РЕШЕНИЕ
№ 171/1.12.2017г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №604/2016 г. по опис на РС Девня,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу А.Р.А., ЕГН **********, с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД
за установяване съществуване на вземане на стойност 2390.27 лв, от която: 1988.05
лв главница на неплатена цена за доставена през периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул.“Цар Асен” №***, аб.№096712; 340.07 лв законна лихва за забава за периода от
30.06.2013 г. до 06.06.2016 г. върху главницата на вземането за доставена топлинна
енергия; 51.60 лв неплатена цена за дялово разпределение на доставена през
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия за топлоснабден имот
с аб.№096712; 10.55 лв законна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до
06.06.2016 г. върху главницата на вземането за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от предявяване на вземането
– 23.06.2016 г. до окончателно плащане. Ищецът твърди, че по сключен договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е платил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Твърди също, че в производството по
ч. гр. дело №498/2016 г. на РС Девня, по издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените вземания, ответникът е подал възражение. Претендира сторените в производството разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска. Твърди,
че не е в облигационни правоотношения с ищцовата страна, няма договор, не са му
изпращани и не са получавани от него фактури, никога не му е съобщаван размера
на задължението, не са му изпращани публикувани в интернет данни, не са му
представяни нотариално заверени констативни протоколи за потребление, в които
да е включен и той, респективно – никога не е уведомяван за размера, ако и да
се приеме, че има задължение към ищеца. Твърди, че всички претендирани вземания
са служебно начислявани, но не са реално потребени.
Конституираното трето лице – помагач на ищцовата
страна, „Бруната“ ООД, ЕИК, *********, изразява становище за основателност на
предявения иск, в частта относно твърденията за редовно изготвяне на
изравнителни сметки при спазване на нормативната уредба и въз основа на редовно
извършвани отчети на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата като твърди, че за отоплителен сезон 2014/2015 г. абонатът не е
осигурил достъп до имота за отчет на монтираните там уреди за дялово
разпределение и на двете дати за отчет, за което е съставен констативен
протокол и затова, съобразно приложимата Наредба за топлоснабдяването, е
начислена топлоенергия за отопление на база по формула съгласно т.6.5 от
приложението към чл.61, ал.1 НТ, а топлоенергията за подгряване на вода – на
база съобразно чл.69 НТ.
След преценка на събраните доказателства по отделно и
в съвкупност, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Не е спорно между страните, че въз основа на
обективирана в НА №188, том ХI, рег.№37943, дело №2150 от 2008 г.
покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2008 г. на нотариус Румен Димитров, ответникът
е собственик апартамент, находящ се в гр.
София, ул.“Цар Асен” №***, както и че сградата – етажна собственост е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Представения протокол от проведено на 23.09.2002г.
общо събрание на етажните собственици, съдържа взето решение за овластяване на конкретни
лица при договаряне за доставка на топлоенергия. По делото липсват доводи (и
доказателства) за отмяна на решението като незаконосъобразно, поради което и
същото следва да се съобрази от съда като стабилизиранo след пропускане на
преклузивния едноседмичен срок за оспорването му по исков ред (Определение №
528 от 6.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2011 г., III г. о., ГК).
Относно съдържанието на понятието „потребител” е
налице задължителна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК
- Решение №221 от 11.07.2011 г. по т. д. №5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; Решение
№507 от 22.01.2013 г. по гр. д. №1557/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение №35 от
21.02.2014 г. по гр. д. №3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с цитираната практика, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона (чл.153 ЗЕ), се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е, взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Качеството на ответника
на потребител на топлинна енергия произтича от качеството му на собственик на
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда, установено от представения
нотариален акт за процесния имот. Следователно,
съобразно действащата към възникване на облигационното отношение между
страните нормативна уредба по ЗЕ, ответникът се явява потребител на енергия за битови нужди, без оглед на
обстоятелството, че същият не е подписал договор за продажба на топлинна енергия или договор за услугата
дялово разпределение между потребителите и третото лице помагач. Съгласно чл.150, ал.1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 ЗЕ).
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани, влезли са в сила и са
изцяло валидни между страните като липсват релевирани твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото на възражение срещу ОУ в предвидения в чл.150, ал.3
ЗЕ 30-дневен срок от влизането в сила за внесяне пред съответното
топлопреносно предприятие на заявление, с което да предложи специални
условия.
Съгласно чл.140а ЗЕ, общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, като количеството топлинна енергия за отопление на сграда - етажна
собственост е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната
енергия за отопление на отделните имоти. Съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 - чл.148 ЗЕ и в действащата към процесния период Наредба №16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ), и според изслушаната
експертиза е спазена предвидената там методика. По
аргумент от чл.153, ал.6
ЗЕ и чл.72, ал.4 и
чл.76 НТ, следва, че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща апаратура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл Решение №210 от 24.02.2006 г. по адм. д. №11361/2005
г. на ВАС).
От приобщената СТЕ се установява, че сградата, в
която се намира ползвания от ответника обект представлява етажна собственост с
отоплителна инсталация и е включена към абонатна станция. Използването на
отоплителната енергия в имота на ответника технически се осъществява чрез два
монтирни отоплителни радиатора в кухнята и спалнята и щанг-лира в банята, като
в жилището към процесния период не е имало водемер за топла вода. Вещото лице е
установило, че разпределението на топлоенергията за процесния имот е извършено
в съответствие с изискванията по чл.139 -
чл.148 ЗЕ и действащата към процесния период НТ като е спазена
предвидената в наредбата методика и задълженията
на ответника са начислени в съответствие с правилата за дялово разпределение. Експертът
е представил разчети със собствени изчисления по приложените Таблица 1 и
Приложение 2, които съдът счита за недостатъчно ясни и несъответстващи на
посочените като използвани данни от Приложение 5 и Приложение 6. Предвид
изтъкнатото и при направения от експерта извод за правилно извършено отчитане,
разпределение и начисляване на топлоенергията за процесния имот в съответния
период, съдът приема за достатъчно ясно означени и отразени данните от
използваните при изготвяне на експертизата индивидуални справки за периодите от
м. май 2013 г. до м. април 2014 г. (Приложение 5) и от м. май 2014 г. до м.
април 2015 г. (Приложение 6), съобщение към фактура ********** от 31.07.2015 г.
(Приложение 9) и съобщение към фактура ********** от 31.07.2014 г. (Приложение
10), видно от които стойността на потребената за процесния период топлоенергия
е както следва: 533.46 лв за отоплителния сезон 2013/2014 г. в периода от м.
май 2013 г. до м. април 2014 г. и 953.80 лв за отоплителния сезон 2014/2015 г.
в периода от м. май 2014 г. до м. април 2015 г. В рамките на тези стойности
съдът приема всяко от вземанията за цена на потребената топлоенергия за
съответния отоплителен сезон за доказано по основание и размер. Съобразно
констатацията за неплащане на съответните вземания, основателна се явява и
претенцията за присъждане на лихва за забава, чийто размер, за периода от
падежа на всяка от обобщените фактури за конкретния отоплителен сезон –
съответно от 20.08.2014 г. и от 20.08.2015 г. до предявяване на вземането – 23.06.2016
г., изчислен служебно с програмен продукт, възлиза на 98.27 лв за главницата
533.46 лв и на 79.01 лв за главницата 953.80 лв. Посочената от експерта
стойност на претендираното отделно вземане за такса за дялово разпределение за
всеки от двата отоплителни сезона е 10.20 лв, и същото следва да бъде уважено
до общия размер 20.40 лв, като съответстващата лихва от визирания падеж на
обобщената фактура за всеки отделен отоплителен сезон до предявяване на
вземането, възлиза съответно на 1.87 лв и 0.85 лв.
В частта за разликата над така приетите за доказани
по основание и размер вземания, предявения иск следва да бъде отхвърлен. Реално,
претендиранта с исковата молба обща стойност на главниците 2039.65 лв фигурира само
в представен по делото и приложен към експертизата списък с неплатени фактури
за процесния абонат 096712, но този общ сбор е формиран и от 4 бр. издадени на
31.07.2013 г. изравнителни фактури, отнасящи се поради естеството си вероятно
за период преди процесния, като при това, тези документи не са приобщени към
доказателствата и отразените за тях стойности определено не фигурират както обобщителните
фактури за процесния период, така и в констатациите по приобщената експертиза.
Съобразно този изход на спора
съдът дължи разпределяне на сторените от страните разноски. Ищцовата страна е
представлявана от юрисконсулт, поради което и съобразно чл.78, ал.1 ГПК искането
за присъждане на възнаграждение се явява основателно до размера по чл.78, ал.8 ГПК, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 ЗПП, препращащ при изчисляване на стойността към
Наредбата за заплащане на правната помощ, раздел IV. Съобразно цитирания
подзаконов акт е предвидена минимална и максимална граница на възнаграждението
от 100 до 300 лева. С оглед пълноценно осъщественото процесуално
представителство, изрязяващо се в изготвяне на искова молба, представяне на
документи и становища по отправени насрещни искания и становище по същество на
спора, възнаграждението за юрисконсулт подлежи на определяне в максималния
размер 300.00 лв, като съобразно частичното уважаване на предявените искове,
съразмерна на уважената част се явява стойността 211.82 лв. Ищцовата страна
също така е направила и разноски за държавна такса 97.80 лв и за експертиза
350.00 лв, от които съразмерна на уважената част се явява стойността 316.17 лв.
Разноски се претендират и от насрещната страна, но въпреки частичното
отхвърляне на исковата претенция, предвид липсата на представен списък по чл.80 ГПК и липсата на доказателства за платено възнаграждение за адвокат, такива не
следва да се присъждат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, при участие
на трето лице „Бруната“ ООД, ЕИК, *********, че А.Р.А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 1687.66 лв (хиляда
шестстотин осемдесет и седем лева, 66 ст), от която: 1487.26 лв ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 23.06.2016
г. до окончателното плащане, представляваща главница на неплатена цена за
доставена през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.“Цар Асен” №***, аб.№096712; 177.28
лв, представляваща законна лихва за забавено плащане на цена за доставена
топлинна енергия, както следва – върху главница 533.46 лв за периода от 20.08.2014
г. до 23.06.2016 г. и върху главница 953.80 лв за периода от 20.08.2015 г. до
23.06.2016 г.; 20.40 лв, представляваща неплатена цена за дялово разпределение
на доставена през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб.№096712; 2.72 лв, представляваща законна лихва за
забавено плащане на цена за дялово разпределение на доставена топлинна енергия,
както следва – върху главница 10.20 лв за периода от 20.08.2014 г. до
23.06.2016 г. и върху главница 10.20 лв за периода от 20.08.2015 г. до
23.06.2016 г., която
обща сума е
част от предмета
на изпълнение по Заповед №273 от 27.07.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело
№498/2016 г.
на РС Девня, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, при участие на трето лице „Бруната“ ООД, ЕИК, *********, срещу А.Р.А., ЕГН **********, в частта относно: разликата над 1487.26 до претендираната стойност 1988.05
лв за неплатена цена за доставена през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015
г. топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.№096712; разликата над 177.28 лв
до претендираната стойност 340.07 лв и в частта относно периода от 30.06.2013
г. до 20.08.2014 г. за законна лихва за забавено плащане на цена за доставена
топлинна енергия; разликата над 20.40 лв до претендираната стойност 51.60 лв за
неплатена цена за дялово разпределение на доставена през периода от 01.05.2013
г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.№096712;
разликата над 2.72 лв до претендираната стойност 10.55 лв на законна лихва за
забавено плащане на цена за дялово разпределение на доставена топлинна енергия;
които
суми са част от предмета
на изпълнение по Заповед №273 от 27.07.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело
№498/2016 г.
на РС Девня, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 527.99
лв, представляваща съразмерно на уважената част от иска, обезщетение за
направени по делото разноски, от което 211.82 лв възнаграждение за юрисконсулт
и 316.17 лв такса за разглеждане и възнаграждение за експертиза, на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: