Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 02.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 23.02.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 489 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.К.П. против Наказателно постановление № 20-0274-001020 от 08.09.2020 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят е професионален шофьор (категория В), който работи в областта на разносната търговия. Живее и работи в гр. Пазарджик. На 17.08.2020 г. извършвал курс в посока към гр. Ихтиман. На пътя между гр. Белово и гр. Костенец насрещно движещо се МПС влязло в лентата на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № ********. Между двете МПС настъпило ПТП, вследствие на което било спукано голямото стъкло на предната лява врата на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил с десен волан. Здрав останал малкият прозорец на предната лява врата, през който водачът имал видимост към огледалото. Жалбоподателят не възприел регистрационния номер на МПС-то, причинило увреждането. Същият отишъл в РУ – Костенец, където му било обяснено, че следва да посочи регистрационен номер на второто МПС, участвало в пътнотранспортното произшествие, за да бъдат предприети действия спрямо водача.

След приключване на посещението в РУ – Костенец, жалбоподателят закупил тиксо и залепил стъклото, за да се предотврати възможността същото да падне. Обадил се в дружеството, в което работи, за да сигнализира за вредата по товарния автомобил и бил уверен от собственика, че до 2 дни стъклото ще бъде сменено. След тези действия жалбоподателят продължил да извършва курса си за деня.

На влизане в гр. Ихтиман, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Христо Смирненски“, бил спрян за проверка от свидетелите В. и О. – полицейски служители при РУ на МВР – Ихтиман. Те констатирали счупеното странично стъкло, поради което свид. В. в качеството на полицейски инспектор съставил срещу жалбоподателя К.П. Акт № 1069 от 17 08.2020 г. за установяване на административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът е подписан от жалбоподателя в присъствието на свидетелят по съставяне на АУАН – О..

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 20-0274-001020 от 08.09.2020 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя, в показанията на свидетелите В., О., АУАН и справка нарушител водач.

Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви и в пълнота разкриват възприетата фактическа обстановка. От обясненията на жалбоподателя се установяват всички обстоятелства около счупването на стъклото, последващите му действия и проверката, осъществена от свид. В. и О.. Съдът намира, че обясненията му следа да бъдат кредитирани доколкото са логични, не разкриват противоречия с останалите доказателствени източници – показанията на свид. В. и О. относно извършената проверка и АУАН, който на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП може да се ползва за доказателство за отразените в него обстоятелства.

Предвид липсата на противоречие в доказателствените източници е безпредметно те да бъдат по-подробно анализирани.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен (материално и териториално) актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. При издаване на НП правилно била определена правната квалификация на деянието, представляващо нарушение на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Обстоятелствената част на АУАН отговаря на обстоятелствената част на НП, като възприетото от фактическа страна деяние правилно било квалифицирано като покриващо състава на административното нарушение. Законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че деянието, авторството, вината и наличието на причинна връзка между поведението на водача и извършеното са безспорно доказани.

Неправилно обаче жалбоподателят е наказан на основание за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като случаят е маловажен.

Критериите за определяне на една неизправност като значителна са дадени в § 6, т. 72 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Значителни неизправности са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

В случая спукано голямо стъкло на предната лява на товарен автомобил с десен волан поражда риск за останалите участници в движението по пътищата, тъй като ограничава видимостта на водача към страничното огледало. При това положение правилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП от актосъставителя.

Неправилно обаче, недооценявайки всички фактически обстоятелства, наказващият орган е наказал жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, вместо да приложи разпоредбата на чл. 28, б. „а“, като да не наложи наказание и предупреди нарушителя писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Това е така, защото в случая видимостта на водача към страничното огледало не е била напълно блокирана. Той е имал видимост към него през малкото триъгълно прозорче на товарния автомобил, което е останало здраво. Безспорно това ограничава видимостта, но по-скоро създава неудобство и предполага по-концентрирани действия от водача при управление, като обаче значително намалява риска за останалите участници в движението спрямо състояние на пълна липса на видимост поради повредено странично стъкло.

На следващо място, спуканото стъкло е било укрепено, за да се намали възможността да падне. Увреждането на МПС-то е възникнало в деня на проверката при извършване на курс от водача в друго населено място и в друга област. Следователно същият не е имал обективна възможност да отстрани повредата в гр. Костенец в момента на възникването ѝ. На основание чл. 11, ал. 2 ППЗДвП жалбоподателят е имал право да продължи движението си, но само до сервиз. Т.е. не е имал право да завърши курса си, както е направил. Това сочи, че е извършил административно нарушение. Въпреки това с оглед всички изброени обстоятелства по-горе случаят е бил маловажен, поради което не е следвало да му бъде налагано наказание. Такова следва да се налага при типичните състави на подобно нарушение – ако например се осъществява движение при повредено стъкло, без да има видимост към страничното огледало или водачът управлява МПС известен период (дни) след възникване на неизправността, но не и в случаи като процесния.

Съгласно указанията, дадени с  Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК в случаите, когато случаят е маловажен, но разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не е приложена, наказателното постановление подлежи на отмяна.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0274-001020 от 08.09.2020 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: