2013 г., уговореният срок
от 18 месеца е изтекъл, поради което и считано от 01.01.2014 г., ответникът Д.
е в забава, поради която дължи неустойка в размер на 100 Евро на ден за всеки
ден на забавата, платима ежемесечно в срок до един месец, след месеца, за който
е дължима, като за ищеца А., в качеството му на наследник на А.Х.А., същата възлиза
на сумата от 5238,89 Евро за периода 01.01.2014 г. – 31.07.2016 г.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява от надлежно упълномощения
си процесуален представител-адв.К.К., който поддържа иска, ангажира
доказателства, претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна се е
възползвала от правото си на писмен отговор по исковата молба. Оспорил е
предявените искове като недопустими и неоснователни.
В тази връзка, ответникът е
оспорил действителността на договор за строителство от 26.04.2011 г. по
отношение на него, като е посочил, че между страните по делото не е налице
валидна договорна връзка с предмет изработване на смесена сграда срещу
заплащане на възнаграждение, тъй като такова не е било уговорено в тежест на
наследодателя на ищеца, а сам по себе си договорът за изработка е възмезден. При
липса на уговорка между страните за заплащане на възнаграждение ответникът
счита, че договорът се явява сключен без основание, поради което и е нищожен по
смисъла на чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД и не поражда целените правни последици.
На следващо място счита, че сделката
е проява на недобросъвестност и с нея се накърняват изискванията за
еквивалентност на престациите. Доколкото с договора неоправдано са разместени
имуществени блага, ответникът счита същия за нищожен, поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В отговора се въвежда и
твърдение за нищожност на договора поради липса на предмет по смисъла на чл.26,
ал.2, предл.1 от ЗЗД и в тази връзка се позовава на обстоятелството, че престацията
на наследодателя на ищеца, като възложител по процесния договор, е невъзможна,
тъй като уговорената такава е
предоставена чрез учредяване на право на строеж с н.а. №***, т.***, рег.№***,
д.№***/2011 г. на Нотариус с рег.№*** по Регистъра на НК, район на действие –
РС-Бургас, в който ответникът не получава какъвто и да е обем на право на
строеж.
На следващо място счита, че
процесният договор е нищожен и поради липса на предмет и поради противоречие с
нормата на чл.8, ал.1 от ЗЗД, тъй като между страните не е било налице съгласие
относно основните белези и съществени елементи на договора. Оспорва се
действителността на договорната клауза предвиждаща заплащане на процесната
сума, като се сочи, че същата урежда едностранно волеизявление за неоснователно
разместване на блага, каквото законът не допуска, както и твърденията на ищците
за наличие на симулация, които намира за процесуално недопустими и моли за
отхвърляне на исковете.
С отговора са оспорени
договор за строителство от 26.04.2011 г. като нищожен на посочените по-горе
основания, н.а.№***, т.***, рег.№***, д.№***/2011 г. на Нотариус Б.К. като
неистински /неверен/ поради липса на предмет по отношение на факта, че е страна
по сделката, материализирана с този н.а. и твърдението, че е получил в
собственост обекти от сградата, предмет на този н.а., н.а.№***, т.***, рег.№***,
д.№***/2007 г. на Нотариус Б.К., предварителен договор за проектиране и
строителство от 07.11.2007 г., предварителен договор за учредяване право на
строеж от 21.06.2010 г. – последните три като неотносими към предмета на
делото.
