МОТИВИ
към
присъда № 41/27.06.2018 г. по н.о.х.д № 690 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г.
На 12.06.2018 г.
Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 200/2017 г. по описа на Първо РУ на
МВР - гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред
първа инстанция против П.Д.Р. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че П.Д.Р., в периода от
02.03.2017 г. до 15.03.2018 г. в условията на продължавано престъпление,
извършил следните деяния:
- На
02.03.2017 г.
в град Добрич, отнел чужди движими вещи - маратонки „Адидас”, черно и синьо с бели
ленти № 43, на стойност 80.00 лв.,
маратонки „Армани”,
черни, № 43 на стойност 80.00 лв., чувал с
дърва на стойност 5.00 лв., чувал с дървени въглища - 10 кг. на стойност 12.00
лв., чугунено малко кръгло барбекю на стойност 23.00 лв., и ел. мотор за пералня на стойност 35.00 лв., всичко на обща стойност
235.00 лв. от владението на Ж.И.Ж. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
-
На 24.06.2017 г. в град Добрич, отнел чужда движима вещ - велосипед марка
„Спорт”, червен на цвят, на стойност 180.00 лв., от владението на Г.М.Д.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои;
- На
16.08.2017 г. в град Добрич, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. сак, платнен, черен на цвят на стойност 12.00 лв., 10
чифта стари маратонки, мъжки на обща стойност 80.00 лв., 2 чифта дамски сандали
на обща стойност 20.00 лв., два чифта дамски ботуши на обща стойност 24.00 лв.,
1 бр. пазарска чанта на квадратчета, на стойност 6.00 лв., 4 бр. мъжки дънки на
обща стойност 32.00 лв., 7 бр. мъжки тениски на обща стойност 7.00 лв., 5 бр.
мъжки блузи на обща стойност 15.00 лв., 1 бр. мъжко яке на стойност 15.00 лв., 1 бр. мъжко манто на
стойност 18.00 лв., 2 бр. пластмасови кофи на обша стойност 2.00 лв. и 1 бр. пластмасов леген на
стойност 1.00 лв.,
всичко на обща стойност 232.00
лв. от владението на Н.Х.К. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои;
- На
09.10.2017 г.
в град Добрич, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Спринт”, 16 цола, син на цвят, на
стойност 180.00
лв. от владението на Ф.Д.Г. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои;
- На 15.03.2018
г. в град Добрич, отнел чужди движими вещи - 1 бр. тонколона „Luxeon” със суббуфер на стойност 70.00 лв. и 1
бр. машинка за свиване на цигари на стойност 16.00 лв., всичко на обща
стойност 86.00 лв. от владението на Р.Р.Р. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на противозаконно
отнетите вещи е 913.00 /деветстотин и тринадесет/ лева.
Преди даване ход на разпоредителното заседание, пострадалите от деянието,
предмет на обвинителния акт лица – Ж.И.Ж., Г.М.Д., Н.Х.К. и Ф.Д.Г. заявяват, че
не желаят да се конституират в качеството на частни обвинители в процеса, като предявяват
срещу подсъдимия П.Р. граждански искове, както следва: Ж.Ж. – за сумата от 100
лева, Г.Д. – за сумата от 300 лева, Н.К. – за сумата от 150 лева и Ф.Г. за
сумата от 100 лева.
Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалият Р.Р. Рашев
заявява, че не желае да се конституира в качеството на частен обвинител и
граждански ищец в процеса.
В разпоредително
заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се
произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно
на Районен съд – Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на
пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27
от НПК; Няма основания делото да се разглежда
при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се
назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за изменение
на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо подсъдимия П.Д.Р.
и не се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал.
1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание.
Съдът, за да се произнесе по предявените от пострадалите лица граждански
искове взе предвид следното:
Съвместното
разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е отклонение от общото правило,
че наказателната отговорност се реализира и осъществява по НПК, а гражданската
– по ГПК. Правото на участие като страна по граждански иск обаче не може да
бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно
наказателно правосъдие.
Съдът,
намирайки, че разглеждането на предявените граждански искове в наказателното
производство ще затрудни процеса, отчитайки, че производството следва да
протече по реда на глава двадесет и седма от НПК (съкратено съдебно следствие),
не е приел за съвместно разглеждане същите, като е отказал да конституира Ж.И.Ж., Г.М.Д., Н.Х.К. и Ф.Д.Г. в
качеството на граждански ищци в процеса.
Такова решение
не противоречи на практиката на институциите на Съвета на Европа по приложение
на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В контекста на
достъпа до правосъдие, на пострадалия е признато правото да участва (да обжалва
отказа) в процеса като частен обвинител и да изисква присъда, благоприятна за
интересите му. Последното значително улеснява реализирането на гражданската
претенция, с оглед задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 413, ал.
2 от НПК и чл. 300 от ГПК.
Съобразявайки се
с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК
изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т.
2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът заявява,
че не възразява производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата
на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1
от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка
Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след
изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода за срок от две години при условията на чл. 58а от НК и намаляване на същото с 1/3 до шестнадесет месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от четири години. Иска се сторените по делото
разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, като по отношение на
веществените доказателства по делото се пледира същите да останат по делото в
срока на съхранение на същото.
Защитникът на подсъдимия пледира, че наказанието следва да бъде определяно
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се иска налагане
на наказание лишаване от свобода под предвидения минимум, изпълнението на което
да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
По пренията подсъдимият Р. заявява, че се придържа към казаното от
защитника си и прокурора, както и че иска „условно наказание” (цитат).
На дадената му последна дума подсъдимият Р. заявява, че съжалява.
След като обсъди
и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Свидетелят Ж.И.Ж. живеел на адрес
***. На междуетажната площадка на жилищното помещение, Ж. държал вещи - лично
негова собственост, а именно един чифт маратонки „Адидас”, черно и синьо с бели
ленти, един чифт маратонки „Армани”, черни, 1 бр. чувал с дърва, 1 бр. чувал с
дървени въглища - 10 кг, чугунено малко кръгло барбекю и електрически мотор за
пералня.
На 02.03.2017 г., минавайки
покрай блока, в който живеел Ж., подсъдимият П.Д.Р. решил да влезе във вход Б,
за да потърси нещо, което може да открадне, тъй като нямал пари. Качвайки се на
шестия етаж, подс. П.Р. забелязал вещите на пострадалия Ж. оставени на
междуетажната площадка и решил да ги открадне. В изпълнение на взетото решение,
П.Д.Р. започнал да взема една по една движимите вещи на св. Ж.Ж. и да ги изнася
от входа. Така в рамките на няколко минути подсъдимият успял да изнесе посочите
по-горе движими вещи - един чифт маратонки „Адидас”, черно и синьо с бели ленти,
един чифт маратонки „Армани”, черни, 1 бр. чувал с дърва, 1 бр. чувал с дървени
въглища – 10 кг., чугунено малко кръгло барбекю и електрически мотор за пералня
пред входа на блока, след което се отправил към пункт за изкупуване на черни и
цветни метали на ул. „Бойчо Огнянов” в град Добрич, стопанисван от свид. В.И.Н.,
където продал електрическия мотор от пералнята за сумата от девет лева. В хода
на разследването било извършено разпознаване от св. В.И.Н., като видно от
приложения по делото протокол (л. Том I, л. 22-23 от ДП), св. Ников е разпознал
подсъдимия П.Р., като лицето което му донесло електрическия мотор за пералня за
продажба.
Същата вечер, прибирайки се от
работа св. И.И. (баща на Ж.Ж.) забелязал, че част от вещите на сина му липсват.
Тогава, И.И. се обадил по телефона на сина си и му казал, че посочените по-горе
вещи, които държал на междуетажната площадка били откраднати.
Няколко дни по-късно подс. П.Д.Р.
решил да върне вещите, които бил откраднал от св. Ж.Ж.. За целта, Р. посетил
заедно с майка си - св. Н.М.А. отново пункта за изкупуване на черни и цветни
метали, стопанисван от св. В.И.Н., за да откупи обратно електрическия мотор за
пералнята. Отивайки на място обаче, подс. Р. и св. Н.М.А. установили, че
моторът вече го няма. Въпреки това, двамата отишли до адреса, на който живеел Ж.Ж.,
за да му върнат единия чифт маратонки - марка „Адидас”. Когато отишли до дома
на св. Ж. обаче, установили, че същият не си е вкъщи. По тази причина подс. Р.
и св. Н.М.А. звъннали на неговата съседка - св. Н.Й., на която обяснили защо са
дошли и че желаят да върнат част от откраднатите от П.Д.Р. вещи. Св. Н.Й. им
казала да не я занимават и да оставят вещите пред входната врата на Ж..
Впоследствие, Н.Ж.обяснила, че е разбрала за процесната кражба от самия Ж.Ж.,
поради което за разкриване на извършителя на престъплението му предала записите
от камерата за видео-наблюдение, която била поставена пред входната й врата. До
приключване на разследването останалите вещи не били възстановени.
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на разследването оценъчна експертиза е видно,
че стойността на отнетите
вещи към датата на инкриминираното деяние е както следва: маратонки „Адидас”,
черно и синьо с бели ленти № 43 на стойност 80.00 лв., маратонки „Армани”,
черни № 43 на стойност 80.00 лв., чувал с дърва на стойност 5.00 лв., чувал с
дървени въглища - 10 кг. на стойност 12.00 лв., чугунено малко кръгло барбекю
на стойност 23.00 лв. и ел. мотор за пералня на стойност 35.00 лв., или всичко
на обща стойност 235.00 лева
Видно от заключението на вещото лице по
изготвената в хода на разследването видео-техническа експертиза, най-вероятно
заснетото на записа лице е подс. П.Д.Р., като видеофайловете са годни за
разпознаване от свидетели очевидци.
На 24.06.2017 г, разхождайки се
по ул. „Одрин” в град Добрич, подс. П.Д.Р. забелязал в двора на къщата на св. Г.М.Д.
(дом № 15) велосипед марка „Спорт”, червен на цвят, собственост на Г.Д., които
бил подпрян на стената и решил да го открадне. В изпълнение на взетото решение,
П.Р. влязъл в двора на къщата на св. Г.Д. през входната врата, която била
отключена и взел посочения по-горе велосипед, като тези фактически действия на подсъдимия
били възприети от св. Гина Стоянова - съсед на Г.Д.. Тогава същата излязла на
улицата и извикала след обвиняемия „Остави колелото!”. В този момент подс. П.Р.
бил забелязан и от сина на М. - св. П.П., който излязъл на улицата и хукнал
след него, за да го хване. Подсъдимият Р. обаче се качил на велосипеда, подкарал
го и се отправил в посока ул. „Люлебургаз”, като след няколко минути изчезнал
от полезрението на св. П.П.. След това подс. П.Р. продал велосипеда на
неустановено по делото лице. Впоследствие, в хода на досъдебното производство
било извършено разпознаване от св. П.П., при което същият разпознал подсъдимия Р.,
като лицето откраднало инкриминираната вещ.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на
разследването оценъчна експертиза е видно, че стойността на велосипеда
към датата на инкриминираното деяние е 180.00 лева.
На
16.08.2017 г., подс. П.Д.Р. минавал покрай блока, в който живее св. Н.Х.К.,***
и забелязал, че вход „Б” на същия е отворен, поради което решил да влезе вътре,
тъй като видял, че на първия етаж има оставени маратонки, които си помислил, че
може да вземе. Влизайки във входа обаче, подсъдимият се сетил, че на първия
етаж в същия вход живее негов познат - „З*” и затова решил, че няма да
открадне маратонките. Независимо от това, Р. не се отказал от първоначалното
взетото решение да извърши кражба и затова се качил на площадката между първия
и втория етаж. Там същият видял, че има една стаичка, в която св. Н.К. държала
следните движими вещи: 1 бр. сак, платнен, черен на цвят на стойност 12.00 лв.,
10 чифта стари маратонки, мъжки на обща стойност 80.00 лв., 2 чифта дамски
сандали на обща стойност 20.00 лв., два чифта дамски ботуши на обща стойност
24.00 лв., 1 бр. пазарска чанта на квадратчета, на стойност 6.00 лв., 4 бр.
мъжки дънки на обща стойност 32.00 лв., 7 бр. мъжки тениски на обща стойност
7.00 лв. 5 бр. мъжки блузи на обща стойност 15.00 лв., 1 бр. мъжко яке на
стойност 15.00 лв.. 1 бр. мъжко манто на стойност 18.00 лв., 2 бр. пластмасови
кофи на обща стойност 2.00 лв. и 1 бр. пластмасов леген на. стойност 1.00 лв.,
всичко на обща стойност 232 лв., съгласно заключението на вещото лице по
изготвената на досъдебното производство оценъчна експертиза. Самата стаичка, в
която се намирали изброените движими вещи била заключена с катинар. Тогава подсъдимият
разбил катинара и влязъл вътре в стаята, като успял да вземе всички посочени
по-горе вещи, след което се запътил към св. С.А., за да й ги продаде. Няколко
минути след това, св. Н.К. била уведомена от няколко деца, че вратата на
стаичката й, която се намира на междуетажното пространство е отворена. Тогава
същата слязла и видяла, че действително вратата на стаята е отворена и от нея
липсват вещите й, както и че катинарът, с който заключва същата също го няма. С оглед установяването на
извършителя на процесното деяние, св. К. веднага излязла пред блока, където
видяла неустановена по делото жена, на която споделила какво й се случило.
Същата й обяснила, че също преди време била станала жертва на кражба от един
ром, който обикалял из квартала и вършел непрекъснато кражби, след което
продавал вещите на една улица близо до нейния блок. Тогава К. тръгнала да търси
подс. Р. в посоката, в която й казала неустановената по делото жена, като малко
по-късно успяла да го настигне. Същата хванала за ръката подсъдимия и му
казала, че тези веща са нейни. От ръцете му св. К. успяла да изтръгне следните
вещи - легена, кофите, пазарската чанта с намиращите се в нея един чифт
маратонки, един чифт сандали и един чифт обувки. В този момент, докато св. К.
си вземала вещите, подс. Р. успял да се отскубне и избягал в неустановена
посока. Впоследствие, в хода на досъдебното производство било извършено
разпознаване, при което св. Н.К. разпознала подс. П.Р., като лицето което е
откраднато нейните движими вещи.
На 09.10.2017 г, подс. П.Д.Р. бил
на гости на свой приятел - Сезгин, който живеел в ж.к. „Балик“ в град Добрич.
След като постоял известно време, подсъдимият решил да си ходи. Прибирайки се
към къщи, същият минал по ул. „Оп. Димитър Ковачев“ № *, където живеел св. Ф.Д.Г.
и видял, че вратата на вход „Б“ е отворена. Тогава подсъдимият решил да влезе
във входа, за да потърси нещо, което може да открадне и да продаде, за да си
набави пари. П.Д.Р. се качил между етажите и стигайки на площадката между
втория и третия етаж видял стаичка, която била заключена с катинар, в която св.
Ф.Г. си държал велосипеда марка „Спринт”, син на цвят. Тогава подс. П.Д.Р.
решил да открадне процесния велосипед, собственост на Ф.Г.. Тъй като стаята
била заключена с катинар и халки, обвиняемият бутнал вратата, вследствие на
което халките се скъсали и същата се отворила. П.Р. влязъл в стаята и взел
посочения по-горе велосипед, след което излязъл от входа и се насочил към кв.
„Изгрев” в град Добрич. Излизайки от входа, подс. П.Р. бил забелязан да бута
колелото от сина на св. Ф.Г. – св. М. Г., който го попитал къде отива с това
колело, а последният му отговорил, че е негово. Впоследствие в хода на
разследването, М. Г. разпознал подс. П.Р. като лицето, което е бутало колелото на
баща му. Впоследствие, подс. П.Р. продал откраднатия велосипед на неустановено
по делото лице за сумата от 8 лв.
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на разследването оценъчна експертиза е видно,
че стойността на велосипеда,
към датата на инкриминираното деяние е 180.00 лева.
На 15.03.2018 г. св. Р.Р. решил
да отиде до апартамента си, находящ се в град Добрич, ул. „Иван Вазов” № *.
Стоейки в личния си автомобил, който бил паркиран пред входа, св. Р. забелязал
съмнително лице от ромски произход, което идвало от към гаражите, намиращи се южно
от жилищния блок. Св. Р.Р. видял и че друго лице от ромски произход стои седнало
на бордюра пред ресторант „Алатурка”, оглеждайки се във всички посоки. Около
две минути след това, Р. видял подс. П.Д.Р. да излиза от входа на блока, в
който живее, носейки тонколона със суббуфер, черен на цвят, с размери 40x20 см и машинка за ръчно свиване на цигари. Св. Р. веднага разпознал вещите,
които носел подсъдимият като неговите лични, тъй като два дни по-рано бил
занесъл същите на таванското помещение, находящо се в същия вход на последния
етаж. Виждайки това, св. Р. веднага побягнал след подсъдимия, настигнал го и го
хванал го за ръката, като го попитал откъде е взел вещите, които носи.
Първоначално, П.Р. не можал да даде смислено обяснение на въпроса на Р., но
след това заявил, че заедно с негов приятел, който бил наблизо са пренасяли
дърва на един съсед и в замяна същият им ги подарил. Тогава Р. отвел П.Р. при
другото лице, което стояло на бордюра пред ресторант „Алатурка”, за да им свери
версиите. Отивайки при другото лице, същото заявило на Р.,*** и че не ги
познава и двамата. В този момента подс. П.Р. успял да се отскубне от Р. и
побягнал в посока ЖП гара „Юг”. Св. Р.Р. се обадил на телефон „112“, като
съобщил за извършената кражба и дал описание на извършителя. Сигналът бил
пренасочен към дежурен автопатрул в състав свидетелите И. Г. и Н. К. -
полицейски служители при Първо РУ на МВР - Добрич, които при обход в района на
ул. „Хан Крум”, в посока бул. „Добруджа“ забелязали лицето с посоченото в
сигнала описание, а именно подс. П.Д.Р. и го задържали. След това двамата
полицейски служители отвели подсъдимия на адреса, на който живее св. Р., като
последният посочил пред полицейските служители, че това е лицето, което му било
откраднало тонколоната със суббуфер, черен на цвят с размери 40x20 см и машинката за ръчно свиване на цигари.
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на разследването оценъчна експертиза е видно,
че стойността на
отнетите вещи към датата на инкриминираното деяние е както следва: тонколона „Luхeon“ със суббуфер 70.00 лв. и машинка за свиване на цигари
16.00 лв.
Видно от заключението на вещото
лице по изготвената на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза, към датите на извършване на всички деяние, подс. П.Р. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: протокол за разпит на обвиняем от 15.05.2018 г.; протокол за разпит на
обвиняем от 16.03.2018 г.; справка за съдимост на П.Д.Р. с рег. №
677/21.03.2018 г.; справка от УИС на Прокуратура на Р България с вх. № 697600-2989/20.03.2018
г.; характеристика на П.Д.Р. от 22.03.2018 г.; протокол за разпит на свидетел Р.Р.Р.
от 15.03.2018 г.; протокол за разпит на свидетел Давид Д.Р. от 16.03.2018 г.;
протокол за разпит на свидетел И. Г. Г. от 22.03.2018 г.; протокол за разпит на
свидетел На. Ж. К. от 22.03.2018 г.; протокол за разпит на свидетел Р.Р.Р. от
28.03.2018 г.; протокол за разпит на
свидетел Ф.Д.Г. от 20.02.2018 г.; протокол за разпит на свидетел М. Г.в Н. от
21.02.2018 г.; протокол за разпит на свидетел В.С. С. от 22.02.2018 г.;
протокол за извършена съдебно-стокова експертиза от 02.04.2018 г.; справка от
УИС на Прокуратура на РБългария от 20.04.2018 г.; справка от УИС на Прокуратура
на РБългария от 16.05.2018 г.; протокол
за разпит на обвиняем от 04.06.2018 г.; том2: характеристика на П.Д.Р. от
09.03.2017 г.; протокол за доброволно предаване от 15.03.2017 г.; справка за
съдимост на П.Д.Р. с рег. № 801/06.04.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Ж.И.Ж.
от 24.03.2017 г.; протокол за разпит на свидетел В.И.Н. от 06.04.2017 г.;
протокол за разпит на свидетел Н.М.А. от 23.05.2017 г.; протокол за разпит
свидетел Н. В. Й. от 14.06.2017 г.; протокол за разпит на свидетел В.И.Н. от
12.05.2017 г.; протокол за разпознаване на лице по фотоснимки от 12.05.2017 г.;
протокол за извършена съдебно-стокова експертиза от 31.03.2017 г.; протокол за
извършена комплексна експертиза № 21/06.04.2017 г.; протокол за разпит на
обвиняем от 23.08.2017 г.;
характеристика на П.Д.Р. от 23.08.2017 г.; справка за съдимост на П.Д.Р. с рег. №
1936/24.08.2017 г.; характеристика на П.Д.Р. от 25.08.2017 г.; протокол за
разпит на свидетел И. Ж. И.от 13.09.2017 г.; протокол за доброволно предаване
от 30.08.2017 г.; справка за съдимост на П.Д.Р. с рег. № 1973/31.08.2017 г.;
справка от УИС на Прокуратура на РБългария от 01.09.2017 г.; справка за
съдимост на П.Д.Р. с рег. 1951/29.08.2017 г.; справка от УИС на Прокуратура на
РБългария от 01.09.2017 г.; протокол за разпит на обвиняем от 06.12.2017 г.;
протокол за разпит на свидетел Г.М.Д. от 13.11.2017 г.; протокол за разпит на
свидетел Пеньо Атанасов П.П. от 13.11.2017 г.; протокол за разпознаване на лице
по фотоснимка от 13.11.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Г. Ж. С. от
06.12.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Н.Х.К. от 13.11.2017 г.; протокол
за разпознаване на лице по фотоснимка от 13.11.2017 г.; протокол за разпит на
свидетел С. Д. А.от 06.12.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Ф.Д.Г. от
21.11.2017 г.; протокол за разпит на свидетел М. ФактическатаГ. от 21.11.2017
г.; протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 21.11.2017 г.; протокол
за съдебно-стокова експертиза от 20.11.2017 г.; протокол за съдебно-стокова
експертиза от 30.11.2017 г.; съдебнопсихиатрична експертиза от 06.11.2017 г. и
протокол за видеотехническа експертиза № 77 от 11.12.2017 г.
Изложената
фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият П.Д.Р.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй
като в периода от 02.03.2017 г. до 15.03.2018 г. в условията на продължавано
престъпление, извършил следните деяния:
- На
02.03.2017 г.
в град Добрич, отнел чужди движими вещи - маратонки „Адидас”, черно и синьо с бели
ленти № 43, на стойност 80.00 лв.,
маратонки „Армани”,
черни, № 43 на стойност 80.00 лв., чувал с
дърва на стойност 5.00 лв., чувал с дървени въглища - 10 кг. на стойност 12.00
лв., чугунено малко кръгло барбекю на стойност 23.00 лв., и ел. мотор за пералня на стойност 35.00 лв., всичко на обща стойност
235.00 лв. от владението на Ж.И.Ж. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои;
-
На 24.06.2017 г. в град Добрич, отнел чужда движима вещ - велосипед марка
„Спорт”, червен на цвят, на стойност 180.00 лв., от владението на Г.М.Д.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои;
- На
16.08.2017 г. в град Добрич, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. сак, платнен, черен на цвят на стойност 12.00 лв., 10
чифта стари маратонки, мъжки на обща стойност 80.00 лв., 2 чифта дамски сандали
на обща стойност 20.00 лв., два чифта дамски ботуши на обща стойност 24.00 лв.,
1 бр. пазарска чанта на квадратчета, на стойност 6.00 лв., 4 бр. мъжки дънки на
обща стойност 32.00 лв., 7 бр. мъжки тениски на обща стойност 7.00 лв., 5 бр.
мъжки блузи на обща стойност 15.00 лв., 1 бр. мъжко яке на стойност 15.00 лв., 1 бр. мъжко манто на
стойност 18.00 лв., 2 бр. пластмасови кофи на обша стойност 2.00 лв. и 1 бр. пластмасов леген на
стойност 1.00 лв.,
всичко на обща стойност 232.00
лв. от владението на Н.Х.К. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои;
- На
09.10.2017 г.
в град Добрич, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Спринт”, 16 цола, син на цвят, на
стойност 180.00
лв. от владението на Ф.Д.Г. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои;
- На 15.03.2018
г. в град Добрич, отнел чужди движими вещи - 1 бр. тонколона „Luxeon” със суббуфер на стойност 70.00 лв. и 1
бр. машинка за свиване на цигари на стойност 16.00 лв., всичко на обща
стойност 86.00 лв. от владението на Р.Р.Р. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на противозаконно
отнетите вещи е 913.00 /деветстотин и тринадесет/ лева.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото
доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият е автор на изпълнителното деяние –
отнемането, изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без
съгласието на владелците им и създаване на нова трайна фактическа власт над
тях. Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на
подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене. Безспорно
е установено, че вещите отнети от владението на свидетелите Н.К. и Ф.Г. са
отнети чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, което
определя квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. От
приетите по делото оценъчни експертизи се установява, че общата стойност на
отнетите от подсъдимия Р. вещи е 913.00 (деветстотин и тринадесет) лева, която
стойност, съдът намира за безспорно установена.
Налице е и форма на усложнена
престъпна дейност – продължавано престъпление, тъй като петте деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждали е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в стремежа му
за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на
подсъдимия П.Д.Р., съдът взе предвид степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние, данните за личността му, както и
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от
значение за отговорността на подсъдимия:
П.Д.Р. е *, ЕГН **********.
Деянието е извършено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като чисто съдебно
минало, липсата на образувани други наказателни производства срещу него, както
и обстоятелството, че е възстановил част от отнетата сума.
Провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подс. Р.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия
извършител.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете лошите характеристични данни на
подсъдимия.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия П.Р. престъпление е лишаване от свобода
от едно до десет години.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58 а от НК в редакцията, действала към момента на
извършване на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от
10.04.2010 г./.
Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия П.Д.Р. наказание
лишаване от свобода за срок от една година.
Както бе
посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да намери
приложение, т.е., наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира
съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Съдът
намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от
съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението,
така и ниската степен на обществена опасност на дееца.
Безспорно е, че
решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от
начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други
квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия
случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се
налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание,
поради което и с оглед размера на наложеното наказание – една година лишаване
от свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1
от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен
срок от четири години.
Действително, разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за индивидуалната
превенция. Но това не означава, че общоопревантивния ефект на наказанието може
да се пренебрегне. Напротив, Законът задължава съда да съобрази всички цели на
наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе предвид, че общата
превенция поначало има определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не
може да се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Р. да изтърпи
ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година.
Съдът намира, че
така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.
36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите
членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да
преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото.
На основание чл.
59, ал. 1 от НК, съдът приспадна при изпълнение на наказанието времето, през
което подсъдимият е бил задържан, считано от 20.04.2018 г. до27.06.2018 г.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия П.Д.Р. за виновен, съдът го осъди да
заплати сторените по делото разноски в размер на 585.26
лева /петстотин осемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ по сметка на
ОД на МВР - гр. Добрич.
С присъдата, съдът постанови
приложените по делото веществени доказателства – 1 бр. електронен носител CD-R „Freestyle”, поставен в хартиен бял плик с надпис ЗМ 760/2017 г. и
1 бр. електронен носител DVD-R
„Verbatim”
да останат по делото, в срока
на съхранение на същото, след което да се унищожат.
На основание чл. 309
от НПК, съдът, като взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното деяние и данните за личността на дееца, замени взетата спрямо
подсъдимия П.Д.Р. мярка за неотклонение „Задържане под стража” с „Подписка” до
влизане в сила на присъдата, като на основание чл. 309, ал. 4 от НПК освободи
подсъдимия в съдебна зала, отчитайки, че същият е осъден условно.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо Д./