РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. Пловдив, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
март, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 381 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда“ - София обжалва
Решение № 2306/17.12.2021 г. на Районен съд Пловдив, 21 н.с., постановено по АНД № 5718/2021 г. по описа
на посочения съд. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 22-007263 от 24.02.2021
г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София, с което на „Микс
Констръкшън“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София
е наложена имуществена санкция от 3000 лева на основание чл.413, ал.2 от КТ, за
нарушение на чл.8, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“, вр. с чл.52, ал.1 от
ЗЗБУТ.
С жалбата и с допълнително депозирана молба за съдебното заседание, чрез
процесуален представител юрисконсулт Петров, се прави искане за отмяна на
обжалваното съдебно решение поради неправилност и незаконосъобразност, с
постановяване на решение по същество и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба –„Микс
Констръкшън“ ООД гр. София депозира отговор по касационната жалба с искане за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение и претенция за присъждане на
разноски. Изложени са подробни съображения. В съдебното заседание, редовно
призован, ответникът не е изпратил представител, като е постъпила молба от
пълномощника му адв. Ж., с която се поддържа отговора по жалбата и се възразява
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, ако същото е над
предвидения минимум.
Прокурорът от ОП – Пловдив Янева
моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд – Пловдив, въз основа на събраните от него писмени и гласни
доказателства, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е
ненужно да се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е направил извод,
въз основа на коректен анализ на събраните от него доказателства относно това,
че действително е установено извършването на нарушението, за което е издадено
наказателното постановление, както и че в случая е правилно съотнесена към него
санкционната норма и съответно определена имуществената санкция. Същевременно
обаче, съдът е изложил подробни мотиви относно наличие на установено съществено
според него нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на
санкционираното дружество, изразило се в провеждане на
административнонаказателното производство в отсъствието на надлежно упълномощен
представител на дружеството. В тази насока съдът е коментирал приложеното по
делото пълномощно за лицето, присъствало при съставянето на АУАН и получило
акта в качеството му на пълномощник на санкционираното дружество, като е
посочил в мотивите към обжалваното решение, че макар и пълномощното да изхожда
от лице, имащо качеството на управител на дружеството, то с оглед съдържанието
му, това пълномощно не може да се счете, че очертава представителна власт на
пълномощника от името на дружеството, защото не е направено от управителя на
дружеството в това му именно качество.
Настоящата съдебна инстанция намира, че макар и изложените от районния съд разсъждения касателно редовност
на упълномощаването от името на юридическо лице да са принципно правилни, то те
не държат сметка за конкретиката на настоящия случай и преценката относно
наличието, или не, на съществени по характера им нарушения на процесуалните
правила. Видно е в тази насока от доказателствата по делото, че нарушението, за
което е издаден АУАН, станал основа на процесното наказателно постановление, е констатирано
при проверка на документи, представени в ДИТ – София на 05.02.2021 г., удостоверена
с протокол от същата дата. В самия протокол е отразено, че от името на „Микс
Кънстръкшън“ ООД на проверката в ДИТ присъства лицето В.И.Н., упълномощен
представител с пълномощно рег.№705/30.06.2020 г. Действително, въпросното
нотариално заверено пълномощно, което е от името на П.С.Х./един от управителите
на дружеството/ сочи, че Х.упълномощава В.И.Н. да го представлява и да подписва
от негово име и за негова сметка всички документи по проверки, извършвани от
ДИТ –София и София-област. Изрично в пълномощното не е отразено, че това
упълномощаване П.Х.е направил в качеството му именно на управител на „Микс
Кънстръкшън“ ООД. Видно обаче от протокола от проверката от 05.02.2020 г., в
който е записано, че дружеството „Микс Кънстръкшън“ е било призовано да
представи документи с призовка по чл.45, ал.1 от АПК, такива е записано да са
били представени по повод на тази призовка и като получил протокола е положен
подпис за работодател от въпросния пълномощник В.И.Н., записал срещу името си,
че е упълномощен представител, а освен това при подписа поставил и печат на
дружеството „Микс Кънстръкшън“ ООД, такъв, какъвто фигурира и по други
документи, приложени по делото, изходящи от дружеството, включително и на
заверката на копието на въпросното пълномощното, приложено по делото, направена
от упълномощеното лице на 09.02.2021 г., когато е съставен и му е връчен АУАН в
качеството му на пълномощник на дружеството. Видно е, също така, от приложените
доказателства, че и известието за доставяне на наказателното постановление също
е получено от въпросното лице н.. В тази насока и според съда не може да се
счете, че актосъставителят не е положил необходимата грижа да състави акта в присъствието
на и да връчи акта на упълномощен представител на дружеството-нарушител,
доколкото след призоваване на същото за предоставяне на документите, от които
на практика е и установено нарушението, се е явило и е предоставило документите
за проверката именно това лице с въпросното пълномощно, очевидно предоставени
му от дружеството и същото пълномощно е било представено и към датата на
съставяне на АУАН. Поради това и независимо от обстоятелството, че в него не е
било изрично посочено обстоятелството, че упълномощаването е направено от името
на управителя на дружеството в това му именно качество, а не в лично качество
като физическо лице, то същото на практика по никакъв начин не се е отразило
върху правата на санкционирания субект - юридическо лице. За да е съществено
едно нарушение на процесуалните правила, следва в конкретния случай същото да
се е отразило върху правото на санкционираното лице да разбере кое именно
негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой именно закон, както и
да е засегнато съществено правото му на адекватна защита в производството. В
конкретния случай не се установява подобно нещо. Напротив, видно е, че
нарушението е установено въз основа на представени именно от санкционираното
дружество документи, доколкото същите са заверени с негов печат, като в нито
един момент в рамките на цялото производство, дружеството не е оспорило факта,
че представените документи при проверката изхождат именно от него. Видно е от
жалбата срещу наказателното постановление, че същата е била депозирана в
законоустановения срок, което е дало основание на съда да я разгледа като
допустима и което е индиция, че с получаването на наказателното постановление
от пълномощника н., същото е достигнало до санкционираното дружество
своевременно. Впрочем, в жалбата срещу наказателното постановление изобщо не са
наведени оплаквания, че дружеството не е имало свой представител при
съставянето на АУАН, или че АУАН не му е бил връчен. Неоснователни са общо
изложените сега в отговора по касационната жалба твърдения, че понеже не бил
участвал надлежно упълномощен представител при съставянето на акта, дружеството
не е имало възможност да изложи възраженията си при съставянето му и в
тридневния срок след това, доколкото изобщо не става ясно възможността за
депозиране на какви точно възражения, или представянето на какви точно
доказателства, е била преклудирана за дружеството. И това е така, като се има
предвид факта, че в жалбата срещу наказателното постановление дружеството е
възразявало по същество по правилността на направените констатации и съответно
дадената правна квалификация на установеното, но не е навело или представило
обстоятелства, респективно доказателства, които, ако биха били наведени,
респективно представени, при съставянето на АУАН, съответно в срока за
възражения по същия, биха довели до различно разрешаване на случая от
наказващия орган. В тази насока и независимо от факта, че по съдържанието си
представеното при съставяне на АУАН пълномощно не е било издържано, така че да
не буди каквото и да било съмнение относно действителната воля на упълномощителя,
то с оглед на цялостната обстановка по извършената проверка, последвана от
съставянето и връчването на АУАН, потвърдена от разпитания пред
първоинстанционния съд свидетел, следва да се направи извод, че то е
удостоверило надлежна представителна власт на лицето Вл.н. именно за
дружеството „Макс Констръкшън“ гр.София, доколкото същият се е явил за участие
в проверка, за която е било уведомено дружеството, разполагал е с печат на
същото и е представил изходящи от дружеството документи, а след това е взел
участие и при приключването на проверката със съставянето на акта.
При това положение и според настоящия съдебен състав неправилни са били
направените от страна районния съд изводи за допуснато съществено по характера
му нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление, защото не е било нарушено правото на защита на санкционирания
субект. Освен това, в хода на съдебното производство, което е основна фаза на
цялото административнонаказателно производство, в която санкционираното лице
може да реализира защитата си срещу неоснователно ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност, то е имало възможността да се защити
адекватно и пълно, включително и като ангажира доказателства, каквито
евентуално не е могло да представи поради евентуално препятстване участието му
в първата фаза на производството пред актосъставителя, или да наведе конкретни
възражения, които не е могло да направи при съставяне на акта.
Същевременно, напълно законосъобразни са направените от районния съд в
обжалваното му решение изводи досежно доказаността на нарушението, които
напълно се споделят от настоящия състав, като изцяло основани на събрания доказателствен
материал. Правилна е преценката на първоинстанционния съд и относно съответната
на установеното нарушение санкционна разпоредба, която съдът е счел да е била
коректно приложена от наказващия орган. В тази насока и не се установява
твърдяното от страна дружеството двойно наказване за едно и също нещо,
доколкото с приложеното друго наказателно постановление, изменено от съда с
влязло в сила решение, макар и по повод на същата проверка и във връзка с
установеното последователно поведение на дружеството, същото е било
санкционирано за нарушение на друга разпоредба от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. В тази
връзка, следва да се има предвид, че нормите на чл.8, ал.1 и съответно чл.8,
ал.2 от въпросната Наредба вменяват две отделни задължения, относими, от една
страна, към съобразяване базата за определяне на застрахователната сума по
застраховката, а от друга - към изискването за минималния размер на същата,
който следва да се определи впоследствие в предвидените рамки, но едва след
правилното определяне на базата за изчислението на сумата.
Съдът, постановил обжалваното решение, е изложил достатъчно подробни мотиви
и относно това, че установеното нарушение не съставлява маловажен случай по
смисъла на специалната разпоредба на чл.415в от КТ и това е законосъобразен
извод, като се има предвид, че няма данни нарушението изобщо да е било
отстранено.
Незаконосъобразен според настоящия съд обаче се явява изводът, че
наложената в размер на 3000 лева имуществена санкция се явява обоснована,
справедлива и съответстваща на извършеното нарушение. Впрочем, в наказателното
постановление е посочено, че санкцията е определена в посочения размер с оглед
постигане целите по чл.12 от ЗАНН. Според настоящата съдебна инстанция целите
на административното наказание могат да бъдат постигнати в конкретния случай и
с налагането на минималния размер на имуществена санкция, предвиден в нормата
на чл.413, ал.3 от КТ от 1500 лева. В тази насока следва да се има предвид, че
изложените от районния съд мотиви във връзка с размера на сумата, с която са
били ощетени наследниците на работника, по отношение на когото неправилно е
била посочена от работодателя базата за изчисление на застрахователната сума, е
довод, относим към преценката на санкцията по отношение на второто наказателно
постановление, издадено по повод същата проверка на дружеството за нарушението
по чл.9, ал.1, вр. с чл.8, ал.2 от специалната Наредба. В случая, предвид
липсата на други конкретни обстоятелства, които да обуславят определянето на
по-завишен размер на имуществената санкция, според съда достатъчно, с оглед
изпълнение на посочените цели по чл.12 от ЗАНН, се явява и санкцията в
минималния предвиден размер от 1500 лева. Поради това и настоящата съдебна
инстанция счита, че следва, като отмени решението на РС Пловдив, да постанови решение
по същество, като измени наказателното постановление в насока намаляване на
имуществената санкция до предвидения минимум.
При този изход на производството и с оглед на това, че от страна на
касационния жалбоподател е било направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както пред районния, така и пред настоящия съд,
то на основание чл.63д, ал.5, вр. с ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.37 от ЗПрПом и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва
да присъди минималния размер на предвиденото юрисконсултско възнаграждение за
всяка инстанция, което изчислено по съразмерност, ще възлиза на общо 80 лева за
двете инстанции.
Поради изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63в от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2306 от 17.12.2021 г., постановено по АНД № 5718/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, 21 н.с., вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-007263 от 24.02.2021 г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.София, с което на „Микс
Констръкшън“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
е наложена имуществена санкция на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на
чл.8, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“, вр. с чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, КАТО НАМАЛЯВА имуществената санкция от 3000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Микс Констръкшън“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, Р-н „Триадица“ ул.
„Луи Айер“ № 2, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София
сумата от 80 лева, съставляваща общ
размер на юрисконсултско възнаграждение за представителство пред първата и
касационната инстанция, изчислено по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.