№ 3323
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509434 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20040562 от 07.06.2022 г. по гр.д.№ 20813 по описа за
2020 г. на СРС, Трето ГО, 176-ти състав се:
ОСЪЖДА ЗД „Е.И.“ АД, да заплати на М. К. Б., на основание 432, ал. 1
КЗ, вр. чл.498, ал.3 КЗ и чл.497 КЗ, сумата 5524,70 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди както следва : 118,93
лева - разходи за лекарства; 851,93 лева – разходи за силна храна; 2692 лева –
за закупена плака с 13 отвора; 1200 лева – разходи за болногледач; 400 лева –
разходи за рехабилитатор; 221,84 лева – разходи за транспорт; 40 лева –
разходи за преглед, или общо сума в размер на 5 524,70 лева, в резултат от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.08.2017г. около 17.40 часа
на ПП-1,6 в посока от гр.София към гр.Перник, когато в района на км.93
срещу бензиностанция Лукойл, движещият се в обратна посока към гр.София,
л.а. Мерцедес ЦЛК с рег. КН **** ЗН, управляван от виновния водач А.Д.Д.
навлиза в платното за обратно движение и удря л.а.Пежо 406, с рег.СА ****
АК, в който като пътник се вози ищцата и й причинява травматично
увреждане, диагностицирано като многофрагментно счупване на дясната
бедрена кост в дисталната вътреставна област състояние след кръвна
репозиция с метална остиосинтеза, ведно със законната лихва считано от
29.05.2020г. до окончателното плащане на сумата, като за разликата над тази
1
сума до пълния предявен размер от 5804,84 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.И.“ АД, ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите по чл.432, ал.1 КЗ
вр. с чл.498, ал.3 КЗ и чл.497 КЗ. са били уважени за сумата в общ размер
над 2 810,93 лв. до 5 524,70 лв., както и в частта в която е присъдена
законна лихва.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното съдебно
решение в обжалваната му част. Сочи, че бил признал претенцията на ищцата
за сумата в размер на 2 810,93 лв., но ищцата не предоставила банкова сметка
по която да бъде преведена сумата. Счита, че претенциите на ищцата относно
усилена диета, разходи за болногледач, рехабилитация, разходи за
гориво, разход за медицински преглед в размер на 40 лв. не били
доказани. СРС бил уважил тези претенции на база свидетелките показания на
сина й. Счита, че при положение, че се претендират имуществени вреди, то
доказването на същите е допустимо само с писмени доказателства. Не била
доказана и причинно-следствената връзка между извършването на тези
разходи и процесното ПТП. Законна лихва не й се следвала, тъй като ищцата
с поведението си била изпаднала в забава.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на СРС в
обжалваните части. Претендират се разноски.
От въззиваемата –М. К. Б., ищец пред СРС, не е постъпил отговор.
В хода по същество се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното от СРС решение в обжалваните
части. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата:
Срокът по чл.259, ал.1 ГПК ще тече от датата на връчването на
решението–09.06.2012 г.
Въззивната жалба е подадена на 23.06.2012 г., поради което съдът
намира, че същата е подадена в срок.
Тъй като въззивникът е бил ответник в производството пред СРС и
предявените срещу него искове са били частично уважени, то за въззивника е
налице правен интерес от обжалване, затова съдът намира, че въззивната
жалба е допустима.
В частта в която претенциите са били отхвърлени като
неоснователни решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
2
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел въз основа
на заключението на допуснатата, изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза, че разходите за усилена храна са били необходими- вещото лице
било посочило, че при процесното увреждане- многофрагментно счупване на
дясната бедрена кост, което според вещото лице довело до трайно
затрудняване на движението на крайника за срок не по-малко от 3-4 месеца
при обичаен срок на възстановяване, е бил необходим на храни, богати на
калций, витамин Д 3, К1, протеини, магнезий, цинк. В показанията си
свидетелят К. /син на ищцата/ посочил, че се налагало да бъде закупувана
богата и силна на витамини храна. Вещото лице посочило, че с оглед
травматичното увреждане, претърпяно от ищцата, както и от нейната възраст
/65 г./, ищцата се е нуждаела от чужда помощ. В показанията си свидетелят
К. /син на ищцата/ посочил, че майка му след изписването от болница не
можела да се грижи сама за себе си, което наложило да бъде наета жена,
която да й помага. Болногледачката идвала за 4 часа дневно като й била
заплатена сумата в размер на 200 лв. месечно. Вещото лице посочило, че
ищцата се нуждаела и от рехабилитация. Такава по клинична пътека се
полагала за 7 дни, което според вещото лице било крайно недостатъчно. В
показанията си свидетелят К. /син на ищцата/ посочил, че се наложило да
бъде извършвана рехабилитация, която била заплатена от семейството на
ищцата. В показанията си свидетелят К. /син на ищцата/ посочил, че
многократно е карал майка си до ВМА за прегледи след операцията като си
спомнял, че последният преглед бил платен, тъй като не й се полагал по
здравната каса.
Относно размерите на така направените разходи СРС се е позова на
заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно счетоводна експертиза, а именно: 851,93 лв.- разходи за силна храна,
1200 лв.- за болногледач, 400лв.- за рехабилитация, 221,84 лв. за транспорт и
40 лв.- за медицински преглед.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Видно от данните по делото ответника е признал само разходите за
медицински консумативи на стойност 2 692, лв., както и тези за лекарства по
двата фискални бона, съответно на стойност 46,13 лв. и 72,80 лв., т.е. тези
спорни в настоящето производство не са признати от
ответника/застраховател/.
Противно на соченото от въззивника, за да приеме за доказани
имуществените вреди, изразяващи се в разходи за усилена диета, разходи за
болногледач, рехабилитация, разходи за гориво, разход за медицински
преглед в размер на 40 лв., СРС се е позовал на представените по делото
писмени, гласни доказателства, както и допуснатите, изслушани и приети
заключения на съдебно-медицинската и съдебно-счетоводна експертиза.
3
Събраните по делото доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност като
настоящата инстанция намира, че СРС е достигнал до правилни правни
изводи.
1-относно разходите за „силна храна“:
Вещото лице по СМЕ сочи, че относно лечението на травматични
увреждания като тези, които се били причинени на ищцата вследствие на
процесното ПТП, е препоръчително за възстановяването й храни с високо
съдържание на калций, витамини Д 3, К 1, протеини, магнезий, цинк и други.
Такава храна е необходимо да бъде приемана за срок от не по-малко от 3-4
месеца.
Легална дефиниция на понятието „силна храна“ липсва. „Силна храна“
означава приемане на по-калорична и по-витаминозна храна, която засилва
защитните сили на организма и би могла да ускори оздравителния процес.
Следва да бъде взето предвид, че в случая се касае до фрактура на възрастен
човек при който с оглед тази възраст е намален калция в костите.
Приемането на такава храна се установява от разпита на свидетеля К., които
въззивната инстанция кредитира напълно, тъй като възприятията на свидетеля
са резултат от непосредствено наблюдение. В показанията си свидетелят
сочи, че лекарите препоръчали на майка му да яде повече телешко месо,
пресни сирена, цитросови плодове, за да може да се възстанови.
Според заключението на СЧЕ разходите за храна, изчислени на база
статистическите данни на НСИ относно средния разход за храна на едно лице
през процесния период възлизат на 851, 93 лв., т.е. толкова, колкото е
определил и СРС.
Следва да посочим, че в случаите, в които искът е доказан по осно-
вание, съдът може да определи негови размер, арг. и от чл.162 ГПК, виж и
съдебната практика, така например определение № 742 от 28.12.2015 г. по т.д.
№ 618/2015 г. на ВКС, Второ ТО, с което не е допуснато до касация решение
на СГС по в.гр.д.№ 15586 по описа за 2013 г.
Следователно в тази й част въззивната жалба е неоснователна;
обжалваното решение е правилно.
2-Относно разходите за болногледач:
С оглед травматичните увреждания на ищцата й е било предписано
придвижване с помощни средства, виж епикризата от 23.08.2017 г., л.9 по
делото пред СРС. Предписано е и отбременяване на оперирания крайник за
срок от 90 дни.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че възможността за възстановяване на
крайника е настъпило след не по-малко от 3-4 месеца от получаване на
травмата. През този период с оглед възрастта на пострадалата същата се е
нуждаела от чужда помощ, т.е. от болногледач.
Видно от показанията на свидетеля К., ищцата не е можела да се
придвижва сама. Самият той е направил рампи в апартамента, за да я улесни.
4
Наели са жена, която да се грижи по 4 часа на ден за ищцата. В продължение
на 6 месеца тази жена се е грижела за ищцата като й е било плащано по 200
лв. на месец.
Следователно, установява се, както от заключението на СМЕ, така и от
показанията на свидетеля, че ищцата се е нуждаела от чужда помощ
Ето защо въззивната инстанция приема, че с оглед тежестта на
увреждането, ищцата е имала нужда от болногледач.
Уговорено и платено е месечно възнаграждение в размер на 200 лв.
Услугите са били ползувани в продължение на 6 месеца.
Видно от заключението на СЧЕ вещото лице е определило разходи за
болногледач в размер на 197,89 лв. за 4 часа на ден, което е в рамките на
претендираното и за каквато сума СРС е уважил претенцията.
Следователно в тази й част въззивната жалба е неоснователна;
обжалваното решение е правилно.
3. Относно разходите за рехабилитация:
Видно от представената по делото епикриза от ВМА /л.8/ такава е била
предписана.
От показанията на свидетеля К. се установява, че рехабилитация е била
извършвана през целия възстановителен период - в дома на пострадалата е
идвал рехабилитатор. Частта от възнаграждението, което според вещото лице
по СМЕ е за 7 дни по здравна каса, е платено от здравната каса. А останалата
част е била платена от пострадала. Плащано е било по 20 лв. на сеанс.
Според вещото лице по СЧЕ разходите да рехабилитация възлизат на
сумата в размер на 400 лв., което е в рамките на претендираното и за каквато
сума СРС е уважил претенцията.
Следователно в тази й част въззивната жалба е неоснователна;
обжалваното решение е правилно.
4-относно разходите за транспорт:
Въззивната инстанция приема, че с оглед установените от заключението
на СМЕ травматични увреждания, придвижването пеша на пострадалата
/ищца/ до съответните медицински заведения, изглежда практически
невъзможно, а и звучи несериозно.
В заключението си вещото лице по СМЕ е посочило, че пострадалата е
имала трайно затруднение на движението на крайника за срок от не по-малко
от 3-4 месеца, като градски транспорт за такова придвижване е практически
по-труден.
Наред с това видно от представените писмени документи лечението на
ищцата е проведено във ВМА, която се намира в гр.София, а ищцата живее в
гр.Перник.
От показанията на свидетеля К. се установява, че е транспортирал
пострадалата неколкократно на контролни прегледи в гр.София, ВМА.
5
Извършени са били пет прегледа като и за петте ищцата е била
транспортирана до ВМА от свидетеля.
Очевидно е, че се касае до придвижване до болнично заведение, на
голямо разстояние, и предвид здравословното състояние на ищцата
ползването на градски транспорт би й причинило неудобства.
Събрани са доказателства за направени разходи за транспорт, свързан с
лечението на травми, причинени от водача, чиято гражданска отговорност е
покрита от застрахователен договор с ответника, поради което последния
носи отговорност да репарира претърпените вреди в размер на тези разходи.
Следователно разходите се явяват в причинно-следствена връзка с
необходимостта от провеждане на лечение на пострадалата. За извършването
им са представени фискални бонове /л.11 по делото/.
В заключението си вещото лице по СЧЕ е посочило, че разходите за
транспорт възлизат на 221, 84 лв., т.е. са доказани в пълен размер.
Следователно в тази й част въззивната жалба е неоснователна;
обжалваното решение е правилно.
5-Относно разходите за медицински преглед:
Видно от отбелязаното в епикризата на ВМА, л.9 пациентката има право
на два безплатни прегледа в рамките на 30 дни след изписването й.
Разходът за медицински преглед в размер на 40 лв. е доказан с фискален
бон /л.61 поделото пред СРС/. Същият е издаден на 20.11.2019 г., т.е. след
изтичането на 30 дни от изписването, съответно на 23.08.2017 г. и 29.08.2017
г.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че на ищцата е било предписано
контролна рьо графия на всеки 45 дни до настъпване на костно срастване.
Следователно в тази й част въззивната жалба е неоснователна;
обжалваното решение е правилно.
При така установеното, ответникът дължи обезвреда за вредите от
ПТП, причинени при управление на застрахования при него лек автомобил.
Претенциите на ищцата са основателни и доказани в посочените
размери.
За основателността на иска по чл. 432, ал.1 КЗ е без значение дали
пострадалият е заплатил лично извършените разходи по лечението му или
плащането е извършено от друго лице вместо него, доколкото разходът е
реално извършен за лечението на ищеца, намира се в непосредствена
причинна връзка с увреждането и застрахователят по Застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ дължи обезщетение за
настъпилата имуществена вреда. В последния смисъл е и постоянната съдебна
практика на съдилищата, вкл. по постановените по реда на реда на чл. 290
ГПК решение № 163 от 31.10.2013г. по т.д. 82/2012г., Т.К., II ТО на ВКС,
решение 521 от 23.06.2010г. по гр.д. 550/2010г., Г.К. IV ГО на ВКС и др., тъй
6
като застъпва тезата за пълно обезщетяване за всички настъпили в резултат на
непозволеното увреждане преки вреди.
6-Относно законната лихва:
По тази претенция СРС се е позовал на чл.497 КЗ вр. с чл.409 КЗ.
Противно на соченото от въззивника, СРС е приел, че е налице забава на
кредитора и законна лихва е присъдена от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане.
Видно от данните пред СРС, на 22.01.2021 г. ищцата е предоставила
конкретизация на банковата си сметка по която да бъде извършено
плащането. Липсват данни ответника да е заплатил претендираните от ищцата
суми. Затова и този довод се явява неоснователен.
При така изложените мотиви налага се извод, че в обжалваните му
части първоинстанционното решение е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
В частта в която СРС е приел за основателни претенциите на ищцата на
общата сума от 2 810,93 лв., решението както необжалвано е влязло в сила.
Решението е влязло в сила и в частта в която претенциите са били
отхвърлени.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора с решението си СРС правилно е разпределил
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски, но такива от нея не са сторени.
По чл.38, ал.2 от ЗАДв. се претендира от адв. Николова сумата в
размер на 500 лв.-адв.възнаграждение и такова се присъжда.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20040562 от 07.06.2022 г. по гр.д.№
20813 по описа за 2020 г. на СРС, Трето ГО, 176-ти състав, в частта в която
се: ОСЪЖДА ЗД „Е.И.“ АД, да заплати на М. К. Б., на основание 432, ал. 1 КЗ,
вр. чл.498, ал.3 КЗ и чл.497 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди за сумата над 2810,93 лв. до сумата 5524,70 лева,
както следва : 851,93 лева – разходи за силна храна; 1200 лева – разходи за
болногледач; 400 лева – разходи за рехабилитатор; 221,84 лева – разходи за
транспорт; 40 лева – разходи за преглед, или общо сума в размер на 2713, 77
лева, в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.08.2017г.
7
около 17.40 часа на ПП-1,6 в посока от гр.София към гр.Перник, когато в
района на км.93 срещу бензиностанция Лукойл, движещият се в обратна
посока към гр.София, л.а. Мерцедес ЦЛК с рег. КН **** ЗН, управляван от
виновния водач А.Д.Д. навлиза в платното за обратно движение и удря
л.а.Пежо 406, с рег.СА **** АК, в който като пътник се вози ищцата и й
причинява травматично увреждане, диагностицирано като многофрагментно
счупване на дясната бедрена кост в дисталната вътреставна област състояние
след кръвна репозиция с метална остиосинтеза, ведно със законната лихва
считано от 29.05.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“****, да заплати на адв. С.К.Н., ЕГН **********,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 500
лв.- адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1
и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8