№ 497
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100500155 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №155/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. И.Ц. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №********* от 27.10.2021 г постановено по гр.д.
№12218/2021 г на СРС, 157 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди
Столична община да заплати му заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 4000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от ухапвания от агресивни
бездомни кучета на 24.12.2020 г в гр.София , р-н Младост , парк Въртопа, ведно със
законната лихва от 24.12.2020 г до окончателното изплащане на сумата . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като медицинската
документация и СМЕ доказват разкъсно-контузна рана от ухапвания от куче . Понесени са
значителни неимуществени вреди , а СО носи отговорност за безстопанствените кучета на
нейна територия . СО не е представила доказателства , че не носи отговорност за инцидента .
Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор , в който оспорва на въззивната жалба .
Ищецът не е доказал , че уврежданията му са от ухапване от бездомно куче . СО е изпълнила
задължението си да вземе мерки за ограничаване на популацията на бездомни кучета .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.11.2021 г
и е обжалвано в срок на 22.11.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
1
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че ответникът евентуално носи гаранционно-
обезпечителна отговорност за противоправното поведение на лицата длъжни да обезопасят
обществените пространства от нападения на безстопанствени кучета /чл.59 ЗЗЖ/ . От
медицинската документация и СМЕ може да се заключи , че ищецът е ухапан от куче , но не
и че става въпрос за ухапване от безстопанствено куче . Не е доказан фактическият състав на
чл.49 ЗЗД .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. За да възникне за ответника гаранционно-обезпечителната отговорност ищецът трябва да
докаже по безспорен начин , че има противоправни виновни действия/бездействия на
лица , на които ответникът е възложил определена работа . В случая тези
действия/бездействия би следвало да са на служители ОП ”Екоравновесие” и/или на други
неустановени общински служители за ограничаване на популацията на бездомни кучета и за
предотвратяване на размножаването им и на нападенията спрямо пребиващи на територията
на СО физически лица. В тази насока е налице константна задължителна практика на ВКС –
решение № 639 от 02.07.2009 г по гр. д. №2398/2008 г., ГК., І ГО на ВКС, решение № 279 от
28.09. 2011 г по гр.дело №1533/2010 г на ВКС , III ГО , решение №368 от 18.11.2015 г по
гр.д. № 2045/2015 г, ГК , ІV ГО на ВКС и др. Действащият Закон за защита на животните
предвижда задължения за общинските съвети и кметовете за овладяването на популацията
на безстопанствените кучета (чл. 40), за изграждане на приюти за безстопанствени животни,
за дейността на приютите и за настаняването на безстопанствените кучета в тях (чл. 41); за
осъществяване на контрол от органите на местната власт за изоставените животни на
територията на общината (чл. 59) и др. Недостатъчната активност на специализираните
общински структури обуславя ангажирането на отговорността на общината за репариране на
причинените на ищцата вреди.
В случая деликтът , който се твърди от ищеца е останал недоказан . Има данни за вероятни
ухапвания от куче , но ищецът не е доказал , че ухапванията на 24.12.2020 г в парк
Въртопа са от безстопанствено куче . Не са доказани механизмът на увреждането и
обстоятелствата при които то е настъпило . Вписаното в медицинските документи е по
анамнеза - по данни на ищеца . Ищецът не е ангажирал свидетелски показания на пряк
очевидец на инцидента , а ако такъв не е имало , други свидетелски показания и/или косвени
доказателства , от които да следва несъмнен извод , че ухапванията са именно от
безстопанствено куче .
2
Действително , според чл.45 ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното , но
според чл.45 ал.1 ЗЗД не се предполага и винаги трябва да се докаже противоправното
действие/бездействие на съответния деликвент . При липса на доказателства за два от
елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД /противоправност и действие/бездействие
на лицето , на което е възложена определена работа / недоказан е целият фактически състав
на гаранционно-обезпечителната отговорност на СО за увреждане от безстопанствено куче.
Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде
потвърдено .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №********* от 27.10.2021 г постановено по гр.д.№12218/2021 г
на СРС, 157 състав .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3