Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и
деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в.гр.дело № 4038
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена от ответника – Етажната собственост
находяща се в гр. София, ул. „*********представлявана
от управителя Павел Видеков, чрез процесуалния представител адв. Н. срещу
решение № 9166/11.01.2019 г. постановено по гр.д. № 16219/2018 г. по описа на СРС, 140 състав, с което по
иск предявен от Д.К.А. са отменени, на основание чл. 42, ал.2 от ЗУЕС решенията
на общото събрание (ОС) на етажната собственост намираща се в гр. София, ул. „*********проведено
на 26.01.2018 г. със следния дневен ред: „1. Отчет на дейността пред периода
08.12.2016 г. – 25.01.2018 г., както и финансов отчет; 2.Избор на нов
управител; 3. Вземане на решение за съсобствениците, които не са платили
месечните си вноски и остатъка за ремонт на покрива; 4. Други“.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при
противоречие с материалния закон. Излага се, че в исковата молба ищецът не
оспорил присъствието на лицата посочени в оспорваното решение, поради което
изводът на съда за липса на необходимия кворум за провеждане на общото събрание
е неправилен, доколкото обстоятелството не е било спорно между страните. Излага се, че изводът на първоинстанционният
съд във връзка с незаконосъобразния избор на протоколчик на общото събрание е
неправилен, доколкото липсата на записване в протокола на предложение и изявление
за избор на същия не означава, че реално не е проведено обсъждане и е направен
избор на протоколчик от присъстващите. На следващо място се поддържа, че от
представената по делото адресна книга се установява кои са собствениците на
имоти в сградата, поради което от съда неправилно е прието, че по делото не е
безспорно доказано, че отбелязаните като присъстващи на общото събрание лица са
собственици на посочените срещу името им идеални части от общите части на
сградата. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца Д.К.А..
В отговора се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено. Сочи се, че с исковата молба ищецът изрично е направил възражение,
на общото събрание, чиито решения се оспорват не са присъствали всички посочени
в протокола лица. Излага, че ответника не е доказал законосъобразността на
процедурата по свикване и провеждане на ОС, въпреки правилно разпределената от
съда доказателствена тежест в процеса. Сочи, че представената по делото и
оспорена от него домова книга не е годно доказателствено средство за
собствеността върху имотите в сградата. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите
във въззивната жалба следва да бъде допълнено следното.
В конкретния
случай, не е спорно между страните, че ищецът Д.К.А. е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр.София, ул. „*********По делото е представен протокол проведено ОС на
етажните собственици на същата сграда на
дата 26.01.2018 г. със следния дневен ред: „1. Отчет на дейността пред периода
08.12.2016 г. – 25.01.2018 г., както и финансов отчет; 2.Избор на нов
управител; 3. Вземане на решение за съсобствениците, които не са платили
месечните си вноски и остатъка за ремонт на покрива; 4. Други“. В протокола е
отразено, че на ОС са присъствали собственици на самостоятелни обекти в
сградата притежаващи общо 71,4% ид.ч. от общите части на сградата.
Като писмено доказателство по делото
е приета покана от 18.01.2018 г.,
подписана от управителя Т.Д.за свикване на ОС на 26.01.2018 г., 18:30 ч., в
дома на семейство Демиреви.
От ответника е представена книга на собствениците (домова книга) на
жилищната сграда водена по образеца на Приложение №1 по чл.7, ал.7
от ЗУЕС, заведена на 19.07.2010 г. от председателя на управителния съвет към
същата дата Д.К.А..
По делото са снети обяснения от лицето П.Д.- собственик на самостоятелен
обект в сградата находяща
се в гр.София, ул. „*********Демирева излага, че за провежданите
в етажната собственост общи събрания обикновено се информационна бележка на
табло във входа, а собствениците, които не живеят във входа се информират по
телефона или чрез имейл. Сочи, че за ОС на 26.01.2018 г. също е поставяна
бележка, но не знае дни преди същото е била залепена същата.
По показанията на разпитания свидетел М.М.– син на собствениците на
апартамент №
4 Г.И К..К.се установява, че той и майка му са
присъствали на ОС проведено на 26.01.2018 г., но са си тръгнали преди неговия
край. Майка му – Г.К., преди да напусне ОС упълномощила техен съсед – г-н
Карагьозов да гласува от нейно име. Излага, че за ОС е бил уведомен по
телефона, но в сградата е имало лист, на който да били отбелязани датата и часа
на събранието. Излага, че на събранието са присъствали 7 от 10 собственици на
имота, като е имало и лица упълномощени от други собственици. Сочи, че
протоколът от събранието се е воден от П.Д..
С оглед установеното от фактическа
страна, въззивната инстанция
намира следното от правна страна:
Уважаването на
конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от
следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на
императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за
вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или
правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при
нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос,
който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост,
предвидена в чл. 11 ЗУЕС.
Когато се касае до проверка на законосъобразността на
решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се
определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на
ЗУЕС относно свикването, провеждането и
вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения
трябва да са конкретно посочени. В рамките на подадената жалба въззивният съд
не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен
с исковата молба или добавен по-късно по реда за отстраняване нередовностите в
исковата молба или чрез изменение на иска. Тези правомощия на въззивния съд и
естеството на производството пред въззивната инстанция са разяснени в ТР №
1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС../ така Решение №
37 20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС.
Съгласно чл. 13,
ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) общото събрание се
свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която
се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7
дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.
Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от
лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото
събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа
след поставянето ѝ.
В конкретния случай, по делото е представена
покана за ОС свикано за 26.01.2018 г., но не са ангажирани и никакви
доказателства за съставянето на протокол за поставянето на поканата на общодостъпно място,
респ. за датата на поставянето и дали съдържа необходимите реквизити. При това
положение, процедурата по провеждане на събранието се явява опорочена, тъй като
не е спазена императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, гарантираща
възможността на етажните собственици да вземат участие при провеждане на общото
събрание, което води като резултат до незаконосъобразност на проведеното на 26.01.2018г. общо събрание, респ. взетите на
него решения не пораждат правни последици. Само по себе си, това е достатъчно
основание за отмяна на взетите решения на общото събрание на ЕС и е ненужно
обсъждането на останалите твърдени от ищеца нарушения при провеждането му и при
вземане на решенията. Редовното уведомяване на собствениците по реда на чл. 13 ЗУЕС не се предполага, а следва на общо основание да бъде доказано от
ответника, щом исковата молба се основава на нередовност на процедурата по
свикване на общото събрание. В конкретния случай от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин спазването на
предвидения в закона ред за свикване на общото събрание.
Неоснователно е
наведеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпроса за липсата на изисквания от закона кворум за провеждане
на ОС без наведени твърдения за такова нарушение от ищеца в исковата молба. В
исковата молба (л.3 от същата) ищецът
изрично е посочил, че не отговаря на истината посоченото в протокола от ОС, че
на събранието е присъствал Б.Р.. Именно с оглед тези твърдения на ищеца,
ответникът в отговора на исковата молба е навел твърдения, че Б.Р. и М.Р.притежават
имот в режим на съпружеска имуществена общност, поради което е достатъчно
присъствието на свиканото ОС само на един от тях. По същество въззивния съд
споделя мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства по
делото, които пълно и главно да доказват притежанието на посочените в протокола
от ОС идеални части от общите части на сградата от страна на записаните като
присъстващи лица. Съдържанието на представената по книга на собствениците не
доказва размера на притежаваните от присъствалите на ОС лица (същата е оспорена
от ответника, а и в нея не са записани данни за размера на притежаваните от
собствениците идеални части от общите части съгласно изискването на чл.7, ал.2,
т.2 от ЗУЕС).
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението
на въззивника, направено във връзка с процедурата за избор на протоколчик на
ОС. Съгласно чл. 14, ал.4 от ЗУЕС за провеждането на общото
събрание се води протокол, като протоколчикът се избира с
обикновено мнозинство по предложение на председателстващия. С оглед това правило, изпълнението на предписания от
закона ред следва да бъде отразено в съставения протокол с цел доказване на
спазване на предвидената от закона процедура, което в настоящия случай не е
сторено, видно от протокола от събранието
Необходимо е да
се отбележи, че когато решението е засегнато от порок при свикване на ОС и формиране на волята, то решението се
отменя изцяло. Когато порокът е в съдържанието на решението и касае само
отделна част от него, на отмяна подлежи само тази част. Следователно, при извод
за нарушения на реда за свикване и провеждане на ОС, на отмяна подлежат всички
атакувани решения, взети на това ОС. Безпредметно е в такава хипотеза да се
разглеждат съображенията за материална незаконосъобразност на всяко едно от
отделните решения.
С оглед
гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
С оглед изхода
на спора, право в негова полза да бъдат присъдени разноски има въззиваемия. Същият е направил искане в такъв смисъл, но
доколкото по делото не са представени доказателства за реално заплатени от
въззиваемия А. съдебни разноски във въззивната инстанция, такова не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 9166/11.01.2019 г. постановено по гр.д. № 16219/2018 г. по описа на СРС, 140 състав
Решението,
на основание чл. 280, ал.3, т.2 от ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.