Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 30.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
тридесети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
5419 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик,
твърди, че с ответника сключили договор за
мобилни услуги №
********* от 06.12.2017г., заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Теленор от 06.12.2017г. и договор за лизинг от 06.12.2017г. Съгласно договора
за мобилни услуги на Ф.Ю. е предоставен мобилен номер ********** с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лева с включен ДДС, а на потребителя
е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy Xcover 4 Grey. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделния договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 344.77 лева с включен ДДС. За ползването
й на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да заплати 23 лизингови месечни вноски в размер на 14.99 лева с
вкл.ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки
за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Ищецът сключил
с ответника и договор за мобилни услуги № ********* от 27.03.2018г., съгласно
който на клиента е предоставен мобилен номер ********** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса 16.99 лева с включен ДДС, като на потребителя е било
предоставено и устройство Huawei Telenor 4G MiFi. За периода м.10.2018г. до
19.02.2019г. ответникът не е заплатил потребени мобилни услуги на обща стойност
177.10 лева и лизингови вноски, за което са му били издадени фактура №
**********/20.11.2018г.; фактура № **********/05.12.2018г.; фактура №
**********/20.12.2018г.; фактура № **********/05.01.2019г.; фактура №
**********/20.01.2019г.; фактура № **********/05.02.2019г. и фактура №
**********/20.02.2019г. Поради неизпълнението на абоната – ответник да заплати
цената на потребените и фактурирани услуги на стойност 177.10 лева, на
основание чл.11 от договорите за мобилни услуги, ищецът е прекратил едностранно
същите и лизинговите вноски по договора за лизинг станали предсрочно изискуеми.
Поради прекратяването на договора за мобилни услуги за номер **********, по
вина на ответника, била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 151.25 лева, която представлява сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси /размера й е съобразен във връзка със спогодба от
11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България” ЕАД
по гр.дело № 15539/2014г. и гр.дело № 16476/2014г. на Софийски градски съд/ и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy Xcover 4 Grey в общ размер от 134.91 лева с ДДС. За тези дължими парични
суми ищцовото дружество издало фактура № **********/20.03.2019г. Поради
прекратяването на договора за мобилни услуги за номер **********, по вина на
ответника, била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 42.48 лева, която представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси /размера й е съобразен във връзка със спогодба от
11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България” ЕАД
по гр.дело № 15539/2014г. и гр.дело № 16476/2014г. на Софийски градски съд/ и
60.84 лева представляваща разликата между стандартната цена на устройство Huawei
Telenor 4G MiFi, без отстъпка съгласно актуалната към 27.03.2018г. ценова листа
на оператора и преференциалната му цена при сключване на договора, заплатена в
брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги. За тези дължими парични суми ищцовото
дружество издало фактура № **********/05.04.2019г. За паричните суми по процесните 9 броя
фактури, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №
4202/2020г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което
същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца
да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумата от 566.58 лева, представляваща неплатени
потребени мобилни услуги за
периода м.10.2018г. до 19.02.2019г., лизингови вноски за мобилни устройства и
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на
клиента, на основание сключени договор за мобилни услуги № ********* от
06.12.2017г.; договор за лизинг от 06.12.2017г. и договор за мобилни услуги №
********* от 27.03.2018г., за които са издадени фактура №
**********/20.11.2018г.; фактура № **********/05.12.2018г.; фактура №
**********/20.12.2018г.; фактура № **********/05.01.2019г.; фактура №
**********/20.01.2019г.; фактура № **********/05.02.2019г.; фактура №
**********/20.02.2019г.; фактура № **********/20.03.2019г. и фактура №
**********/05.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 21.09.2020г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 4202/2020г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Ф. Ф. Ю. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в
срока за отговор счита, че искът в частта за претендираните задължения за
неизплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски е основателен и следва
да бъде уважен. Оспорва иска в частта за претендираната неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, като
твърди, че договорните клаузи, които я определят са нищожни, поради
противоречие с добрите нрави. На първо място тези клаузи са неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, а именно, че уговорките са във вреда на потребителя и
не отговарят на изискването за добросъвестност и водат до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Процесните договори са сключени при предварително определени
условия от доставчика на мобилни услуги. Видно е че същите са бланкови, поради
което клаузите им не са предмет на предварително договаряне между страните и
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Уговорките за
неустойка не са индивидуално договаряни с абоната, т.е. уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън функциите на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата оператор и нарушава принципа за справедливост. Прави и възражение за
прекомерност на разноските на ищеца по заповедното производство, като същите
следва да се определят при условията на Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответника
сключили договор за мобилни услуги №
********* от 06.12.2017г., заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Теленор от 06.12.2017г. и договор за лизинг от 06.12.2017г., като съгласно
договора за мобилни услуги на Ф.Ю. е предоставен мобилен номер ********** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лева с включен ДДС, а на
потребителя е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy Xcover 4 Grey,
като предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 344.77 лева с включен
ДДС, а за ползването й на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да заплати 23 лизингови месечни вноски в размер
на 14.99 лева с вкл.ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Ищецът сключил с ответника и договор за мобилни услуги № ********* от
27.03.2018г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен номер **********
с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лева с включен ДДС, като
на потребителя е било предоставено и устройство Huawei Telenor 4G MiFi. За
периода м.10.2018г. до 19.02.2019г. ответникът не е заплатил потребени мобилни
услуги на обща стойност 177.10 лева и лизингови вноски, за което са му били
издадени фактура № **********/20.11.2018г.; фактура № **********/05.12.2018г.;
фактура № **********/20.12.2018г.; фактура № **********/05.01.2019г.; фактура №
**********/20.01.2019г.; фактура № **********/05.02.2019г. и фактура №
**********/20.02.2019г., а поради неизпълнението на абоната – ответник да
заплати цената на потребените и фактурирани услуги на стойност 177.10 лева, на
основание чл.11 от договорите за мобилни услуги, ищецът е прекратил едностранно
същите и лизинговите вноски по договора за лизинг станали предсрочно изискуеми.
Поради прекратяването на договора за мобилни услуги за номер **********, била
начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 151.25
лева, която представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
/размера й е съобразен във връзка със спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за
защита на потребителите и „Теленор България” ЕАД по гр.дело № 15539/2014г. и
гр.дело № 16476/2014г. на Софийски градски съд/ и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy Xcover 4 Grey в общ
размер от 134.91 лева с ДДС, като за тези дължими парични суми ищцовото
дружество издало фактура № **********/20.03.2019г. Поради прекратяването на
договора за мобилни услуги за номер **********, била начислена и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 42.48 лева, която представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси /размера й е съобразен във
връзка със спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и
„Теленор България” ЕАД по гр.дело № 15539/2014г. и гр.дело № 16476/2014г. на
Софийски градски съд/ и 60.84 лева представляваща разликата между стандартната
цена на устройство Huawei Telenor 4G MiFi, без отстъпка съгласно актуалната към
27.03.2018г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключване
на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, а за тези дължими
парични суми ищцовото дружество издало фактура № **********/05.04.2019г.
За
паричните суми по процесните издадени 9 броя фактури, ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело № 4202/2020г. по описа на РРС, като издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където
не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
“Теленор България” ЕАД и ответникът били в
облигационни правоотношения по силата на сключен
между тях договор за мобилни услуги №
********* от 06.12.2017г., заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Теленор от 06.12.2017г. и договор за лизинг от 06.12.2017г., като съгласно
договора за мобилни услуги на Ф.Ю. е предоставен мобилен номер ********** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лева с включен ДДС, а на
потребителя е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy Xcover 4 Grey,
като предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 344.77 лева с включен
ДДС, а за ползването й на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да заплати 23 лизингови месечни вноски в размер
на 14.99 лева с вкл.ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Ищецът сключил с ответника и договор за мобилни услуги № ********* от
27.03.2018г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен номер **********
с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лева с включен ДДС, като
на потребителя е било предоставено и устройство Huawei Telenor 4G MiFi. Липсва
спор по делото, че за периода за периода м.10.2018г. до 19.02.2019г. ответникът
не е заплатил потребени мобилни услуги на обща стойност 177.10 лева и лизингови
вноски, за което са му били издадени фактура № **********/20.11.2018г.; фактура
№ **********/05.12.2018г.; фактура № **********/20.12.2018г.; фактура №
**********/05.01.2019г.; фактура № **********/20.01.2019г.; фактура №
**********/05.02.2019г. и фактура № **********/20.02.2019г., а поради
неизпълнението на абоната – ответник да заплати цената на потребените и
фактурирани услуги на стойност 177.10 лева, на основание чл.11 от договорите за
мобилни услуги, ищецът е прекратил едностранно същите и лизинговите вноски по
договора за лизинг станали предсрочно изискуеми. Поради прекратяването на договора
за мобилни услуги за номер ********** е начислен от ищеца на ответника
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy Xcover 4 Grey в общ размер от 134.91 лева с ДДС, като за тази дължима
парична сума ищцовото дружество издало фактура № **********/20.03.2019г. /в нея
е посочена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора/. Поради
прекратяването на договора за мобилни услуги за номер **********, била
начислена и сумата от 60.84 лева представляваща разликата между стандартната
цена на устройство Huawei Telenor 4G MiFi, без отстъпка съгласно актуалната към
27.03.2018г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключване
на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, а за тази дължима
парична сума ищцовото дружество издало фактура № **********/05.04.2019г. /в нея
е посочена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора/. По делото не е
и доказано от страна на ответника, че е заплатил дължимите от него парични суми
по горепосочените 9 фактури за месечните абонаменти такси за ползваните мобилни
услуги и лизинговите вноски по договорите за лизинг на мобилни устройства на
определените и договорените в договора падежи. Поради това съдът намира, че
предявеният иск в тази му част е основателен и доказан по размер и следва да се
уважи.
Поради предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги за номер **********, била начислена и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 151.25 лева, която представлява сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси /размера й е съобразен във връзка със
спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България” ЕАД по гр.дело № 15539/2014г. и гр.дело № 16476/2014г. на Софийски
градски съд/, която парична сума била включена от ищцовото дружество в
издадената фактура № **********/20.03.2019г. Поради предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги за номер **********, била начислена и неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер на 42.48 лева, която
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси /размера й е
съобразен във връзка със спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България” ЕАД по гр.дело № 15539/2014г. и гр.дело №
16476/2014г. на Софийски градски съд/, която парична сума била включена от
ищцовото дружество в издадената фактура № **********/05.04.2019г. Съдът намира,
че договорните клаузи в сключените договори за мобилни услуги, касаещи
неустойките при предсрочното им прекратяване са нищожни, поради противоречие с
добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка са визирани в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по
тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС – такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В процесния случай мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратените договори ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорите не
бяха прекратени, но без да се предоставя ползването на услугата по договорите,
като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа
на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената
между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост.
Уговорената за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е трайната
практика на ВКС – Решение № 110/21.07.2016г. по дело № 1226/2015г. на ВКС, ТК,
1 т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д.№ 2659/2014г. на ВКС, 1 т.о. и
Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.№ 203/2015г. на ВКС, 1 т.о. Тъй като
противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договорите, то следва извода, че не е налице валидно неустоечно
съглашение. В тази си част контрактите не са породите правно действие. Съдът намира,
че тези клаузи имат характеристики и на неравноправни по смисъла на ЗЗП. В
случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на
пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с
потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й, същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност, уговорката да води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая процесните договори са
сключени при предварително определени условия от единия съкотрахент –
доставчика на мобилни услуги. Видно е че контрактите са бланкови, поради което
клаузите му не са били предмет на предварително договаряне между страните,
респ. ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Не се
установява уговорката за неустойките за предсрочно прекратяване на договорите
да е била индивидуално договаряна с абоната. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в ал.2 от същата разпоредба е казано, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съдът намира,
че в процесния случай ответникът не е имал възможност да изрази воля по
отношение на клаузите за неустойки. Претенциите в тази част се явяват
неоснователно и трябва да се отхвърлят.
Предвид гореизложеното следва да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата от 372.85 лева, представляваща неплатени
потребени мобилни услуги за
периода м.10.2018г. до 19.02.2019г. и лизингови вноски за мобилни устройства,
на основание сключени договор за мобилни услуги № ********* от 06.12.2017г.;
договор за лизинг от 06.12.2017г. и договор за мобилни услуги № ********* от
27.03.2018г., за които са издадени фактура № **********/20.11.2018г.; фактура №
**********/05.12.2018г.; фактура № **********/20.12.2018г.; фактура №
**********/05.01.2019г.; фактура № **********/20.01.2019г.; фактура №
**********/05.02.2019г.; фактура № **********/20.02.2019г.; фактура №
**********/20.03.2019г. и фактура № **********/05.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.09.2020г.
до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4202/2020г. по описа на
РРС.
Искът в частта да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 193.73 лева, представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на клиента, на основание
сключени договор за мобилни услуги № ********* от 06.12.2017г. и договор за
мобилни услуги № ********* от 27.03.2018г., за които са издадени фактура №
**********/20.03.2019г. и фактура № **********/05.04.2019г., следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 4202/2020г. по описа на РРС, разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно в размер на 25.00 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото; 236.91 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото дружество е
направило по делото разноски в общ размер на 485.00 лева – заплатени държавна
такса за производството по делото, възнаграждение на назначения особен
представител на ответника и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 319.16 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ф. Ф. Ю., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че
дължи на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 372.85 лева /триста седемдесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща неплатени потребени мобилни услуги за периода м.10.2018г. до
19.02.2019г. и лизингови вноски за мобилни устройства, на основание сключени
договор за мобилни услуги № ********* от 06.12.2017г.; договор за лизинг от
06.12.2017г. и договор за мобилни услуги № ********* от 27.03.2018г., за които
са издадени фактура № **********/20.11.2018г.; фактура №
**********/05.12.2018г.; фактура № **********/20.12.2018г.; фактура №
**********/05.01.2019г.; фактура № **********/20.01.2019г.; фактура №
**********/05.02.2019г.; фактура № **********/20.02.2019г.; фактура №
**********/20.03.2019г. и фактура № **********/05.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.09.2020г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 4202/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, против Ф. Ф. Ю., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск в
частта за сумата от 193.73 лева /сто деветдесет и три лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на
клиента, на основание сключени договор за мобилни услуги № ********* от
06.12.2017г. и договор за мобилни услуги № ********* от 27.03.2018г., за които
са издадени фактура № **********/20.03.2019г. и фактура №
**********/05.04.2019г., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4202/2020г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф. Ф. Ю., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумите от 25.00
/двадесет и пет/ лева – заплатена държавна такса за производството по делото;
236.91 лева /двеста тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ – заплатено
адвокатско възнаграждение - направени по заповедното производство – ч.гр.дело №
4202/2020г. по описа на РРС, разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ф. Ф. Ю., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и
настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 319.16 лева /триста и деветнадесет
лева и шестнадесет стотинки/ -
направени по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: