Решение по дело №10330/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20237060710330
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№311

 

гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в открито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар

М.Н.

и с участието

на прокурора

Светлана Иванова

изслуша докладваното

от съдия

БУЮКЛИЕВ

по касационно наказателно-административен характер дело № 10330 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

 

Производството е по реда на чл. 63в  от ЗАНН.

 

Касаторът, Директорът на Националното тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, е обжалвал като неправилно решение №456 от 25.08.2023 година, постановено по АНД №1596/2022 година по описа на ВТРС.

От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон  - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Намира, че обратно на изводите на районният съд, наказателното постановление е формално и процесуално законосъобразно, като отговорността на ответника по касация е правилно ангажирана въз основа на състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Иска се отмяната на първоинстанционното решение  и постановяване на друго, с което да се потвърди отмененото наказателно постановление. Претендират се разноски, като се възразява срещу претендираните от ответника страна разноски.

Ответникът по касация, С.Р.Д. ***, в писмения отговор на пълномощника си ***К.А. от ХАК, отрича основателността на касационната жалба по подробно изложени в този отговор аргументи. Претендира разноските за касационната инстанция.

Прокурорът дава заключение за неоснователността на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление наказателно постановление №BG08052022/4000/Р8-515 от 24.10.2022 година на Директора на НТУ към АПИ, с което на настоящият ответник по касация на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба от 1800 лв., като е осъдил АПИ да заплати на ответника по касация разноски от 500 лв., които впоследствие са увеличени на 600 лв. с оглед определение №683 от 17.10.2023 година, постановено по същото дело от въззивния съд.

За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел на база на събраните и съвкупно ценени писмени доказателства, че според съставеният АУАН от 8.05.2022 година, на същата дата в 01.33 часа в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Русе – Дунав мост е пристигнало ППС влекач „Рено Магнум ДХИ 500“ с номер ***, с обща техническа допустима максимална маса а пътния състав – над 12 тона, пет оси, което е управлявано от настоящият ответник по касация. Това ППС според отразеното вАУАН попадало в категорията, за която е дължима, но не е била платена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 21.04.22022 година в 06,46 часа на Дебелец, път I-5, отсечка 107+250 е засечено с контролно устройство. ЗА посоченото нарушение, описано в този акт бил генериран доказателствен запис в системата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DDF5A9CC709471CCE053041F160A4AE5. Във въпросният акт било вписано възражение на ответника. Съответно, възпроизвеждайки констатациите в акта, касаторът издава процесното пред въззивният съд постановление.

Съдът е приел, че от свидетелските показания на свидетелите А.М., М. Б. и М.Г.се установява, че системата на Агенция „Митници“ е интегрирана със системата на НТУ,  а актът е съставен единствено по данни, предоставени от АПИ, а не от Агенция „Митници“  и не могат да установят дали на въпросната дата процесното ППС е управлявано от настоящият ответник по касация.

От правна страна съдът е приел, че наказателното постановление противоречи на материалния закон.  Посочил е в това отношение, че с оглед санкционният характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващият орган е да проведе пълно и главно доказване за реализирането на претендираното нарушение, както и да проведе законосъобразно процедурата по установяването му. Прието е, че в конкретният случай от съвкупната преценка на гласните и писмени доказателства не може да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят /ответник по касация понастоящем/ е управлявал въпросното ППС на посочената в АУААН и НП дата и час. Съдът е аргументирал и, че в ЗП и ЗДвП има изрични разпоредби, които определят чия е отговорността за осъществено нарушение, за което не може да се установи кой е авторът му към момента на извършване. Затова съдът е намерил за основателно възражението, направено с жалбата до него, което е в смисъл, че не установено кой в действителност е управлявал процесното ППС на сочената в АУАН и НП дата и час.

Извън горното и независимо от него е аргументирано и, че дори и хипотетично да се приеме, че водач на въпросното ППС е бил именно настоящият ответник по касация, АНО не е представил доказателство за виновното поведение на ответника, включително за това, че бордовото устройство, асоциирано с процесното ППС, е било изключило или не е работило поради неговото виновно поведение, като е възможно да се касае до техническа грешка в устройството и системите, поддържани от доставчиците на услугата или на технически проблем при отчитането.

В крайна сметка въззивният съд е направил извод за несъставомерност по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Решението е правилно, като липсва соченото основание за касирането му.

Според разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която според касатора е неправилно приложена от въззивния съд, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Въпреки тромавата редакция на нормата, анализът на диспозицията и сочи, че обективният и състав изисква деяние, представляващо действие, изразяващо се в управление на ППС с определени характеристики и то не на всеки отворен за обществено ползване път, а само на път, който надлежно е включен в обхвата на платената пътна мрежа /по смисъла на §1, т.31 от ДР на ЗП/, като за това конкретно ППС не са изпълнени задълженията, разписани в ЗП и то за участъка от въпросната мрежа, която се ползва  при управлението на това ППС.

Алтернативното изискване е да не е закупена маршрутна карта /дефинирана в разпоредбите на Раздел IV от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние за същото ППС, което ползва съответният участък от платената пътна мрежа.

Субективният състав на нормата предвижда извършването на нарушението от особен субект – водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП.

Както е посочил районният съд, в процесният случай липсват каквито и да било преки и убедителни доказателства, че именно ответникът по касация е имал  качеството на водач при осъществяването на обективните признаци на състава по чл.179, ал.3а от ЗДвП. В АУАН и НП е посочено, че за признаците на нарушението бил генериран доказателствен запис от системата по чл.167а, ал.3 от закона. Действително, съгласно императива на чл.167а, ал.3, изречение второ от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Тези доклади и приложенията към тях обаче не установяват по никакъв начин субекта на съответното нарушение по чл.179, ал.3а от закона, като това обстоятелство следва да се докаже при условията на пълно главно доказване от страна на АНО, каквото доказване липсва в случая.

 

Правилното решение следва да остане в сила.

 

При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за касационната инстанция, които представляват адвокатско възнаграждение от 780 лв.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №456 от 25.08.2023 година, постановено по АНД №1596/2022 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- София, да заплати на С.Р.Д. ***, ЕГН **********, разноски за касационната инстанция в размер от 780 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                      

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                               2.