В съдебно заседание
ответникът не се явява и се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.М.Ц., който поддържа отговора на исковата молба
и претендира разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения установителен иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, а на осъдителния иск – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а направените
от ответника, чрез пълномощника му възражения за нищожност са с правно
основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №7827 по описа на Бургаски районен съд за 2016 г., против
длъжника в заповедното производство М.Г.Д. е подадена в едномесечния срок от
уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 07.11.2016
г., от лице, легитимирано да предявят иск. Безспорно, рамките и предметът на
исковото производство са предопределени и обвързани от рамките на заповедното
производство, поради което и предявеният по реда на чл.422 от ГПК положителен
установителен иск следва да има за предмет установяване съществуването на
вземането такова, каквото е присъдено със заповедта и неговата обстоятелствена
част трябва да съответства на основанието, на което е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящия случай това изискване е спазено с оглед на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявеният от ищеца петитум
на исковете, поради което и възражението на ответника в тази насока е
неоснователно, а предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск се явява допустим.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори по следните факти:
-
че ищецът е наследник по закон на А. Х. А., починал на *** г., като този факт
се установява и от приетото като доказателство по делото Удостоверение за
наследници, изх.№94-01-28009/18.08.2016 г., издадено от Община Бургас, видно от
което ищецът е негов син, а други наследници по закон са съпругата З.А. и
дъщерята В.А.;
-
че наследодателят на ищеца А.А. и Д.А. са братя;
-
че наследодателят на ищеца - А. Х. А. е продал на ответника Д. 54/180,70 кв.м.
от УПИ ІІІ-2369, целият урегулиран съдържащ 361,40 кв.м., в кв.15, бивш парцел
ІІ, в бивш кв.11 по плана на ЦГЧ – гр.Бургас, при граници на имота:север –
ул.”Г.Ш.”, изток – УПИ ІV 2370, юг – парцел VІІ за К.О.О, запад – УПИ ІІ 2401 и
УПИ І 2368, за което има съставен н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №***,
т.***, рег.№***, н.д.№***/2007 г. по описа на нотариус с рег.№*** по регистъра
на НК, район на действие РС-Бургас, представен и приет като доказателство по
делото;
-
че Д.Х.А. и Р.С.А. са продали на М.Г.Д. следния свой собствен недвижим имот в
гр.Б., ***, а именно: дворно място с площ от 90,35/180,70 кв.м. от УПИ
ІІІ-2369, целият с площ от 361,40 кв.м., в кв.15, бивш парцел ІІ, в бивш кв.11
по плана на ЦГЧ-гр.Бургас, за което има съставен н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот №***, т.***, рег.№***, н.д.№***/2007 г. на нотариус с рег.№*** по
регистъра на НК, район на действие – РС-Бургас, представен и приет като
доказателство по делото.
От
приетите по делото писмени доказателства – н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот №***, т.***, рег.№***, н.д.№***/2007 г., н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот №***, т.***, рег.***, н.д.№***/2007 г., н.а. за покупко-продажба
на недвижим имот №***, т.***, рег.№***, н.д. №***/2009 г., н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот №***, т.***, рег.№***, н.д.№***/2011 г., н.а.
за учредяване право на строеж №***, т.***, рег.№***, д.№***/2011 г., всички на
нотариус с рег.№*** по регистъра на НК, Предварителен договор за проектиране и
строителство на недвижим имот от 07.11.2007 г. с нотариална заверка на
подписите на страните, Допълнение №1 към него, Предварителен договор за
учредяване право на строеж от 21.06.2010 г. с нотариална заверка на подписите
на страните, Договор за строителство от 26.04.2011 г., Договор за доброволна
делба от 21.12.2011 г. с нотариална заверка на подписите на страните, се
установява следната хронология на събитията, по която между страните също не се
спори:
На
07.11.2007 г., между А. Х. А. и Д.Х.А., от една страна в качеството им на
собственици – учредители и М.Г.Д., от друга страна в качеството му на собственик
– учредител и приобретател, е бил сключен предварителен договор за проектиране
и строителство на недвижим имот, с който страните по договора, имащи качеството
на съсобственици на дворно място, представляващо УПИ ІІІ-2369 в кв.15 по плана
на ЦГЧ на гр.Бургас, цялото с площ от 361 кв.м., са се задължили да сключат
окончателен договор, по силата, на който взаимно да си учредят право на строеж
за бъдеща сграда със смесено предназначение (партер и 4 над партерни етажа). Договорено
е било още собствениците – учредители – А.А., Д.А. и М.Д. да получат общо 55 %
от застроената площ на сградата, която ще бъде предвидена за построяване в
имота след одобряването на ПУП, а приобретателят М.Д. да получи останалите 45 %
от застроената площ на сградата, срещу насрещното му задължение да я проектира
и изгради напълно.
На
07.11.2007 г., страните по предварителния договор са подписали Допълнение №1
към него, с който са променили т.3 от договора и са добавили нови точки.
На
24.09.2009 г., ответникът, съвместно със С.С.С., е продал на „Домино” ЕООД,
собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Б., ***, а именно дворно място с
площ от 72,17/144,35 кв.м. от ПИ с идентификатор 07079.610.348, представляващ
бивш УПИ ІІІ-2369 в кв.16 с площ по нотариален акт 361,40 кв.м.
На
21.06.2010 г. е бил сключен Предварителен договор за учредяване право на
строеж, страни, по който са наследодателят на ищеца А.А. и брат му – Д.А.,
ответника М.Д. и трети за производството лица, от които три физически и едно
юридическо лице, всички в качеството им на съсобственици и съучредители и още
три физически лица, в качеството им на приобретатели и бенефициери. По силата
на сключения договор, страните са се задължили да сключат окончателен договор с
нотариален акт със задължение взаимно да си учредят право на строеж за бъдеща
сграда върху недвижими имоти, сред които и ПИ с идентификатор 07079.610.348 с
площ по скица от 375 кв.м., представляващ бивш УПИ ІІІ-2369 с площ от 361,40
кв.м. От съдържанието му става ясно още, че е сключен под отлагателни условия и
ще влезе в сила, когато бъде одобрен архитектурния проект на бъдещата сграда,
от която наследодателят на ищеца, брат му –Д.А., ответникът М.Д. и „Домино” ООД
си запазват право на строеж в обем и по силата, на което да придобият в
съсобственост, при квоти: „Домино” ЕООД и ответникът М.Д. при равни дялове
придобиват 486.43/652.93 кв.м.ид.ч., А. Х. А. и Д.Х.А. при равни дялове
придобиват 166,50/652.93 кв.м.ид.ч. от следния самостоятелен обект от бъдещата
сграда, която ще бъде изградена в недвижимия имот, а именно РЕСТОРАНТ на две
нива, находящ се на първи и втори етаж, сектор Б, с обща площ от 652,93 кв.м.,
състоящ се от първо ниво на първи етаж с площ от 348,73 кв.м., тераса на първо
ниво с площ от 45,35 кв.м. и второ ниво на втори етаж с площ от 258,85 кв.м.,
ведно с 25,977 % ид.ч., равняващи се на 80,79 кв.м. от общите части на
сградата, както и съответните ид.ч. от правото на строеж. По силата на
сключения договор, страните по него са се задължили да сключат окончателен
договор за учредяване на право на строеж в нотариална форма, в срок до един
месец от одобряването на архитектурния проект на бъдещата сграда.
На
26.04.2011 г., ответникът М.Д., съвместно със С.С.С., продал на „Стомар” ООД, представлявано
от М.Д., дворно място с площ от 72,18/837 ид.ч.кв.м., образуващо ПИ с
идентификатор 07079.610.462, целият с площ от 837 кв.м. и ПИ с идентификатор 07079.610.354,
образуван от УПИ VІІ, УПИ ІІ-2369 и УПИ І-2368.
В
изпълнение на договореното, на 26.04.2011 г. е бил сключен Договор за
учредяване право на строеж, обективиран в н.а. №***, т.***, рег.№***, д.№***/2011
г. на нотариус с рег.№*** по регистъра на НК, район на действие РС-Бургас, по
силата на който страните по
Предварителния договор за учредяване правото на строеж от 21.06.2010 г.,
с изключение на ответника М.Д., заместен от „Стомар” ООД, чийто представляващ управител
е, взаимно са учредили и учредяват на трети ползващи се лица право на строеж
върху недвижим имот в гр.Б., ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
07079.610.462 по ЕК на страната, в кадастрален район – кв.610, ПИ 462, целият с
площ от 837 кв.м., от които незастроени 717,64 кв.м., с трайно предназначение
на територията – урбанизирана и с начин на трайно ползване – за средно
застрояване от 10 до 15 м., образуван от УПИ ІІІ-2369 и УПИ І-2368. По силата
на сключения договор, наследодателят на ищеца А.А. и брат му Д.Х.А. са
придобили в съсобственост при равни дялове: офис в Сектор Б на ет.ІV, на площ
от 131,37 кв.м., а съвместно с Д.Х.А., „Домино” ООД и „Стомар” ООД, е придобил
в съсобственост при равни дялове : за дружествата – общо и поравно 577/773,21
кв.м., а за А. Х. А. и Д.Х.А. – 196/773,21 кв.м. ид.ч. от ресторант в Сектор Б,
на две нива, съответно на етажи І и ІІ, с обща площ от 773,21 кв.м., включваща
и прилежащите общи части, с тераса на първо ниво от 47,33 кв.м. и външно
стълбище към ресторанта с площ от 3,67 кв.м., както и включените в общата площ
33,459 %, равняващи се на 95,72 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж.
На
същата дата – 26.04.2011 г., между наследодателя на ищеца А. Х. А., брат му Д.Х.А.,
и двамата в качеството им на възложители, ответника М.Д., в лично качество и
като представляващ „Стомар” ООД и „Домино” ЕООД, представлявано от Д.С.Ж.,
последните трима в качеството им на изпълнители, е бил сключен договор за
строителство, съгласно клаузите, на който възложителите са възложили да се
построят полагащите им се и уточнени в н.а. за учредяване право на строеж от
26.04.2011 г. обекти, а изпълнителите са приели да изработят смесена сграда,
част от която са тези обекти и предвидена за изграждане на недвижим имот,
находящ се в ПИ с идентификатор 07079.610.462 за гр.Бургас, в масив 610, имот
№462, с площ по скица – 837 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди,
съобразно отреденото строително петно и виза за проектиране с РЗП 2254,33
кв.м., както и обекти, които възложителите ще придобият в собственост, описани
като обезщетение за учреденото от възложителите на изпълнителя право на строеж
върху обекти от сградата, предвидена за построяване, съгласно н.а. №***, т.***,
рег.№***, д.№*** от 26.04.2011 г. на нотариус с рег.№*** в регистъра на НК. По
силата на чл.6 от договора, изпълнителят се задължава да извърши строителството
в напълно завършен вид и да въведе в нормална експлоатация частта от сградата,
предмет на договора и попадаща в ПИ с идентификатор 07079.610.462 в масив 610,
имот №462 с площ по скица – 837 кв.м., в срок от не по-вече от 18 месеца от
даване на строителна линия, който се удължава автоматично с периоди, в които
има забрани за извършване на строителна дейност, наложена от компетентните
органи. Посочено е още, че изпълнителят не носи отговорност за забавяне на
договорените срокове и осигуряване функционирането на отделни съоръжения или
захранване, наложени от форсмажорни причини и обстоятелства, установени по
съответния ред, както и че гаранционната отговорност на изпълнителя се определя
съгласно разпоредбите на Наредбата за държавно приемане и разрешаване
ползването на строежите в Република България и съгласно действащото
законодателство в Република България.
От
приложеното като доказателство ч.гр.д.№5355/2016 г. по описа на РС – Бургас
става ясно, че на 20.09.2016 г., ищецът е подал заявление до Районен съд Бургас
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с което съдът е издал Заповед №2873/26.09.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на която е
разпоредил ответникът да заплати на заявителя сумата от 5238,89 Евро –
главница, представляваща незаплатена неустойка за забава по договор за
строителство от 26.04.2011 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От събрания
по делото писмен доказателствен материал по несъмнен начин се установява
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните,
произтичащо от сключен на 26.04.2011 г. между наследодателя на ищеца А. Х. А.,
брат му – Д.А., ответника М.Д., лично и като представляващ „Стомар” ООД и
„Домино” ЕООД, Договор за строителство, който има силата на закон за тези,
които са го сключили, и в тази връзка възраженията на ответника за недействителността
и нищожността му на сочените в отговора на исковата молба основания не се
споделят от съда като основателни.
Ответникът
релевира нищожност на горепосочения договор от 26.04.2011 г. на всички
основания по чл.26 от ЗЗД. В тази връзка е правно несъстоятелно да се твърди наличието
едновременно на всичките хипотези на договорната нищожност при една и съща
фактическа обстановка. Поради тази причина инвокираните хипотези - липса на
основание; накърняване на добрите нрави; липса на предмет; и противоречие със
закона; следва да бъдат разгледани при условията на евентуалност, по реда, по
който са заявени.
На
първо място е неоснователно възражението
за липса на насрещна престация от страна на наследодателя на ищеца, от което да
следва абсолютната недействителност на договора за строителство по отношение на
ответника. Това е така, тъй като съгласно чл.1 от договора за строителство, възложителите,
сред които и наследодателят на ищеца, са възложили на изпълнителите да построят
конкретните обекти, като обезщетение за учреденото от тях по-рано право на
строеж в определен обем (с н.а. №***, т.***, рег.№***, д.№*** от 2011 г. по
описа на нотариус с рег.№*** по регистъра на НК). Т.е., именно учредяването на
посоченото право на строеж се явява насрещната престация на възложителите (сред
които наследодателят на ищеца) по процесния договор за строителство.
Вярно е, че ответникът М.Д.
е трето лице за сключения с нотариалния акт договор, но същевременно липсват
пречки за участието му в него, съгласно свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД.
Поради това съдът прави извод за доброволно изразена воля от страна на
ответника за встъпването му като съдлъжник съгласно чл.101 от ЗЗД в договора за
строителство от 26.04.2011 г. Т.е. ответникът е поел задълженията на останалите
изпълнители за изработване на сградата и поради това неуговарянето на престация
в негова полза не влияе върху валидността на договора. В този аспект не е
налице нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, предл. четвърто от ЗЗД. В случая не
липсва основание на сделката, тъй като при встъпване на едно лице като
съдлъжник в определено договорно правоотношение законът не изисква наличие на
насрещна престация от страна на кредитора спрямо встъпилия.
Горепосоченото обосновава
като извод и неоснователността на второто възражение на ответника, за нищожност
на договора поради противоречие с добрите нрави. Общ принцип за страните
в гражданскоправните отношения е задължението им за
спазване на добрите нрави, за съобразяването им с общоприетите морални норми в
обществото, като отклонението от този принцип закона е извел в порок, водещ до
нищожност на договорите на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. По
силата на посочената законова разпоредба, нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Тази хипотеза ще е налице, когато се наруши правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. В случая не е налице нито една от посочените хипотези.
Не е налице и третата релевирана хипотеза на нищожност - невъзможена
предмет. Това е така, тъй като в случая престация по отношение на ответника не
е дължима и не е уговорена, поради което е неоснователно посоченото възражение за
наличие на хипотезата по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.
По
отношение на последното възражение следва да се отбележи, че задълженията на
ответника към наследодателя на ищеца по договора за строителство произтичат не
от разпоредбата на чл.258 и сл.от ЗЗД, които норми регламентират договора за
изработка (какъвто е и процесният договор за строителство), а от нормата на
чл.101 от ЗЗД, поради което и сключената сделка не е недействителна и на заявеното
от ответника четвърто основание - поради противоречие със закона и по–специално
с разпоредбата на чл.258, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗЗД.
На следващо
място, от съдържанието на приетия като доказателство Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа става
ясно, че строителната площадка е открита на 12.05.2011 г. В същия смисъл е и
заключението на в.л.инж.Г., от което става ясно още, че за ЦГЧ-Бургас забраната
по чл.15 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие за 2015 г., 2016
г. и 2017 г. се отнася за времето от 01.07. до 01.09., както и че строеж
„смесена сграда” в УПИ І-345, 347, 348, 424 в кв.15 по ПР на ЦГЧ-Бургас е
изградена напълно в груб строеж, с покрив, дограмата е монтирана и сградата е
остъклена, изпълнени са мазилките, извършват се довършителни работи, но не е завършен
етапа „до тапа”.
Съгласно
чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Предвид на
изложеното, съдът приема, че действително е налице неизпълнено задължение по
т.6 от договора за строителство от страна на ответника спрямо ищеца, като
наследник по закон на А. Х. А., изразяващо се в забавено изпълнение на поетото
по договора задължение за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2014 г., и тъй като
не се твърди, нито установи наличие на форсмажорни причини и обстоятелства,
които да изключват отговорността му, в качеството на изпълнител по договор за
строителство от 26.04.2011 г., изводът който се налага е, че са налице
условията за ангажиране на отговорността му за неизпълнение на поетото от него
облигационно задължение по договора, чрез обезщетяване на ищеца за вредите от
забавеното изпълнение за процесния период, който включва 273 дни и съгласно т.19
от договора, дължимата неустойка е в размер на сумата от 15 716,67 Евро,
поради което и претенцията на ищеца, като наследник по закон на А. Х. А. за
заплащане на неустойка в размер 5238,89 Евро е основателна и доказана по размер
и като такава следва да се уважи.
Като
основателна следва да се уважи и акцесорната претенция на ищеца по чл.86, ал.1
от ЗЗД, тъй като не се твърди от ответника, нито се установи от събрания по
делото доказателствен материал главницата за неустойка да му е била изплатена, поради
което и осъдителният иск за заплащане на законната лихва за забава, считано от
подаване на иска на 07.12.2016 г. се явява основателен.
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата
от общо 1033,93 лева, от която 204,93 лева – заплатена държавна такса, 586,00
лева-заплатено адвокатско възнаграждение и 243,00 лева – заплатено
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно
задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, в тежест на ответника следва да се възложат и разноските
направени в заповедното производство по ч.гр.д.№5355/2016 г. по описа на РС-Бургас,
възлизащи на общо 790,93 лева – заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че
в полза на А.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адресат по чл.39 от ГПК
с адрес на кантората:гр.Б., *** –адв.К.К., в качеството му на наследник на А. Х.
А., починал на *** г., съществува вземане в размер от 5238,89 Евро /пет хиляди
двеста тридесет и осем Евро и осемдесет и девет Евроцента/, представляващо 1/3
от половината от дължимото по т.6, вр.т.19 от договор за строителство от
26.04.2011 г. обезщетение за неустойка, за което е издадена заповед №2873/26.09.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5355/2016 г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА
М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адресат по чл.39 от ГПК с адрес на кантората:гр.Б., *** –адв.К.К., в качеството му на наследник на А.
Х. А., починал на *** г., законната лихва върху главницата от 5238,89 Евро,
считано от подаване на иска на 07.12.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адресат по чл.39 от ГПК с адрес на кантората:гр.Б., *** –адв.К.К., в качеството му на наследник на А.
Х. А., починал на *** г., сумата от 1033,93 лв. (хиляда тридесет и три лева и
деветдесет и три стотинки), представляващи направените в настоящето исково
производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА
М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адресат по чл.39 от ГПК с адрес на кантората:гр.Б., *** –адв.К.К., в качеството му на наследник на А.
Х. А., починал на *** г., сумата от 790,93 лв. (седемстотин и деветдесет лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща направените по ч.гр.д.№5355/2016 г. по
описа на РС-Бургас, съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД