№ 254
гр. гр.Несебър, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100116 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 5520/09.01.2023 г. по
описа на РС – С., изпратена по подсъдност с вх. № 1577/15.02.2023 г. по описа на НРС, на
ЗД „Б.И.” гр. С., ЕИК 83******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”ДЖ.Б.”
№ 87, представлявано от С.П. и К.К., чрез адвокат М. Г., със съдебен адрес: гр. С., бул.
„ДЖ.Б.“ № 87, ет. 2, против М. Я. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „С.С.К.М.“
№ 27, вх. 3, ет. 3, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 536,24 лева, представляваща изплатено от застрахователя
обезщетение по щета № ********** за вреди, причинени на МПС „С.С.“, с рег. № А******,
собственост на П.Х.К., при ПТП на 04.10.2019 г., реализирано от водача и собственик на
МПС „Ф.Н.Б.“, с рег. № А****** – М. Я. Н., в размер на 511,24 лева и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се направените в
производството съдебни разноски.
Твърди се, че с допуснатото по вина на ответника ПТП са причинени имуществени
вреди по опис и оценка на МПС „С.С.“, с рег. № А******, собственост на П.Х.К.,
вследствие на което и на основание застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/02/119000547747, действала към датата на събитието за посочения в исковата молба лек
автомобил „Ф.Н.Б.“, с рег. № А******, ищецът заплатил на застрахователя по застраховка
„Каско“ на МПС „С.С.“, с рег. № А****** – „Д.З.“ АД застрахователно обезщетение в
посочения размер. С твърдения, че ПТП е възникнало вследствие противоправното
поведение на ответника и последния напуснал мястото на настъпването му, без да
сигнализира органите на реда, се обосновава интерес от реализиране регресната му
отговорност по съдебен ред.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозира писмено становище вх. № 4642/15.05.2023 г., с което поддържа предявения иск и
1
моли за уважаването му като основателен и доказан.
Ответницата се явява лично в съдебно заседание, не оспорва ищцовата претенция по
основание и размер, заявява желание да изплати исковата сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно приложен към исковата молба протокол за ПТП № 1651021/07.10.2019 г.,
съставен от мл. автоконтрольор Станислав Събев - служител при ОД МВР - гр. Бургас, се
установява, че на 04.10.2019 г. водачът на лек автомобил „Ф.Н.Б.“, рег. № А 4197 МТ – М.
Я. Н., ЕГН **********, на паркинг пред бл. № 18 в ж.к. „Братя Миладинови“, гр. Бургас,
при разминаване с лек автомобил „С.С.“, рег. № рег. № А******, управляван от собственика
П.Х.К., не оставил достатъчно странично разстояние, като просуркал лек автомобил „С.С.“,
допуснал ПТП с материални щети и не останал на място и не уведомил органите на МВР.
Протоколът е съставен с участието на ответницата, като в същия е установено, че към датата
на ПТП, лек автомобил „Ф.Н.Б.“ е бил със сключена задължителна застраховка ГО при ЗД
„Б.И.“, а лек автомобил „С.С.“ – при „Д.З.“ АД.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства /л. 7-27 от делото по описа
на СРС/, във връзка с процесното ПТП е била заведена щета по застраховка „Каско на
МПС“ от собственика на увреденото МПС „С.С.“ при „Д.З.“ АД, като след извършен ремонт
при „Д.А“ ЕАД, остраняването на щетата било остойностено на сума в размер от 496,24
лева, заплатена на 11.12.2019 г. от застрахователя по застраховка „Каско“. Въз основа на
регресна покана от 05.05.2020 г., ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка
ГО на причинителя на щетата по МПС „С.С.“, заплатил на „Д.З.“ АД сумата от 511,24 лева,
включваща стойността на ремонта от 496,24 лева и 15 лева ликвидационни разноски. С
рагресна покана от 05.04.2021 г., ищецът поканил ответницата да му възстанови сумата от
536,24 лева, вкл. заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, по
посочена банкова сметка, но същата останала неполучена от адресата.
От приобщената по делото административнонаказателна преписка по случая,
постъпила с писмо вх. № 4881/19.05.2023 г. на началник сектор ПП при ОД МВР – Бургас, е
видно, че ответницата е санкционирана за две нарушения на ЗДвП по повод допуснатото
ПТП – нарушение на чл. 44, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, с влязло в сила
наказателно постановление № 19-0769-005300/25.10.2019 г. Съгласно представената
преписка, постановлението е преминало съдебен контрол на две инстанции, като със сила на
пресъдено нещо са установени допуснатите от ответницата административни нарушения,
вкл. напускане мястото на ПТП в нарушение на ЗДвП и неуведомяване органите на МВР.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
писмени доказателства по делото, като не се оспорва от страна на ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500 от КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато: виновният водач, при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
2
наркотици или други упойващи вещества; или е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Следователно основателността на предявения главен иск с предмет регресното
притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в
периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди в пряка причинно-
следствена връзка с това поведение, 4.) виновно отклоняване от проверка за алкохол,
наркотици и др. или напускане на мястото на ПТП от виновния водач преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е задължително, както и 5.)
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ към датата на
увреждането за увреденото МПС; 6.) изплатено от застрахователя по Каско застрахователно
обезщетение на увреденото МПС/ остраняване и остойностяване на причинената щета; 7.)
изплащането от застрахователя (ищец) на застрахователя по Каско на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
ГО между страните по делото е безспорно установено от ангажираните за това писмени
доказателства. Следователно ищцовото дружество е обезпечило деликтната отговорност на
водачите на застрахования автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на
трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на застрахователно
покритие от 27.02.2019 г. до 26.02.2020 г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 04.10.2019 г. по делото е
представен констативен протокол за ПТП с материални щети, който е съставен съобразно
изискванията на чл. 4 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния
център към Гаранционния фонд в образеца по приложение № 2 от Наредбата при посещение
на място на описаното в него пътнотранспортно произшествие, от длъжностно лице, в кръга
на служебните му задължения, и съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК. Доколкото органите за контрол по пътищата на МВР не са възприели самото
настъпване на произшествието, документът не се ползва с такава доказателствена сила
относно цялостния механизъм на ПТП, който е установен от ищеца с други доказателствени
средства, а именно чрез изисканата администратичнонаказателна преписка по издаването на
НП № 19-0769-005300/25.10.2019 г. на началник-група сектор ПП при ОД МВР - Бургас. С
оглед влязлото в сила НП се налага извод за доказано противоправно поведение на
ответницата, която при управление на застрахования лек автомобил, нарушила разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, допуснала ПТП с увреденото МПС и му причинила материални
щети, намиращи се в причинно-следствена връзка с противоправното поведение.
Вида и размера на причинените на МПС „С.С.“ материални щети се установяват от
представените писмени доказателства и не се оспорват от страна на ответницата.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно - вината на делинквента - действа оборимата презумпция на чл. 45,
3
ал. 2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника,
напротив – ответницата признава вината си в съдебно заседание и непосредствено пред
съда.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан правопораждащият фактически
състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на ответницата.
По делото се установиха и специалните изисквания на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за
ангажиране на регресната отговорност спрямо застрахователя, а именно – същата да е
напуснала мястото на пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
Хипотезите на задължително посещение по смисъла на цитираната по-горе
разпоредба са нормативно установени в действащата към момента на ПТП разпоредба на чл.
125 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 22.01.2017 г.; изм., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) а именно, когато: 1. при
произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване
на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което
превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава
опасност за движението; 4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.); 5. (изм. -
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.; изм., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.)
има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6. (изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., в сила от
01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството
на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени
сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в
този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. (изм. -
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.) между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в
сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е
в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието
вреди.
Посочените хипотези са изчерпателно изброени и процесният случай попада в
посочената по т. 7, съгласно доказателствен материал по делото. При това положение, съдът
намира, че поведението на ответницата обуславя възникването на процесното регресно
право на застрахователя, предвид което и претенцията се явява основателна и доказана по
размер, предвид което следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на спора, на ищеца се следва присъждане на разноски за
производството, съгласно своевременно заявено искане и доказателствата за извършването
им. В тежест на ответницата следва да се възложи сумата от 150 лева, включваща заплатена
за производството държавна такса от 50 лева и юрисконсултско възнаграждение за
представителството на ищеца от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА М. Я. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „С.С.К.М.“ № 27, вх. 3,
ет. 3, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ЗД
„Б.И.” гр. С., ЕИК 83******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”ДЖ.Б.” №
87, представлявано от С.П. и К.К., сумата от 536,24 /петстотин тридесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ********** за вреди, причинени на МПС „С.С.“, с рег. № А******,
собственост на П.Х.К., при ПТП на 04.10.2019 г., реализирано по вина на водача и
собственик на МПС „Ф.Н.Б.“, с рег. № А****** – М. Я. Н., напуснал мястото на ПТП, преди
идването на органите на МВР, в размер на 511,24 лева и ликвидационни разноски в размер
на 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска –
09.01.2023 г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА М. Я. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати
на ЗД „Б.И.” гр. С., ЕИК 83******, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – съдебно-
деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца, както
следва: Банка ДСК, IBAN: BG55 STSA 9300 0016 1883 03, BIC: STSABGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5