Р Е Ш Е Н И Е
№...
17.06.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 10.06.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2986 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София срещу Р.В.Х. ***. С исковата молба се
твърди, че ответникът е страна по Договор за потребителски кредит №PLUS-14290114, сключен на 21.12.2016г. с „БНП Париба Пърсенел
Файненс“ ЕАД. На 06.01.2018г. е било подписано Приложение №1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. между „БНП Париба
Пърсенел Файненс“ ЕАД и ищеца, по силата на който вземането по договора е
прехвърлено на ищеца. Ищецът направил необходимото за уведомяването на
ответника за прехвърлянето на вземането, но ответникът не получил уведомлението
по своя вина. Ищецът счита, че е налице надлежно уведомяване и чрез връчване на
исковата молба. Освен предоставената главница по договора в размер на
5000,00лв., ответникът сключил и застраховка
на плащанията, като застрахователната премия в размер на 1680,00лв. била
разделена на равен брой вноски и станала част от месечната погасителна вноска.
Освен това ответникът заплатил и такса ангажимент в размер на 125,00лв. Общата
стойност на плащанията, които ответникът дължал по договора възлизала на
12986,40лв. Тази сума ответникът се задължил да върне на 60 погасителни вноски
по 216,44лв. Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по договора,
поради което кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем. Уведомил
длъжника с уведомително писмо, макар да счита, че предсрочната изискуемост не е
задължително да бъде съобщена на кредитополучателя, предвид факта, че
кредиторът е небанкова финансова институция. Поради неизпълнение на
задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №657/2019г. по описа на РС-Стара
Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на
постоянния и настоящия си адрес, поради което за издадената заповед е уведомен
чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за
ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от
5000,00лв. главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14290114, сключен на 21.12.2016г., договорна лихва в
размер на 5774,52лв. за периода от 05.06.2017г. до 05.01.2022г., обезщетение за
забава 1306,93лв. за периода от 06.07.2017г. до 01.02.2019г., законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и
направените в настоящото производство разноски.
В случай, че съдът приеме
исковете по чл.422 ГПК за неоснователни, при условията на евентуалност моли
съда да осъди ответника да му заплати сума по сключен договор за кредит в
размер на 5000,00лв.
главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14290114, сключен на 21.12.2016г., договорна лихва в размер на 5774,52лв.
за периода от 05.06.2017г. до 05.01.2022г., обезщетение за забава 1434,35лв. за
периода от 06.07.2017г. до датата на предявяване на иска в съда, законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените
искове са неоснователни. Счита, че договорът за кредит е недействителен на
няколко основания – не били спазени изискванията за компонентите на
погасителния план, регламентирани от чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, бил сключен при
предварително установени общи условия, на които кредитополучателят не можел да
влияе. Клаузата за възнаградителна лихва противоречала на Закона за защита на
потребителите и била нищожна. Тъй като договорът за кредит бил недействителен,
то се дължала чистата сума по него.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №657/2019г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 5000,00лв. главница
по Договор за потребителски кредит №PLUS-14290114,
сключен на 21.12.2016г., договорна лихва в размер на 5774,52лв. за периода от
05.06.2017г. до 05.01.2022г., обезщетение за забава 1306,93лв. за периода от
06.07.2017г. до 01.02.2019г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил
заявлението и е издал Заповед за изпълнение №412/05.02.2019г. Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си. Това
обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор
за потребителски кредит №PLUS-14290114, сключен на 21.12.2016г., Стандартен
европейски формуляр
се установява, че на 21.12.2016г. ответникът е сключил договор за паричен заем
с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 5000,00лв. С подписването на
договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със
съответното оскъпяване чрез 60 месечни вноски. Освен това ответникът се е
съгласил да заплати застрахователна премия в размер на 1680,00лв., както и да
заплати такса ангажимент на стойност 125,00лв. Ответникът не оспори фактите
изложени в исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи,
поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен
процесният договор за потребителски кредит.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., Потвърждение за
сключена цесия, Извлечение от Приложение №1/16.01.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, Пълномощно – 2 броя, Уведомително писмо от
17.01.2018г. с известие за доставяне, Уведомително писмо от 22.01.2019г. с
известие за доставяне, Уведомително писмо от 13.05.2019г. с известие за
доставяне се
установява, че на 27.07.2017г. е бил сключен Договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането е
прехвърлено на ищеца. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за договора за цесия е
било изготвено съответно уведомление за ответника, което било изпратено от
цесионера – ищец в настоящото производство. И трите уведомления не били
получени от ответника, тъй като той не бил намерен на посочения от него адрес.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. В чл.17 от Условията към договора за заем
изрично е предвидено, че заемополучателят дава изричното си съгласие вземането
да бъде прехвърлено от заемодателя на избрано от него трето лице. От това следва, че договорът за
цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
№156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно Решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в
случая уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника с преписа от
исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена. Това надлежно
съобщаване не се опорочава от факта, че исковата молба е връчена на особен
представител назначен от съда. За приемане на уведомление за извършена цесия не
се изисква изрично упълномощаване при договорното представителство, за да се
счита, че особеният представител не може да получи такова уведомление.
Съдебната практика приема, че уведомяването за извършена продажба на вземането
чрез особен представител е надлежно, по аналогия с уведомяването за настъпила
предсрочна изискуемост.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за кредит и последващото
прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се
опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и
по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума.
Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по
договора.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора.
По делото
е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е
оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице
при извършената проверка при ищеца и при заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се установяват дължимите суми от страна
ответника в претендирания размер.
Ответникът
е направил възражение за недействителност на договора поради неизпълнение на
разпоредбите на закона, касаещи изискванията към погасителния план към
договора. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
следва да съдържа „условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването“. Погасителен
план към договора за потребителски кредит с ответника се съдържа в самия
договор. В него да посочени номер на погасителна вноска, падежна дата, размер
на вноската и оставаща главница в лева. Не са посочени компонентите на
погасителната вноска – с каква част от нея се погасява главницата, съответно
договорната лихва. Не е посочен и начинът на погасяването на застрахователната
премия по закупената от ответника застраховка, за която само е посочено, че се
разсрочва на вноски и е част от погасителната вноска. Поради тази причина не е
възможно да се съобрази посочения размер на оскъпяването на кредита –
договорната лихва, която като сума никъде не е посочена в договора. Не е
възможно и да се прецени дали посочения в договора лихвен процент и годишен
процент на разходите са действително в посочените стойности. Погасителен план в
друг вид е бил предоставен на вещото лице, което го е възпроизвело в
заключението си, но такъв погасителен план следва да е бил предоставен на
потребителя и подписан от него. На кредитополучателя не е представена задължителната
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и компонентите на тези вноски – главница, договорна
лихва, застраховка. Това прави договора за кредит недействителен.
Поради недействителността
на Договор за
потребителски кредит №PLUS-14290114, сключен на
21.12.2016г., потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
него. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 5000,00лв., от които ответникът е получил 4875,00лв.
Ищецът сам посочва, а и вещото
лице е изчислило, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 867,88лв.
Остатъкът до дължимата главница по кредита е в размер на 4007,12лв. До този
размер искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен, като в
останалата част до претендираните 5000,00лв. главница искът следва да бъде отхвърлен.
Установителните искове за договорна
лихва в размер на 5774,52лв. за периода от 05.06.2017г. до 05.01.2022г.,
обезщетение за забава 1306,93лв. за периода от 06.07.2017г. до 01.02.2019г., следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни поради недействителността на договора за
кредит, в който се съдържат съответните клаузи за претендираните задължения.
Поради същата причина следва да бъдат отхвърлени и осъдителните искове за
главница над присъдения размер от 4007,12лв. до претендираните 5000,00лв.,
както и осъдителните искове за договорна лихва в размер на 5774,52лв. за периода от 05.06.2017г. до
05.01.2022г., обезщетение за забава 1434,35лв. за периода от 06.07.2017г. до
датата на предявяване на иска в съда.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните
разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за
завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските,
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 241,63лв., възнаграждение за особен представител в размер на
600,00лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 250,00лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 150,00лв. Ето защо и на основание
чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в
размер на общо 412,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №412/05.02.2019г.,
в размер на общо 130,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.В.Х., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Димитър Бориславов Бончев, изпълнение на парично
задължение в размер на 4007.12лв. (четири хиляди и седем лева и 12
стотинки), представляващи главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14290114, сключен на 21.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №412/05.02.2019г. по ч.гр.дело №657/2019г. по
описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля
иска в останалата му част за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца главница над присъдения размер до претендираните 5000,00лв.,
както и договорна
лихва в размер на 5774,52лв. за периода от 05.06.2017г. до 05.01.2022г.,
обезщетение за забава 1306,93лв. за периода от 06.07.2017г. до 01.02.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявана от Димитър Бориславов Бончев срещу Р.В.Х., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** искове
за заплащане на сумите по Договор за потребителски кредит №PLUS-14290114, сключен на 21.12.2016г. за главница над
присъдения размер от 4007,12лв. до претендираните 5000,00лв., както и
осъдителните искове за договорна лихва в размер на 5774,52лв. за периода от 05.06.2017г. до
05.01.2022г., обезщетение за забава 1434,35лв. за периода от 06.07.2017г. до
датата на предявяване на иска в съда.
ОСЪЖДА Р.В.Х., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Димитър Бориславов Бончев, направените разноски по делото
в размер на общо 412,00лв. (четиристотин
и дванадесет лева),
представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.В.Х., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Димитър Бориславов Бончев, направените разноски по
заповедното производство в размер на общо 130,00лв. (сто и тридесет лева) за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №412/05.02.2019г. по ч.гр.дело №657/2019г. по
описа на РС гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: