Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
14.12.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На петнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Кристина
Шахънска
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1601
по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по искова
молба на А.Е.П., ЕГН: ********** и Л.Д.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. Н.Г.
против Б.Д.П., ЕГН: ********** ***, представляван от адв. С.П. - К. 7.
Ищците твърдят, че били съпрузи,
като сключили граждански брак на 14.05.1967 г. в град К..
През 1984 г. на ищеца А.П. било
предоставено правото да ползва земеделска земя – лозе, находящо се в местността
„К.“, в землището на град С., цялото с площ от 700 кв. м., но реално той и
съпругата му владеели около 1200 кв. метра. В това място двамата ищци построили
сграда.
Правото на ползване върху този
имот било предоставено на основание ПМС 3/1973 година, преотстъпено от предишен
ползвател – Г. И. П., за което била съставена декларация. След реституцията се
възползвали от правото да закупят имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и в
съответствие с разпоредбата на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, придобили правото на
собственост върху имот с площ от 600 кв. метра. Чрез Община К. заплатили
стойността на земята в размер на 9000 лева с квитанция № 235 от 29.09.1995 г.
На ищеца А.П. бил издаден констативен нотариален акт № 31, том IV, дело №
1351/1995г. по описа на Р. с. К., с който било признато правото му на
собственост върху недвижим имот – лозе, съставляващ имот пл. номер 526, целият
с площ от 600 кв. м., ведно с
постройката в него, находящ се в землището на гр. С., обл. П., местността „К.”,
при съседи: от север –Т. Д., от юг – Н. Д., от запад – Л. Г. и от изток – Х. К.
Х.. По действащите КККР на град С. имотът представлявал поземлен имот с
идентификатор 68080.403.558.
От 1984 г., когато имотът им бил
предоставен за ползване, но реално ищците владеели около 1200 кв. метра и до
настоящия момент, те двамата като съпрузи владеели цялата тази площ
необезпокоявано, несмущавано и без някой да им бил пречил или предявил
претенции към имота. По време на ползването го оградили с масивна ограда.
Точната площ на имота, който ползвали била 1179 кв. м., в местността „К.“
съгласно списък на имотите предоставени за ползване от Община С. към 2007г.
Владението им продължило
необезпокоявано до началото на есента на 2020 г. Тогава в имота им се появила
една жена, която заявила, че частта от имота, в която засадили лозе, била
собственост на нея и съпруга й Б.П.. Твърдяла, че притежава нотариален акт за имота.
Тази жена започнала да пробива дупки в имота и да изважда част от лозовите
насаждения. Местността била вилна зона и ответникът и съпругата му не живеели
постоянно там. Разбрали, че същата жена влизала в имота им по време, в което
отсъствали и затова подали сигнал в РУ К.. При извършената проверка
полицейските служители заявили, че жената, която влиза в имота, представила
документ за собственост.
След справка в имотния регистър
установили, че през 2014 година ответникът П. бил признат за собственик по
силата на реституция от ЗСПЗЗ, и наследство от дядо си П. Х. Ц. на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68080.403.558. с площ от 579 кв. метра, находящ се в
землището на град С., в местността „К.“. Същият бил съседния им имот от изток –
този който владеели необезпокоявано от 1984 година. В него били засадили лозови
насаждения, които обработвали и поддържали.
Ищците оспорват констатацията на
нотариуса, че ПИ 68080.403.558 е бил реституиран на наследодателя на ответника,
че ответникът е единствен наследник по закон и е придобил правото на
собственост върху имот 68080.403.558 по силата на реституция и наследство.
Твърдят, че придобили правото на
собственост върху поземлен имот 68080.403.558 по силата на давностно владение,
продължило повече от десет години, с начало на давността,съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти (ЗВСВОНИ) - 20.11.1997 година. Твърдят, че при закупуването му
чрез Община К. през 1995 година, правото на собственост върху целия имот било
възстановено на правоимащите лица, т.е. началото на давностния срок за тях
започнал да тече от влизане в сила на посочената по-горе разпоредба. Твърдят
също, че имотът бил индивидуализиран с номер 515 по кадастралния план, т.е. за
него реституционния ефект не е настъпил с издаване на заповедта по §4к, ал.7
ЗСПЗЗ, поради което и за имота била текла придобивна давност.
Оспорват правото на собственост
на ответника на посочените в издадения му нотариален акт основания.
Тъй като ищците били владелци на
имота в продължение на повече от 20 години, твърдят, че за тях бил налице
правен интерес както да установят своето право на собственост върху този имот,
така и да отрекат правото на собственост на ответника, за да продължи
необезпокоявано владението им върху имота.
Молят, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че са
собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.403.558 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. С., п. к. ****, ул. „*****“, местност „К.“, площ: 579 кв. метра, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе,
категория на земята при неполивни условия: 9, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 4030558, съседи: 68080.403.526, 68080.403.521,
68080.403.520, 68080.403.527,68080.403.5532, 68080.403.529, по силата на
давностно владение, продължило повече от десет години след 20.11.1997 година и
НА ОСНОВАНИЕ чл. 537, ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт № 33, том IV, peг. №
8100, дело № 615/2014 г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на Нотариалната камара, с
район на действие - PC - гр. К..
При условията на евентуалност
молят, съдът да да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът не е собственик по реституция и наследство на поземлен имот с
идентификатор 68080.403.558, с площ: 579 кв. метра, и НА ОСНОВАНИЕ чл. 537,
ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт № 33, том IV, peг. № 8100, дело № 615/2014
г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на Нотариалната камара, с район на действие - PC
- гр. К..
Претендират и направените по
делото разноски.
Ответникът чрез пълномощника си
адв. П. – К., оспорва иска.
Счита, че предявеният отрицателен
установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищците от
предявяването му. Същият бил предявен при условията на евентуалност – в случай,
че не бъде уважен предявения на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК установителен
иск за собственост върху процесния имот, с който претендират съдът да ги
признае за собственици въз основа на изтекла в тяхна полза прилобивна давност,
т. е ищците обосновавали правото си на собственост въз основа на оригинерен
придобивен способ. Друго правно основание за придобиване на собствеността,
съгл. нормата на чл. 77 от ЗС, не било посочено.
Твърди, че защитната функция на
процеса по такъв иск е по отношение на субективното право на ищеца, чието
съществуване и реализация са засегнати от претендираното от ответника право.
Ако се отхвърли положителния установителен иск на ищеца да бъде признат за
собственик на процесния имот по силата на давностно владение, продължило повече
от 10 години, същият няма правен интерес от отрицателния установителен иск, тъй
като няма да има негово субективно право, което да защитава.
В горния смисъл били
разрешенията, дадени в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г.
на ВКС.
Освен като недопустим, ответникът
оспорва същия иск и като неоснователен.
Намира предявените искове по
чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК за допустими, но но неоснователни.
Не оспорва следните
обстоятелства: че с констативен нотариален акт № 31, том IV, дело № 1351/1995г.
по описа на Р. с. К., първият ищец е признат за собственик на земеделска земя -
имот с пл. № 526, ведно с постройка в него, в местността „К.“, землището на гр.
С., който акт е издаден за имот, придобит по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа
на описаните в него писмени документи; че ищците са съпрузи по сключен на
14.05.1967 г. граждански брак; че ответникът е признат за собственик по силата
на реституция по ЗСПЗЗ и наследство от П. Х. Ц. на ПИ с идентификатор
68080.403.558 по КККР на гр. С., с площ
от 579 кв. м., но в местността „К.“, а не както е посочено в исковата молба „К.“.
Оспорва следните обстоятелства,
отразени в исковата молба: че имотът, за който е издаден констативен нотариален
акт № 31, том IV, дело № 1351/1995г. по описа на Р. с. К., с пл. № 526 /не е
отбелязано по кой план е тази номерация/, е идентичен с ПИ с идентификатор
68080.403.558 по КККР на гр. С.; че
имотът, за който претендират ищците, посочен с площ от 1179 кв. м., е в
местността „К.“ което било отразено в Списък на имотите, предоставени за
ползване от Община С. към 2007 г., и че са го оградили с масивна ограда; че от
1984 г. до настоящия момент двамата владеят цялата тази площ, което владение е
необезпокоявано, несмущавано и без някой да им е пречил или предявил претенции
към имота; че съпругата на ответника е изваждала лозови насаждения от част от
имота; че ищците владеят ПИ с идентификатор 68080.403.558 по КККР на гр. С. от
1984 г. и че владението е необезпокоявано; че ищците са придобили правото на
собственост върху този имот по силата на давностно владение, продължило повече
от 10 години, считано от 20.11.1997 г. съгл. разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ; че към датата на закупуване на имот с пл. № 526 от ищците през 1995 г.,
правото на собственост върху целия имот е било възстановено на правоимащите
лица; че по кадастралния план процесният имот е бил с номер 515 по кадастралния
план; че за него реституционният ефект не е настъпил с издаването на заповедта
по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради което е текла предвидената придобивна давност.
Ответникът твърди, че процесният
поземлен имот с идентификатор 68080.403.558 по КККР на гр. С. към момента на
колективизацията през 1856 г. е представлявал лозе, собственост на наследниците
на П. Х. Ц. бивш жител ***, починал на ******** г. Ответникът бил негов внук и
единствен наследник, видно от представеното удостоверение за наследници.
Тъй като имотът попадал в земи по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването на правото на собственост се извършвало
на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §
4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета на общината въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. За землището на гр. С.,
местността „К.“ планът бил одобрен със
Заповед № ЗД-00-103/11.06.2009 г. на Областния управител на област П..
Правото на собственост върху
процесния имот било възстановено на ответника в качеството му на единствен
наследник на П. Х. Ц., със Заповед № РД-09-369/26.06.2013 г. на кмета на Община
С., влязла в сила на 18.07.2013 г., от който момент възстановеният имот бил
индивидуализиран и представлявал годен обект на собственост. От тази дата
можело да тече придобивна давност, а не от датата на влизане в сила на нормата
на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ - 20.11.1997 година, тъй като давност не тече срещу
този, който не може да се защити чрез иск. Със заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ се индивидуализирал възстановения имот. Докато не бъде
индивидуализиран същия, лицата, които го владеят, не можели да се позоват на
давностно владение спрямо бившите собственици или техните наследници. С оглед
на това, ответникът оспорва твърдението на ищците, че началото на давностното
им владение е от 22.11.1997 г.
За възстановеното право на
собствеността върху процесния имот бил издаден в полза на ответника констативен
нотариален акт № 33, том IV, peг. № 8100, дело № 615/2014 г. на н. С. Р. - с
peг. № 099 на Нотариалната камара, с район на действие - PC - гр. К..
Ответникът оспорва заявеното в
исковата молба, че ищците са придобили процесния имот по силата на давностно
владение, с начало на давностния срок 22.11.1997 г. Оспорва същите да са
осъществявали фактическа власт върху имота спокойно, непрекъснато и в
продължение на повече от 10 години. Оспорва твърдението, че същите са владели
имота с намерение да го своят.
Ответникът твърди, че през 90-те
години на миналия век е посещавал имота. В него имало старо лозе. Оттогава до
2015 г. периодично той и съпругата му го посещавали и почиствали от плевели,
храсти, саморасляци, изсъхнали лози, камъни и др.
Ищците стопанисвали имота, който
бил съседен от запад на собствения на ответника имот, като в него засадили
лозе. На границата между двата имота имало слог. През 2015 г., при посещението
на ответника в собствения му имот, той установил, че ищецът А.П. е разорал
слога, навлязъл е в неговото място и е засадил 4-5 реда лозе, като по този
начин бил завзел повече от половината от имота.
Последните 3-4 години ответникът
провел няколко разговора с ищеца, като го предупредил да премахне насажденията
и да освободи имота му, за да може да го огради с трайна ограда и да го ползва.
Първоначално ищецът П. му предлагал да го замени с негов имот в Северна
България или с друг негов имот, но ответникът категорично отказал.
През месец октомври 2020 г.
ответникът наел работници, които да го оградят като поставят циментови колове и
бодлива тел. Същите изкопали дупки за наливане на бетонови основи за коловете.
През месец ноември 2020 г. работниците намерили дупките запълнени с камъни и
пясък и трамбовани.
Тези действия на ищеца А.П.
провокирали ответникът да предяви иск по чл. 108 от ЗС, за да защити правото си
на собственост върху имота. По предявения иск било образувано гр. дело №
1715/2020 г. по описа на К. р. с..
Ответникът оспорва и предявения
иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Счита същия за неоснователен поради
неоснователност на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Оспорва като неоснователен и
предявения при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за
собственост. Процесният имот към момента на колективизацията през 1956 г.
представлявал лозе, собственост на наследниците на П. Х. Ц., бивш жител ***,
починал на ******* г. Ответникът бил негов внук и единствен наследник, видно от
приложеното удостоверение за наследници с изх. № 173/01.03.2021 г. на Община С..
Правото на собственост върху имота било възстановено на основание § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 46, ал. 1, изр.
първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, със Заповед № РД-09-369/26.06.2013 г. на кмета на Община
С., влязла в сила на 18.07.2013 г., въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за землището на гр. С., местността ,,К.“ одобрен със
Заповед № ЗД-00-103/11.06.2009 г. на Областния управител на област П..
Възстановяването на собствеността било извършено въз основа на подадено в
законния срок заявление, към което били приложени доказателства за
принадлежността на правото на собственост на ответника. Спазени били
императивните норми на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
Ответникът моли съда да отхвърли
исковете и да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение се
установява, че ищците са съпрузи, сключили граждански брак на 14.05.1967 г.
По делото не се спори, а и е видно
от представените писмени доказателства – протокол за компенсация по §4 ЗСПЗЗ от
27.09.1994 г.; писмо от Общински съвет – К.; писмо от №3/14.11.1973 г. и
декларация от 20.06.1984 г., че през 1984 г. на основание ПМС 3/1973 г. на ищеца А.П. е
предоставено правото да ползва земеделска земя – лозе, находящо се в местността
„К.“, в землището на град С., цялото с площ от 700 кв. м.
От представения констативен
нотариален акт № 31, том IV, дело № 1351/1995г. по описа на Р. с. – К. и
приложените квитанции №235/28.09.1995 г. и №14070/03.10.1995 г., се установява,
че на ищеца А.П. е признато правото му на собственост върху недвижим имот
придобит по §4 „а“ от ПЗР на ЗСПЗЗ за сумата от 9000 лева – лозе, съставляващо
имот пл. номер 526, целият с площ от 600
кв. м., ведно с постройката в него, находящ се в землището на гр. С., обл. П.,
местността „К.“, при съседи: от север – Т. Д., от юг – Н. Д., от запад – Л. Г.
и от изток – Х. К. Х..
Представено е удостоверение за
наследници изх. №173/01.03.2021 г. на
Община С., от което
е видно, че ответникът Б.П. е единствен наследник – внук, на П. Х. Ц. (Ц.),
починал на ******* г.
От приложена преписка №1542/03.09.1991
г. на ОСЗ – К. и Заповед № РД-09-369/26.06.2013 г. на кмета на гр. С., влязла в
сила на 18.07.2013 г. се установява, че по искане на Б.Д.П., на наследниците
на П. Х. Ц. е възстановено правото на
собственост върху процесния имот, който по плана на новообразуваните имоти на
местност „К.“, землище на гр. С., код по ЕКАТТЕ 68080, одобрен със Заповед №
ЗД-00-103/11.06.2009 г. на Областния управител на област П. съставлява имот №
403.558 – лозе, с площ от 579 кв. метра, а по действащите КККР на град С.
имотът представлява поземлен имот с идентификатор 68080.403.558.
За възстановеното право на
собствеността върху процесния имот е издаден в полза на ответника констативен
нотариален акт № 33, том IV, peг. № 8100, дело № 615/2014 г. на н. С. Р. - с
peг. № 099 на Нотариалната камара, с район на действие - PC К. – видно от
приложената преписка по издаването му.
Представени са по делото скици,
удостоверения за данъчни оценки, извадки от кадастралния план и плана на
новообразуваните имоти за гр. С., в които е отразено, че собственик на ПИ
68080.403.526 е ищецът А.П., а собственик на ПИ 68080.403.558 е ответникът Б.П..
От показанията на свидетеля П. П.
А. се установява, че познава двамата ищци, а ответникът знаел само по
физиономия. Ищците били собственици на лозе с площ над 1 дка, находящо се в
местността „К.“, в землището на гр. С., То се намирало в съседство лозето на
свидетеля, което той закупил през 1986 г. По това време А. и Л. работели
тяхното место, което в началото било занемарено и изоставено. Сега то било
заградено с дувар и тел от всички страни. В него отглеждали грозде, домати,
картофи, фасул. Свидетелят посочва, че посещава имота си всеки ден, като и А.
всеки ден бил на своето лозе. Не знаел ответникът да има нещо общо с този имот.
Доколкото му било известно, братът на Б. имал вила на около половин километър
оттам. Наскоро свидетелят разбрал от ищеца, че Б. имал претенции за половината
от имота му. Свидетелят никога не бил виждал ответника или негови близки в този
имот. Винаги смятал и знаел, че собственици били двамата ищци, които го
стопансивали и обработвали от много години.
От показанията на свидетеля С. П.
С. се установява, че познава двамата ищци, които притежавали лозе в местността
„К.“, на около 80 метра от неговото лозе в същата местност. Бил чувал фамилията
„П.“, но не познавал ответника и никога не го бил виждал. Свидетелят всеки ден
ходел на своето лозе и винаги виждал ищците, които работели в своя имот. Те
били единствените, които го стопанисвали. Имотът им бил с площ около 1 декар, в
който отглеждали зеленчуци. Бил загарден с каменен зид от всички страни. Преди
известно време А. споменал, че някаква жена се появила и твърдяла, че местото е
нейно. Свидетелят обаче не знаел подробности, бил виждал единстевно А. и
съпругата му в този имот.
От показанията на свидетеля Е. И.
П. се установява, че от 1975 г. е омъжена за ответника Б.П..***, а в местността
„К.“, в землището на гр. С., притежавали няколко парцела, възстановени на
съпруга й с решение на поземлената комисия. Един от тях бил спорният имот номер
558, възстановен през 1992 г. Оттогава се познавали и с ищеца А.П., противно на
неговите твърдения, че не ги знаел кои са. Неговият имот се намирал западно от
техния и го бил засадил със зеленчуци. Между двата имота нямало никакви
заграждения. В началото имало слог, който очертавал границата, но с времето
изчезнал. Свидетелката и съпругът й посещавали имотите си в м. „К.“ през
почивните дни на летния сезон. Процесният имот почистили и засадили, като Б.
отглеждал в него противотуморно растение –„винка хербацея“. От 2001 г. до
2013-2014 г. позволили на техния познат П. Г. да сее там лук и картофи. Той се
грижел за местото и им давал част от продукцията. След смъртта му това правел
синът му С. Г.. Прз 2014 г. слогът между имота им и този на ищците изчезнал
напълно. На свидетелката и съпруга й им направило впечатление, че А.П.
постепенно навлизал в техния имот, като заел около 5-6 реда от него с лозови
насаждения. Неколкократно – през 2014 г., 2015 г. и през 2016 г. те провеждали
разговори с него и го предупреждавали да не нарушава границите, но без
резултат. Вместо това ищецът им предложил в замяна на техния имот да им даде
такъв на друго място, но те отказали. Това станало в присъствието на
свидетелката и на П. Г.. През 2015 г. ангажирали геодезист да постави колчета и
да очертае границите, но след седмица колчетата изчезнали. Свидетелката втори
път платила на бригада да изкопае дупки и да постави колове, но дупките се
оказали запълнени с камъни, а А.П. изгонил работниците. Това се случило през м.
юли 2020 г.
От показанията на свидетеля С. П.
Г. се установява, че е приятел с ответниика Б.П., а двамата ищци позвава по
физиономия. Свидетелят имал лозе в местността „К.“, западно от което се
намирало лозето на Б.. Доколкото знаел, ответникът бил собственик на това лозе
от 1992 г. Той му бил споделил, че съседът му от запад – с фамилия „П.“,
навлизал в неговото место и имали спорове по този повод. Б. лично му показал
няколко реда с лозови насаждения, които били засадени от съседа в собствения на
ответника имот. Бащата на свидетеля – П. Г., починал преди 5-6 години. Той бил
близък с Б. и съпругата му още от 1994-1995 г. и им помагал да си чистят и
поддържат имота. Свидетелят също неведнъж помагал да се чисти от клечки и
трволяци. На П. Г. му позволили да отглежда картофи и домати в имота на П.. До
2-3 години преди смъртта си той засаждал там около 50-100 кв. м., а Б.
отглеждал някакво специално растение за болестта „рак“. Собствениците идвали редовно
през почивните дни. След смъртта на баща си свидетелят продължил да отглежда
там зеленчуци. От него знаел, че съседите на П. им предложили да им дадат друг
имот в замяна на техния, но те отказали.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
По положителния установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗС и акцесорната
претенция по чл.537, ал.2 ГПК:
Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищците е следвало да докажат фактите, от които
произтича правният им интерес, а доколкото предмет на доказване в
производството е правото на собственост върху имот, в тяхна тежест е да докажат
това право.
Не се спори по делото, че на
ответника е възстановено правото на собственост върху процесния поземлен имот с
идентификатор 68080.403.558, като същият се легитимира като собственик с
констативен нотариален акт № 33, том IV, peг. № 8100, дело № 615/2014 г. на н.
С. Р. - с peг. № 099 на Нотариалната камара, с район на действие - PC К.. Б.П.
е единствен собственик, в качеството си нанаследник на П. Х. Ц. и този факт се
установява от удостоверение за наследници изх. №173/01.03.2021 г., на Община С..
Релевантен за изхода на спора е
въпросът, дали ищците са придобили този имот на оригинерно основание –
давностно владение, упражнявано в продължение на повече от 10 години. За да
отпадне легитимиращото действие на издадения констативен нотариален акт № 33, том
IV, peг. № 8100, дело № 615/2014 г. на н. С. Р., е необходимо да се докаже, че
не са били налице предпоставките за издаването му. В този смисъл тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна – двамата ищци, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК. /така Тълкувателно решение № 11/21.03.2012
год. по тълк.д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС/.
Ищците твърдят, че давностният
срок е започнал да тече от 20.11.1997 г. съгл. разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ в редакция от
ДВ,бр.107/18.11.1997 г., според която изтеклата придобивна давност за имоти,
подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня
на влизане на тази разпоредба в сила (23.11.1997 г.).
С нормата на чл.5, ал.2 от
ЗВСОНИ, която се прилага и при реституция по ЗСПЗЗ, е даден нормативен израз на
принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си. На
основание тази норма обаче се заличава придобивната давност изтекла само до
23.11.1997 г. Ако до този момент е възстановено правото на собственост, от тази
дата може да тече нова давност. В случаите, когато правото на собственост се
възстановява след тази дата, то давността започва да тече от момента на
възстановяване на правото на собственост, защото това решение има конститутивно
действие.
В случая собствеността върху
процесния имот е възстановена със Заповед № РД-09-369/26.06.2013 г. на кмета на
Община С., влязла в сила на 18.07.2013 г., в която имотът е описан по начин,
позволяващ неговата индивидуализация. До този момент той не е е съставлявал
годен обект за придобиване по давност, тъй като е имало издадено единствено
първично решение №41/20.01.1992 г., в което имотът не е бил индивидуализиран и
което е послужило като основание за издаване на горецитираната зповед. От изложеното
е видно, че давностният срок е започнал да тече от 18.07.2013 г. и очевидно в
полза на ищците не е изтекла 10-годишната
придобивна давност.
Дори да се приеме тезата на
ищците, че давностният срок е започнал да тече от 1997 г., съдът отново намира
иска за неоснователен и недоказан. Само по себе си упражняването на фактическа
власт върху имота не означава, че той след изтичане на придобивната 10-годишна
давност владелецът ще стане негов собственик. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно, несъмнено и необезпокоявано, т. е.
владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че
той упражнява фактическата власт за себе си. Следва да се отбележи, че в тежест на твърдящия
наличие на придобивна давност е нейното пълно и главно доказване, осъществено
по начин, че у съда да се създаде абсолютна увереност и сигурно убеждение във
верността на наведените фактически твърдения. В настоящия случай такова
доказване не е проведено, а от се събраните гласни доказателства – макар и
противоречиви, доколкото обслужват инрересите на ангажиралата ги страна, се
установи, че след придобиването на процесния имот, ответникът и съпругата му не
са се дезинтересирали от него.
Съдът кредитира отчасти
показанията на св. А. и св. С., но отчита факта, че те не са били преки
свидетели на взаимоотношенията между ищците и ответника, респ. неговата
съпруга. Св. П. от своя страна е присъствала и участвала в разговорите между
страните, при които ищецът А.П. неколкократно е предупреждаван да не нарушава
границите на двата съседни имота. Правени са опити тези граници да се маркират,
но според показанията на свидетелката не е било позволено на геодезиста и работниците
да поставят колове. Освен това ответникът Б.П. е поддържал процесния имот,
почиствал го е и е отглеждал в него растението „винка хербацея“, което се потвърждава
и от показанията на св. Г.. Последният лично е помагал при почистването, а той
и баща му от 2001 г. в продължение на повече от 10 години са ползвали с
позволението на Б.П. част от същия този имот и са засаждали в него зеленчуци.
Необезпокояваното ползване от
ищците на процесния имот в продължение на повече от десет години не се доказа,
поради което следва искът им следва да се отхвърли.
Доколкото главният иск по чл.124 ГПК е неоснователен и недоказан, това обуславя неоснователността и на
акцесорния иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №
33, том IV, peг. № 8100, дело № 615/2014 г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на
Нотариалната камара, с район на действие - PC - гр. К..
Константната практика на
съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица,
породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред
срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска
издаденият акт се отменя или изменя. Отменянето на нотариалния акт няма
самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е
разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е
Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което
е издадено като такова въз основа на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, но не е загубило правната си стойност
и до днес. В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не иск по
чл.537, ал.2 от ГПК съдът при уважаване на главния иск и при наличие на акт, с
който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса, следва да се
произнесе и по чл.537, ал.2 от ГПК, като отмени акта. Както вече се посочи
доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Тя не е необорима, а важи
само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт,
нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето
лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за
собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.
Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод
на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по
чл.537, ал.2 ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че
титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа
към становището, че искът по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявен само при
условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно,
тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването
му.
Следователно, с оглед
доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието
уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на
делото по отношение на главния иск. В настоящият случай предявеният положителен
установителен иск, който е главен, обуславящ иск е оставен без уважение като неоснователен,
което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от
него акцесорен иск по чл.537, ал.2 ГПК – за отмяна на нотариален акт № 33, том
IV, peг. № 8100, дело № 615/2014 г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на Нотариалната
камара, с район на действие - PC - гр. К., с който ответникът Б.П. е признат за
собственик по силата на реституция по ЗСПЗЗ и наследство от П. Х. Ц. на ПИ с
идентификатор 68080.403.558 по КККР на
гр. С., с площ от 579 кв. м., в землището на гр. С., местност „К.“.
По евентуалния отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗС, съединен с акцесорна
претенция по чл.537, ал.2 ГПК:
За правния интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост и за неговата допустимост, е налице
задължителна съдебна практика, формирана с ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС
по т.д. №8/2012г. Със същото е прието, че правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В производството
по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му на собственост. При
уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с
решението сила на присъдено нещо има правопредпазващо действие. Според
изложеното в тълкувателното решение, разликата между положителния и
отрицателния установителен иск за собственост е в това, че при първия силата на
присъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца, а
при втория се отрича или не претендираното право на ответника, т.е. като краен
резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита от тази на
положителния установителен иск за собственост.
Предметът на доказване и при положителния, и при
отрицателния установителен иск е един и същ – ищецът следва да докаже, че
притежава правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с
което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна
сфера, отричайки правата на ответника. Само ако ищецът установи наличието на
своите права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава ли
ответникът претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след
което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез
признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че положителния и отрицателния
установителни искове не могат да бъдат предявени в условията на евентуалност.
Горното налага производството по отрицателния установителен иск да бъде
прекратено, поради липса на правен интерес.
Относно разноските по делото:
Ответникът е направил искане за
присъждане на сторените разноски, което на осн. чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода
на делото се явява основателно за сумата от 900.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от А.Е.П., ЕГН: ********** и Л.Д.П., ЕГН: **********,***,
против Б.Д.П., ЕГН: ********** *** иск за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.403.558 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община
С., област П., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И. д. на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. С., п. к. 4330, ул. „*****“, местност „К.“, площ:
579 кв. метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Лозе, категория на земята при неполивни условия: 9, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 4030558, съседи: 68080.403.526,
68080.403.521, 68080.403.520, 68080.403.527,68080.403.5532, 68080.403.529, по
силата на давностно владение, продължило повече от десет години след 20.11.1997
година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК на А.Е.П.,
ЕГН: ********** и Л.Д.П., ЕГН: **********,*** да бъде отменен нотариален акт № 33, том IV, peг. №
8100, дело № 615/2014 г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на Нотариалната камара, с
район на действие - PC - гр. К., с който Б.Д.П., ЕГН: ********** *** е признат за собственик по
силата на реституция по ЗСПЗЗ и наследство от П. Х. Ц. на ПИ с идентификатор
68080.403.558 по КККР на гр. С., с площ
от 579 кв. м., в землището на гр. С., местност „К.“.
ПРЕКРАТЯВА нато НЕДОПУСТИМО
производството по предявения в условията на евентуалност иск от А.Е.П., ЕГН: **********
и Л.Д.П., ЕГН: **********,***, против Б.Д.П., ЕГН: ********** *** иск за
признаване за установено, че ответникът не е собственик силата на реституция по
ЗСПЗЗ и наследство от П. Х. Ц. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.403.558
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., област П.,
одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И.д. на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. С., п. к. ****, ул. „*****“, местност „К.“, площ: 579 кв.
метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Лозе, категория на земята при неполивни условия: 9, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 4030558, съседи: 68080.403.526,
68080.403.521, 68080.403.520, 68080.403.527,68080.403.5532, 68080.403.529 и да
отмени на осн. чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 33, том IV, peг. № 8100, дело
№ 615/2014 г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на Нотариалната камара, с район на
действие - PC - гр. К..
ОСЪЖДА А.Е.П.,
ЕГН: ********** и Л.Д.П., ЕГН: **********, да заплатят на Б.Д.П., ЕГН: **********
сумата от 900.00
лв. (деветстотин лева), представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните, а в прекратителната му част – в
едноседмичен срок пред Пловдивски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.